Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 14825 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.04.2019
г. по гр.д. № 57496/15 г., СРС, ІІ ГО, 52
с-в е отхвърлил предявения от Я.К.К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ж.к*********, със съдебен адрес:*** срещу З. „Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 07.10.2013г.
застрахователно събитие, изразяващи се в болки и страдания, като пряка и
непосредствена последица от ПТП-то.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Я.К.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к*********, чрез
пълномощника по делото адвокат И.Ц. *** с мотиви, изложени в жалбата. От
фактическа страна сочи, че ПТП-то е настъпило на 07.10.2013 г., около 16.00
часа в гр.София, като водачът на л.а. „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. №*********К.В.
*** от бул.“Тодор Александров“ към ул.“Пиротска“, като при чатично
навлизане в съседна пътна лента, не
пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се от ляво мотоциклет марка Ямаха
Макс 300“, с рег. № ***** и водач Я.К.. Счита за правилен изводът на СРС, че
следствие на инцидента ищецът е получил охлузвания в областта на дясната
подбедрица и поясната област, като травмите са получени при падане от
провлачване на тялото на мотоциклетиста спрямо неравен терен.
Сочи, че спорът е за механизма и техническите причини
за настъпването на ПТП. Според приетата по делото САТЕ, ударът между лекия автомобил и мотоциклета е настъпил в странична предна
лява част на автомобила. Сочи се, че първоинстанционният съд не обърнал
внимание на цялостните изводи на вещото лице, а водачът К.В.В. е имал
възможността, а и задължението, да съобрази поведението си с чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, но не го е направил, като е предприел маневра завиване в обратна посока без
да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.
Щом ударът е настъпил в предна лява част на автомобила, то сблъсъкът е станал
мигновено след предприемане на маневрата. Следователно К.В.В. не спазил законовото
изискване преди предприемане на маневрата да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В противен
случай ударът или нямаше да настъпи, или би настъпил в друга част на автомобила
(средна или крайна). За същото сочи и приетата СМЕ, където вещото лице е
заключил, че колизията е настъпила при изключително ниска скорост за мотоциклета,
т.е., ако МПС Мерцедес Е 270 ЦДИ" с per. № *****,
беше поддал своевременно сигнал, би бил възприет от движещият се попътно и
ударът не би настъпил. Въпреки ниската си скорост за ищеца не е съществувала
възможността да избегне удара.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното решение и ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца исковата сума, ведно със законните последици.
Претендира разноски.
Въззиваемото дружество З. „Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г.и П.Д.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.В.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на
разноски.
Третото лице помагач не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД от Я.К.К., ЕГН ********** срещу З. „Л.И." АД, ЕИК *********.
Ищецът Я.К.К. твърди, че на 07.10.2013 г. в резултат на настъпило
ПТП в гр. София по вина на водач на автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ”, с рег.№ *****КН,
деликтната отговорност при който е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност" при З. „Л.И." АД, са му причинени телесни увреждания,
изразяващи се в охлузвания на десния крак и на лумбалната област. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата 7000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпилото
застрахователно събитие, изразяващи се в болки и страдания, като пряка и
непосредствена последица от ПТП-то, настъпило на 07.10.2013г., ведно със
законната лихва от датата на събитието и разноските.
Ответникът ЗД „Л.И.“ АД,
ЕИК ********* е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер.
Съдът е отделил за безспорно обстоятелството с определние от 28.10.2017 г., че към датата на процесното ПТП 07.10.2013г., отговорността на водача на л.а.„Мерцедес Е 270 ЦДИ", с рег.№ *****КН е застрахована от ответника по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна полица № 22113000917120, с която застрахователят е поел обезпечаване на причинени на трети лица вреди при управление на лекия автомобил през периода на застрахователно покритие от 25.03.2013г. до 24.03.2014г.
Приложен е протокол за ПТП №
1494535/07.10.2013г., от който се установява, че на 07.10.2013г. около
16.00 часа в гр. София водачът на лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ", с
рег.№ *****КН К.В.В. ***, от бул.„Тодор Александров" към ул.
„Пиротска", като при частично навлизане в съседната пътна лента, не пропуска
и реализира ПТП с попътно-движещия се отляво мотоциклет марка „Ямаха Макс
300", с per.
