Определение по дело №42/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260875
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20212330100042
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 260875/19.11.2021г.

гр. ЯМБОЛ.19.11.2021..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично

заседание на ........21.10.2021г........година в състав:

                                                                                                               Председател:Св.Д.

                                                                                 

при секретаря .......................Й.Пенчева….....................................……...........и в присъствието на

прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  Д.……………….....…...гр.дело N .42.... по   описа

 за 2021 год.  и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................

Производството по делото е  образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, с която се претендира да се приеме за установено по отношение на ответника Х.Б.Х., ЕГН **********,***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 201.00 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 05.11.2018 г. до 04.02.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Моли за  постановяване на Решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Х.Б.Х., ЕГН **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* в размер 33.80 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата16.11.2018 г.

Претендират за присъждане на направените в исковото производство  разноски.

Ищецът твърди, че по повод договор за мобилни услуги от дата 16.11.2018 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ответникът Х.Б.Х. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер +359*********. По силата на Допълнително споразумение от дата 08.11.2017 г. абонатът предпочита нова абонаментна програма- Тотал 26,99 със срок на действие 24 месеца до 16.11.2020 г. При възползване от преференциални условия на Оператора, абоантът е сключил и Договор за лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 16.11.2018 г., по силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство ALCATEL 1 Dual Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 1.69 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера +359********* е фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.11.2018 г. до 04.02.2019 г. Теленор България ЕАД е издал:

           Фактура №**********/05.12.2018 г. за отчетния период на потребление от 05.11.2018- 04.12.2018         г. с дължима стойност 71.85 лв., от които 36.73 лв. без ДДС за пропорционален абонаментен план; 1.69 лв. за лизингова вноска и потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в: 26.66 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 0.10 лв. без ДДС за разговори към „Грижа за клиента",

     Фактура №**********/05.01.2019 г. за отчетния период на потребление от 05.12.2018- 04.01.2019         г. с дължима стойност 100.47 лв., от които 22.49 лв. без ДДС за абонаментен план; 1.69 лв. за месечна лизингова вноска и потребление, фатктурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в: 58.31 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 0.75 лв. без ДДС за Мултимедийни съобщения (MMS); 0.02 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента"
Дължимата сума е платима в срок 20.01.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 71.85 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в размер на 172.32 лв.

Фактура №**********/05.02.2019 г. за отчетния период на потребление от 05.01.2019-04.02.2019 г. с дължима стойност 28.68 лв., от които: 22.49 лв. без ДДС за абонаментен план; 1.69 лв. за месечна лизингова вноска Дължимата сума е платима в срок 20.02.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 172.32 лв., при което общо дължимото задължение възлиза на сума в размер на 201.00 лв.

 

Твърди, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 201.00 лв.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 201.00 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.П от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор България ЕАД е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № ********* Крайна фактура № ********** от дата 05.04.2019 г.

Поради прекратяване на договора за мобилни услуги автоматично на дата 01.04.2019 г. и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за предсрочно изискуеми.

Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България" ЕАД / т.е. на 5-то число от месеца/.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец 04/2019 г. когато е издадена крайната фактура № **********, съгласно уговорения погасителен план, както следва:

По Договор за лизинг от 16.11.2018 г. за устройство ALCATEL 1 Dual Blue, се дължи цената в размер на 33.80 лв., която представлява 19 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 32.11 лв., дължими за периода от месец 04/2019 г. до месец 1/2019 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 1.69 лв. / чл. 1, ал. 2 от Договора/;

Посочва, че ответникът е подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител назначен на ответника, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Според него липсват доказателства, че потребителката Х. е сключила допълнително споразумение от 08.11.2017г.. Оспорва твърдението между ищеца и ответника да са сключени посочените в исковата молба договори и допълнителни споразумения. Оспорва , че ответника е клиент/потребител на ищцовото дружество, че същият е лизингополучател по договори за лизинг, като твърди, че процесиите устройства не са му предадени.

 Твърди, че Ташев не е ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги, че на ответникът не са предоставяни ОУ, като оспорва твърдението, че същият се е съгласил и приел ОУ.

        Оспорва твърдението, че ищецът едностранно е прекратил договорите, като в исковата молба не е конкретизирано, кой точно договор е прекратен. Оспорва датата на деактивация на процесния абонамент.

        Счита, че за горе посочените обстоятелства няма, предявения доказателства, което обуславя предявения иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

   Оспорва, че приложените фактури не са подписани от ответника и не са му връчени. Твъпди, че липсва и покана за доброволно изпълнение и доказателства дали ответника е узнал за задълженията си. Не било ясно има ли заплатен при сключване на договора депозит от ответника, който би следвало да се ползва именно за заплащане на такива незаплатени услуги.

            Посочва, че процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна-ищецът. Представеният от ищецът договор не е бил предмет на предварително договаряне между двете страни. Ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.

          Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове и се присъдят направените разноски. В хода на проезвидството възраженията се поддържат.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          Видно от приложеното ч.гр.д. № 2243 по описа за 2020г. на ЯРС в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1052/ 11.09.2020г., с която Х.Б. Кръстанова е осъдена да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД , сумата от 207,24лв., произтичаща от неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 16.11.2018г., от които  67.47лв. представляваща стойността на 3месечни абонаментни такси и 139.77лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ALKATEL 1 Dual Blueq , с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 16.11.2018г., както и 120лв. адв.възнаграждение и 25.00лв. – държавна такса.

Заповедна е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане на съда № 3278/03.12.2020г. на заявителя са дадени указания за предявяване на установителния си иск в едномесечен срок. За това разпореждане заявителят е уведомен на 09.12.2020г., като същият е предявил иска си в съда на 08.01.2021г., в законоустановения срок.

Видно от извършената справка в НДБ Население Х.Б.Х. е сключила гр.брак на 27.12.2019г., като имената й са Х.Б. Кръстанова.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД, и чл.92 ЗЗД.

          Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със заявеното в заповедното.

        В заявлението въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д.№ 2243/2020г. на ЯРС заявителят-ищец по настоящото дело изрично е записал, че основанието на паричното му вземане е неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадена фактура  **********/05.04.2019г. в общ размер на 207.24лв., от които: 207.24лв. за неустойка за предсрочно прекратяване  на договорен абонамент за услуги за мобилен номер +359*********, от които  67.47лв. представляваща стойността на  три месечни абонаментни такси и 139.77лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ALKATEL 1 Dual Blue , с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 16.11.2018г. Следователно съдът дължи произнасяне по съществуването именно на това вземане – по  размер и основание . При положение, че предмет на заявлението не са дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 05.11.2018 г. до 04.02.2019 г. в размер на 201.00лв., както и такива за неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.11.2018г. от 330.80лв. , то съдът е недопустимо да се произнася по подобна претенция по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново основание, различно на това, за което е била издадена заповедта. В този смисъл е Решение № 53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК .

С оглед на това  производството по делото следва да се прекрати, а издадената заповед подлежи на обезсилване.

       Воден от горното, Я Р С

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

        ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 42 по описа за 2021г. на ЯРС.

        Обезсилва заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК № 1052/11.09.2020г., издадена по ч.гр.д. № 20202330102243 по описа на ЯРС за 2020г., с която е разпоредено длъжникът Х.Б. Кръстанова, с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:  гр.София, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк, сграда 6 сумата от 207,24лв., произтичаща от неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 16.11.2018г., от които  67.47лв. представляваща стойността на 3месечни абонаментни такси и 139.77лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ALKATEL 1 Dual Blueq , с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 16.11.2018г., както и 120лв. адв.възнаграждение и 25.00лв. – държавна такса.

 

Определението подлежи на обжалване пред ЯОС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: