Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 10590 по
описа за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.
26, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Ищцата С.Д.Д. твърди, че баща й Д.К.Д.(починал
на 09.07.2017 г.) е станал собственик на апартамент № 18, находящ
се в гр. София, ж.к. *****по силата на Нотариален акт № 66, том ІІ, дело №
266/1979 г. на І Нотариус при СРС. Поддържа, че на 02.10.2007 г. апратаментът е продаден от Ф.А. – в качеството си на
пълномощник на Д.А. (пълномощно с рег. № 13773/21.09.2007 г. на нотариус с рег.
№ 180 НК Русе) на С.А. (сделка, обективирана в
Нотариален акт № 24, том ІІ, рег. № 8283, дело 200/2007 г. на нотариус с рег. №
311 РС София). Сочи, че баща й никога не е упълномощавал мнимия представител за
каквито и да е действия. Твърди, че при
изповядване прехвърлителната сделка не е представено пълномощното, фигуриращо в
регистъра на нотариуса от гр. Русе, а цветно копие с различно ЕГН, цветни копия
били и съпътстващите документи, които би трябвало да бъдат подписани от
продавача. На 03.05.2017 г. С.А. продала процесния
апартамент на В.П. с Нотариален акт № 29, том І, рег. № 3627, дело № 25/2017
г., с рег. № 633 РС София процесния апартамент.
Счита, че последващите приобретатели
не са станали собственици, тъй като никога не им е прехвърляна собствеността
върху апартамента от действителния й титуляр. Поддържа, че от придобиването на
имота през 1979 г. до настоящия момент владението на апартамента се е
осъществявало от баща й и от нея. Въз основа на изложеното претендира
обявяването нищожност поради липса на съгласие досежно
упълномощителна сделка удостоверена в пълномощно с
рег. № 13773/21.09.2007 г. на нотариус с рег. № 180 НК Русе в двете й
разновидности, обусловени от разликата в ЕГН на упълномощителя,
както и нищожност на самото нотариално действие на основание чл. 576, вр. чл. 589, ал. 2 вр. чл. 578,
ал. 4 ГПК. Претендира обявяване недействителност на договор за продажба на
недвижим имот от 02.10.2007 г. с
Нотариален акт № 24, том ІІ, рег. № 8283, дело 200/2007 г. на нотариус с рег. №
311 РС София. Предявен е и установителен иск за
признаване правото на собственост по наследство на ищцата върху недвижим имот с
адрес: гр. София, ж.к. *****спрямо С.А.
и В.П.. Претендира разноски.
Ответникът Ф.А. не депозира отговор, не взема становище по
предявените искове
Ответницата С.Ж.А. оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Поддържа, че тя не е действителния собственик на апратамента,
тъй като има парично съучастие в размер на 10 000 евро, а фактическият
собственик е С.В.Д.. Въпреки това сочи, че действителният собственик е тя, тъй
като го е владяла чрез собственика му в продължение на 5 години, без владението
й да е било смущавано и при наличен договор със собственика да заплаща
месечните разходи.
Ответникът В.П. не депозира отговор, не взема становище по
предявените искове.
Ответницата Ю.П. оспорва предявените искове. Твърди, че при
закупуване на имота са били добросъвестни, не са занели
за правата на други лица върху него, поради което намира, че е придобила имота
по давност.
С.Д., конституиран като трето лице помагач на страната на
ответницата С.А. не депозира отговор, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори по
делото и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата С.Д. е
единствен наследник по закон – дъщеря, на Д.К.Д., починал на 09.07.2017г.
На
20.03.1979г., с Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, Д.Д. е придобил недвижим имот - апартамент
№ 18, находящ се в гр. София, ж.к. *****.
На
02.10.2007г. с договор за продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 24, том
ІІ, рег. № 8283, дело 200/2007 г. на Нотариус с рег. № 311 при НК, Д.Д.,
чрез Ф.И.А., е продал на ответницата С.Ж.А. гореописания недвижим имот.
При
изповядване на сделката е представено от Ф.А. пълномощно нотариално заверено №
13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС –
Русе.
На
03.05.2017г. С.А. е продала на В.П.П. гореописания
недвижим имот. Сделката е обективирана в Нотариален
акт № 29, том І, рег. № 3627, дело № 25/2017 г., на Нотариус с рег. № 633 при НК, като към датата на сключването й В.П.
