РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2288
гр. Пловдив, 12.11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на шестнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2548 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът „ЛАЙТ-ИН ГЕЙМ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Н.Е., чрез пълномощника си адвокат И.Н., иска ответникът Държавна комисия по хазарта (ДКХ) да бъде осъден да заплати сумата от 670 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 6529/2018 г. по описа на Районен съд (РС) гр. Пловдив,
както и сумата от 670 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 249/2019
г. по описа на Административен съд (АдмС) – Пловдив, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № 54/23.07.2018 г., издадено от Председателя на ДКХ, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените
разноски по настоящото дело.
Ответникът счита иска за неоснователност и моли
същият да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност, се иска размерът на
претендираното обезщетение да бъде намален на 880 лв. Подробни съображения
излага в писмен отговор на исковата молба, постъпил с вх. № 16011/04.09.2019 г.
по описа на съда. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски съразмерно уважената част от иска.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на „ЛАЙТ-ИН ГЕЙМ“ ЕООД е издадено НП № 54/23.07.2018 г., от Председателя на ДКХ, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при
организиране на хазартни игри с игрални автомати (ДВ бр. 32/08.04.2014 г.),
приети от ДКХ на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от Закона за хазарта (ЗХ).
Посоченото НП е
обжалвано от „ЛАЙТ-ИН ГЕЙМ“ ЕООД пред Районен съд (РС)
- Пловдив, за което е
образувано АНД № 6529 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 2214/20.12.2018 г.,
с което процесното НП е отменено. Последното (решение на РС - Пловдив) е обжалвано от
страна на ДКХ пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 874/17.04.2019 г. постановено по КАНД № 249/2019 г. е
оставил в сила решението на РС – Пловдив и НП.
Пред двете съдебни
инстанции „ЛАЙТ-ИН ГЕЙМ“ ЕООД е представлявано
от адвокат И.Н.Н., съгласно пълномощно от 02.10.2018
г., Договор за правна защита и
съдействие от 02.10.2018 г. пред Районен съд Пловдив, както и Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2019 г. пред
Административен съд Пловдив. От съдържанието на цитираните договори се установява, че дружеството
е заплатило в брой уговореното в договора от 02.10.2018 г. адвокатско възнаграждение в размер на 670 лева, както и уговореното в договора от 21.03.2019
г. адвокатско възнаграждение в размер на
670 лева.
Пред настоящата съдебна инстанция е
представен и договор за правна защита и съдействие от 15.10.2019 г. за
процесуално представителство по настоящото дело, по който ищецът е заплатил в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
След
анализа на изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща
и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а
основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това
положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно
чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода,
че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от
категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл.
203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.
1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният
от ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № 54/23.07.2018 г., издадено от Председателя
на ДКХ г., е отменено по съответния ред (с
Решение № 2214/20.12.2018 г., постановено по АНД № 6529/2018 г. по описа на РС -
Пловдив, влязло в законна сила на 17.04.2019 г.).
От материалите по приложеното АНД
№ 6529 по описа за 2018 г. на
РС Пловдив и според констатациите на решаващия съд изложени в
отменителното решение, процесното НП е издадено в нарушение на закона и като
такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№2214/20.12.2018 г.) е влязло в законна сила на 17.04.2019 г., т.е. налице е първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в
издаването на незаконосъобразен акт.
Тук
именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице
специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи
разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски
хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна
връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното
си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес.
Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо
повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС -
ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008
г., според което административните съдилища не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски
не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното
производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира
същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Относно размера на претендираните обезщетения и
направените в тази връзка възражения от страна на ответника, е необходимо да се
посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява
или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. С процесното НП на ищеца е наложена административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 лв., за което минималният размер на адвокатското
възнаграждение определено по правилата на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за всяка съдебна инстанция възлиза на 440
лв.
С оглед фактическата и правна сложност
на делото и обстоятелството, че в конкретния случай, оказаната от адвокат Н.
правна помощ се изразява в изготвяне на жалба срещу процесното НП, лично явяване в едно съдебни
заседания пред РС – Пловдив, и лично явяване в едно с.з. пред касационната
инстанция, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният
и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е в
размер на 670 лв. за всяка съдебна инстанция, не може да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Изложеното до тук налага исковете за
претендираните обезщетения за имуществени вреди да бъдат уважени в размер до 440
лв. за всяка съдебна инстанция (или общо в размер на 880 лв.), а за разликата над 440 лв. до пълният
им предявен размер от 670 лв. за всяка съдебна инстанция (или общо в размер на
1340 лв.) исковете ще
следва да бъдат отхвърлени.
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва от 20.08.2019 г. –
датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата в общ размер на 880 лв. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на
изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 419 лева - заплатените държавна такса (25 лв.) и
адвокатско възнаграждение (394 лв.), съразмерно с уважената част от иска.
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта, да заплати на „ЛАЙТ-ИН ГЕЙМ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Е., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 440 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 54/23.07.2018 г., издадено от Председателя на Държавна комисия по хазарта и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по АНД № 6529/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 670 лева.
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта, да заплати на „ЛАЙТ-ИН ГЕЙМ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Е., обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 440 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 54/23.07.2018 г., издадено от Председателя на Държавна комисия по хазарта и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване по КАНД № 249/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 670 лева.
ОСЪЖДА Държавна
комисия по хазарта, да заплати на „ЛАЙТ-ИН ГЕЙМ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Н.Е., сумата в размер на 419 лв., представляваща направените по
делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: