РЕШЕНИЕ
№ 731
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500916 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е от „ПРОФИЛИНК” ООД, ЕИК: ***** чрез адв.М.Т. решение №482 от
15.02.2022 г. по гр.д. №15316/2021 г. по описа на Пловдивския РС, 1 гр.с., с което е осъдено
да заплати на да заплати на ИВ. П. Б., ЕГН ********** сумата от 6 434,16 лева
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни месечни заплати, дължимо
поради прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху сумата от 6434,16 лева,
считано от датата на подаването на исковата молба – 29.09.2021г. до окончателното
плащане на дължимата сума, както и направените по делото разноски в размер на 600лева
платено адв. възнаграждение, 257,37 лв.- ДТ,80 лв.-за ССЕ. Като излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност, с искане за отмяна и за постановяване на друго
решение, с което исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - И. П. Б., ЕГН ********** чрез адв.И.П. оспорва жалбата.
Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото,
намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.
1
Иск с пр. осн.чл. 222,ал.3 КТи чл.86 ЗЗД, предявени на 29.09.2021 г.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по трудов договор
на длъжността „*****”; ТПО било прекратено със заповед №1476 на 18.08.2021 г. поради
съкращаване в щата; към момента на прекратяване на ТПО имал трудов стаж за прослужено
време при ответника – 11г,5мес. и 21 дни; тъй като е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, претендира на осн.чл.222,ал.3 КТ обезщетение в размер на 6
брутни РЗ, ведно със лихва за забава, считано от подаване на ИМ, евентуално претендира да
му бъдат изплатени 2 брутни РЗ, които суми претендира да бъде осъден ответника да му
заплати ведно с обезщетение за забава върху главницата от подаване на ИМ до
окончателното плащане.
Въззивникът – ответник в първата инстанция е–оспорил исковете; във въззивната
жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно, тъй като не дължи заплащане на
претендираното обезщетение от ищеца, като навежда доводите, че правото на Б. да получава
пенсия е възникнало на 17.2.2017 г.;че РС не е разгледал наличието на две самостоятелни
трудови правоотношения по трудов договор от м. 2. 2010 г. до 31.5.2017 г. и трудов договор
от 1.6.2017 г. до 22.8.2021 г., не е отчетен моментът, към който Б. е придобил правото на
пенсия, а именно на 17.2.2017 г.; Дължимостта на обезщетението не е обосновано от
упражняване на право на пенсия, а само на придобиването на това право, в който смисъл се
цитира съдебна практика на ВКС; Счита, че моментът, към който гратификационното
обезщетение е станало изискуемо, е моментът на прекратяване на трудовия договор на
1.6.2017 г., към който работникът е имал общ трудов стаж 7 години 3 месеца и 29 дни,
поради което е следвало да му се изплати обезщетение в размер на две брутни трудови
възнаграждения. Иска се да се отмени решението на РС и да се отхвърлят изцяло
предявените искове на основание чл. 222, ал. 3 КТ, претендира за разноски., прави
възражение за изтекла погасителна давност, по което счита, че РС не е изложил мотиви.
В отговора на ВЖ въззиваемият счита решението за правилно и законосъобразно,
въззивната жалба за неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Изложени са
доводи, че съдът се е произнесъл по наведеното възражение за изтекла погасителна давност
и че същото е неоснователно. Началният момент на погасителната давност не е 1.6.2017 г.,
тъй като едновременно със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от
1.6.2017 г. на същия ден е подписан трудов договор от същата дата, поради което счита, че
не е прекратено трудовото отношение, а подписаният нов трудов договор има характер на
допълнително споразумение, тъй като на практика се запазват всички елементи на
правоотношението както длъжност, характер на работа, а единствената промяна била в
часовете на положения труд и размера на възнаграждението. Иска се потвърждаване на
решението.
По направените доводи и оплаквания, ПОС намира следното:
От представените по делото доказателслства се установява, че между страните е
имало сключен трудов договор от 01.02.2010 г., който е прекратен по взаимно съгласие,
2
считано от 01.06.2017г. и трудов договор от 01.06.2017г. , прекратен на 23.08.20121г. поради
съкращаване в щата; от трудовата книжка на ищеца е видно, че Б. има над 10 год.стаж при
„Профилинк“ООД; от разпореждане от 17.02.2017г. от НОИ-*** /л.6 от д.РС/ е видно, че
ищецът е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава му е
отпусната от 17.02.2017г.
От подписаните трудови договори е видно, че след прекратяване на тр.договор на
01.06.2017 г. веднага на същата дата между същите страни е подписан нов трудов договор на
същата длъжност, също за неопределено време, но на 4 часа и с друго заплащане. Затова в
трудовата книжка на ищеца е записано, че на 01.06.2017г. той е бил „преназначен“. Т.е.,
видно е, че във второто споразумение са запазени по-голямата част от елементите на ТПО от
2010 г., поради което ПОС възприема довода на въззиваемия, че вторият трудов договор
има характер на допълнително споразумение, оформено чрез прекратяване на първия и
подписване на втория трудов договор. ПОС намира за неоснователено възражението на
въззивника за погасяване на иска по давност,тъй като 3-годишната давност по чл.358,ал.1,т.3
КТ е започнала да тече след прекратяване на трудовия договор от 23.08.2021г., считано от
деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащането по надлежния ред – чл.358,
ал.2 ,т.2 от КТ, а съгласно чл.228,ал.3 КТ – обезщетенията по чл.222,ал.3 КТ дължими при
прекратяване на ТПО, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца,
през които ТПО е било прекратено, от което следва, че към момента на подаване на ИМ –
29.09.2021г. – давността не е изтекла.
Съгласно чл.222,ал.3 КТ /ред.ДВ,бр.107/2020г./, при прекратяване на ТПО след като
работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му ТВ за срок от 6 месеца ако е
придобил при същия работодател 10 г. трудов стаж през последните 20 г.
Правилно РС е приложил тази хипотеза като е приел, че Б. има 11г, 5мес. и 21 дни
трудов стаж при въззивника.
Ето защо искът по чл.222,ал.3 КТ КТ е основателен и доказан в посочения от вещото
лице З. М. размер от 6434,16лв.- 6 брутни РЗ – заключение 13.01.2022г., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Като е уважил исковете в тези размери,
първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Неснователноста на въззивната жалба обосновава отговорността на въззивника за
разноските на въззиваемия пред ПОС. Такива се присъждат в размер на 600 лв.- платен
адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение №482 от 15.02.2022 г. по гр.д. №15316/2021 г. по описа на
Пловдивския РС, 1 гр.с.
ОСЪЖДА „ПРОФИЛИНК” ООД, ЕИК: ***** да заплати на И. П. Б., ЕГН
********** направените по делото разноски в размер на 600лева -платено адв.
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4