№ 371
гр. Варна, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100500041 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. Н. П. срещу Решение № 3089 от
14.10.2022г. постановено по гр.д. № 4244/2021г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав, с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу М. С. И. с ЕГН ********** и Д. Н. И. с ЕГН
********** искове, както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 183 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 3 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за покупко[1]продажба по НА № 85 от
06.02.2019г. на Нотариус Ж.Т., с който Н.Т. П. продал на М. С. И. ½ ид.ч. от ПИ с ид. №
30497.505.850 с площ от 1586 кв.м. в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“, който имот
съответства на ПИ с ид. 30497.505.1053 с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид. 30497.505.1052 с
площ от 744 кв.м. по действаща КККР, поради противоречие на закона – правната норма
на чл. 183 от ЗЗД, поради това, че купувачът не е изпълнил своето задължение за плащане и
без да изпълни даденото обещание за плащане на продажната цена; поради липса на
съгласие, тъй като изразеното съгласие от продавача, изхожда от оглупял и безпаметен
човек; и липса на предписана от закона форма поради липса на валидно направено
изявление за редовно плащане-получаване на уговорената цена;
- на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на същия договор,
поради това, че към момента на сключването му Н.Т. П. не е могъл да разбира и да ръководи
действията си, за което лице преди неговата смърт е поискано да бъде поставено под
запрещение и чиято фактическа недееспособност произтича от размера на цената по
1
договора и условията на плащане и поради болестно състояние; както и поради измама –
умишлено въвеждане на продавача в заблуждение от страна на купувача, че договора е
изгоден за него;
- на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение на
задължението на купувача да плати на продавача уговорената цена по същия,
като решението в тези части е постановено при участието на В. М. С. с ЕГН
**********, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответниците.
Отхвърлени са предявените от въззивника срещу М. С. И. с ЕГН **********, Д. Н. И.
с ЕГН ********** и В. М. С. с ЕГН ********** искове за прогласяване нищожността
на договора за покупко продажба по НА № 175 от 24.06.2019г. на Нотариус Ж.Т. до
размера на ½ ид.ч. от правото на собственост, с който М. и Д. И.и продали на В. С.
собствените си идеални части от ПИ с ид. 30497.505.850, находящ се в с. Звездица, м.
„Под село“ с площ от 1586 кв.м., поради опороченост на първата, придобивна за
продавачите по този договор продажба от 06.02.2019г.
основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен предявения от въззивника срещу В. М. С. с ЕГН
********** иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху ½
ид.ч. от ПИ с ид. 30497.505.850 с площ от 1586 кв.м., находящ се в с. Звездица, обл.
Варна, в м. „Под село“, който имот по действаща КККР съответства на ПИ с ид.
30497.505.1053 с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид. 30497.505.1052 с площ от 744 кв.м.,
като решението в тази част е постановено при участието на М. С. И. и Д. Н. И. в
качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено при неизясненост на делото от фактическа страна,
в нарушение на процедурни правила, визирани в чл. 12 и чл. 235 от ГПК и в разрез с
практиката на ВКС. Изложени са доводи, че съдът произволно редуцирал предмета на спора
до въпроса има ли плащане по оспорената сделка или не. Не са обсъдени поддържаните
съображения за психическото състояние на наследодателя; предходните негови
разпореждания; историята на семейния му живот, така и взаимоотношенията му с ищеца, с
други роднини и с купувача по договора; че в текста на НА не се съдържа уговорка и
отбелязване за извършено плащане, а само обещание да се плати на продавача в брой след
подписване на акта в разрез с дефиницията на продажбата по чл. 183 от ЗЗД. Съгласието на
продавача с този начин на плащане, заедно с баснословно ниската цена на продажбата са
израз на собствената му неспособност да се разпорежда с имоти и пари като здравомислещ
човек. Здравомислещите хора, като продавачи винаги се стремят да получат възможно най-
високата цена. Индиция в тази връзка са и обстоятелствата, че продажната цена по първия
договор е 7 пъти по-ниска от тази по втората продажба; че на 24.02.2017г. наследодателят
продал имот с площ от 833 кв.м. в м. „Под село“ за 20 000 лв., от които по банковата си
сметка получил 10 000 лв.; на 17.12.2018г. продал ½ ид.ч. от имот с площ от 826 кв.м. в
същата местност за 9 000 лв.; на 06.02.2019г. продал дела си от процесния имот с площ от
1586 кв.м. на двойно по-ниска цена от 5 000 лв. спрямо договорената по предходните две
2
сделки и на 15.02.2019г. продал дела си от имот от 3322 кв.м. /четворно по-голям по площ
имот от гореописаните имоти/, в същата местност на цена отново от 5 000 лв. За този
главоломен спад в цените на недвижимите имоти от 24.02.2017г.-27.02.2019г. специално при
продажбите на дяловете на наследодателя съдът не е дал разумно обяснение, а всички
сделки на Н. П. от 2007г. нататък доказват, че е абсолютно непригоден да се грижи сам за
интересите си, да действа рационално и разумно. Неизяснени по делото са останали също
причините за прахосническото отношение на наследодателя към имотите и парите му, както
и моралните и юридически основания, които бащата е имал, когато замислял
обезнаследяването на сина си. Неправилно в решението си ВРС е приел, че представената от
ответника разписка не е оспорена от ищеца. Оспорване е предприето по делото, а основното
твърдение в исковата молба е, че в договора няма валидно изразено от продавача изявление
за получаване на договорената цена. От друга страна унищожаемостта в хипотеза на чл. 31
от ЗЗД е обоснована с твърдения, че от нотариалния текст на продажбата от 06.02.2019г.,
конкретно от съдържащите се в него клаузи за размера на цената и начина на плащане,
обсъдени във взаимовръзка с предходните и последващи разпореждания на наследодателя,
следва да се приеме, че продавачът не е разбирал свойството и значението на собственото си
разпоредително волеизявление, нито е бил в състояние да ръководи действията си.
Нелогичен е правният извод на ВРС, че цената, на която продавача продава имота си няма
никакво отношение към психическата му годност да се разпорежда с пари и имущество като
здравомислещ човек. Не са необходими специални знания по психиатрия и психология, за да
се съобрази, че ако лицето е изпаднало в психически кризи далеч назад във времето, то няма
как психическото му състояние прогресивно да се подобрява с навлизането в старостта. По
всички тези съображения отправя искане обжалваното решение да се отмени като вместо
него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.
В отговор на жалбата М. и Д. И.и оспорват доводите в нея като несъстоятелни, а по
същество твърденията като недоказани, а и неотносими към предмета на спора, при липса на
данни, че в обективната действителност събитията са се осъществили именно според
субективните възприятия на въззивника. Поддържат други, с които обосновават правилност
на решението, а именно: неизпълнението на задължението по чл. 183 от ЗЗД не е основание
за нищожност на договора за покупко продажба; не е установено наличие на т.нар.
„съзнавана липса на съгласие“ по смисъла на приетото в т. 11 от ТР № 5/2014г. на ОСГТК
на ВКС; спазена е предписаната от закона нотариална форма; не е доказано, че към момента
на сключване на оспорения договор, наследодателят – продавач да е бил с трайно
разстройство на съзнанието, дължащо се на старческо оглупяване поради заболяване –
мозъчно съдова болест – съдова деменция, състояние засегнало възможността му да действа
разумно, а е доказано, че към релевантния момент наследодателят е бил наясно с предмета
на сделката, със съдържанието на насрещните права и задължения, както и с правните
последици на сделката. Отправили искане поради това обжалваното решение да се
потвърди.
В отговор на жалбата В. С. също оспорва изложението с насрещни доводи, с които
3
обосновава законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа в тази връзка, че
основанието за нищожност противоречие на закона е налице, когато предметът на сделката
или основанието за сключването й противоречат на конкретна правна норма от императивен
порядък; липса на съгласие е налице, когато дееспособно лице изявява външно волята си, но
зад изявлението липсва негово вътрешно волево решение, при което е налице „съзнавано
несъгласие“ – без намерение за обвързване. Твърденията на ищеца в случая са за
несъзнавана липса на съгласие и са неотносим към соченото основание за нищожност; не е
доказано към момента на извършване на сделката продавачът да е извършил
волеизявлението си в разстроено съзнание, а обратно, от съвкупността на събраните по
делото гласни доказателства се установява, че в последните години от живота си Н. П. е бил
с добре съхранен за възрастта си интелектуален капацитет и е бил в състояние разумно да
ръководи действията си; по делото не е установено от друга страна наследодателят да е
сключил оспорената сделка под влияние на заблуждение за правните й последици. Отправил
искане в тази връзката обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като въззиваемите претендират присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното
производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност и недопустимост. По останалите въпроси, ВОС
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от В. Н. П. срещу М. С.
И., Д. Н. И. и В. М. С. съединени в условията на първоначално обективно евентуално
съединяване на искове, както следва:
- срещу М. С. И. и Д. Н. И. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 183 от ЗЗД и чл.
26, ал. 2, пр. 2 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко[1]продажба
по НА № 85 от 06.02.2019г. на Нотариус Ж.Т., с който Н.Т. П. продал на М. С. И. ½ ид.ч. от
ПИ с ид. № 30497.505.850 с площ от 1586 кв.м. в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“,
който имот съответства на ПИ с ид. 30497.505.1053 с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид.
30497.505.1052 с площ от 744 кв.м. по действаща КККР, поради противоречие на закона –
правната норма на чл. 183 от ЗЗД, поради това, че купувачът не е изпълнил своето
задължение за плащане и без да изпълни даденото обещание за плащане на продажната
цена; поради липса на съгласие, тъй като изразеното съгласие от продавача, изхожда от
оглупял и безпаметен човек; и липса на предписана от закона форма поради липса на
валидно направено изявление за редовно плащане-получаване на уговорената цена;
- на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на същия договор,
поради това, че към момента на сключването му Н.Т. П. не е могъл да разбира и да ръководи
действията си, за което лице преди неговата смърт е поискано да бъде поставено под
запрещение и чиято фактическа недееспособност произтича от размера на цената по
договора и условията на плащане и поради болестно състояние; както и поради измама –
4
умишлено въвеждане на продавача в заблуждение от страна на купувача, че договора е
изгоден за него;
- на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение на
задължението на купувача да плати на продавача уговорената цена по същия;
срещу В. М. С. искове за прогласяване нищожността на договора за покупко
продажба по НА № 175 от 24.06.2019г. на Нотариус Ж.Т. до размера на ½ ид.ч. от
правото на собственост, с който М. и Д. И.и продали на В. С. собствените си идеални
части от ПИ с ид. 30497.505.850, находящ се в с. Звездица, м. „Под село“ с площ от
1586 кв.м., поради опороченост на първата, придобивна за продавачите по този
договор продажба от 06.02.2019г.
