В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТ, с цена на иска: за първата ищца – 70 000.00 лв., за втория ищец – 80 000.00лв., за третата ищца – 80 000.00лв. и за последната ищца – 60 000.00 лв. Ищците твърдят в исковата си молба, че са законни наследници на починалия на *г. З.Д.Ч. Първата от тях е негова съпруга, вторият и третият – негови деца, а последната – майка. Сочат, че наследодателят им работил при ответника по Трудов договор № */06.01.2005г., като подземен миньор инструктор ІІ, кв. степен 2 в рудник „Е.р., участък Ю.П. Г., А. ІІІ.д. М.-З.”. На 15.02.2010г. трябвало да бъде на работа в рудника от 08:00ч. до 15:00 ч. Била му поставената задача, с В.Ч., да работят в бл. *, комин № *, да бурят разсечка и проширение. Пуснали вентилаторът, след което започнали с лостове да обрушват тавана и страничните параменти. Били с предпазни каски, включени миньорски лампи и носели дадените им самоспасители. След приключване с обрушването, взели маркуча и оросили отбития материал и параментите, като след оросяването, придвижили напред маркучите и въздушния пистолет, след което В.Ч. взел пистолета и започнал да бури. Работил по този начин, докато избурил половината разсечка, след което З.Ч. го сменил на пистолета и довършил буренето на разсечката. Започнали да бурят проширението, като при работата си се съобразявали с изготвения проект от гл. инженер на рудника и обяснен им от началник-участъка и самия пострадал-* З. Ч. При работата им в проширяването, с пистолета работел З.Ч., като В.Ч. придържал бургията. При достигане на четвърта, пета дупка, З.Ч. поръчал на В.Ч., да започне да подготвя взривните материали за взривяване на разсечката. В един момент бургията заклинила (спряла да се върти в пробивната дупка), поради което З.Ч. започнал да включва и изключва пистолета, за да може да превърти бургията. През това време В.Ч. приготвил взривния материал за направата на тапи с него. Докато работел това, изведнъж чул вик. Погледнал към З.Ч. и видял, че голямо парче скална маса се е откъснало от страничния парамент, паднало е върху стойката на пистолета и е затиснало левия крак на З.Ч. от бедрото надолу. В.Ч. взел най-здравата от бургиите и се опитал, използвайки я като лост, да повдигне и отмести скалното парче. Установил, че камъкът е с размер най-малко 1 м. на 0.50м., че е много тежък и не може да го помръдне, поради което слязъл по комина и отишъл на депото да извика помощ. Уведомил шлосерите, от които извикал двама души за помощ. С тях тръгнал и механикът от депото и за около 15 минути се събрали 8-10 човека. Едва тогава, с общи усилия успели да преместят камъка. През цялото време З.Ч. бил в съзнание, като казал на В.Ч., че не усеща нищо. Видели, че кракът му е смазан от коляното надолу, като не течала много кръв. Пристигнал * А.К. и го занесли до депото. Измерено му било кръвното налягане и се оказало, че е 80/40. Включили подаване на кислород и му инжектирали Урбазон, Адреналин и Аналгин. Пристигнала линейка, която го откарала в болницата. в гр. З. Бил в тежко състояние, поради което бил преведен в МБА гр С. и настанен в ОАИЛ. Въпреки усилията на лекарите, не могли да го извадят от травматичния шок и около 20:30ч., З.Ч. починал. Било образувано досъдебно наказателно производство от РУП-З. № */2010г. (Преписка № */2010г. по описа на окръжна прокуратура гр. С.) срещу „неизвестен извършител”, който на посочената дата и място, поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно-регламентирана дейност, по непредпазливост да е причинил смъртта на наследодателя им З.Д.Ч. – с оглед на престъпление по чл.123, ал. 1 НК. С влязло в сила Постановление от 06.07.2010г., прокурорът при Смолянска окръжна прокуратура, на осн. чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК, е прекратил наказателното производство поради липса на данни и доказателства на виновно поведение от лице(лица), което да е в пряка или косвена причинна връзка със смъртта на пострадалото лице, като е приел, че злополуката е настъпила вследствие на случайно събитие, което не е провокирано от конкретно поведение (действие или бездействие на) друго лице (лица). Сочат, че в хода на досъдебното производство, е извършена и съдебно-медицинска експертиза, която дала заключение, че пряка причина за смъртта на наследодателя им е острата кръвозагуба. Назначена била и Минно-техническа експертиза, според която, злополуката е настъпила без да са налице нарушения на правилата за безопасност, а е в резултат на внезапно отслояване на скално-руден лок с тегло около 700-800 кг., с последващо затрупване крака на З.Ч. РУ „СО” гр. С., също е извършила разследване на злополуката, което е видно от съставения протокол. С Разпореждане № */05.03.2010г. на РУСО гр. С., злополуката е приета като трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО, т.е. същата е станала по време и във връзка с извършената работа. От така неочакваната смърт на наследодателя им изживели, изживяват и до края на живота си ще търпят изключително големи душевни болки и страдания. Изгубили своя любящ, грижовен, внÞмателен и изключително трудолюбив и порядъчен човек. Загрижен за издръжката и прехраната им, той много години работел като подземен работник. Като съпруг, родител и син, бил особено отговорен за тях. Давал всичко от себе си и те се чувствали добре. Неговата загуба се отразила и отразява изключително тежко на всички тях. Стресът, който изживели от нелепата му смърт не би могъл да се опише с думи. Освен това загубата му се отразила и отразява много зле и върху материалното им състояние. Майката на пострадалия е безработна от много години и се издържа единствено от пенсията си, която е недостатъчна. Особено много разчитала на помощта и материалната подкрепа на сина си, а децата и съпругата му се надявали, той да ги издържа и да завършат нормално образованието си. Предвид изложеното, молят съда, да постанови решение, с което да се осъди ответника да им заплати неимуществени вреди за претърпените болки и страдания, вследствие причената смърт на наследодателя ми по *лв. за децата му; *лв. – за съпругата му и * лв. за майка му, ведно със законната лихва от датата на причиняване на смъртта – 15.02.2010г., както и да бъде осъден да заплати на адвокат В.М. полагащият му се адвокатски хонорар на осн. чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т.1 ЗА. Ответникът оспорва исковете изцяло. Претендира, че са прекомерно завишени. На всеки един от тях е изплатено обезщетение от ПОК „Д.” гр. С.. Претендира за направените от доверителя му разноски. Третото лице-помагач „ДЗИ-О. З.” ЕАД гр. С., моли да не се ангажира отговорността им, тъй като деликтната отговорност за обезщетение по този вид З. събитие е в размер на 10 000.00 лв. за едно увредено лице, като от това обезщетение, следва да бъдат приспаднати обезщетени или пенсии получени от Обществено осигуряване. Пострадалият е получил такива обезщетения, надвишаващи лимитната отговорност на застрахователя, поради което, не следва да се ангажира отговорността им по настоящия казус. Претендират за направените по делото разноски. Третото лице З. А. Д. „Б. В. И. Г.” гр. С., не оспорват наличието на застрахователно право на ответника, но сочат, че на 13.08.2010г. са привели на наследодателите на пострадалия сума в размер на 67 645.20 лв. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: Няма спор, че ищците са наследници на З.Д.Ч. – починал на 15.02.2010г.( удостоверено с Акт за смърт № */16.02.2010г., л. 5). Приложено е ксерокопие от Декларация за трудова злополука (л.л. 12). По делото е приложена Преписка № 303/2010г., образувана въз основа на Протокол № */15.02.2010г. (приложен към преписката) за оглед на местопроизшествие, във връзка със станала на 15.02.2010г. С Постановление В. № */06.07.2010г., наказателното производство по воденото досъдебно производство */2010г., във връзка със злополуката, е прекратено, поради липса на деяние, което да съставлява престъпление. С Разпореждане № */05.03.2010г., злополуката е приета за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. Приложени са ксерокопия от Декларация за трудова злополука от 15.02.2010г. и Удостоверение за наследниците на починалото лице № */25.02.2010г. (л. 13). По делото са представени заверени ксерокопия от документите за изплащане на средства по индивидуална партида на пострадалото лице в Универсален пенсионен фонд „Д.” и в ППФ „Д.” на неговите наследници. Видно от Разпореждане № */05.03.2010г. (л.94), ПОК „Д.” е изплатила на Т. Ю. Ч., като наследник на З.