№ 54
гр. Троян , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100188 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от “Изифинанс”
ЕООД срещу М. Т. Д. иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че последният дължи суми по Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 272481, сключен на 13.11.2019г. между „ИзиФинанс“ ООД и
М. Т. Д..
Твърди се, че ответникът е сключил процесния договор за кредит от
разстояние, като сключването на самия договор се осъществява въз основа на
подробна информация, достъпна на посочен в исковата молба интернет адрес.
Описан е подробно начина на сключване на договора, като след приключване
на процедурата паричните средства се превеждат на посочена от
кредитополучателя банкова сметка. След извършване на процедурата по
сключване на договора, на ответника е отпусната сума в размер на 400 лева.
Съгласно сключения договор ответникът е следвало да изплати изтегления
кредит до 13.12.2019г., като при изплащане на кредита ответникът е следвало
да заплаща и дължимите лихви. Сочи се, че за периода на кредита ответникът
дължи договорна лихва в размер на 41.53лева. Иска се от съда да признае за
установено, че ответникът дължи претендираните суми, както и да бъде
осъден да заплати разноските за исковото и заповедното
производство.
При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК
ответникът, редовно уведомен лично, не е представил отговор на исковата
молба, не е взел становище по иска и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. За последиците от неподаване на отговор и
1
неупражняване на права, същият е уведомен с разпореждане на съдията
докладчик по делото.
В съдебно заседание, за ищцовото дружество, редовно призовано, не се
явява представител. В депозирана молба вх.№1660 от 07.06.201г. на ТРС
изразяват становище по хода на производството и по съществото на спора. В
съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично и с
упълномощен защитник – адв.С.С. ЛАК, който навежда доводи за
съществуващи неравноправни клаузи в сключения между страните
договор.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Установява се от договор за предоставяне на кредит от разстояние №
272481 от 13.11.2019 г., че между ищеца и ответника валидно е възникнало
правоотношение. Сключването на самия договор се извършва въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg., като на
същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно
приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа
пред договорна информация за условията на договора, както и име и парола
за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той
получава на личния си и-мейл линк към страница за потвърждаване и
приемане на договора, като той трябва да въведе предоставения му личен код
за потвърждение в посоченото в и-мейла поле и да натисне бутона
„Приемам". По този начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща
електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени
в посочената от него банкова сметка. Ответникът
не оспорва обстоятелството, че е получил по посочена от него банкова сметка
сумата от 400 лева по процесния договор за кредит от разстояние. Не се
оспорва и обстоятелството, че в ищцовото дружество не са постъпвали
средства от ответника за погасяване на кредита, като общият размер на дълга
възлиза на 441.53лв. Видно от приложеното ч.гр.дело №
44/2021 г. по описа на Районен съд-Троян, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е било образувано посоченото дело. По същото била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника в
настоящото производство за сумата 400.00 – четиристотин лева,
представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 272481 от 13.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
22.01.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 13.20 – тринадесет лева и
двадесет стотинки лева, представляваща договорна лихва за периода от
2
13.11.2019 г. до 13.12.2019 г., сумата 28.33 – двадесет и осем лева и тридесет
и три стотинки, представляваща лихва за забава от 13.12.2019 г. до 13.02.2020
г. и от 15.07.2020 г. до 22.01.2021 г., сумата 25.00 –двадесет и пет лева -
разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 50.00 –
петдесет лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК /Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г., доп.,
бр. 13 от 07.02.2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн.,
ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм. и доп., бр. 98 от
15.12.2015 г., в сила от 15.12.2015 г./. Видно от материалите по същото дело,
в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, ответникът е подал възражение за недължимост
на посочените суми. При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим. Представени по делото
сключен от разстояние договор за заем, в който се съдържат личните данни на
ответника-заемател, данни от личната му карта, постоянен адрес адресът му