основание чл. 108 от ЗС иск за осъждане на ответника В. С. да предаде на ищеца
владението върху ½ ид.ч. от ПИ с ид. 30497.505.850 с площ от 1586 кв.м., находящ се
в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“, който имот по действаща КККР съответства
на ПИ с ид. 30497.505.1053 с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид. 30497.505.1052 с площ от
744 кв.м.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът
е наследник на Н.Т. П., п. на 24.11.2019г. На 06.02.2019г. наследодателят продал на
ответницата М. И. собствената си ½ ид.ч. от ПИ с ид. 30497.505.850 в м. „Под село“ в
землището на с. Звездица, с площ от 1586 кв.м. за сумата от 5000 лв., с уговорката, че цената
ще се плати в брой от купувача на продавача след подписване на НА, но преди вписването
му в СВп. На 24.06.2019г. М. И., лично и като пълномощник на съпруга си Д. И., заедно с
други съсобственици на имота продали на ответника В. С. придобития по първата сделка
имот за сумата от 71387.80 лв., от която сума първите двама ответници, като
правоприемници на Н. П. по първата придобивна сделка за ½ ид.ч. от продаваемия имот,
получили 35693.90 лв. Реално плащане на продажната цена по първата сделка няма, по
аргумент от психическото състояние на продавача по нея, както и от нотариалният текст
относно плащането – липсата на изрично изявление, изхождащо от продавача. Но дори да се
приеме, че покупната цена на този имот от 5000 лв. е била заплатена от М. на Н., при
продажбата от последния, то продавачът е пропуснал полза от 30693.90 лв., която
купувачите са реализирали като чиста печалба. Приживе, на 19.04.2019г. Н. П. бил
освидетелстван с диагноза „Мозъчносъдова болест – съдова деменция“. По този повод
ищецът инициирал гр.д. № 626/2019г. за поставянето му под запрещение. Страдащият от
деменция и старческо слабоумие наследодател към момента на прехвърлителната сделка е
бил в обективна невъзможност да се самоконтролира и разбира смисъла и значението на
това, което върши, на фразата „след подписването на НА, но преди неговото вписване в
СВп“. Същият е бил болестно лишен от съответния интелектуален и волеви потенциал, с
който разполагат нормалните хора при извършване на подобни правни действия, не е бил в
състояние да прецени адекватно в какво се изразява неговият материален интерес и как
същият следва да бъде защитен. Ето защо по силата на първата сделка собствеността върху
½ ид.ч. от имота е преминала върху ответниците И.и, без същите да са извършили каквито и
5
да било физически действия по заплащане на уговорената цена, което задължение останало
неизпълнено. М. И. се грижела за наследодателя, както и посредничела на Н. при
продажбата на няколко негови имоти. Така, на 08.05.2018г. ответницата М., като
пълномощник на Н. продала три негови собствени недвижими имота в землището на гр.
Игнатиево на смехотворно ниски цени /100, 600, 1600 лв./, както и изкупила неговите ½
ид.ч. от още три други имота, съответно на 15.02.2019г., на 27.02.2019г. за 5500 лв. и за 2000
лв., по които отново в НА е отразено, че цената е получена лично от отсъстващия продавач.
Свързаните с плащането обстоятелства по тези продажби, които не са предмет на настоящия
спор, имат пряко отношение към начина по който М. се е грижела за интересите на Н..
Процесната сделка е изповядана на 06.02.2019г.; генералното пълномощно от Н. с което
упълномощава М. да прави постъпки в Община Варна за промени в ПНИ относно ПИ с ид.
918 е нотариално заверено на 15.02.2019г. и същият този ден М. купила от Н. ½ ид.ч. от
недвижими имоти с ид. 20 и ид. 1916 срещу едно голо обещание за плащане на баснословно
ниски цени. Н., който бил дементен и безпаметен не е могъл да разбира естеството на
отчуждаванията, нито величината на договорената цена. Само от факта на разликата между
придобивната и продажната цена по двете сделки за първите двама ответници следва да се
приеме, че процесният имот е продаден от наследодателя на очевидно занижена цена, както
и че продавачът обективно не е бил в състояние да разбере и проумее този факт. Ето защо
първата сделка е нищожна поради противоречие на закона – правната норма на чл. 183 от
ЗЗД, доколкото изпълнението на обещанието да се плати цената не е обезпечено с нищо;
поради липса на съгласие – тъй като изразеното в НА съгласие изхожда от напълно оглупял
и безпаметен човек; поради липса на предписана от закона форма – поради това, че в НА
липсва валидно направено изявление за редовно плащане – получаване на уговорената цена,
изхождащо от продавача. Евентуално сделката е унищожаема поради това, че е сключена от
дееспособно лице, което при сключването й не е могло да разбира естеството на собствените
си разпоредителни действия и да ръководи поведението си, за което лице преди смъртта му
е поискано да бъде поставено под запрещение и чиято фактическа неспособност се доказва
от размера на цената, на която се е съгласило да продаде своите ид.ч.; от условията на
плащане, които е приело, без да разбира смисъла и значението на фразата „след
подписване…“, както и поради факта, че договорът е сключен след като продавачът е бил
въведен в заблуждение от купувача относно това, колко е бил изгоден за него и колко много
би спечелил от него. Евентуално са налице предпоставки за разваляне на договора поради
неизпълнение на насрещното задължение на купувача да плати уговорената цена – налице е
само обещание за плащане. Последващата втора сделка от 24.06.2019г. също е нищожна
поради отпадане на основанието ответниците И.и да бъдат собственици на продадената от
тях ½ ид.ч., като третият ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху
имота. В този смисъл отправил искане за положително произнасяне по делото.
В отговор на исковата молба М. и Д. И.и оспорили предявените срещу тях искове по
основание. Посочили, че първата е брокер на недвижими имоти, като от 2005г. упражнява
посредническа дейност при покупка на недвижими имоти. С Н. П. се е запознала в началото
на 2017г., когато заедно с негови роднини са й възложили да продава общите им
6
наследствени имоти, находящи се в с. Звездица, за което е подписан нарочен договор за
посредничество от 10.01.2017г. За целите на обезпечаването на продажбата М. И. е била
упълномощена от Н. П. с Пълномощно, с нотариално удостоверени подписи и съдържание с
рег. №№ 4000, 4001 от 19.04.2018г., с което е учредена и представителна власт за
разпореждане с изброени имоти. С подобно пълномощно ответницата била снабдена и от
други наследници. От роднините на Н. П. узнала за влошените му отношения със сина му –
ищец по делото поради спорове относно притежавани от първия недвижими имоти. През
2019г. по молба на Д.Г., която се установила да живее в гр. София приела да помага на чичо
й Н. П. при посещения на лекар, банка и т.н. За обичайните си ежедневни нужди, същият
сам е полагал грижи за себе си. Признала, че с договора за покупко продажба от
06.02.2019г., като купувач придобила от Н. П. собствения му недвижим имот – ½ ид.ч. от
имот с ид. 850 в с. Звездица, като при нотариалното изповядване на сделката при Нотариус
Ж.Т. същият се явил лично и собственоръчно е изписал имената си, както и е подписал акта.