Ч. сумата в размер на 1039.52 лв. По такава сума е изплатена и на двете деца на З.Ч. – Д. и Д.Ч., видно от Разпореждания №№ */05.03.2010г. и */05.03.2010г. (л. 102 и 111). С Разпореждане № */05.03.2010г. (л.119) на Т. са изплатени също така 3037.34 лв. По такава сума е изплатена и на двете деца, видно от Разпореждания № № */05.03.2010г. и */03.03.2010г. (л. 126 и 135). От ЗД „Б. В. И. Г.”, на Т. Ю. Ч. са изплатени на 13.08.2010г. 67 645.20 лв. (л. 82). По делото бяха разпитани като свидетели С.Д.Ч. – * на починалия и И.З.М. – * на семейството на починалия. Обясниха, че семейството живеели сплотено и задружно и ищците тежко понасят загубата на пострадалия, трудно им е и всички са разстроени от смъртта му. Децата, едното от които е * в * клас, а другото в * глас понасят изключително тежко и емоционално загубата на баща си. Майка му –последната ищца, живее в родното му село П.(където е погребан), съвсем близо до града, като приживе я посещавал всяка седмица и помагал в земеделието. По делото бе назначена Съдебно-медицинска експертиза, при която вещото лице е дало заключение, че се касае за тежка механична руднична травма, съпроводена с прекъсване на магистрални съдове в областта на нараняването, остра кръвозагуба и развитие на хеморогичен шок, довел до кома и смърт в рамките на 7 часа. Основна причина за смъртта е остра кръвозагуба, дължаща се на прекъсване на задколенната вена, артерии и вени в зоната на счупването на бедро и подбедрица.Обстоятелствата са такива, че не са позволявали започване на ефективни лечебни мерки (хемостаза, вливане на обемозаместващи течности и кръвопреливане) в пълен обем при настъпване на увредата и близо 2 часа след това до изваждането на пострадалия от мината. Основните лечебни мерки (хемостаза и обемозаместващи вливания през 2 венозни съда) са започнали към 16:00ч. във ФСМП Г. З. и са довели до временно стабилизиране, позволяващо транспорт към 17:00ч. за МБАЛ гр. С., като реанимационните мероприятия са продължили по пътя. Кръвопреливане и масивни вливания са започнали едва към 19:05ч. при постъпване в ОАИЛ, където пострадалият е бил вече в терминално състояние – ІV-та степен на шок с АН 40/20, изразена цианоза по устните, терминално дишане, камерно мъждене, изпадане в клинична смърт. Смъртта е настъпила към 20:30ч. Основна причина за необратимостта на шока и настъпилата смърт се оказват фактора време и обстоятелства. В съдебно заседание вещото лице поясни, че съобразно условията е направено всичко необходимо за оказване помощ на пострадалия. Тъй като не е имало кръв за преливане, на пострадалия са вливани течности през два венозни съда и с оглед тежестта на травмата е транспортиран до МБАЛ С., където настъпил фаталният край. Изготвена е и Минно-техническа експертиза, видно от която вещото лице е описало механизма на злополуката, а именно: При пробиване на взривни дупки на 15.02.2010г. на бл.*, хор. *, р-к „Е.р.”, у-к „М.”, от страничния парамент (стенка) се отслоява внезапно скално руден къс с големи размери (1,7 х 0.8м.) и при падането събаря работещият З.Д.Ч., заедно със стойката върху левия му крак под коляното. В следствие на затрупването получава разкъсвания и фрактури, от които по-късно почива в болницата в гр. С., където е транспортиран. Отслояването на скално-рудния блок е внезапно и без предупреждение, при което Ч. не е могъл да реагира. Много честа практика в рудодобива е при наличие на глинести прослойки (мазни купи) скално-рудните блокове кънтят (звучат) на здраво при проверка с метален лост, но в последствие се отслояват без предупреждение, внезапно, непредвидено във времето. В съдебно заседание поясни, че единственият начин на отслояването е с метален лост. Правилно е проведен инструктажа. Съдът прие представените експертни заключения, като обективно и компетентно изготвени. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съгласно чл. 200 КТ предприятието-работодател отговаря имуществено за вредите от увреждане на неговите работници във всички случаи, без да се изисква виновно поведение, тази отговорност е безвиновна. Трудовата злополука дава основание за ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, когато тя е непосредствена причина за смъртта на лицето. Няма спор, че З.