е бил в брак с Ю.Д.П..
На
09.10.2007г., въз основа на подаден от Д.Д. сигнал е
образувано наказателно производство – НОХД № 22972/2011г. на СРС, НО, 102
състав.
В хода на наказателното
производство са установени две копия на пълномощни, нотариално заверени № 13773
от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС – Русе
/л.165 и л.169 от настоящото дело/.
В
пълномощното, приложено на л.165 от делото, като ЕГН на упълномощителя
Д.Д. е посочено „ЕГН **********”. Копието от това
пълномощно е представено нотариус Ц.М., съхранено от него в архива му и описано
в общия регистър на кантората. От заключението на приетата по делото съдебно почеркова и техническа експертиза се установява, че подписът на упълномощител
в това копие на нотариално заверено пълномощно № 13773 от 21.09.2007г. на
Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС – Русе /л.165 от дело/, е
копие на подпис, който не е положен от Д.К.Д., с ЕГН **********, а отпечатъкът
от кръгъл печат на Нотариус Ц.М. е копие на отпечатъкът от кръгъл печат,
използван от него.
В
пълномощното, приложено на л.169 от дело упълномощителят Д.Д. е с ЕГН **********.
Копие на такова пълномощно не се съхранява при Нотариус Ц.М. и не е описано в
общия регистър на кантората. От заключението на приетата по делото съдебно почеркова и техническа експертиза се установява, че
подписът на упълномощител в това копие на нотариално
заверено пълномощно № 13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с
район на действие РС – Русе /л.169 от дело/, са копия на подпис, който е
положен от Д.К.Д., с ЕГН **********. Вещото лице сочи, че тъй като документите
са във вид на електрофотографски копия, не може да се
изключи като възможна хипотеза същите да са пренесени в тях с помощта на
система от компютър-скенер-принтер и програма за изображения на други
документи, съдържащи подписи на Д.К.Д..
Установено е
по делото, че след изтичане на законоустановения срок
за съхранение, архивът на Нотариус Каракашев е унищожен, поради което липсват
оригиналните пълномощни, както и данни за това, кое от двете пълномощни с
№13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС –
Русе е използвано при изповядване на сделката през 2007г.
От
заключението на съдебно почерковата и техническа експертиза
се установява освен това, че подписите за „Нотариус” в електрофотографските
копия на Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД
и пълномощно, всички изходящи от Д.К.Д.с ЕГН **********, са възпроизведени от
един и същи първообраз – копие или оригинал на документ, съдържащ подписа на
Нотариус Ц.М., който с помощта на компютър – скенер – принтер и програма за
обработка на изображения е пренесен при създаването на тези документи. Вещото
лице установява освен това, че отпечатъците от кръгъл печат, поставени на
посочените документи, са копия на отпечатъци от печат, който не е идентичен с
отпечатъците от кръглия печат на Нотариус Ц.М..
От приложения
по делото протокол от проведено открито съдебно заседание от 18.09.2012г. по
НОХД № 22972 от 2011г. на СРС, 102 състав, се установява, че разпитана като
свидетел в наказателното производство ответницата А. е заявила, че не е ходила
в имота, не е знаела, че имотът се обитава, упълномощила е трето лице – С.Д.,
да се занимава с него. Сочи, че не е имала намерение да живее в имота, а го е
купила с инвестиционна цел.
В показанията
си, дадени в същото съдебно заседание и по същото дело, третото лице помагач - С.Д.,
заявява, че не е ходил в имота, не е правил оглед, а при среща с Д.Д., в процесния имот, последният
му заявил, че ще живее в него.
Както е
посочено в Решение № 170 от 12.10.2016 г. по гр. д. №
1952 / 2016 г. на ВКС, Трето ГО, приобщените по гражданските
дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят
в гражданското производство
ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи.
Писмените доказателства по приложени към
делото други дела и преписки се считат представени
и събрани от съда с прилагането на делото. По
този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които
някоя от страните е правила пред други органи.
Съставените протоколи от други органи
са надлежно доказателство за извършването на съответните признания /в този смисъл и реш.№.265/10.09.12 по г.д.№.703/11, ІV ГО на ВКС/.
В
настоящия случай, в проведеното с.з. по НОХД, ответницата А. и третото лице
помагач Д. са признали неизгодни факти – че не са влизали във владение на
имота, поради което показанията им, дадени пред съд в наказателното производство,
следва да бъдат ценени и в настоящия процес.
Аналогичното важи и за съдържащите
се в
представената по делото исковата молба, с която е предявен обратен
иск от С.А. срещу С.Д. по гр.д.№ 77609/2018г., на СРС, 127 състав, признания на ответницата
А. – относно неизгодни за нея факти,
а именно – че през периода до м.04.2016г. имотът е владян от Д.Д., а след това смъртта му се владее от ищцата. В
депозираната на 09.01.2020г. искова молба, ответницата А. изрично е заявила, че
ищцата С.Д. владее процесния имот.
От посочените
писмени доказателства се установява, че ответницата А. не е обитавала имота от
придобиването през 2007г. до продажбата му през 2017г., като към 2020г. същият
се обитава от ищцата.
По делото са
разпитани две групи свидетели.
Свидетелите А.и
Ш. установяват, че до смъртта си наследодателят на ищцата Д.Д.
е живял в процесния апартамент, а след това –
апартаментът се обитава от ищцата – така св.Б.А.. От показанията на този
свидетел се установява и това, че Д.Д. не е имал
намерение да продава имота, нещо повече – на общо събрание на ЕС е уведомил
присъстващите, че са се опитали да го „измамят”, за което е сигнализирал
полицията. В тази насока са и показанията на св.Ш., която установява, че до
смъртта на Д.имотът е владян и обитаван от него, необезпокоявано, а след това –
от дъщеря му –ищцата С.Д..
Св.К.– от
страна на ответника В.П., сочи, че през пролетта на 2017г. последният му е
казал, че е купил апартамент в гр.София с инвестиционно цел и с наемател. Сочи,
че при посещение в имота същият е бил в ужасно състояние. Такива показания дава
и св.С..
Съдът изцяло кредитира показанията на св.А.като дадени от лице,
незаинтересовано от изхода на делото – съсед на процесния
имот и имащ преки и непосредствени впечатления относно това кой кога е живял в
него, респ. кога го е ползвал, поради което съдът ги възприема изцяло.
Доколкото св.Ш. установява същите факти, съдът намира, че показанията й,
независимо от приятелските й отношения с ищцата, са достоверни и ги кредитира
изцяло. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от събраните по
делото писмени доказателства /протокол по НОХД и искова молба по предявен
обратен иск/, от които се установява, че процесния
имот до 2017т. е владян от Д.Д., а след смъртта му –
от ищцата, поради което съдът ги възприема изцяло.
Изолирани от доказателствената съвкупност
остават показанията на свидетелите К.и С.. Същите са в близки, приятелски
отношения с ответниците В.П. и Ю.П.. В едната си част
– относно обстоятелството, че процесния имот е
отдаден под наем и е закупен с наематели, са вторични и пресъздават факти,
съобщени им от ответника В.П.. В останалата част – относно посещенията им в
имота, са нелогични и житейски неоправдани. По абсолютно идентичен начин
свидетелите описват посещенията си в имота. И двамата сочат, че са ходили
случайно, когато са придружавали ответника П. „по работа” до гр.София, който
„случайно” им е показвал имота. Житейски нелогично е при „случайното” посещение
на св.К., при това - по негово предложение, входната врата на блока да е
отворена, вратата на апартамента да е отворена, да не се налага да звънят и да
ги посрещне „едно младо момче”. Вън от всякаква логика е поведението на
свидетеля, който, независимо че е предложил да отидат до имота, не е влязъл
вътре, не го е огледал, не се е интересувал кой обитава имота, стоял е на
вратата му 10 минути, след което е излязъл от блока и е чакал ответника П.
20-30 минути пред входа. Показанията на свидетелите се опровергават и от
събраните по делото писмени доказателства - протокол по НОХД и искова молба по
предявен обратен иск. Изложеното дискредитира показанията на свидетелите К.и С.,
поради което съдът приема, че същите не са годно доказателство за фактите,
които се съдържат в тях.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
По исковете с правна квалификация чл.26 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на упълномощителна
сделка и нотариално удостоверяване.
