Решение по дело №10580/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3075
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Вергиния Мичева
Дело: 20211100110580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3075
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100110580 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД, съединен с
акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Ищцата А. Д. Т. твърди, че на 10.03.2021г. е претърпяла ПТП, в резултат на което е
получила телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на
л.а. Ауди, К. Р. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че в
резултат на ПТП са й причинени следните телесни увреждания: Загуба на зъби; Еxpulsion
dentis; Frantura coronae dentis; Контузия на главата; Повърхностна травма на окосмената част
на главата; Контузия и хематом на горната устна; Травма на устата; Разкъсно - контузна
рана на гингивата на горната челюст; Дисторзио коли; Навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб; Патологични позиция на
гръбначния стълб (патологична инверсия на физиологичната шийна лордоза до степен на
лека кифоза с пунктум максимум С5); Увреждания на шийните коренчета; Парестезии с
хипестезия С5 двустранно. Вследствие на същите ищцата изпитвала дълго време силни
болки и затруднено движение в областта на шийния отдел на гръбначния стълб и главата,
нарушена говорна и дъвкателна функции вследствие на избитите зъби. Имала е физически
страдания, отрицателни изживявания като слабост, сънуване на кошмари, лесна
раздразнителност, безпокойство и притеснение. Получила е срив в самочувствието и тежък
психически шок, който продължава и до днес. Травмите от ПТП са й причини силни болки и
страдания. Сочи, че предявила претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е
отказал да й плати търсеното обезщетение. Предявява срещу ответника иск за търпени
неимуществени вреди в размер на 150 000лв. ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба. Претендира и разноските по делото.
Ответникът ЗК „Л.и.“ АД оспорва иска по основание и по размер. Ответникът
оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва вината на водача
на л.а. Ауди К. Р. М.. Счита, че ищцата има вина за настъпване на ПТП, като навежда
доводи, че тя е управлявала увреждащия автомобил. Евентуално, прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, като твърди, че ищцата е
1
знаела, че водачът е употребил наркотик и въпреки това се е качила и возила в автомобила.
Отделно, във връзка с възражението за съпричиняване навежда доводи, че ищцата има
принос за настъпването на травматичните увреждания , тъй като е пътувала без поставен
предпазен колан. Отделно от това, ответникът оспорва твърдението, че ищцата е била
пътник в автомобила, че водачът М. умишлено е предизвикал ПТП, че причината за ПТП е
техническа неизправност на автомобила Ауди, който не е могъл да спре. Оспорва и
причинно следствената връзка между ПТП и твърдените вреди. По-конкретно оспорва, че
загубата на зъби при ищцата е следствие на ПТП, оспорва шийна лордоза до степен на лека
кифоза да е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, оспорва твърдените
увреждания на шийните коренчета и повърхностната травма на окосмената част на главата,
оплакването за главоболие и изтръпване на ръцете да са във връзка с процесното ПТП.
Счита, че избелването на зъби не подлежи на обезщетяване по реда на непозволеното
увреждане. Оспорва иска по размер, като го намира за силно завишен. Оспорва претенцията
за лихви, като счита че не дължи такива, тъй като не дължи и претендираната главница.
Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач на ответника, К. Р. М. не заявява становище по иска, не се
явява, не ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените от ищцата писмени доказателства – протокол за ПТП и скица , се
установява, че на 10.03.2021г., в гр.София, на бул.“Цар Освободител“, непосредствено пред
сградата на Народното събрание, е настъпило ПТП с л.а. Ауди ****, който е
самокатастрофирал в стълбите на НС. Отразено е, че водач на автомобила е К. Р. М.. В
докладната записка на пристигналия на место служител на ПП КАТ е отразено, че сигналът
за ПТП е получен около 3.30ч. При пристигане на место служителите установили водачът на
л.а. Ауди А6 с рег.№ ****, К. Р. М. и пътник А. Д. Т., която била пострадала и откарана в
Пирогов с пристигнал на место екип на спешна помощ. Водачът е отказал полеви тест за
наркотици. Не е представил свидетелство за управление на МПС. Не се е явил и на
назначения му от КАТ кръвен тест за употреба на наркотични вещества. Съставен му е
АУАН, който не му е връчен и не е влязъл в сила. Във връзка с ПТП не е образувано
досъдебно производство до 1.10.2021г. , когато ищцата е сезирала СРП. По образуваното
ДП, което съдът изиска от МВР, не е проведено ефективно разследване.
На ищцата е издаден фиш за спешна медицинска помощ от 10.03.2021г.
Транспортирана е до Пирогов в 03.25ч., съгласно дневника за получени и предадени сигнали
и разпореждания на СДВР, където й е извършен преглед. В същия дневник е записана
диагноза: избити и липсващи 1-ви и 2-ри горни зъби в ляво и фрактура на коронка на 2-ри
зъб долу в ляво.
Във връзка с установяване на механизма на ПТП, съдът допусна и изслуша съдебна
автотехническа експертиза. Вещото лице инж.А. описва следния механизъм на настъпилото
транспортно произшествие: Л.а. “Ауди А6“, с рег. № ****, управляван от К.-А. Р. М., се е
движел в посока от „Васил Левски“ към ул. „Г.С. Раковски“ в дясната пътна лента със
скорост 40 - 50 км/ч. Пътната настилка е била от жълти павета, мокра и с нисък коефициент
на сцепление. Времето е било нощно, видимостта е добра на улично осветление. След
кръстовището с бул. „В.Левски“, автомобилът е изминал над 110 м по жълтите павета.
Когато се е приближил до сградата на Народното събрание, водачът е предприел действие с
органите за управление - по-рязко спиране или завъртане на волана от необходимото за
хлъзгавата пътна настилка, от което е настъпило странично плъзгане/занасяне на задните
гуми. Водачът е завъртял волана надясно и автомобилът е напуснал платното за движение,
насочил се е към сградата на „Народното събрание“ и се е ударил челно в левия каменен
парапет на стълбите. Според вещото лице водачът на л.а. Ауди А6 е имал възможност да не
допусне ПТП, ако е управлявал автомобила си адекватно, като е боравил с органите за
управление на автомобила внимателно, в съответствие с избраната от него скорост и имайки
предвид мократа павирана настилка. Настилката не е причина за ПТП, защото по нея е
2
изминал над 110 м. Автомобилът е бил технически изправен. Експертът е категоричен, че
причината за настъпване на произшествието е в субективните действия на водача на л.а.
Ауди А6, който е предприел неточни действия с органите за управление на автомобила,
спрямо мократа пътна настилка - жълтите павета, които имат по-нисък коефициента на
сцепление, особено мокри при дъжд.
Въз основа на деформациите по автомобила, вещото лице установява, че ударът на
лекия автомобил е бил челен, с предна част и със скорост около 45 км/ч.
На въпроса дали задействане на въздушна възглавница може да причини избиване на
няколко зъба експертът отговаря, че въздушните възглавници на автомобилите са
предназначени да предпазват и да предотвратяват наранявания на главата на пътниците на
предните седалки. Те не могат да причинят директни телесни увреждания дори и на лицето.
Пътниците могат да получат само кратко зашеметяване. Вещото лице обяснява, че
наранявания по лицето и главата се получат индиректно от въздушна възглавница, ако
между нея и лицето се окаже твърд и ръбест предмет в момента на задействане на
възглавницата, като напр. телефонен апарат, който пътникът държи пред лицето си в
момента на отваряне на въздушната възглавница.
Досежно установяване на обстоятелството, по което страните спорят, дали ищцата е
била с правилно поставен предпазен колан, вещото лице посочва, че по технически път не е
възможно това да се установи. На изготвените от СДВР снимки десният колан не се вижда.
Експертът обаче посочва, че при челен удар, какъвто е настоящия, закопчан предпазен
триточков колан задържа тялото на пътника от предната дясна седалка да не излети напред и
го предпазва да не се удари в челното стъкло, арматурното табло, предната дясна колона или
др. части от интериора. Поради необходимо време за блокиране на колана и еластичност,
гърдите на пътника се преместват напред не повече от 10 см, а главата клюмва надолу и
могат да се увредят шийните прешлени. В случая е задействана дясната въздушна
възглавница, която е с най-голям обем и не допуска директен удар в интериора, защото
обгръща главата на пътника. Ако пътничката е пътувала без закопчан предпазен колан,
тогава е възможен удар в интериора пред нея, в зависимост от това как е разположено
тялото й.
Във връзка с установяване на търпените от ищцата телесни увреждания, съдът
назначи и изслуша две съдебно медицински експертизи.