Признала също, че през месец февруари 2019г. като купувач е придобила ид.ч. от други три
недвижими имота, находящи се в с. Звездица от продавача Н. П., който отново се явил лично
в нотариалните производства. На 24.06.2019г. се е разпоредила в полза на ответника В. С. с
придобитите ½ ид.ч. от описания имот. Оспорила всички останали твърдения в исковата
молба. Оспорила допустимостта на иска по чл. 29 от ЗЗД, като предявен от наследник на
лицето, чиято воля се твърди да е опорочена поради измама, а останалите – като
неоснователни с искане исковете да се отхвърлят. Заявили, че цената по договора е платена и
получена от продавача лично след подписване на НА и преди вписването му в СВп.
Посочила, че Н. П. е починал преди влизане на решението по гр.д. № 626/2019г. на ВОС в
сила, поради което е настъпило основание за обезсилване на невлязлото в сила решение.
В случай, че исковете за недействителност/разваляне на договора за покупко
продажба от 06.02.2019г. бъдат уважени, предявили насрещен иск с правно основание чл.
34 от ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на В. П. да им заплати сумата
от 5000 лв. – платена по недействителната сделка продажна цена, ведно със законната лихва
върху сумата.
Отговор на исковата молба е депозирал и ответника В. С., който оспорил
предявените искове по основание и отправил искане същите да се отхвърлят.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко продажба, оформен с НА № 85/06.02.2019г. на Нотариус Ж.Т.,
рег. № 214, Н.Т. П. продал на М. С. И. собствения си недвижим имот – ½ ид.ч. от ПИ с ид.
30497.505.850 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-17 от 06.03.2015г. на ИД на АГКК,
находящ се в гр. Варна, с. Звездица, м. „Под село“, с площ от 1586 и при граници: имоти с
ид. 26, 849, 970, 861, 860, 1007 и 1006, ведно с всички подобрения и насаждения в имота, за
сумата от 5000 лева, която уговорили, че ще бъде платена в брой от купувача на продавача,
след подписване на нотариалния акт, но преди вписването му в СВ Варна при АВ Варна.
7
В Разписка от 06.02.2019г. е обективирано волеизявление на Н.Т. П., че е получил
сумата от 5000 лв. за ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Звездица, а именно ПИ с ид.
30497.505.850.
По повод предприето от страна на ищеца оспорване автентичността на подписа и
ръкописният текст в Разписка от 06.02.2019г., с Определение от 11.01.2023г. пред ВОС е
открито на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК производство по проверка истинността на
писмения документ, в частност автентичността на подписа положен за „получил сумата“ и
ръкописно изписаният текст „Н.Т. П.“.
В хода на това производство е проведена СГЕ, от заключението на която, прието
пред настоящата инстанция е установено, че ръкописният текст и подписа положен за
„Получил сумата“ в Разписка от 06.02.2019г. за сумата от 5000 лв. са изпълнени от Н.Т. П..
Ето защо и на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК съдът приема, че предприетото оспорване
истинността на Разписка от 06.02.2019г. не е доказано.
С протоколно определение в хода на проведеното на 06.04.2022г. п.с.з. пред ВРС по
реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, че приживе Н.Т. П. не е бил освидетелстван от лекар –
психиатър, не е бил регистриран и не се е водил на учет в ДКЦ „Св. Марина“ ЕООД –
Варна, Отделение за диспансерно наблюдение на психично болни, както и че към
07.06.2019г. е подписал договор за издаване на дебитна карта с „Банка ДСК“ АД.
С договор за покупко продажба по НА № 175 от 24.06.2019г. на Нотариус Ж.Т., М. С.
И., лично и като пълномощник на Д. Н. И., заедно с Д.Г.М., Д.Т.Г., лично и като
пълномощник на М.Т.Г. продали на В. М. С. същия ПИ с ид. 30497.505.850 в с. Звездица,
който се е съгласил да купи имота на цена 71387.80 лв., от която сума 5353.90 е платена по
банков път от купувача на продавачите М. и Д. И.и преди подписване на акта, а остатъка в
размер на 30340 лв. – ще бъде платен на продавачите по банков път чрез ипотечен кредит от
„Банка Пиреос България“ АД.
С Решение № 1313 от 12.11.2019г. по гр.д. № 626/2019г. по описа на ВОС,
образувано по молба на В. Н. П., на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЛС е поставен под ограничено
запрещение Н.Т. П..
Н.Т. П. е починал на 24.11.2019г., като ищецът се легитимира като единствен негов
наследник по закон и син на починалия.
В качеството на свидетели по делото по искане на ищеца са разпитани Хр.Хр. –
съжителстваща с ищеца на съпружески начала от 1988г. и Ив.В.. В показанията си първата
свидетелка описва трайно конфликтните отношения между ищеца и родителите му през
годините, породени от мъката в семейството по повод загубата на по-малкото дете. Въпреки
това ищецът винаги бил на разположение на родителите си, правил компромиси и им
помагал при нужда. Още през 2007г. Н. П. продал къща, построена от ищеца в с. Звездица,
която изкупил обратно през 2008г., а през 2013г. продал отново на половин цена. След
смъртта на жена му, Н. П. отказвал помощта на сина си и въобще комуникация с него.
8
Последно видели Н. през м. октомври 2019г. на Червения площад, с обувки обути на бос
крак, протегнал ръка да проси.
Свидетелят В. установява, с показанията си, че по молба на ищеца през м. април
2019г. извършил частен преглед на баща му, по повод на което издал Медицинско
удостоверение № 1343/19.04.2019г. от д-р Ив. В., прието като писмено доказателство по
делото /л. 25/. При посещение в дома му свидетелят констатирал, че Н. П. е сравнително
добре ориентиран за собствена личност, знаел годините си, къде се намира, но по отношение
на текущи събития нямал никаква информация. Не помнел и значими събития от живота си,
смъртта на съпругата си, рождените дни на децата, кога е служил във военна служба. За
сделките не е казал нищо, както и за раната, която имал на главата си. Свидетелят посочва,
че като клинична картина деменцията е една и съща независимо от причините, които я
предизвикват, а с оглед обичайната й динамика, вероятно началото при Н. П. датира преди
4-5 години, като в първите години промените не са толкова забележими, защото личността
компенсира някои дефицити, но с напредването на деменцията това става трудно.
От показанията на Нотариус Ж.Т. се установява, че през м. февруари 2019г. е
изповядала процесната сделка с предмет покупко продажба на недвижим имот между Н. П.
и М. И.. Преди сделката е разговаряла с продавача Н., който изглеждал нормално, имал
съвсем адекватно поведение и който възприела като възпитан и ерудиран човек. Валял дъжд,
той дошъл с чадър, попитал къде да го остави, бил много внимателен, не е бил мръсен.
Прочела е акта на страните и попитала дали това е сделката, която са съгласни да сключат.
След подписване на акта била платена цената по сделката в кантората, като продавача
получил лично 5000 лв. в нейно присъствие. Страните подписали и разписка за предаване на
сумата.
Здр.Т. – снаха във фамилията на Н. П., сочи, че има впечатления от последния след
2000г., когато чичо Н. започнал да идва в дома им по повод общи техни земи. Познава го
като много стриктен и изряден човек, който върши сам делата си, ходил е по агенции по
повод продажба на имотите. Последно видяла чичо Н. през м. август 2019г. Изглеждал
добре, чист, бил с разсъдъка си, познал я, правили си снимки. Поразплакал се като я видял,
похвалил се, че ходил да се храни в заведение на Червения площад. Половината от
продаденият през м. февруари 2019г. имот е била на чичо Н., а другата половина на
наследниците на свекъра й – съпруга на свидетелката и сестра му. Като наследници на
съпруга й – двете й дъщери. Още 2000г. взели решение общите имоти да се продават на
такава цена. Чичо Н. твърдо бил решил, че имотите трябва да се продават. Впоследствие
дъщерите й продали притежаваната от тях по наследяване част от имота, заедно с
правоприемника на частта на Н. за 71 000 лв. М. И. била роднина на съпруга й. Тъй като не
са имали възможност да се занимават с продажбата на общите имоти в с. Звездица, решили,
че тя може да се занимава с тези неща. Поверили й и продажба на жилища, които
притежават. Те запознали и Н. с М. И., на която дали пълномощия да продава от тяхно име.
Преди това имотите им били предлагани от много други агенции. Чичо Н. бил дистрибутор
на продукти на Аквасорс и се поддържал с такива продукти /водорасли/.
9
В показанията си свидетелката Н.Ч. излага впечатления от Н. П. от срещите им през
2018г. по повод отдаване под наем/продажба на негово жилище.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, които
противоречат на закона /чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/; при които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД/, както и предписана от закона форма /чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД/, а са
унищожаеми договорите сключени от недееспособни /чл. 27 вр. чл. 31 от ЗЗД/, както и
договорите, сключени при измама /чл. 27 вр. чл. 29 от ЗЗД/.
Не всяко нарушение на императивна разпоредба на закона при сключването на
сделка е основание за нищожност поради противоречие на закона.
Порокът противоречие на закона е налице, когато основанието /причината, каузата/ на
договора противоречи на закона и когато неговият предмет е забранен от закона.
Нарушаването на императивна разпоредба на закона във връзка със съдържанието
/престациите/ на договора не го прави нищожен, то води до нищожност само на съответната
клауза /частична нищожност/, която се замества от уреденото в закона императивно
правило. Нарушаването на императивните законови разпоредби е неправомерно поведение,
но ако последиците от нарушението са посочени в закона, нарушението не може да има
други правни последици, освен посочените. Когато правната норма урежда императивно
изискване или забрана, без да определя последицата от нарушението, последицата не е
нищожност поради противоречие на закона, най-често тя е право на обезщетение, но може
да бъде потестативно право за разваляне или отказ от договора, непротивопоставимост,
унищожение или друг вид нищожност.
В конкретния случай нищожността на договора от 06.02.2019г. поради порок
противоречие на закона е обоснована с нарушение на чл. 183 от ЗЗД, поради това, че
купувачът не е изпълнил своето задължение за плащане, нито даденото обещание за
плащане на продажната цена. Съгласно чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договорът за продажба е консенсуален и
за неговото сключване, е достатъчно да е постигнато съгласие за съществените му елементи
– обект и цена. Правото на собственост преминава в момента на сключването на договора
като обстоятелството кога и дали е платена договорената цена касае изпълнението, а не
самото съществуване и валидността на договора. Уговореният начин на плащане също касае
изпълнението на договора. Достатъчно е страните да са постигнали съгласие за цената и
начина на плащането й, за да се приеме, че помежду им е възникнала облигационна връзка,
имаща за последица прехвърляне правото на собственост от патримониума на продавача в
този на купувача. Такъв договор е окончателен и има за последица преминаване на правото
на собственост в патримониума на купувача /чл. 24, ал. 1 от ЗЗД/, вкл. когато е постигнато
съгласие цената да бъде изплатена чрез кредит, на вноски или след вписване на нотариалния
акт. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че с формулираният в
10
текста на акта начин на плащане е дадено само обещание за плащане, без да е посочено
мястото, където то следва да бъде направено. Нормата на чл. 183 от ЗЗД не е от императивен
порядък, поради което евентуалното противоречие на съдържанието на договора за
продажба нямаше да доведе до нищожност поради най-тежкия порок – противоречие на
закона. Установено е от приетия по делото НА № 85/2019г. и т. 4 от текста на договора за
продажба във форма на НА, че купувачът М. И. заявила съгласие и купува идеалните части
от описания недвижим имот, за сумата от 5000 лева, като участниците в нотариалното
производство декларирали, че сумата посочена в НА е действително уговореното плащане
по сделката, което ще се осъществи в брой от купувача на продавача, след подписване на
НА, но преди вписването му в СВ Варна при АВ Варна. С така постигнатата договореност
съдът приема, че е удовлетворено изискването за съдържание на насрещната престация на
купувача да заплати по уговорен начин и размер цената на купувания имот, а договора не
страда от твърдяния порок.