по местоживеене,e-mai адрес е достатъчно да се приеме,че договорът
установява размяна на изявления и обективира съгласие на страните за
неговото сключване. След одобрение на кандидата за финансова услуга-в
случая предоставяне на заем на ответника е изпратено на посочената от него
електронна поща електронен формат на договора за паричен заем от
разстояние. Същият е потвърдил сключването на договора,като избрал
изпратения от заемодателя линк за потвърждение. Едва с потвърждението от
заемателя договорът е сключен и сумата преведена.Сключването е
осъществено посредством избиране на изпратена препратка на съответната
интернет страница на заемателя, където той е кандидатствал за заема.Чрез
активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора. Изрично в Общите условия е записано,че с
маркирането на полето"Съгласен съм с общите условия" и натискане на бутон
"Потвърди" кандидатът изрично се съгласява с действащите към момента
Общи условия, в които конкретно е посочено,че с потвърждаването на линка
към договора се счита,че между заемателя и дружеството има сключен
договор за потребителски кредит, което пък е предпоставка за превеждане на
съответната заемна сума по посочения от кредитополучателя начин. Правата
на потребителя са защитени с предвидената в чл.6 /Раздел IV/ възможност,
потребителят да се откаже в четиринадесетдневен срок от сключване на
договора, без да сочи причината и без да дължи обезщетение и неустойка.
Законодателят изрично е посочил кои разпоредби от Закона за
потребителския кредит са приложими към договорите с които се предоставят
3
финансови услуги от разстояние.
Съдът приема че клаузата за възнаградителната лихва не противоречи
на разпоредбите на закона и добрите нрави,тъй като договорът не е обезпечен.
Бързите кредити се отпускат в рамките на минути и лихвата е посочена,
т.е.кредитодателят е посочил възнаграждението, което следва да му бъде
заплатено срещу риска който поема. Със сключването на договора ответникът
се е съгласил с фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните
последици от неизпълнението на задължението му за връщане в определения
срок на получената в заем сума,които се отнасят до начисляване на такси за
забава с характер на обезщетителна неустойка. Същите обаче не
представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.145 от ЗЗП,защото
точно и ясно в договора и общите условия е посочено каква такса се дължи за
съответното просрочие. Не е налице и противоречие с добрите нрави,тъй
като принципно е прието,че при забава в плащането се дължи обезщетение в
полза на кредитора,защото обратното би поставило неизправната страна в по-
привилегировано положение. Няма противоречие,нито заобикаляне на закона
защото съдържанието на тези клаузи е съобразено с нормите на ЗПФУР,а
освен това потребителят е имал възможност в определения срок да се откаже
от целия договор без да плаща обезщетение,ако е считал че е поставен в
заблуждение.С оглед гореизложеното предявеният установителен иск се
явява доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ изпълнителната
сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано
исково производство по реда на чл. 415, ал.1 ГПК. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство - относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. С оглед изхода на спора на ищцовото дружество се
следват в пълен размер както направените в исковото, така и в заповедното
производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 415 от ГПК по отношение
на М. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на
4
„ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представител: Б.И.Н. – управител, пълномощник: юрисконсулт А.Г. сумите
400.00 – четиристотин лева, представляваща дължима главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 272481 от 13.11.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 22.01.2021 г. до окончателното й изплащане,
сумата 13.20 – тринадесет лева и двадесет стотинки лева, представляваща
договорна лихва за периода от 13.11.2019 г. до 13.12.2019 г., сумата 28.33 –
двадесет и осем лева и тридесет и три стотинки, представляваща лихва за
забава от 13.12.2019 г. до 13.02.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 22.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.01.2021г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д
44/2021г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представител: Б.И.Н. – управител, сумата 425.00
/четиристотин двадесет и пет лева/ разноски по исковото производство,
съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.53/.
ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представител: Б.И.Н. – управител, сумата 75.00 –седемдесет
и пет лева - разноски по заповедното производство.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д № 44/ 2021г. по описа на ТРС
да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
5