Съдебно медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р М., неврохирург,
въз основа на събраната по делото медицинска документация и след личен преглед на
ищцата на 20.05.2022г., установява, че непосредствено след ПТП ищцата е била прегледана
от екип на ЦСМП и е поставена диагноза: Контузия на главата в лицевата област. Избити
зъби. В анамнезата е посочено: Пострадала след ПТП с избити зъби и уста. Не е губила
съзнание, пасажерка. Като резултат от първоначалния преглед е отразено, че А. Т. е в
съзнание, нормални зеници, без отпадни симптоми; оценка по Глазгоу скала 15 точки
(норма). След първоначалния преглед ищцата е транспортирана от екип на ЦСМП - София в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", където е постъпила в 03,30ч. в Спешен неврохирургичен
кабинет. Била е прегледана от неврохирург и лицево-челюстен хирург. Извършени са били
рентгенови изследвания на череп, бял дроб, корем, шийни прешлени; УЗД на коремни
органи, тоалет и шев на раната. Поставена е диагноза от лицево-челюстен хирург:
Експулсио дентис 1. Интензио травматика дентис 2. В.л.к. гингиве максиле. Фрактура
короне дентис 2. /тази диагноза е обяснена по-долу във втората съдебно медицинска
експертиза/.
Поставената неврохирургична диагноза е: Дисторзио коли. Без ЧМТ. Неврологично -
б. о. Назначена е била терапия и носене на шийна яка за 7 дни. Ищцата е отказала
репониране на зъба за момента. Издаден е бил талон до личен лекар. Лечението е
продължило в домашно-амбулаторни условия с множество прегледи от личен лекар,
невролог и психиатър. Поради продължаващи оплаквания е извършена МРТ на шиен отдел
на гръбначен стълб на 24.03.2021г., при която е установена патологична инверсия на
физиологичната шийна лордоза до степен на лека кифоза с пунктум максимум на ниво С5-
3
С6, без друга гръбначна патология.
Вещото лице неврохирург установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата А.
Т. е получила съчетана лицево-челюстна и гръбначна травма. Лицево-челюстната травма е
обект на другата СМЕ, по която това вещо лице не коментира. Гръбначната травма се
изразява в навяхване на врата и увреждане на шийни нервни коренчета двустранно.
Навяхването на врата е предизвикало временно ограничение на движенията на шията за
срок до 25-30 дни. Увреждане на шийни нервни коренчета двустранно с продължителна
възбудна и отпадна симптоматика (за повече от шест месеца) реализира медико-
биологичния признак „Постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота".
Досежно механизма на получаване на травмите, вещото лице обяснява, че шийната
травма при ищцата е получена по механизма на свръхсгъване – свръхразгъване, като е
напълно възможно да бъде получена като пътник в лек автомобил при конкретния
механизъм на ПТП. Периодът на възстановяване на получената шийна гръбначна травма -
навяхване на врата, продължава до 30 дни. Настъпилите неврологични усложнения -
двустранно увреждане на шийни нервни коренчета, са удължили процеса на възстановяване
поне до шест месеца, през който период ищцата е изпитвала болки и страдания с умерен
интензитет. Към момента на прегледа на 20.05.2022г. вещото лице е установило, че ищцата
се намира в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, ориентирана. Неврологичният
статус е нормален. Ищцата е съобщила за продължаващи болки във врата и изтръпване на
ръцете. Вещото лице посочва, че тези оплаквания не са потвърдени от актуални медицински
прегледи и изследвания и на практика не са коректно диагностицирани. Не са
диагностицирани и продължаващите поне шест месеца оплаквания от пристъпно стягащо
главоболие, не е обсъдена евентуална връзка с претърпяна преди година и половина от
ищцата черепно-мозъчна травма. Във връзка с тази предходна травма вещото лице обяснява,
че е установило наличието и при прегледа на представената от ищцата справка от НЗОК за
проведено болнично лечение по КП 208 в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" за периода 08.09.2019
г. - 11. 09.2019 г. с диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма.
Тъй като при прегледа ищцата посочила, че няма спомен за такъв инцидент, вещото лице е
направило справка в Медицинския архив на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов". При проверката се
установило, че на ищцата е проведено болнично лечение в Клиника по неврохирургия,
Детско отделение, по История на заболяване № 33852. В епикризата е отразено, че е
постъпила на 08.09.2019г., изписана на 11.09.2019г. с окончателна диагноза: Комоцио
церебри. Контузио ет хематома субкутанеум регионис окципиталис син. капитис. /Мозъчно
сътресение. Контузия и подкожен хематом в лявата тилна област на главата/. Записано е по
данни от анамнезата:“...Вчера е паднала със стол и си е ударила главата. От днес е с болки в
главата и многократни повръщания. При прегледа е в ясно съзнание, контактна и адекватна.
Постъпва за диагностично уточняване, клинично наблюдение и лечение“. Според вещото
лице прегледът на направените при хоспитализацията рентгенови снимки на череп налага
съмнение за дехисценция (раздалечаване) на ламбдовидния шев вляво. Установява се
изправена шийна лордоза – физиологична извивка на шийния отдел на гръбначния стълб с
изпъкналост напред.
Подобна находка - изправена (изгладена) шийна лордоза с оформяне на начална
кифоза с център С5- Сб., е установена при извършеното рентгеново изследване на шийните
прешлени на ищцата непосредствено след ПТП. Тази находка се задържа и при МРТ-
изследването на шиен отдел на гръбначен стълб от 24.03.2021 г. (15 дни след ПТП)
патологична инверсия на физиологичната шийна лордоза до степен на лека кифоза с
пунктум максимум на ниво С5-С6. Освен тази статична аномалия, и при двете изследвания
не се установяват данни за костни или костно-ставни увреждания (фрактури, луксации,
листези) на шийния отдел на гръбначния стълб. Вещото лице обяснява, че такова изглаждане
на физиологичната шийна лордоза се наблюдава задължително при навяхвания на врата, а и
при други по-тежки шийни травми и се дължи на рефлекторно повишения мускулен тонус
на шийната мускулатура. Изправянето на лордозата е сигурен признак за страдание. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че в причинно следствена връзка с ПТП са
4
категорично навяхването на врата и увреждането на шийни нервни коренчета двустранно.
Правилно поставен предпазен колан при конкретния механизъм на ПТП със сигурност ще
предотврати настъпване на травматични увреждания на глава, гръден кош и корем на
пасажер на предна дясна седалка. Но предпазния колан не може да предотврати увреждания
на шиен отдел на гръбначен стълб, дори в известен смисъл благоприятства тяхното
настъпване.
Неврохирургът експерт установява, че към настоящия момент ищцата продължава да
търпи болки и страдания с умерен интензитет. Поради неуточнения към момента характер
на основните оплаквания - болки във врата и изтръпване на ръцете и пристъпно стягащо
главоболие, перспективата за в бъдеще е несигурна.
Назначената по делото втора съдебно медицинска експертиза с вещо лице лицево-
челюстен хирург, установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила следните телесни
увреждания: избиване на първи горен ляв зъб и счупване на короната на втори горен ляв зъб
под нивото на венеца; контузия и хематом на горната устна; разкъсно-контузна рана на
гингивата на горната челюст. Вещото лице уточнява, че ищцата има четири увредени зъба.
Видно от представената медицинска документация ищцата е посещавала лекари
специалисти по дентална медицина. На мястото на липсващия първи горен избит зъб и
разположения до него в ляво счупен зъб са поставени импланти, като едновременно с това е
извършено увеличаване на костта и увеличаване обема на меките тъкани /така епикриза на
л.85 от делото/. Извършено е лечение на корените на първи долен зъб и разположения до
него в ляво зъб, които са били с фрактури, след което са им поставени циркониеви коронки.
Според вещото лице д-р Д. лечението при ищцата е завършено за период от 4 до 6 месеца.
Това се установява и от представената медицинска документация и фактури за платени
дантални услуги.
Вещото лице д-р Д. е категоричен, че увредите на зъбите горе и долу на ищцата са
причинени от удар върху твърд предмет. Той изключва възможността увредата по зъбите да
е получена от удар от въздушна възглавница.
Съдът кредитира изцяло заключенията на трите вещи лица. Вещите лица обективно
и компетентно дават отговори на поставените въпроси, като в съдебно заседание допълват
заключенията си като отговарят на допълнително поставените им от страните и от съда
въпроси.
От представения амбулаторен лист от 8.09.2021г., л.87 от делото, се установява, че
ищцата е посетила лекар психиатър, като при прегледа й е поставена основна диагноза
посттравматично стресово разстройство. Предписано й е медикаментозно лечение.