Фактът, че преобретателят не е заплатил на продавача продажната цена по сделката
не води до нищожност на сделката, а до пораждане на облигационно вземане, което е
основание за реализиране на договорната отговорност по реда на чл. 79, ал. 1 или чл. 87, ал.
3 от ЗЗД.
От друга страна, порокът липса на съгласие е налице, когато волеизявленията са
направени и съвпадащи, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение или някое от
тях или и двете са дадени при "съзнавано несъгласие", т.е. при отсъствие на намерение за
обвързване /изтръгнато чрез насилие, на шега, като учебен пример и т.н./. Липсва съгласие и
когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или тези
волеизявления не се отнасят до един и същи предмет. В случая липсата на съгласие, като
основание за нищожност на договора за продажба от 06.02.2019г. е обоснована с твърдение,
че към момента на сключването му Н. П. бил оглупял и безпаметен човек, който не е можел
валидно да волеобразува. По делото не е установено към момента на сключване на сделката
от 06.02.2019г. Н. П.о да е загубил нормалните си умствени възможности и да е бил лишен
от памет човек. Няма спор по делото, че до този момент Н. П. не е бил освидетелстван от
лекар – психиатър. Същевременно не е установено по категоричен начин, същият да е
страдал от психично разстройство, обуславящо невъзможност съзнателно да волеобразува и
волеизявява; да е страдал от установено и потвърдено заболяване или състояние на
безпаметност или слабоумие; да е проявявал психотични или дементни симптоми.
Единствените относими към този релевантен момент доказателства за състоянието на
продавача са показанията на свидетеля Нотариус Ж.Т., от които се установява, че Н. П. е
имал нормално поведение и след прочитане на акта изявил съгласие с текста и за сключване
на договора. Съдът кредитира показанията на този свидетел като достоверни с оглед тяхната
непосредственост, конкретика и категоричност, изхождайки от разбирането, че са
добросъвестно поднесени пред съда и не са опровергани от останалите събрани
доказателства. Въз основа на тези гласни доказателства съдът приема, че Н. П. към момента
на сключване на договора е знаел, разбирал какво върши, имал е ясна представа за
11
постъпките и състоянието си. Ето защо изключен е изводът за наличие на съзнавано
отсъствие на воля от страна на продавача, поради което съдът приема за недоказано
твърдяното основание за нищожност липса на съгласие.
Липсата на предписана от закона форма като порок на договора, обуславящ
нищожност е основана на твърдения за липса на валидно направено изявление за редовно
плащане-получаване на уговорената цена. Както съдът вече посочи, когато в договор за
продажба, сключен в предвидената в чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, е постигнато съгласие
досежно обекта и размера на цената и е уговорен начинът на изплащането й, то този договор
е окончателен и има за последица преминаване на правото на собственост в патримониума
на купувача. В случая договорът е сключен в нотариална форма и съдържа уговорки за
имота, предмет на прехвърлителната сделка, както и за размера на цената, която купувачът
се задължава да заплати и начинът на плащането й. Обстоятелството, че в текста на
договора липсва отразено изявление за редовно плащане-получаване на уговорената цена не
опорочава предписаната от закона нотариална форма на сделката. В договора е постигнато
съгласие цената да бъде платена в брой от купувача на продавача след подписване на НА и
преди вписването му в СВ Варна. Тази уговорка относно времето на плащане, не променя
характера на договора и не го превръща в обещание за последващо прехвърляне на
собствеността, нито обуславя наличие на порок липса на предписана от закона форма. Ето
защо предявеният на това основание иск е неоснователен.
Основанието за унищожаемост на договора от 06.02.2019г. е описано с твърдения, че
към момента на сключването му Н. П. не е могъл да разбира и да ръководи действията си,
чиято фактическа недееспособност произтича от размера на цената по договора и условията
на плащане и поради болестно състояние. Фактическият състав на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД по
естеството си е проявление на „несъзнавана липса на воля“, дължаща се на невъзможност да
се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и
психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под
запрещение. Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на
сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД се
състои в това, че е извършено при разстроено съзнание, като причината за неспособността е
трайна – резултат от интелектуално затруднение и психично разстройство /ТР № 5 от
30.05.2022г. на ОСГТК на ВКС/.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – показанията на всички
свидетели, съдът приема, че в конкретния случай към момента на извършване на сделката от
06.02.2019г. Н. П. не е бил в болестно състояние на трайно разстроено съзнание – резултат
от интелектуално или психично разстройство. Единствените преки доказателства за
състоянието на продавача към момента на извършване на сделката, както съдът посочи са
показанията на свидетелката Ж.Т., от които се установява обратното. Останалите гласни
доказателства са неотносими по време към релевантния факт за здравословното състояние
на продавача към момента на продажбата. А доказателството за недееспособността в случая
не произлиза от размера на цената по договора и условията на плащане, уговорени в същия.
