Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
гр. Габрово, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 36 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 530 и сл. ГПК.
Образувано e по молба на малолетното дете А.-Д.
Г.Х., ЕГН **********, действащо чрез
своята майка и законен представител Г.К.Г., ЕГН **********, с правно основание
чл.19, ал.1 ЗГР за допускане промяна в
собственото, бащиното и фамилното й име от „А.-Д. Г.Х.” на „Д.Г.Х.”, тъй като същото
е несъвместимо с националната традиция на българския народ и й създава проблеми
в социалното общуване.
Молбата не съдържа твърдения за нарушено материално
право. Искането е за издаване на акт на безспорна съдебна администрация. Не е
релевиран за разрешаване правен спор, възникнал преди образуване на делото и по
който съдът да даде защита на вече съществуващо субективно право, поради което
съдът разглежда молбата по правилата на чл. 530 и сл. ГПК.
Заинтересуваната страна Община Габрово не взема
становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за раждане, издадено
от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Габрово, въз основа на
акт за раждане № 312/19.06.2007 г., съставен в Община Габрово се
установява, че молителят А.-Д. Г.Х., е
родена на *** г. и произхожда от баща Г.В.Х. и майка Г.К.Г..
На основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на
детето, от компетентната ДСП-Габрово, е постъпил доклад, в който е взетото
становище, че исканата промяната в собственото, бащиното и фамилното име на
молителката е от полза и в неин интерес. Посочено е, че при контактите на молителката с други деца, се
сблъсквала многократно с подигравателно и обидно отношение заради името си,
което неминуемо се отразява негативно на психо- емоционалното й състояние. В
доклада е отразено още, че най-близките хора в семейството и приятелите се обръщат
към молителката с името Д..
От показанията на свидетеля Л.В.М., се установява, че
молителката многократно е била обиждана и е търпяла подигравателно отношение от
съучениците си заради името й, в резултат на което същата се прибирала вкъщи
разстроена и не искала да ходи на училище.
Други доказателства от значение преценка
основателността на молбата, не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искането, с което съдът е сезиран, се обосновава с
наличие на предпоставки по последна алтернатива на чл. 19, ал. 1 ЗГР – важни
причини, обуславящи необходимост от допускане на промяна в името на молителя.
Молбата е основателна.
При раждането си молителката е записана със
собственото, бащиното и фамилното А.-Д. Г.Х., което обективно сочи на чуждо
самосъзнание и манифестира принадлежност към различна етническа група.
Действително, в чл. 6, ал. 2 КРБ, е прокламирано равенството и забраната на ограничения,
основани на произход, но това не означава, че фактически молителят не среща
дискриминационно отношение при общуването, тъй като ноторен е фактът, че
обществото е нетолерантно към различните. Видно от свидетелските показания и
изготвения социален доклад детето среща подигравателно и обидно отношение при
контактите си, което го подтиска. Че промяната е в интерес на
детето е и становището на дирекцията за социално подпомагане. В случая,
съображения против допускане на промяната с оглед изискването за стабилитет на
правната индивидуализация не могат да се черпят, тъй като децата се ползват от
особена закрила по българското законодателство. Разпоредбата на чл. 3 от Закона
за закрила на детето прогласява принципите на зачитане и уважаване личността на
детето и осигуряване най-добрия интерес на детето. След като желанието на
малолетния съответства на изразената от родителя, упражняващ непосредствено родителските
права воля и това не противоречи на законовите разпоредби, налице са правните
предпоставки за допускане на исканата промяна.
Тези обстоятелства съдът намира за достатъчно важни
по смисъла на закона, за да се допусне промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителката. Молбата е
основателна и следва да се уважи. Предвид обстоятелството, че искането за
издаване на охранителния акт не се отхвърля, решението на съда не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 537, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл.19, ал. 1
ЗГР, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА промяна в собственото,
бащиното и фамилното име на А.-Д. Г.Х., ЕГН **********, действащо чрез своята
майка и законен представител Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, от „А.-Д.
Г.Х.” на “Д.Г.Х.”, като занапред да носи имената Д.Г.Х..
РАЗПОРЕЖДА, на основание
чл. 73 ЗГР, промяната да се отрази в регистрите и актовете за гражданско
състояние на лицето.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: