Р Е Ш Е Н И Е
№ 260643 26.04.2021 г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и първи април две
хиляди двадесет
и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7573 по описа
на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от
„МОНОЛИТ – СТИЛ“ АД, ЕИК – *********, против „АГЛАЯ 99“ ЕООД, ЕИК – *********,
с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 7579,20
лева, представляваща стойност на неизплатена услуга за претапициране
на хотелско обзавеждане, ведно със законната лихва върху сумата от депозиране
на исковата молба до окончателното й изплащане.
С определение от 27.11.2020 г. съдът допусна обезпечение
на иска чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на
вземане по банкова
сметка“
на „АГЛАЯ
99“ ЕООД до претендирания размер, след
заплащане от страна на ищеца на
гаранция в размер на 800 лева. Гаранцията е внесена
на 01.12.2020 г. и в полза на ищеца е издадена обезпечителна заповед.
В законоустановения
едномесечен срок не постъпва отговор от ответника.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството ищец поддържа иска
и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание представител на дружеството ответник не се явява.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
В
периода април 2019 г. – август 2019 г. „АГЛАЯ 99“ ЕООД носи поетапно в склада
на дружеството ищец, находящ се в гр. Бургас, ***, мебели за претапициране, а именно – 141 броя бандове,
24 фотьойла и 96 табуретки. През април 2019 г. то заплаща авансово сумата от
5000 лева. Услугата е изпълнена в края на месец август 2019 г., като
изпълнителят издава фактура № ***/05.09.2019 г. за сумата от 7579,20 лева с ДДС
с получател ответното дружество. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на „МОНОЛИТ
– СТИЛ“ АД. Тя е включена в дневник за покупките по ЗДДС на „АГЛАЯ 99“ ЕООД за
данъчен период месец ноември 2019 г. – справка-декларация по ЗДДС, ведно с
дневник за покупките и дневник за продажбите са входирани
в ТД на НАП – София на 16.12.2019 г.
Към
31.12.2020 г. в счетоводството на дружеството ищец се води на отчет вземане от „АГЛАЯ
99“ ЕООД в размер на 7579,20 лева по цитираната фактура.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото
писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза и показанията на свидетеля И. Т. П. досежно обстоятелството, че през 2019 г. ищцовото дружество
е извършило претапициране на мебели, собственост на
ответника.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Фактурата
може да се
приеме като доказателство за сключен договор за услуга,
ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид
на услугата,
стойност и начин на плащане, имена
на страните по
сделката, време и място на сключване
на сделката. В
случая процесната фактура съдържа всички тези реквизити: вид, количество и
стойност на услугата; начин на плащане – с платежно нареждане; дата на плащане,
която съвпада с датата на издаване на фактурата, защото не е уговорен друг срок
за плащане; имена на страните, като по нея няма плащане.
Безспорно
процесната фактура не е подписана от възложителя на услугата, но е
включена в дневника му за покупките по ЗДДС, което означава, че е
осчетоводена. Налице е и частично плащане (авансово плащане на сумата от 5000
лева) от страна на възложителя. Ето защо това е „признание“ от страна на
възложителя (ответник по делото) за наличие на сделка и за действията,
извършени във връзка с нея – аргумент от Решение
№ 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I т.о. на ВКС. Практиката на ВКС е константна в разбирането, че само по
себе си отразяването
на фактурата в счетоводството на получателя на услугата и включването
й в дневника
за покупко-продажби по ЗДДС представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Макар
да има парично задължение към ищеца, падежът на което е настъпил, ответникът не
го изпълнява, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото само ищецът
има право на разноски, които са в размер на 304 лева държавна такса, 600 лева
адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за възнаграждение за вещото лице,
изготвило заключение по съдебно-икономическата експертиза.
Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо
исково производство, докато в останалата част (по образуване на изпълнително
дело и по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител – в
този смисъл определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I
т. о., ТК, определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I
т. о., ТК, определение № 336/21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I
т. о., аргумент и от т.2 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК и т.6 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК.
Ето
защо съдът не следва да присъжда в полза на ищеца сумата от 42 лева,
представляваща такса за образуването на изпълнително дело по описа на ДСИС към
РС – Бургас във връзка с допуснатото обезпечение на иска.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АГЛАЯ
99“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „МОНОЛИТ – СТИЛ“ АД, ЕИК – *********,
следните суми: 7579,20 лева (седем хиляди петстотин седемдесет и девет лева и
двадесет стотинки), представляваща стойност на неизплатена услуга за претапициране на хотелско обзавеждане, за която е издадена
фактура № ***/05.09.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
депозиране на исковата молба на 26.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
1104 (хиляда сто и четири) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