За установяване на претърпените във връзка с процесното ПТП от ищцата болки и
страдания, периода на лечение и възстановяване, съдът събра гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел.
Св.В. Т., баба на ищцата, си спомня, че е на 10.03.2021г. сутринта видяла А. цялата
окървавена – двата горни и двата долни зъби били счупени. Било голяма трагедия, внучка й
крещяла, плачела силно, като животно. Казала й, че била цяла нощ в Пирогов. Имала силни
болки във врата, в ръцете, не можела да пише на компютър, схващали се ръцете й. В главата
имала силни болки. Пиела течности със сламка, тъй като горната й челюст била раздробена.
Не можела да спи, нощем скачала, започвала да крещи. Ходили с А. по психиатри и
психолози. И внучка й до сега продължава да има болки в главата, в зъбите, във врата.
Притеснявала се като ходела на училище, чувствала се грозна, тъй като имала присадена
кост и физиономията й не била красива както преди. Преди ходела на рекламни снимки за
дрехи, сега вече не ходела, нямала самочувствие. Фъфлела като говорела. Сега била 11 клас,
учела трудно, имала постоянно главоболие.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, въпреки близката родствена връзка на
ищцата. Показанията звучат обективно, житейски логично и съответстват на останалите
събрани по делото доказателства - медицинска документация и съдебни експертизи.
С молба от 21.04.2021г. ищцата е предявила пред застрахователното дружество
5
ответник претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв. и 320лв. имуществени вреди от разходи за лечение на зъбите.
С четири последващи молби ищцата е представяла допълнителна медицинска документация
във връзка с провежданото й лечение. Не се спори, че ответникът не е заплатил
обезщетение.
В производството не се спори между страните, че за управлявания от М. автомобил е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция
от 21.04.2021г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства – писмени доказателства – протокол за ПТП и
скица, и изслушаните три съдебни експертизи, установяват противоправното и виновно
деяние на водача М., в резултат на което е настъпило ПТП и на ищцата са причинени
телесни увреждания и негативни психични изживявания.
Установи се, че водачът М. се е движел с несъобразена с пътните условия скорост и
не е бил в постоянен контрол на управлявания от него автомобил. Движел се е по мокра
пътна настилка, която поради специфичните си характеристики /“жълти павета“/ има по-
нисък коефициент на сцепление и е извършил рязко спиране или завъртане на волана, което
поведение не е било съобразено със скоростта и пътната настилка, в резултат на което е
настъпило приплъзване на задните гуми на автомобила, автомобилът е напуснал платното за
движение и се е ударил челно в каменен парапет. Водачът е нарушил разпоредбата на чл.20
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Липсата на ефективно водено досъдебно производство срещу водача на
автомобила , липсата на наложени му наказания по ЗДвП, вкл. липсата на надлежни
изследвания за употребата на алкохол и наркотични вещества не е пречка гражданският съд
да установи извършено противоправно поведение спрямо ищцата от застрахованата при
ответника гражданска отговорност на водача. Не се установи и твърдението на ответника
ищцата да е управлявала самокатастрофиралия лек автомобил, водачът М. умишлено да е
предизвикал ПТП или ПТП да се дължи на техническа неизправност на автомобила.
Доказателства в тази насока липсват. Ищцата е пътувала на предната седалка до водача. При
удара на автомобила са се задействали въздушните възглавници. Независимо от това,
ищцата е получила телесни увреди – навяхването на врата, увреждане на шийни нервни
коренчета двустранно, избиване на първи горен ляв зъб и счупване на короната на втори
горен ляв зъб под нивото на венеца, фрактури на първи долен ляв зъб и на втори долен ляв
зъб; контузия и хематом на горната устна; разкъсно-контузна рана на гингивата на горната
6
челюст. Не се установи по категоричен начин от процесното ПТП ищцата да е получила
патологична инверсия на физиологичната шийна лордоза до степен на лека кифоза с
пунктум максимум на ниво С5-С6. Такова увреждане се установява при ищцата и през
2019г., по време на хоспитализация по повод установено мозъчно сътресение, контузия и
подкожен хематом в лявата тилна област на главата. Съдът приема, че в резултат на ПТП
ищцата е получила и повърхностна рана в окосмената част на главата. Въпреки, че такова
увреждане не е вписано в първоначалната диагноза от лекарите в СМП и Пирогов, то е
вписано от личния лекар на ищцата в амбулаторните листове като придружаващо
заболяване и усложнение от ПТП. Не се установи ищцата да е претърпяла контузия на
главата. Такова увреждане е отразено само във фиша за спешна медицинска помощ, но
липсва отразяването му в последващата медицинска документация, изготвена при
прегледите и изследвания на ищцата. Не се установява и от назначената съдебно
медицинска експертиза с вещо лице неврохирург.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата
досежно получените травматични увреждания – ответникът твърди, че ищцата има принос
за настъпилия резултат, тъй като се е качила в автомобил при водач, за когото е знаела, че е
употребил наркотик. Липсват изследвания както от полеви тест, така и кръвни изследвания
за употребени от водача М. наркотични вещества. При това положение, при липсата на
доказателства, съдът не може да приеме твърдението на ответника, че водачът М. е
употребил наркотични вещества, както и че ищцата е знаела това. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване.
Събраните по делото доказателства обаче установяват, че ищцата е пътувала в
автомобила без поставен предпазен колан. При поставен предпазен колан, при задействана
въздушна възглавница и при челен удар, какъвто се е реализирал при ПТП, не е възможно
ищцата да получи избиване и увреждане на зъбите. Ако ударът е бил страничен, то тогава
може да се приеме, че предпазният колан не е изпълнил функциите си да задържи тялото й и
при съприкосновение с твърди части от интериора на автомобила ищцата да е получила
уврежданията в областта на главата. При челен удар, както и автоекспертът установява,
тялото се премества с около 10 см. напред. При съприкосновение с отворената въздушна
възглавница при това движение с 10 см. напред не е възможно да се увредят зъбите на
ищцата. За това е необходимо удар върху твърд предмет. За да има съприкосновение на
зъбите с твърд предмет означава, че тялото на ищцата не е било здраво задържано към
седалката чрез предпазния колан, а е било в свободно положение. При удара на автомобила
в каменния парапет, главата на ищцата е реализирала удар в интериора на автомобила , в
зависимост от това какво е било разположението на тялото й. В резултат на удара са
получени и уврежданията в областта на устата - избиване на първи горен ляв зъб, счупване
на короната на втори горен ляв зъб под нивото на венеца, фрактури на първи долен ляв зъб
и на втори долен ляв зъб; контузия и хематом на горната устна; разкъсно-контузна рана на
гингивата на горната челюст, както и повърхностната рана на окосмената част на главата.
Налице е причинно- следствена връзка между поведението на ищцата да пътува без
поставен предпазен колан и получените от нея увреждания. Възражението на ответника за
съпричиняване е основателно. Вярно е, че уврежданията в шийната област не са пряка
последица от пътуването без поставен предпазен колан - вещото лице д-р М. счита, че такива
увреждания се получават и при пътуване с поставен предпазен колан. Независимо от това,
останалите увреждания са получени в резултат на пътуването без поставен предпазен колан,
поради което съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на
ищцата и получените от нея телесни увреди. Причинените на ищцата вреди не биха
настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието тя е ползвала
предпазен колан. Приносът на ищцата съдът оценява на 20%. Ищцата е сгледвало да положи
усилия да пътува безопасно, но по-голямо е задължението на водача да управлява
автомобила безопасно като пази както своя живот и здраве, така и тези на пътниците.
7
Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието
и вредите се установяват от изслушаните по делото експертизи. Налице са предпоставките
на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за
претърпените от ищцата вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на
автомобила със застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на
застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания –
трайната загуба на четири предни зъба са причинили на ищцата трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за период от 6 месеца. Останалите увреждания са й причинили
болки и страдания, като заради двустранното увреждане на шийните нервни коренчета
възстановителният период от получената неврологична травма е продължил поне 6 месеца,
през който период болките и страданията са били с умерен интензитет.
Непосредствено след получаване на травмите и през следващите 6 месеца ищцата е
изпитвала силни болки и страдания, претърпяла е операция за поставяне на изкуствена кост
и тъкан и импланти на мястото на липсващите зъби, множество манипулации по лечение и
възстановяване с коронки на двата увредени долни зъба.
Съдът отчете възрастта на пострадалата, на 18г. /млада и активна възраст/, все още
учаща, неудобствата, които е търпяла във връзка с невъзможността да се храни, да движи
ръцете и шията си. Възстановителният период е повлиял на образованието и успехът й в
училище, на самочувствието й на младо момиче, чието лице е било обезобразено от
травмите в областта на устата. От медицинска гледна точка ищцата се е възстановила
напълно от зъбната травма. Съдът обаче отчита неудобствата, които ищцата е търпяла и ще
търпи и в бъдеще от поставената в челюстта изкуствена кости допълнителна тъкан, която
естетически е променила визията на лицето на ищцата. Гласните доказателства установяват,
че ищцата се притеснява от това как изглежда, външният й вид се отразява на
самочувствието й и на начина й на живот, преустановила е участието си в ревюта на дрехи.
Ищцата не се е възстановила напълно и от шийно гръбначната травма. Продължава да
изпитва болки във врата с умерен интензитет и изтръпване на ръцете, като перспективата не
е сигурна. При постоянна болка качеството на живот и пълноценността на младия човек
намалява.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищцата е претърпяла силни негативни
емоционални и психически преживявания, все още има смущения в съня, напрегната и
неспокойна е, продължава да изживява служилото се. Установи се, че ищцата се опитва да се
справи и за излезе от негативното си емоционално и психологическо състояние, посетила е
психиатър, приема медикаменти, т.е. полага добросъвестни усилия да намали вредите от
инцидента.
Освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, съдът преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура.
При така изброените релевантни обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в
8
размер на 40 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Към момента на приключване на съдебното дирене не се установиха
вреди в по-висок размер. Редуцирайки така определения размер с процента съпричиняване,
на ищцата се следва обезщетение в размер на 32 000лв.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдената главница. Ищцата е предявила претенция пред ответника, представила е
документите, с които е разполагала, ответникът е отказал да плати. Като не е платил в срок
застрахователното обезщетение, ответникът е изпаднал в забава. Ето защо на основание
чл.493 ал.1 т.5 от КЗ ответникът дължи на ищцата заплащане на законната лихва върху
определеното обезщетение от 32 000лв. от 21.04.2021г., когато е предявена писмената
претенция до окончателното изплащане на сумата. При определяне периода на присъдената
законна лихва съдът съобрази и Решение №128/4.02.2020г. по т.д.№ 2466/18г. на ВКС, І т.о.
По разноските:
И двете страни претендират разноски по списък.
Защитникът на ищцата претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски в размер на 850 лв. по представен списък. Възразява
по размера на претендираните от ищцата разноски.
Ищцата е била освободена от заплащането на съдебни разноски и не й се следват
такива.
Съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на ищцата по
чл.38 ал.2 от ЗАдв. В договора за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че
процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв. , т.е. на материално затруднено лице, което не е заплатило възнаграждение. За
предоставената защита съобразно размера на уважената част от иска на адв. В. О. се следва
адвокатско възнаграждение в размер на 1788лв. съобразно минималния размер адвокатско
възнаграждение, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с добавен 20% ДДС.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника също следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Възражението на ищцата за прекомерност на претендирания
размер юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно правилото на чл.25 ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ на ответника се следват юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360лв. Няма основание за увеличаването му по реда на ал.2 на
с.т. определеният размер е съобразен и с фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно отхвърлената част от иска /82,66%/, на ответника се следват 628 лв. разноски.
При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по
сметката на СГС държавна такса в размер на 1280 лв. Разноски за сметка на бюджета на
съда са направени в размер на 600лв. Съразмерно уважената част от иска, от тях ответникът
дължи 128лв.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр.София и адрес на управление
бул."**** да заплати на А. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“**** сумата от 32
000 лв., ведно с лихвата за забава от 21.04.2021г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени от пътнотранспортно произшествие на
10.03.2021г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни
психически преживявания, причинени виновно от застрахован при ЗК „Л.и.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач К.-А. Р. М., ЕГН
9
**********, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално
предявения размер от 150 000лв. ведно с лихвата за забава, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК **** на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, да заплати на
адв. В. В. О., САК, сумата 1788лв., адвокатско възнаграждение с начислено ДДС.
ОСЪЖДА А. Д. Т., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК **** разноски
по делото в размер на 628 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.и.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Софийски градски съд държавна
такса и разноски в размер на 1408 лв.
Присъдените суми следва да се заплатят на посочените от страните по делото
банкови сметки.
Решението е постановено при участието на К.-А. Р. М., ЕГН ********** като трето
лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните и на третото лице.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10