В настоящия случай се иска прогласяване нищожност на упълномощителна сделка, съгласно която Д.К.Д.е упълномощил Ф.И.А.
да продаде собствения му недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к.Надежда, както и нотариалното удостоверяване, извършено с рег.№
13773 от 21.09.2007г. от нотариус рег.№ 180 при НК.
Като основание за нищожност на упълномощителната
сделка ищецът се позовава на разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.2 и 3 от ЗЗД –
липса на съгласие и предписана от закона форма по чл.37 от ЗЗД, а относно
нотариалното удостоверяване – нарушение на чл.589, ал.2 от ГПК.
С оспореното пълномощно Д.К.Д., ЕГН **********, е
упълномощил Ф.И.А. да продаде собствения му недвижим имот – апартамент 18, находящ се в гр.София, ж.к. *****, ведна
с прилежащите му избено помещение и съответните идеални части на сградата и
правото на строеж върху мястото.
Пълномощното съдържа подпис на упълномощител,
както и нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя
от 21.09.2007г.
С оглед на приетото заключение на комплексната съдебно графологична експертиза, съдът прие за установено, че
подписът не е положен от лицето Д.К.Д.. Както е посочено в заключението – касае
се за копие на подпис на лицето, който е пренесен в него с помощта на система от компютър-скенер-принтер и
програма за изображения на други документи, съдържащи подписи на Д.К.Д..
Пълномощното не е подписано от него, поради което липсва съгласие за
извършването му, респ.липсва изразена воля, както за упълномощаване, така и за
извършване на разпоредителни сделки със собствения на наследодателя на ищцата
недвижим имот.
Процесното пълномощно съдържа и нотариално удостоверяване на подписа, положен от Д.К.Д.,
ЕГН **********.
Съгласно чл.37 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които
законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако
договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да
бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието,
извършени едновременно.
В настоящия случай упълномощаването е за сключване на
договор в нотариална форма – покупко продажба на
недвижим имот, като липсва нотариално удостоверяване на съдържанието на
пълномощното. Нарушени са изискванията за форма, поради което и
упълномощаването е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.
Във връзка с нотариалното удостоверяване рег.№ 13773 от
2007г. от заключението на приетата комплексна съдебно – графологична
експертиза се установява, че подписа за „Нотариус” в електрофотографските
копие на пълномощно, изходящо от Д.К.Д.с ЕГН **********, е възпроизведен от
един и същи първообраз – копие или оригинал на документ, съдържащ подписа на
Нотариус Ц.М., който с помощта на компютър – скенер – принтер и програма за
обработка на изображения е пренесен при създаването на оспореното пълномощно,
както и това, че отпечатъкът от кръгъл печат, поставен на документа, е копие на
отпечатък от печат, който не е идентичен с отпечатъците от кръглия печат на
Нотариус Ц.М..
Установената подправка на нотариалното удостоверяване сочи
на липса на такова. Установено е по делото, че Нотариус рег.№ 180 при НК не е
положил подпис и печат на процесното пълномощно, нито
е удостоверил подпис на пълномощно, положен от Д.К.Д.с ЕГН **********.
Лиипсата
на нотариално удостоверяване – както на подписа, така и на съдържанието на
пълномощното, е основание за нищожност на упълномощителната
сделка като извършена при липса на предвидената от закона форма по чл.37 от ЗЗД
– без нотариална заверка на подписа и съдържанието на пълномощното.
Във връзка с
оспореното нотариално удостоверяване рег.№ 13773 от 2007г., с което е
удостоверено полагане на подпис на лицето Д.К.Д.с ЕГН **********, следва да бъде посочено това, че съгласно чл.589,
ал.2 от ГПК при
удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат
на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да
подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът
ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот,
лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а
ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа.
Нарушението на някое тези изисквания, е основание за нищожност на извършеното
нотариално удостоверяване.
В настоящия случай в пълномощното, в което като упълномощител е
посочен Д.К.Д.с ЕГН **********, липсва изписване на пълното име на
упълномощителя, съгласно изискванията на чл.589, ал.2
от ГПК. Доколкото
пълномощното касае права върху недвижим имот, то същото е следвало да съдържа и
собственоръчно изписани имена на упълномощителя, а
липсата на този реквизит е основание за нищожност на извършеното нотариално
удостоверяване.