№ *****и водач Я.К.К..От АУАН № 0333240/07.10.2013г., се установява нарушение на чл. 25, ал.
2 от ЗДвП и наказателно постановление №37617/21.10.2013г., за наложена глоба на
нарушителя от 120 лева по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като същото не е
връчено и не е влязло в сила. По делото е била приета САТЕ, от която се установява механизма на ПТП-то, а именно:
мотоциклетистът Я.К.К. се е движел в лентата на трамвайните релси по бул.
„Христо Ботев", където съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗДвП не трябва да се
движат други транспортни средства и се блъска в предната лява част на автомобил
„Мерцедес Е 270 ЦДИ”, с рег.№ *****КН, който навлиза вляво в лентата на
движение на трамваите с намерение да направи обратен завой. Вещото лице изрично
е посочило, че щетите по увреденото МПС показват, че мотоциклетистът се е ударил странично в автомобила, а не е блъснат
от него, като се е движел на малко разстояние от сервитутната линия и в
последния момент по някаква причина /например да премине на зелен светофар/
решава да заобиколи чакащия автомобил за обратен завой и навлиза в забранената
полоса с трамвайните линии и намалявайки скоростта доколкото е могъл, се блъска
в предния ляв калник, така че получава само охлузвания на долната част на крака
си. В експертизата се заявява, че колизията е настъпила при изключително ниска
скорост и при спиране мотоциклетистът се е навел наляво, за да опита да не се
блъсне и затова охлузванията са на десния му крак ниско долу. Няма заявени
материални щети. Съгласно приетата СМЕ в
резултат на претърпяното на 07.10.2013 г. ПТП на ищеца са причинени охлузвания
в областта на дясна подбедрица и поясна област, като е възможно да се даде само
теоретичен отговор, че охлузванията се причиняват по механизъм на допирателно
въздействие от твърди тъпи предмети с неравна контактна повърхност. Подобни
травми при ПТП, като мотоциклетист са възможни и най-често се причиняват при
падане от провлачване на тялото на пострадалия спрямо неравен терен. Според
експерта липсата на характеристики на нараняванията не позволява да се направи
еднозначен извод за точния период на перситиране на уврежданията. При по-малки
и по-повърхностни охлузвания, постепенно болките отшумяват и кожната лезия
зараства с пълно възстановяване до 1-2 седмици след инцидента.
От правна страна:
Нормата
на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За
основателността на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП е необходимо доказване на следните
предпоставки: 1/ валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите" между застрахователя-ответник и лицето, отговорно за причинените
вреди при ПТП; 2/ отговорност на прекия причинител по чл.45 ЗЗД при
следния фактически състав: деяние,
вреда за ищеца, причинна връзка, противоправност и вина.
Настоящата инстанция
приема, че са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./,
като е налице и противоправност в поведението на сочения за делинквент водач на процесното МПС - „Мерцедес Е 270 ЦДИ",
с рег.№ *****КН, противно на приетото от СРС. Според САТЕ, механизмът на ПТП следният:
Мотоциклетистът се е движел на малко разстояние от сервитутнаталиния на трамвайните
релси и в последния момент решава да заобиколи чакащия автомобил за обратен завой,
навлиза в забранената полоса с трамвайните линии и намалявайки скоростта
доколкото е могъл, се блъска в предния ляв калник на лек автомобил „Мерцедес Е
270 ЦДИ". Според вещото лице, щетите по МПС-то показват, че
мотоциклетистът се е ударил странично в автомобила, а не е блъснат от него.
Според експерта, лошата преценка на разстояние до автомобила и скоростта, с
която се движи мотоциклетистът водят до това, че той се удря странично от
лявата му страна, нанасяйки щети на себе си и на автомобила. Освен това,
експертът заявява, че според реалната
обстановка и мястото, по Правилник, този който се движи отзад трябва да внимава
какво прави този пред него. В конкретния случай, автомобилът е дал мигач и се
подготвал да завива. За да се удари мотоциклетът се е движил по релсите - чл.