Д.Ч. - наследодател на ищците, е бил в трудово правоотношение с ответника и при изпълнение на трудовите си задължения на 15.02.2010 г. е починал, вследствие настъпила трудова злополука по смисъла на КСО. Не се доказа твърдението на ответника за допусната груба небрежност от страна на пострадалия. С груба небрежност действа този, който е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да предотврати неговото настъпване. Грубата небрежност по чл. 201, ал.2 КТ съо‗ветства на самонадеяността(съзнаваната небрежност), като форма на непредпазливата вина по терминологията на наказателното право. Установи се от минно-техническата експертиза, че не са допуснати нарушения на трудовата и производствена дисциплина, както от длъжностни лица, така и от самия пострадал. Вещото лице поясни, че единственият начин за обрушване на парамента е този, по който е действал пострадалия. Отслояването на скално-рудния блок е било внезапно и без предупреждение, при което той не би могъл да реагира. Дори да е проверил скалния къс, Ч. почукване, в конкретния случай е кънтяло на здраво и не би могъл да предвиди внезапното откъсване на скалния къс, което е една нелепа случайност и е свързано с климатичните условия в рудника. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като последица от настъпилата смърт при трудова злополука, е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението ( Постановление № 4 от 23.ХІІ. 1968год., Пленум на ВС). Съдът съобразява доказателствата по делото и като се ръководи от общоприетите принципи за морал, държи сметка за личните чувства на увредения и за начина, по който субективно е понесена вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е именно да поправи претърпяната лична болка и страдание. Неимуществените вреди, претърпени от ищците, се изразяват в силни душевни болки и страдание по внезапно починалия им близък човек - съпруг, баща и син. От събраните гласни доказателства се установява, че между пострадалия от трудовата злополука и ищците са съществували изключително близки взаимоотношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между двама съпрузи, живели съвместно и в разбирателство дълги години и съответно характерни за силната изключителна връзка родител-деца, син-майка. Безспорно ищците са изживели тежко загубата на пострадалия З.Ч., който е бил в активна трудоспособна житейска възраст (42 год.) и в добро здраве. С неговата смърт те безвъзвратно са лишени от неговата морална и материална подкрепа. Преживялата съпруга е лишена от опората и подкрепата на любимия човек за съвместно изживяване на радостни или трудни моменти. На 35 годишна възраст, тя е останала сама и натоварена с отговорността да отгледа и възпита двете деца. Те са останали без баща на сравнително ниска възраст (14г. и 16г.), поради което са лишени от възможността да имат бащина опора за цял живот, през който тяхната болка и страдание от загубата на баща им ще ги съпътства. Майката на пострадалия е лишена от подкрепата-житейска и духовна, на своя син, за който се установи, че редовно е полагал грижи за възрастната си майка. За майката е неизмерима болката, страданието и скръбта от смъртта на сина й, които не могат да бъдат преодолени по никакъв начин. Съобразявайки се с тези обстоятелства и предвид обществено-икономическите условия към момента на трудовата злополука, съдът приема исковите претенции за основателни до размер на: * лв. за Т. Ч., * лв. за Д. Ч., * лв. за Д. Ч. и * лв. за Ф. Ч.. Съгласно трайно установената съдебна практика и законодателната уредба в чл. 200, ал.3 и 4 КТ, от дължимото обезщетение се приспадат всички плащания по общественото осигуряване и получени суми по застраховка, поддържана от работодателя в полза на работника. По силата на З. правоотношение между ответника и третото лице ЗАД „Б. В. И. Г.” гр. С. и във връзка с настъпилата трудова злополука, на първите трима ищци е изплатено застрахователно обезщетение общо в размер на 67 645,20 лева (за всеки по 22 548.40 лева), с което третото лице е изпълнило своето задължение съобразно сключения договор. По силата на осигурително правоотношение с ПОК „Д.” , във връзка с настъпилата смърт на техния наследодател, на всеки от тримата е изплатена сумата 4 076.86 лева. Всеки от първите трима ищци е получил О. по 26 625.26 лева, която сума следва да се приспадне от определеното обезщетеÝие, т.