РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2145
гр. Пловдив, 26 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА
ПЕТРОВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора
РОСЕН КАМЕНОВ,
като
разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА
ПЕТРОВА КАНД № 2209 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от Ф.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си
адвокат Росен Д., против Решение № 1077
от 08.07.2020 г. на Районен съд гр. Пловдив, І н.с., постановено по АНД № 3547
по описа на същия съд за 2020 г. в
частта потвърждаваща Наказателно постановление (НП) № 20-1030-003495 от 14.04.2020
г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, по т. 1, с което на жалбоподателката, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението на районния съд в
частта, с която е потвърдено НП да бъдат отменени. Претендира присъждане на
разноските по делото.
3. Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР ПЛОВДИВ СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Б., счита касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. НП е издадено въз основа на АУАН № АА714392 от 02.04.2020 г., съставен от Й.В.К.– полицейски инспектор
към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Обективираните в акта констатации за фактите, касаещи оспореното
административно нарушение, се свеждат до следното:
На
30.03.2020 г., около 12:00 часа в гр. Пловдив на бул. “Руски“ – кръстовище с ул. „Янко Сакъзов“,
в посока юг, Ц. управлявала лек автомобил „Нисан Джук“ с рег. № ***, нейна собственост, като не пропуска
пресичащата по пешеходната пътека
пешеходка М.А.А., вследствие на което я блъска
и предизвиква ПТП с пострадало лице, с което виновно е нарушила разпоредбите на
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. За да потвърди
процесното НП в обжалваната в настоящото производство част, Пловдивският
районен съд е приел, че жалбоподателката е осъществила от обективна и
субективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Според решаващия съд наказващият орган е приложил относимата към нарушението санкционна норма на чл. 179, ал.
2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, като е
наложил глоба в предвидения фиксиран размер от 200 лв., съответно така
определеното по вид и размер наказание е прието за съобразено с изискванията на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
ІV. За правото:
8. Така постановеното решение е
неправилно.
9. При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствие на решението с материалния закон, с оглед обхвата на нормата на
чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира противоречие на
решението със закона.
Съображенията в тази насока са следните:
В конкретния случай, въззивният съд не
е съобразил, че спорното в процеса НП е издадено в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
За да предизвика целените с издаването
му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано
волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите
и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат.
10. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на
закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една
от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите -
страни в административно-наказателното производство.
В
конкретния случай от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно кога,
как и въз основа на какви доказателства е установено твърдяното административно
нарушение, доколкото АУАН е съставен 5 дни, след датата, на която се твърди да
е извършено въпросно ПТП.
От данните по делото се установява, че
за процесното ПТП е съставен „Протокол за ПТП с пострадало лице“ № 175 от
02.04.2020 г. от инспектор К.. Същият обаче, е съставен единствено по сведения
предоставени от М.А., подала сигнала за извършеното ПТП. В тази връзка следва
да се констатира, че в хода на изясняване на фактическата обстановка, органите
на МРВ са снели обяснения единствено от А., но не и от Ф.Ц., сочена като
извършител на процесното ПТП. Дори и инспектор К. да е осъществил контакт с Ц.,
в каквато насока са твърденията му изложени в Докладна записка от 06.04.2020 г.
(също
приложена по административнонаказателната преписка), доказателства в тази насока не са
ангажирани по делото. При тези данни няма как да се приеме, че действителните
факти от значение за случая са били надлежно установени, съответно не може да
се приеме, че обсъжданото нарушение е установено обективно и по несъмнен начин.
Този едностранчив подход е пренесен и
в съдебната фаза на производството, доколкото и районният съд е приел, че
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на
вмененото й административно нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, единствено и
само въз основна на свидетелските показания на М.А., респективно дадените от
нея обяснения пред органите на МВР.
11.
С оглед правилното определяне на наказанието и възможността за упражняване на
съдебен контрол за законосъобразност на констатираното нарушение,
административнонаказващият орган следва да опише подробно и да събере пълни данни за обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, нещо което в конкретния случай не е
сторено, поради което процесното НП се явява незаконосъобразно само на това
основание. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата,
които го потвърждават и законовите разпоредби, които са виновно нарушени, не
могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало
за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице. Правоприлагането не може да
почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.
12.
При това положение,
настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при
неправилно прилагане на закона и като такова следва да бъде отменено, а
потвърденото с него НП да бъде отменено в разглежданата част като
незаконосъобразно. Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налага
извод за основателност на жалбата, с която е сезиран съда.
V. За разноските:
13. При този изход на спора, на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на жалбоподателя следва да
се присъдят сторените в производството разноски, които се констатираха в размер
на 150 лв. - платеното адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1077 от 08.07.2020
г. на Районен съд гр. Пловдив, I н.с., постановено по АНД № 3547 по описа на
същия съд за 2020 г., в частта потвърждаваща
Наказателно постановление № 20-1030-003495 от 14.04.2020 г. на Началник група
към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, по т. 1, с което на Ф.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 200
лв. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 20-1030-003495 от 14.04.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, по т. 1, с
което на Ф.Д.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да
заплати на Ф.Д.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата в размер на 150 лв., представляваща сторените в производството съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.