12
Продажбата на вещ на цена, по-ниска от пазарната, поначало не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост, добросъвестност и морал. Продажбата на вещ на
неразумна, неизгодна или „смехотворно ниска цена“, дори и неоправдана от икономическа
гледна точна, сама по себе си не обуславя извод, че продавача действа при нездрав разум.
Системното извършване на такива сделки от лице, което не реализира печалба от
продажбите си не е достатъчно основание по смисъла на закона за поставянето му под
запрещение, нито е абсолютно доказателство за недееспособност към момента на
извършване на конкретната оспорена сделка. Щом не се нарушават императивни разпоредби
и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка
или по-ниска от нея, волеизявленията на страните са в рамките на свободата на договаряне.
Сама по себе си значителната нееквивалентност на престацията на купувача също не може
да служи за обоснован извод за недееспособност на продавача към конкретен момент. Чисто
икономическите измерения на уговорената цена не доказват пряко недееспособността на
продавача към момента на извършване на сделката, а доколкото не са подкрепени от други
доказателства – не доказват релевантния факт за състоянието на Н. П. и по косвен път. Няма
спор между страните, че разпоредителните действия от наследодателя с имуществото му
датират от 2007г., като до края на м. февруари 2019г. е извършил множество разпореждания
със собствени и наследствени имоти. Моралните съображения за предприетите от същия
разпореждания и житейската история на семейството обаче са извън предвидените в ЗЗД
основания за недействителност на сделките, поради което дори и обясними и логични,
доводите в тази връзка не могат да бъдат споделени. Представеното в тази връзка
медицинско удостоверение, издадено на 19.04.2019г. /л. 25 от делото на ВРС/ от проведен
частен преглед на Н. П., подкрепено от показанията на свидетеля д-р Ив.В. не установяват,
че към момента на извършване на сделката от 06.02.2019г. Н. П. е действал при разстроено
съзнание, като причината за неспособността да разбира и ръководи поведението си е била
трайна – резултат от интелектуално затруднение и психично разстройство. От описаното
обективно състояние в т.нар. медицинско удостоверение се установява, че лицето се намира
в много лош външен вид, ориентиран задоволително за собствена личност, дезориентиран за
време; забавен мисловен процес; без установена актуална психотична симптоматика;
некритичен към външния си вид и условията, в които живее, а памет и интелект – снизени
по органичен тип. От показанията на свидетеля В. се установява, че при прегледа, бащата на
ищеца е сравнително добре ориентиран за собствена личност, знаел годините си, не помнел
значими събития от живота си, като вероятно началото на клиничната картина на
деменцията при Н. П. датира преди 4-5 години. Показанията в тази част са успешно оборени
от показанията на свидетелите Тикова и Тодорова, първите относими към конкретния
момент на извършване на сделката, а вторите установяващи здравото състояние на Н. П. към
м. август 2019г. Ето защо, като инцидентни, необосновани и основани на вероятности и
предположения на свидетеля, показанията на д-р В. не са достатъчни за формиране на
категоричен и безпротиворечив извод, че към 06.02.2019г. Н. П. е действал в състояние на
трайно разстроено съзнавано, дължащо се на интелектуално затруднение или психично
разстройство. Поради това съдът приема, че в конкретния случай не е доказано пълно и
13
главно несъзнавано отсъствие на воля у продавача към момента на сделката, поради което
това основание за унищожаемост не е налице.
Доказателства за умишлено въвеждане в заблуждение на продавача от страна на
купувача, че договора е изгоден за него по делото не са събрани, поради което основанието
за унищожаемост – измама също не е налице. Няма данни по делото, от които да се установи
по безпротиворечив начин, че волеизявлението за сключване на сделката е направено от
продавача под действието на неверни представи, които ответницата или трето лице са
предизвикали умишлено у волеизявяващия. Ето защо предявените на това основание искове
като неоснователни следва да се отхвърлят.
При неоснователност на предявените искове за обявяване недействителността на
договора за продажба от 06.02.2019г., следва да се приеме, че същият е валидно породил
правно действие, обвързващ страните по сделката. Последващият договор за продажба
сключен между правоприемниците на Н. П. и ответника В. С. на 24.06.2019г. е оспорен по
съображения за нищожност, обусловена от нищожността на първата сделка. Ако
придобивната за ответниците И.и сделка от 06.02.2019г. бе нищожна, тази нищожност щеше
да рефлектира върху вещно-прехвърлителния ефект на втората сделка, но не и върху
действителността й. Прехвърлителната за И.и сделка от 24.06.2019г. щеше да е валидна,
доколкото не е оспорена валидността й на някое от основанията по ЗЗД, но нямаше да
произведе вещен ефект. Ето защо не могат да бъдат споделени съображенията на
въззивника, че първата нищожност произвежда следващата. Съответно договорът от
24.06.2019г., придобивен за ответника С. не е нищожен поради нищожност на договора от
02.06.2019г., с който продавачите са придобили прехвърленото право на собственост.
Предявеният на това основание иск е неоснователен.
По иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Съгласно приетото в ППВС № 7 от 29.03.1973г., по системата на облигационното
право на РБ основен принцип е изпълнението на поетите по договора задължения,
постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването на
договора. С оглед на това при спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва да се
изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в
случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането
на договореното. Именно за това е предвидено задължение за кредитора и при виновно
неизпълнение на договора от страна на длъжника да му даде подходящ срок за изпълнение,
след изтичането на който договорът да се смята за развален /чл. 87, ал. 1 от ЗЗД/.
Установено е по делото от приетите разписка от 06.02.2019г. и кредитираните като
преки и обективни показания на свидетелката Ж.Т., в частта им за плащането, че
уговорената в договора за продажба по НА № 85/2019г. цена от 5000 лева е била платена от
купувача на продавача след подписване на НА. Получаването на сумата е удостоверено с
подпис на продавача и ръкописно изписване на трите му имена в разписката, чието
оспорване с оглед събраното заключение на СГЕ – неоспорено от страните, е прието на
основание чл. 194, ал. 2 от ЗЗД за недоказано, а разписката – за вярна. С оглед така
14
установеното изпълнение и липсата на неизпълнение, съдебният състав намира, че искът за
разваляне на договора за покупка-продажба на недвижимия имот, поради неизпълнение на
задължението на купувача да заплати цената е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
С предприетото от Н. П. разпореждане приживе с правото на собственост по
отношение на собствените му ½ ид.ч. от ПИ с ид. 30497.505.850, находящ се в с. Звездица, м.
„Под село“, с площ от 1586, към момента на откриване на наследството му на 24.11.2019г.,
това право не е било включено като актив в оставеното от него наследство.
Несъществуването на това право на собственост в откритото в момента на смъртта на
бащата наследство е осуетило правоприемството по наследяване в лицето на ищеца и
същият не е придобил правото на това основание. Неустановената активна
материалноправна легитимация на ищеца по иска за собственост обуславя неоснователност
на иска, който като недоказан по основание следва да се отхвърли.
В заключение, обжалваното решение на ВРС е правилно и законосъобразно
постановено и не страда от визираните в жалбата пороци. Същото следва да се потвърди.
При този изход на делото пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемите
имат право на поискани разноски, които съгласно списък и доказателствата по делото за М.
И. възлизат на 300 лв. – платен депозит за вещо лице и 1764 лв. възнаграждение на адвокат
на основание договор за безплатна правна помощ и съдействие в хипотеза на чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 2 от ЗА. Размерът на възнаграждението за адвокат е изчислен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004г. при цена иска 1406.60 лв. по четирите групи искове /441 лв. х 4/
срещу които е осъществена адвокатската защита. В този размер разноските следва да се
възложат в тежест на въззивника. Реализираните от въззиваемия В. С. разноски са под
формата на платено възнаграждение за адвокат в размер на 3500 лв. съгласно договори за
правна защита и съдействие от 11.02.2023г. и от 06.03.2023г. Релевираното от въззивника
възражение за прекомерност на така платеното възнаграждение съдът приема за
основателно, поради което размерът му следва да се редуцира до 2205 лв. /441 лв. х 5/ – за
осъществена адвокатска защита и по иска за собственост.
По изложените съображенията и на основание чл. 270, ал. 3, пр. I и пр. III от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3089 от 14.10.2022г. постановено по гр.д. №
4244/2021г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав, с което са отхвърлени предявените от В. Н. П.
с ЕГН ********** срещу М. С. И. с ЕГН ********** и Д. Н. И. с ЕГН ********** искове,
както следва:
- на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 183 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 3 от ЗЗД
15
за прогласяване нищожността на договор за покупко[1]продажба по НА № 85 от
06.02.2019г. на Нотариус Ж.Т., с който Н.Т. П. продал на М. С. И. ½ ид.ч. от ПИ с ид. №
30497.505.850 с площ от 1586 кв.м. в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“, който имот
съответства на ПИ с ид. 30497.505.1053 с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид. 30497.505.1052 с
площ от 744 кв.м. по действаща КККР, поради противоречие на закона – правната норма
на чл. 183 от ЗЗД, поради това, че купувачът не е изпълнил своето задължение за плащане и
без да изпълни даденото обещание за плащане на продажната цена; поради липса на
съгласие, тъй като изразеното съгласие от продавача, изхожда от оглупял и безпаметен
човек; и липса на предписана от закона форма поради липса на валидно направено
изявление за редовно плащане-получаване на уговорената цена;
- на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на същия договор,
поради това, че към момента на сключването му Н.Т. П. не е могъл да разбира и да ръководи
действията си, за което лице преди неговата смърт е поискано да бъде поставено под
запрещение и чиято фактическа недееспособност произтича от размера на цената по
договора и условията на плащане и поради болестно състояние; както и поради измама –
умишлено въвеждане на продавача в заблуждение от страна на купувача, че договора е
изгоден за него;
- на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение на
задължението на купувача да плати на продавача уговорената цена по същия,
като решението в тези части е постановено при участието на В. М. С. с ЕГН
**********, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответниците.
Отхвърлени са предявените от В. Н. П. с ЕГН ********** срещу М. С. И. с ЕГН
**********, Д. Н. И. с ЕГН ********** и В. М. С. с ЕГН ********** искове за
прогласяване нищожността на договора за покупко продажба по НА № 175 от
24.06.2019г. на Нотариус Ж.Т. до размера на ½ ид.ч. от правото на собственост, с
който М. и Д. И.и продали на В. С. собствените си идеални части от ПИ с ид.
30497.505.850, находящ се в с. Звездица, м. „Под село“ с площ от 1586 кв.м., поради
опороченост на първата, придобивна за продавачите по този договор продажба от
06.02.2019г.
основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен предявения от В. Н. П. с ЕГН ********** срещу
В. М. С. с ЕГН ********** иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца
владението върху ½ ид.ч. от ПИ с ид. 30497.505.850 с площ от 1586 кв.м., находящ се
в с. Звездица, обл. Варна, в м. „Под село“, който имот по действаща КККР съответства
на ПИ с ид. 30497.505.1053 с площ от 744 кв.м. и ПИ с ид. 30497.505.1052 с площ от
744 кв.м.,
като решението в тази част е постановено при участието на М. С. И. и Д. Н. И. в
качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗА В. Н.
П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. К. сумата от 1764 лева, представляваща
16
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Н. П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. С. И. с ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща съдебни
разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В. Н. П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на В. М. С. с ЕГН ********** сумата от 2205 лева, представляваща съдебни
разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от връчването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17