20, ал. 2, пред. 2 от ЗДвП -Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Всичко това
говори за съпричиняване от страна на мотоциклетиста, която според настоящата
инстанция е в съотношение на 70 за мотоциклетиста към 30 за водача на лекия
автомобил. Според приетат по делото САТЕ, водачът на лекия автомобил К.В.В. е имал възможността, а и задължението,
да съобрази поведението си с чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, но не го е направил, като е
предприел маневра завиване в обратна посока без да се увери, че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението. Щом ударът е настъпил в предна
лява част на автомобила, то сблъсъкът е станал мигновено след предприемане на
маневрата. Следователно К.В.В. не е спазил законовото изискване преди предприемане на маневрата да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Относно размера на обезщетението:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Отчитайки предмета на застрахователно покритие по
този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети
причинените на трети лица вреди, зависят от деликтното обезщетение. При
последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията, съгласно чл.52 ЗЗД. Настоящата инстанция следва да се съобрази в достатъчна степен с претърпените от
процесното ПТП от ищеца травми, които според вещото лице и съобразно отразеното в лист за преглед
на пациент след ПТП на 07.10.2013 г. са охлузвания в областта на дясна
подбедрица и поясна област, които заедно и поотделто са реализирали кретериите
на медико-биологичния п резнак болка и страдание. Това е съчетано с преживения шок
от настъпване на ПТП-то , включително и от подането от мотора на съседното
платно и изживения уплах по повод на инцидента, както и настъпилото временно
затруднение в естествения ежедневен
житейски ритъм, обстоятелства, които се установяват от свидетелсикте показания
на свидетелката Надежда Манолова, която натоящата инстанция кредитира.
При тези данни, както и при
съобразяване с последователната практика на
касационната инстанция за определянето на критерия за справедливост и от икономическата
конюктура в страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на
всеки отделен етап от развитието на обществото, с икономическата конюнктюра, която е в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица, намира, че справедливият размер на обезщетението е
500 лв. Следва да се има предвид и сравнително краткият период на
възстановяване, който според приетата по делото СМЕ е продължил най-дълго около
30 дни.
При съпричиняване от 70 % от страна на ищеца, то за него следва да се
присъди сумата от 150 лв. Процесното решение следва да бъде отменено в частта,
в която е искът е отхвърлен за сумата от 150 и вместо него да бъде постановено друго,
с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени верди в размер на 150 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането 07.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част, а именно в която искът е бил отхвърлен за сумата над 150
лв. до 7000 лв., решението следва да бъде потвърдено.
За първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер от 880 лв., от
които 280 лв. за държавна такса и 600 лв. за приетите по делото две експертизи.
Няма доказателсва за направени разноски за адвокатски хонорар. Съобразно
уважената част от иска, на ищеца се следват разноски от 62,48 лв.
На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхъврлената част от иска в размер на 99 лв.
За въззивната инстанция въззивникът е направил разноски за държавна такса
от 140 лв., която и съобразно уважената част възлизат на 9, 94 лв.
За въззиваемото дружесто разноските са във вид на юрисконсултско възнаграждение
и са отново в размер на 99 лв.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение от 23.04.2019
г. по гр.д. № 57496/2015г. на СРС, ІІ ГО, 52 състав, в частта, в която съдът е
отхвърлил иска за сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
настъпилото на 07.10.2013г. застрахователно събитие, изразяващи се в болки и
страдания, като пряка и непосредствена последица от ПТП-то, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Я.К.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к*********, със
съдебен адрес:*** по иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД сумата от 150 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 07.10.2013г.
застрахователно събитие, изразяващи се в болки и страдания, като пряка и
непосредствена последица от ПТП-то, ведно със законната лихва, считано от ведно със законната лихва от датата на събитието 07.10.2013г. до окончателното из плащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА З. „Л.И."
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори М.М.-Г.и П.Д., чрез пълномощника по делото юрисконсулт
М.В.да заплати на Я.К.К., ЕГН **********,
с адрес: гр. Благоевград, ж.к*********, чрез пълномощника по делото адвокат И.Ц.
*** направените разноски за първата инстанция в размер на 62,48 лв., а за въззивната инстанция в размер на 9, 94 лв.
ОСЪЖДА Я.К.К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Благоевград, ж.к*********, чрез пълномощника по
делото адвокат И.Ц. *** да заплати
на З. „Л.И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М.-Г.и П.Д., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт М.В.направените разноски за първата и въззивната инстанции в
размер по 99 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.