Поради това съдът прие, че както упълномощителната сделка, така и нотариалното
удостоверяване са нищожни на сочените в ИМ основания. Предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени.
По иска с правна квалификация чл.42, ал.2 от ЗЗД
Претенцията,
предявена от ищеца
с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД - за
обявяване за недействителен на договор за продажба на недвижим имот от
02.10.2007г., обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 24, том ІІ, рег. № 8283, дело
200/2007 г. на Нотариус с рег. № 311 при НК, почива на твърдения
за сключването му чрез мним представител – липса на представителна власт, по
отношения на наследодателя на ищцата Д.К.Д..
Според задължителната практика на ВКС
искът с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД е предоставен като правно средство
за защита на страната, по отношение на която законът допуска да се признае за
относително недействителна сделка сключена от представител без представителна власт
(Решение № 290 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2012 г., IV г. о.). Активната
лигитимация за предявяването му принадлежи, както на мнимо представлявания,
така и на неговите наследници, какъвто е настоящия случай.
Константна е съдебната практика /Решение
№ 52 от 14.05.2021 г., гр. дело № 4923 по
описа за 2019 на ВКС, ІV ГО; Решение
№ 217/2019 от 21.01.2020 г. по гр.дело № 582/2019 година на ВКС, Решение
№ 40 от 07.04. 2020 г.по гр.д. № 2383 по описа за 2019 г на ВКС, Решение №285/28.09.2011 по дело
№1033/2010 на ВКС, ГК, III г.о./, че договорът, сключен
при липса на надлежна представителна власт е относително недействителен –
правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни,
тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания. Налице е висяща
недействителност на сделката до потвърждаването й и от лицето, от чието име е
сключена, а ако мнимо представляваният откаже да потвърди договора,
недействителността се стабилизира като се трансформира в относителна, а не в абсолютна
нищожност.
Установено е по делото, че ищцата е единствен наследник –
универсален правоприемник на прехвърлителя Д.К.Д.,
представляван при сключване на сделката от пълномощник – Ф.А..
Установено е по делото и това, че упълномощителната сделка, обективнрана в пълномощно рег.№ 13773/21.09.2007г. на
Нотариус рег.№ 180 при НК е нищожна. Както бе посочено по-горе, пълномощното не
е подписано от Д.Д., не съдържа саморъчно изписване
на имената му и не е с нотариална заверка на подписа и съдържанието.
Предвид установената нищожност както на
упълномощителната сделка, така и на нотариалното
удостоверяване на пълномощното, по отношение на последващия договор
за продажба на процесния недвижим имот от 02.10.2007г.
е налице висяща недействителност, като нито упълномощителят,
нито неговият наследник – ищеца, потвърждават извършените от представителя
действия по сключването му.
Предвид
нищожността на упълномощителната сделка, сключеният
въз основа на нея последващ договор за покупко продажба от 02.10.2007г. е относително
недействителен като сключен без надлежна представителна власт/ Р №
113/31.05.2012г. по гр.д. № 1677/10г., IV г.о. на ВКС, Р № 337/14.10.2014г. по
гр.д. № 3598/14г., IV г.о. на ВКС/.
Ответникът Ф.А. е действал без представителна власт, поради
което липсва изразено съгласие на титуляра на правото
на собственост за прехвърлянето му.
При наличие на
порок в упълномощителната сделка, същият се пренася в
сключения договор. В случая представителната власт изобщо не е възникнала в патримониума на Ф.А. и следва да се приложат правилата за
мнимото представителство. С оглед прогласяване
нищожността на пълномощното, по силата на което ответникът А., представяйки се
за упълномощен от името на Д.К.Д., е продал на С.А. процесния
недвижим имот, настоящият съдебен състав счита, че договорът за за покупко - продажба
на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
24, том ІІ, рег. № 8283, дело 200/2007 г. на Нотариус с рег. № 311 при НК, следва да бъде обявен за недействителен като сключен от лице
без представителна власт на продавача по него. Предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен.
Доколкото
установителните искове, включително и тези за
нищожност на сделки, не се погасяват по давност, то възражението в тази насока,
поддържано от ответницата Ю.П. е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По
иска с правна квалификация чл.124 от ГПК
За да бъде
уважен установителния иск за собственост, е необходимо ищецът да установи пред съда по
безспорен начин, че е собственик на процесния имот на твърдяните основания – в
конкретния случай наследствено правоприемство, което
бе направено по делото.
Установено е по делото, че Д.К.Д.през 1979г. е придобил процесния недвижим имот с Нотариален акт за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ
На 02.10.2007г. имотът е
прехвърлен от Ф.А. на С.А., с договор за продажба, при сключването на който Ф.А.
е действал от името на Д.Д. без надлежно учредена
представителна власт. Сключеният от ответника Ф.А. договор без представителна
власт, доколкото не е потвърден от Д.Д., нито от
ищцата като негов наследник, не поражда правни последици както за Д.Д., така и за приобретателя по
сделката - С.А.. Договорът не е произвел вещно транслативния
си ефект, поради което и С.А. не е придобила право на собственост върху процесния имот.
В тази връзка
неоснователно е възражението на С.А. за придобиване на имота по давност.
Съгласно
чл.79 от ЗС правото на собственост по давност се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10, респ.5 години. Владението следва да е осъществявано с намерение за своене, непрекъснато, несъмнено и явно и
да продължава и към настоящия момент.
В настоящия процес обаче не е установено ответницата да е осъществявала фактическа власт върху процесния недвижим имот. Напротив – установено е по делото с кридитираните свидетелски показания и приетите писмени доказателства, че С.А. не
е владяла процесния имот по никакъв начин – нито лично, нито чрез друго лице в периода от придобиването
му през 2007г. до прехвърлянето му през 2017г. нещо повече - от всички събрани по делото доказателства се установява,
че единствено и само Д.Д. до смъртта си през 2017г.,
а след това и ищцата са осъществявали фактическа власт върху имота. Поради това
съдът приема, че не е осъществен състава на придобивната
давност по чл.79 от ЗС по отношение на ответницата С.А., като в случая е ирелевантно дали С.А. е била добросъвестна или не при
сключване на договора от 02.10.2007г. доколкото не е установено същата да е владяла
имота.
Поради това, след като С.А. не е
придобила собствеността върху имота през 2007г. и не е била собственик на процесния имот към датата на отчуждаването му през 2017г.,
то със сключения договор за продажбата му на 03.05.2017г., ответницата не е
могла да се разпорежда с това право, а ответниците В.П. и Ю.П. не са могли да придобият правото на собственост, тъй
като никой не може да се разпорежда с права, които не притежава. Със сключения от С.А. договор за покупко продажба на недвижим имот от 03.05.2017г., правото
на собственост не е преминало в приобретателите В.П.
и Ю.П..
В тази връзка съдът
намира за неоснователни и
доводите на Ю.П. за придобиване имота
по давност. Както бе посочено по-горе,
безспорно е установено по делото, че от датата на придобиването му и понастоящем имотът се владее първоначално от
наследодателя на ищцата, в последствие и от нея. Нито С.А., нито Ю.П., са осъществявали
фактическа власт върху него, нито лично, нито чрез други лица
Поради това съдът прие, че към 03.05.2017г. - датата, на която е слючен договора за покупко-продажба
на процесния недвижим имот
между ответниците С.А. и В.П., собственник на същия е бил Д.К.Д., наследодател на ищцата, поради което ответниците
В.П.
и Ю.П. не са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Към датата на
смъртта си - 09.07.2017г., Д.К.Д.е бил собственик на процесния недвижим имот. По
силата на наследяването, след неговата смърт правото на собственост е преминало
в патримониума на наследниците му, в случая - в патримониума на ищцата С.Д.. Доколкото към
датата на смъртта си наследодателят
на ищцата е бил собственик на процесния недвижим
имот, то същата се легитимира като негов собственик в резултат от наследствено правоприемство. Предявеният иск по чл.124 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските
При
този изход на спора, разноски на ответниците не се
дължат. В тяхна тежест тежест следва да бъдат възложени сторените от ищцата
разноски в размер на 2 303.00 лева, от които 657.00 лева – заплатени такси
и депозити за възнаграждение на ВЛ, както и 1 646.00 лева – адвокатско
възнаграждение в минимален размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение
е платимо на процесуалния представител на ищцата на основание чл.38, ал.2 от
ЗА.