е. на ищцата Т. – съпруга, се дължи обезщетение в размер на * лв., а на двете деца Д. и Д. – по * лв. На ищцата Ф. Ч.-майка на пострадалия, следва да се присъди обезщетение в размер на * лева. Обезщетенията се дължат със законната лихва, считано от деня на злополуката и настъпилата смърт – 15.02.2010 год. до окончателно изплащане на сумите. Няма спор, че конституираното трето лице-помагач на ответника – “ДЗИ – ОЗ” ЕАД гр. С. е сключил Застраховка с ответното дружество, по силата на която е уговорена застраховка за едно увредено лице в размер на 10 000.00 лв. Процесната трудова злополука е станала на 15.02.2010г., а посочената застраховка е за периода от 09.10.2009г. до 13.07.2010г. , т.е. съществуват законови предпоставки застрахователното дружество, да заплати договорената застраховка. Безспорно е, че застрахователно обезщетение не е изплащано. Ищците не са заплатили адвокатско възнаграждение, тъй като видно от Договора за правна защита и съдействие, пълномощникът им адв. М. указва безплатна адвокатска защита на осн. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както е посочил в исковата молба. На осн. чл. 38, ал.2 ЗА, при безплатна адвокатска помощ, ако насрещната страна дължи разноски, адвокът указал безплатната помощ има право на възнаграждение в размер не по-малко от минималния. Представляваните от адв. М. лица, с отглед тяхното материално състояние и възраст, попадат в кръга на посочените лица в чл. 38, ал.1 ЗА. Съобразно уважената част от исковите претенции и на основание чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден, да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение в размер на 3 852.48 лв. Ответникът, съобразно уважената част от исковете, ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ЗРС ДТ в размер на 6805.00лв. и разноски за експертизи в размер на 71.00 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищците следва да заплатят на ответника разноски в размер на 2687.00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски. Ищците не са представили доказателства за направени разноски и такива не им се дължат. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА "Г.-З.”АД гр. З. да заплати, на осн. чл. 200 КТ, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт след трудова злополука на З.Д.Ч., бивш жител на гр. З., починал на * г., както следва: на Т. Ю. Ч., ЕГН *, гр. З., ул. Б.,*, вх *, ет.*, ап.*, обл. С. сумата* лв. (тридесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от 15.02.2010г.; на Д.З.Ч., ЕГН * със съгласието на майка си Т. Ю. Ч., ЕГН * от същия град и адрес сумата *лв. (четиридесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от 15.02.2010г.; на Д.З.Ч., ЕГН * от с.гр. и адрес, със съгласието на майка си Т. Ю. Ч., ЕГН * – сумата * лв., (четиридесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва от 15.02.2010г. и на Ф.И.Ч., ЕГН *, с. П., общ. З., обл. С. – * лв. (петдесет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 15.02.2010г. ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част, както следва: за Т. Ч. – за разликата над *лв. до * лв.; за Д. Ч. – за разликата над * лв. до *лв., за Д.Ч. – за разликата над * лв. до *лв. и над * лв. до * лв. за Ф.Ч., като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА "Г-З.” АД, гр. З. да заплати в полза на ЗРС, ДТ в размер на 6 805.00 лв. и разноски за експертизи в размер на 71.00 лв. ОСЪЖДА "Г-З” АД ГР. З. да заплати на осн. чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 3 852.48 лв. в полза на адвокат В.М. от АК гр. С.З., кантора гр. П., ул. Б. № *. ОСЪЖДА Т. Ю. Ч., ЕГН *, гр. З., ул. Б.,*, вх *, ет.*, ап.*, обл. С., обл. С., Д.З., ЕГН *, Д.З.Ч., ЕГН * от с.гр. и адрес, със съгласието на майка си Т. Ю. Ч., ЕГН * и Ф.И.Ч., ЕГН *, с. П., общ. З., обл. С. солидарно да заплатят в полза на „Г-З.” разноски по делото в размер на 2687.00 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |