Р Е Ш Е Н И Е
№ 260340
гр. П., 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на първи
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАПКА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 01389 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор, с
искане да бъде установено спрямо ответниците Д.М.Д. с ЕГН **********,
адрес *** и В.Н.Д. с ЕГН **********,
адрес ***, че дължат сума за консумирана
топлинна енергия в условията на разделност в общ размер на 552.21 лв. /Петстотин петдесет и два лв. и 21 ст./ от
които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в
размер на 492.26 лв. /Четиристотин деветдесет и два лв. и 26 ст./ за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. ; както и сумата от 59.95 лв. /Петдесет
и девет лв. и 95 ст./- законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017г. до 04.12.2019г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
до окончателното изплащане на сумите, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и ответниците била налице облигационно правна връзка създадена по
повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответниците притежавали за
процесния период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по
смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени
по начин установен в Общи условия съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във
в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008 Съществуващото правоотношение било
възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната мрежа и откриване на
партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на "клиент на
топлинна енергия за битови нужди" и съгласно Общите условия на договора -
ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в
ежемесечните фактури. .На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от закона. В конкретния случай, по време на процесния
период лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало
услугата „дялово разпределение на топлинната енергия” в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите
за топлинна енергия, са начислявани от топлофикация по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата топлинен счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие
с Методиката към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При
условие, че резултатът от изравнителните сметки на ответника със сума за
доплащане, то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Ответниците в законоустановения едномесечен срок, са подали отговор, с който оспорват предявената искова
претенция по основание и размер, тъй като нямат качеството на потребител на
топлинна енергия.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците, в открито съдебно заседание, редовно призован се представляват от особен представител, който оспорва
изцяло предявената искова претенция при подробно изложени съображение и в
писмено възражение и писмени бележки.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 147/2020
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в
настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №63/10.01.2020
Съдът
не е успял да връчи лично на ответника заповедта за изпълнение, същата му е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, предвид на което и
съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, ответника
оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е собственик на имота
и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо ответниците, че дължат на
ищцовото дружество сумата в общ размер 552.21
лв.
Така предявеният
иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на ответника
да заплати сумите, като предвид характера на иска в настоящото производство на
първо място следва да бъде доказано наличието на облигационна връзка между
страните предвид направеното оспорване на ответника, че е потребител на
топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр. П., ул. "**** и няма качество на клиент
на топлинна енергия. Поради което топлофикационното дружество следва да докаже
наличие на облигационна връзка между него и ответника, в качеството му на
„потребител на топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално
определение в Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата,
потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване
в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение
на топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от
ЗЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия
представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика
и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се
регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.”
АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно
предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната
връзка между ответника и дружеството е възникнала по силата на закон от момента
на закупуване на топлофициран имот, в който момент той е придобил и качеството
потребител.
Съгласно
чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това под клиент
на топлинна енергия по смисъла на тази разпоредба се има предвид не лицето,
което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно
право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие “право на
ползване”. Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор. За
да бъде уважен така предявеният иск, ищцовото дружество е следвало да установи,
че ответникът е имал качеството на клиент по смисъла на чл. 153 на ЗЕ. В
конкретния случай е направено възражение за липса на това качество, което прави
този факт спорен между страните по делото. При това положение, по силата на чл.
154 от ГПК ищцовото дружество е било длъжно да ангажира доказателства, че всеки
един от двамата ответника е собственик или притежава ограничено вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот. Това не се направи, по делото не бяха
представени доказателства от които да се установява, че ответникът е собственик
на апартамента, за който са начислени претендираните суми. С оглед на горното,
по делото не е установено, че за исковия период ответниците Д.М.Д. и В.Н.Д. са бил клиенти на топлинна енергия за
топлоснабден имот - находящ се в гр. П., ул. "****,
поради което и същите не може да се считат за задължени лица за доставената и
ползвана топлинна енергия за апартамента за посочения период.
В тази
връзка е без значение обстоятелството, че видно от приложеното към исковата
молба извлечение от сметка за неплатени в срок задължения, произтичащи от
доставка на топлинна енергия, на името на единия от двамата ответници е открита
партида на имота, тъй като правоотношението възниква не въз основа откритата
партида, а въз основа на това дали лицето има качеството на клиент. Откриването
на партида е последица от придобиването на самото качество, поради което и само
откриването на партида само по себе си е без значение. Липсват данни на какво
основание е открита партида на името на ответника, поради което само от
откриването на тази партида не може да се направи извода, че същият има
качеството на клиент. Това води до неоснователност на така предявените
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за главницата и за
лихвата и същите следва да бъдат отхвърлени.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в
заповедното производство, след като установи че всеки един от двамата ответника
е направил разноски в общ размер 650.00 лв.,
от които в настоящето производство - 250.00 лв.,
както следва: адвокатско възнаграждение - 250.00
лв., и в заповедното - 300.00 лв.,
от които 300.00 лв. - адвокатско
възнаграждение, следва да присъди в полза на всеки един от двамата ответника
сумата от в общ размер от 550.00 лв..
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
по отношение на Д.М.Д.
с ЕГН **********,
с адрес *** от ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор иск за установяване
спрямо ответника, че дължи на заявителя СУМАТА в общ размер от 276.11 лв. /Двеста
седемдесет и шест лв. и 11 ст./ от които: главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 246.13 лв. /Двеста четиридесет и
шест лв. и 13 ст./ за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "**** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
, както и сумата от 29.98 лв. /Двадесет и девет лв. и 98 ст./ законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г.
до 04.12.2019г. , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 1/9/2020 до окончателното изплащане на сумите
както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за
което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 63/10.01.2020 по ч.гр. д. № 147/2020 по описа на Районен съд П., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявеният
по отношение на В.Н.Д.
с ЕГН **********,
с адрес *** от ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор иск за установяване
спрямо ответника, че дължи на заявителя СУМАТА в общ размер от 276.11 лв. /Двеста
седемдесет и шест лв. и 11 ст./ от които: главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 246.13 лв. /Двеста четиридесет и
шест лв. и 13 ст./ за апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "**** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.
, както и сумата от 29.98 лв. /Двадесет и девет лв. и 98 ст./ законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г.
до 04.12.2019г. , ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 1/9/2020 до окончателното изплащане на сумите
както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК, за
което е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 63/10.01.2020 по ч.гр. д. № 147/2020 по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Д. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 550.00 лв. /Петстотин
и петдесет лв. и 00 ст./, представляваща направените съдебно деловодни
разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор ДА
ЗАПЛАТИ на В.Н.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** СУМАТА от 550.00 лв. /Петстотин и петдесет лв. и 00 ст./,
представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от
същото за прилагане по ч.гр.д. 147/2020
по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 63/10.01.2020
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.