Съдът установи, че по делото ищцата не е внесла
дължимата ДТ, поради което и на основание чл.77 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 904.22 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, съдът
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по иска предявен от С.Д.Д., ЕГН **********, от гр.
София, срещу Ф.И.А., ЕГН **********,***, С.Ж.А.,
ЕГН **********,***, В.П.П., ЕГН **********,*** и Ю.Д.П.,
ЕГН **********,*** ,
на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 и 3 от ЗЗД - поради ЛИПСА НА СЪГЛАСИЕ и
ПРЕДПИСАНА ОТ ЗАКОНА ФОРМА, пълномощно с нот. рег.№ 13773
от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, според
което Д.К.Д., ЕГН **********, е упълномощил Ф.И.А., ЕГН **********, да го
представлява при продажбата на собствения му недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в град София,
Надежда III, блок № *****, целият с площ 83.81 кв.м., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, заедно с 0.947 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по иска предявен от С.Д.Д., ЕГН **********, от гр.
София, срещу Ф.И.А., ЕГН **********,***, С.Ж.А.,
ЕГН **********,***, В.П.П., ЕГН **********,*** и Ю.Д.П.,
ЕГН **********,***,
на основание 576 от
ГПК - поради нарушение на чл.589, ал.2 от ГПК, нотариално удостоверяване с рег.№ 13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК,
извършено по удостоверяване подписа на Д.К.Д., ЕГН **********, на пълномощно, според
което Д.К.Д., ЕГН ********** е упълномощил Ф.И.А., ЕГН **********, да го
представлява при продажбата на собствения му недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в град София,
Надежда III, блок № *****, целият с площ 83.81 кв.м., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, заедно с 0.947 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН
по иска предявен от С.Д.Д., ЕГН **********, от гр. София, срещу Ф.И.А., ЕГН **********,***, С.Ж.А., ЕГН **********,***, В.П.П., ЕГН **********,*** и Ю.Д.П., ЕГН **********,***, на
основание 42, ал.2 от ЗЗД, договор
за покупко продажба от 02.10.2007г. на недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в град София, Надежда III, блок № *****,
целият с площ 83.81 кв.м., заедно с ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 8, заедно с 0.947 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, сключен на 02.10.2007г. между Ф.И.А. като пълномощник на Д.К.Д., и С.Ж.А.,
обективиран в нотариален акт № 24, т.ІІ, рег.№
8283 дело № 200 от 2007г. на Нотариус рег.№ 311 при НК
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, С.Ж.А., ЕГН **********,***, В.П.П.,
ЕГН **********,*** и Ю.Д.П., ЕГН **********,***, че ищцата С.Д.Д., ЕГН **********,
от гр. София, е собственик по
наследство от Д.К.Д., поч.на 09.07.2017г., на следния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ
№ 18, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.385.2133.1.18, с
адрес на имота: град София, район „Надежда”, ж.к. *****апартамент № 18, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1385.2133, предназначение на самостоятелния обект - Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 83.81 кв. метра, заедно с
прилежащи части: МАЗЕ № 8, без посочена площ по документ за собственост, заедно
с 0.947% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части
от правото на строеж върху мястото, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж
- 68134.1385.2133.1.19, под обекта - 68134.1385.2133.1.15, над обекта-
68134.1385.2133.1.21.
ОСЪЖДА
Ф.И.А., ЕГН **********,***,
С.Ж.А., ЕГН **********,***, В.П.П., ЕГН **********,***
и Ю.Д.П., ЕГН **********,***, да заплатят на С.Д.Д., ЕГН **********, от гр. София, по 164.00 лева всеки от тях – разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Ф.И.А., ЕГН **********,***,
С.Ж.А., ЕГН **********,***, В.П.П., ЕГН **********,***
и Ю.Д.П., ЕГН **********,***, да заплатят на адв.В.О.П., ЕГН **********, от
САК, личен № **********, по 411.50 лева всеки от тях – адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ молбите на С.Ж.А., ЕГН **********,***, и Ю.Д.П., ЕГН **********,***, за
присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА
С.Д.Д., ЕГН **********, от гр. София, да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 904.22 лева – ДТ по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на С.В.Д. като
трето лице помагач на страната на ответницата С.Ж.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ: