Решение по дело №3377/2019 на Районен съд - Велико Търново

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 260054

                        гр. Велико Търново, 02.09.2021г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3377 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” № ** и че се намира в договорни отношения с ответното дружество във връзка с ползването на питейна вода и услуги по канал и пречистване за него. Изтъква, че на 05-06.11.2017г. е аварирал главен /напорен/ водопровод, собственост на ответника, в резултат на което е настъпило наводнение в неговия обект. Сочи, че вследствие наводнението в имота му са наводнени работна площадка, складове и основна сграда, като нивото на водата е било около метър. Ищецът твърди, че след отстраняване на аварията и възстановяване на водоподаването, от напора на водната струя е повишено налягането във водомерния му възел, което е довело до разрушаване на вътрешния му водопровод от този възел до разпределителната мрежа на предприятието му. Ищецът сочи, че вътрешния водопровод представлява сградна водопроводна инсталация по смисъла на ОУ и че вследствие увреждането му се е наложило изцяло да бъде подменен. Твърди, че стойността на новоизградената вътрешната ВиК мрежа възлиза на 17 590, 49 лв., като отделните видове и количества СМР –та, както и тяхната единична цена, са подробно описани в протоколи акт – образец № 19 от 12.12.2018г. и от 20.01.2019г. Ищецът изтъква, че стойността на ремонтните дейности съставлява за него имуществена вреда причинена му от ответника, който като ВиК оператор на територията на гр. В. Търново, чрез своите служители, не е изпълнил законовите си задължения да поддържа и експлоатира водопреносната мрежа в съответствие с нормативните технически изисквания. Предвид на изложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1000 лв., частичен иск от целия размер на причинените му, вследствие авария на напорен /главен/ водопровод на 05. и 06.11.2017г., имуществени вреди възлизащи на 17 590, 49 лв., представляващи стойност на извършените СМР-та по протоколи акт – образец № 19 от 12.12.2018г. и от 20.01.2019г. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът признава, че е настъпила твърдяната от ищеца авария на главния водопровод, но оспорва да е било налице противоправно поведение на негови служители във връзка с настъпването и отстраняването й. Възразява, че аварията е причинена от случайно събитие и оспорва подадената след отстраняване й вода по главния водопровод да е била с налягане, което да е причинило повреди до водопреносната мрежа на ищеца. Ответникът добавя, че няма нормативно задължение да изгражда и поддържа в изправност мрежата на абонатите, поради което смята, че не дължи стойността на извършения ремонт. По тези доводи моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” № **, представляващ поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр. В. Търново, в който са построени четири сгради с идентификатори **.3, **.5., **.6 и **.8. Страните не спорят, че за посочения обект ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги, които заплаща на ответника по партида с абонатен № 990023. Не е спорно, че съществуващите между тях договорни отношения по доставка на питейна вода и услуги по канал и пречистване са регламентирани от Общи условия /ОУ/, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.

От съвпадащите твърдения на страните, а и от представената от ответника справка за отстранени аварии /лист 29/ се установява, че на 05.11. и 06.11.2017г. в района на бившата Ножарска фабрика „Терна”, която е на изток от имота на ищеца /АЧОС № 336 от 02.02.1998г./, е настъпила авария на централен /главен/ напорен водопровод с диаметър Ф 250 мм. Авариралият участък от водопровода е с обща дължима от 8 м. и се намира преди разпределителната шахта, от която започва сградното водопроводно отклонение за ищцовия обект.

На 07.11.2017г. ищецът е изпратил писмено уведомление до ответника, че вследствие на аварията е настъпило наводнение и са причинени материални щети на негови сгради и инфраструктура. Посочил е, че след отстраняването й, същите ще бъдат описани в констативен протокол, за което ответникът ще бъде уведомен. С писмо от 28.12.2017г. ищецът е уведомил ответното дружество, че след отстраняване на аварията и възстановяване на водоподаването е констатирана повреда във водопреносната му мрежа, както и във водомера, отчитащ потребената в обекта му вода. Посочил е още, че е отстранил повредата по водопреносната си мрежа за своя сметка, както и че е подменил спирателен кран собственост на ВиК дружеството. С писмо от 11.01.2018г. ищецът е посочил, че повредите в мрежата му се дължат на подаване на вода с повишено налягане и че те са установени на 18, 19 и 20.12.2017г. В съответствие с чл. 46 от ОУ е поискал сторените от него разходи по отстраняване на щетите да му бъдат възстановени от ответника като причинител на вредата. В КП от 21.12.2017г., съставен от служители на ВиК оператора, е посочено, че аварията във вътрешната водопроводна мрежа на ищеца е отстранена.

От протокол – акт образец № 19/12.12.2018г. за установяване завършването и заплащане на натурални видове строително – ремонтни работи /СРР/ е видно, че общата стойност на извършените и описани в него строителни дейности по изрязване и разбиране на бетонна настилка, направа на изкоп, пробиване на отвор със сонда и на отвор в бетонова стена, демонтаж на стоманена тръба, доставка и монтаж на ПЕ тръба, колена, спирателен сферичен кран, муфа и флашнова връзка, всички те с диаметър ф 125мм, възлиза на 11012, 09 лв. с ДДС. В протокола подробно е посочен обема на извършената работа и количеството доставени материали, както и тяхната единична цена. От протокол – акт образец № 19/20.01.2019г. за установяване завършването и заплащане на натурални видове СРР е видно, че стойността на описаните в протокола дейности по доставка и монтаж на пясъчна подложка, направа на обратен насип с трамбоване, доставка и полагане на арматура и бетон В20, натоварване и изхвърляне на строителни отпадъци, с оглед на тяхната единична цена и обем, възлиза общо на 6678, 40 лв. с ДДС. За общата стойност на извършените СМР-та по двата горепосочени протокола от 17 590, 49 лв. с ДДС строителят е издал на ищеца в качеството на възложител фактура № 534/18.01.2019г. с падеж на задължението - датата на издаването й.

От КП за метрологична експертиза на СИ № 006-09-Вд/26.02.2018г. се установява, че демонтирания на 05.02.2018г. водомер от имота на ищеца не отчита изобщо протичащата през него вода.

От показанията на свид. **– бивш служител на ищеца се установява, че новата вътрешна инсталация в обекта на последния е изградена след отчета на водомера му през м. декември 2017г., когато е установено, че в шахтата в склада има спукана тръба и тя се пълни с вода. Инсталацията е прекарана по ново трасе, заради спуканата тръба, като преди това била направена временна връзка, за да има водоподаване в предприятието. Временното отклонение било направено в края на м. ноември 2017г. Старите тръби на инсталацията били етернитови, положени при изграждането на обекта през 1975-76г. и до него момент никога не са аварирали. Проблемът с тях възникнал след голямото наводнение от Ножарска фабрика, като водата от него влизала в склада, където е шахтата със спуканата тръба. Свидетелят обаче не знае дали още при отстраняване на аварията в района на Ножарската фабрика е имало вода във въпросната шахта. Наличието на вода в нея се констатирало, след въпросното наводнение, когато 10-12 дни в предприятието имало ниско налягане.

От показанията на свид. **– служител на ищеца се установява, че временната инсталация в предприятието била изградена в края на м. ноември 2017г., тъй като налягането било ниско и се констатирало наличието на вода в шахтата в склада. Ответникът отказал да извърши ремонт на вътрешната мрежа, за това той бил извършен от частна фирма. Спирателният кран на системата бил отворен на пълно, но въпреки това нямало налягане в мрежата, поради което служители си помислили, че има спукана тръба или теч по трасето.

От показанията на свид. **– техник при ответника се установява, че е присъствал при отстраняването на аварията в Ножарска фабрика на 05. и 06.11.2017г. Разстоянието от там до имота на ищеца е 50-60 метра и не знае в последния да е имало наводнение. Никой не го е уведомявал за това и не е видял да има теч в тази посока.Водата в района на аварията била до глезените и се оттичала по посока ул. „Б. Богданов”. За да отстранят аварията спрели водоподаването в района от спирателния кран в „Пътно управление”. Налягането на водата по тръбите е 4-5 атмосфери и при възстановяване на водоподаването след аварията е по – ниско, тъй като трябва да се напълни системата, като не може да е по – високо. Никой не е подавал до него сигнал за пълни с вода шахти в имота на ищеца, вследствие аварията в Ножарска фабрика.

От показанията на свид. **– началник район В. Търново при ответното дружество се установява, че процесната авария е била по – близо до магазин „Сико”, като на повърхността имало вода с височина 3-4 см. Не е констатирал вода да отива по посока на имота на ищеца и не е уведомяван за такова нещо от последния. При възстановяване на захранването налягането на водата не може да е по – висока от 4-5 атмосфери. Ако от него настъпи авария по мрежата, тя следва да се прояви за няколко часа, докато се напълни системата. Ответното дружество отговаря за поддръжката и експлоатацията на ВиК мрежата, но тя е собственост на Община В. Търново. Тази мрежа няма устройство за предпазване на тръбите от хидравличен удар, тъй като няма пълнене и празнене на системата, а водата се подава с едно и също налягане. Все пак, след отстраняване на авария, когато системата е изпразнена, е възможно при пълненето й да се получи хидравличен удар. В случая обаче системата не е изпразнена и при възстановяване на захранването не може да се получи такъв ефект. Още повече, че при последното действие спирателния кран не се отваря изцяло на пълен дебит, а се развърта постепенно. Ако е имало проблем с въздуха по ВиК системата до няколко часа е щяла да възникне нова авария, а за такава никой не ги е уведомил. При по-голямо налягане първо ще се спука стъклото на водомера.

От заключението на приетата по делото съдебно – строителна експертиза /ССтЕ/, което съдът кредитира като компетентно и обективно се установява, че общата дължина на новата водопроводна инсталация прекарана в имота на ищеца е 70 м. и е изградена от ПЕ тръби с диаметър Ф 50 мм. и Ф 40 мм. Същата започва от шахта разположена източно от сграда с идентификатор **.8, преминава под нея през стоманена тръба и излиза в шахта, в същата сграда. От тази шахта водопроводната тръба е прокарана открито /по пода/ към сграда с идентификатор **.6. В последната сграда инсталацията е прокарана открито – хоризонтално и вертикално, прикрепена към стените и с поставена изолация. Новата водопроводна инсталация е прекарана по трасе различно от старото. Първоначално са извършени строителни работи за външно полагане на новите тръби по стария път, но поради лошото състояние на старите тръби е изградено новото трасе. Според вещото лице по средни пазарни цени стойността на извършените СМР за изграждане на новата инсталация по протокол – акт образец № 19/12.12.2018г. възлиза на 6281, 11 лв. с ДДС, а по протокол – акт образец № 19/20.01.2019г. на 3328, 55 лв. с ДДС или общо 9609, 66 лв. с ДДС. Вещото лице в таблица № 1 към заключението, е направило изчисления за стойността на всеки отделен вид строителна работа, отразен в горепосочените протоколи, според обема й, определен след измерване на място или след изчисления по отношение на т.нар. „скрити” работи. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че разликата между стойността на СМР по протоколите – образец 19 и неговите изчисления се дължи на обстоятелството, че вместо посочените в тези протоколи ПЕ тръби с диаметър ф 125 мм, реално са полагани тръби и фитинги с ф 40 мм, както и са извършени по - малки по обем дейности за изрязване на бетонна настила и др. подобни от протоколираните. Вещото лице потвърждава, че първоначално ищецът е започнал да изгражда новата инсталация по старото трасе, но поради компрометиране на съществуващите тръби това било невъзможно.

От заключението на СТЕ, приложенията към нея и обяснения на вещото лице в съдебно заседание се установява, че към процесния момент /05 – 06.11.2017г./ вътрешната водопроводна мрежа /ВВМ/ на ищеца, започваща от водомерната му шахта и завършваща в сграда с идентификатор **.6, е била изградена от етернитови тръби, положени на дълбочина 1 м. – 1, 2 м. под нивото на околния терен. Захранването на ищцовия имот с вода от централния водопровод се осъществява по сградно водопроводно отклонение /СВО/ с начало централната разпределителна шахта в бившата Ножарска фабрика и край горепосочената водомерна шахта. Това СВО нито след аварията на 05.11. и 06.11.2017г., нито към момента на огледа от вещото лице е било компрометирано. Според експерта, ако аварията на напорния водопровод е причинила вреди във вътрешната мрежа на ищеца, то такива е следва да има и по СВО, тъй като то е непосредствено след мястото на инцидента. Същият е категоричен, че в случая след отстраняване на аварията и възстановяване на захранването, не може да се получи хидравличен удар, тъй като в района има гравитачно водоснабдяване. Последното поддържа едно и също налягане и не може да се подаде по – високо налягане на водата по ВиК мрежата. За последното е необходимо използването на помпа. Вещото лице посочва, че дори да е има хидравличен удар, той би настъпил в СВО, което е изградено от същите тръби като ВВМ на ищеца с диаметър Ф 125 мм, тъй като монтирания на края на отклонението водомер е с по – малък диаметър /Ф 32 мм/ и ще действа като своеобразна спирачка. В случая обаче тръбопровода на СВО не е аварирал и не е установено да е компрометиран при огледа на експерта. Освен това последният разяснява, че за отстраняване на процесната авария е спрян крана в „Пътно управление” и наличния в тръбите въздух, навлязъл при изпразване на водата, при новото им пълнене ще отиде към близките жилищни блокове, които са по – високо разположени от предприятието на ищеца. Наличието на камъни, песъчинки и други дребни материали в подаваната вода при възстановяване на захранването не може да доведе до авария в тръбите на ищеца, тъй като те биха запушили първо водомера му. Вещото лице е категорично, че изтеклото в имота на ищеца количество вода вследствие на аварията не може да доведе до слягане на сградата и спукване на етернитовите тръби от ВВМ, тъй като двора е с бетонна основа и има отточна канализация, която веднага да отведе придошлата вода. Вещото лице не е установило да са налице документално подкрепени данни за повреда във ВВМ на ищеца към м. ноември 2017г. Такива не се установяват и при отчета на водомера за този месец, който е 10 дни след аварията, на 17.11.2017г. /приложение № 7 към заключението/. Според вещото лице аварията във ВВМ на ищеца е станала в шахтата, намираща се в сграда с идентификатор **.8, тъй като при направата й е освободена земна маса около съществуващия пожарен хидрант /ПХ/, което е довело до нарушаване негова връзка или уплътнение. Това е довело и до напълване на шахтата с вода, както и тази с водомера. Вещото лице не е установило връзка между аварията на централния водопровод и действията по отстраняването й с аварията в шахтата с пожарния хидрант. Не може да даде заключение и дали повредите във ВВМ на ищеца са налагали изграждането на новото трасе на водопровода. Вещото лице отговаря, че налягането, което издържат етернитовите тръби и водомера е до 10 атмосфери, а стоманените тръби издържат налягане до 15 атмосфери. В района максимално подаваното налягане на водата е с 5 атмосфери, като при пускане на водоподаването спирателния кран се развърта бавно, за да може въздуха, който е в тръбите да излезе от там. Вещото лице посочва, че причините за аварията във ВВМ на ищеца мога да бъдат най – различни и не посочва конкретна такава.

По делото са приложени и други писмени доказателства, който не следва да се обсъждат от съда като неотносими към правния спор.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като ищецът търси да ангажира отговорността на ответното дружество, заради неизпълнение на произтичащите от закона му задължения да поддържа и експлоатира водопреносната мрежа в съответствие с нормативните технически изисквания. В случая не се претендират вреди от присъщите на вещта /ВиК мрежата/ свойства, поради което правната квалификация на иска не е по чл. 50 ЗЗД, като е посочил ищеца. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е субсидиарна и с гаранционно – обезпечителен характер. Тя възниква и съществува, доколкото лице, на което възложителят е възложил известена работа, е причинил вреди на друго лице при и по повод изпълнението й. Тук възложителят не отговаря лично за своите действия или бездействия, а за противоправното поведение на прекия причинител на вредата. Следователно отговорността на възложителя е предпоставена от кумулативното проявление на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние, вреда, причинна връзка между тях и вина, като в тежест на ищеца е да докаже тяхното осъществяване.

Предвид фактическите твърдения на ищеца и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ал. 2 ГПК/, по делото следва да се докаже, че действията на служителите на ответника по отстраняване на процесната авария имат противоправен характер, тъй като са в нарушение на задълженията на ответното дружество да поддържа и експлоатира водопреносната мрежа в съответствие с нормативните технически изисквания и че от тези противоправни действия са произлезли претендираните вреди по вътрешната водопроводна мрежа /ВВМ/ на потребителя.

Ответникът има качеството на ВиК оператор за територията на гр. В. Търново, поради което по силата на закона /арг. чл. 198о ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите и чл. 1 ал. 2 от Закона за регулиране на ВиК услугите/ отговаря за стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията в града. Негово основно задължение е да доставя на потребителите вода с питейни качества и/или да отвежда и/или пречиства отпадъчните води /чл. 7 т. 1 от ОУ/. По аргумент от чл. 7 т. 4, т. 8 и т. 9 от ОУ ответникът следва да поддържа изградената ВиК система, вкл. водомерните възли на водопроводните отклонения, в съответствие с техническите и санитарните изисквания и да експлоатира тази система съобразно изискванията на действащото законодателство, като при изпълнение на тази си дейност е задължен да опазва съоръженията, инсталациите и имотите на потребителите си. Тези си задължения ВиК оператора осъществява чрез своите работници и служители, чийто възложител на работата се явява. Предвид на това, за да се ангажира отговорността му по чл. 49 ЗЗД в това му качество, следва да се установи, че негови работници и служители, без да е необходимо същите да се персонифицират /т. 7 от ППВС № 7/1959г./, са допуснали и осъществили нарушение на правила и нормативи във връзка с възложената им работа по отстраняване на възникналата авария в напорния водопровод в района на бившата Ножарска фабрика, което е причинило вредоносния за ищеца резултат.

Събраните по делото доказателства обаче не се установяват наличието противоправно поведение на служителите на ответника, което да представлява нарушение на задълженията им свързани с изпълняваната работа. Обстоятелствата по настъпване на аварията на централния водопровод в района на бившата Ножарска фабрика на 05. и 06.11.2017г., по отстраняването й и по възстановяване на водоподаването към ищеца, както и по компрометиране на ВВМ в шахтата с пожарния хидрант /ПХ/, намираща се в сграда с идентификатор **.8, констатирано в периода 18-20.12.2017г., следва да се приемат за безспорно установени. Тези факти не са спорни между страните и се установяват се от събраните гласни и писмени доказателства. По отношение момента на констатиране на повредата във ВВМ на ищеца е налице и извънсъдебно признание от негова страна, съдържащо се в писмото му от ответника от 11.01.2018г.

По делото обаче не се доказа действията на служителите на ВиК дружеството по отстраняване на тази авария да представляват нарушения на техническите изисквания за поддържане и експлоатация на ВиК мрежата и да сочат на неизпълнение на произтичащите от закона и договора между страните задължения на ответника в тази насока. Не се доказа, че при възстановяване на захранването към имота на ищеца е подадена вода с по – високо от допустимото налягане, в резултат на което да е причинен хидравличен удар по мрежата, който да е компрометирал вътрешната му инсталация. Данни за подобно явление не са установени от събрание по делото доказателства. При оглед на водопроводната мрежа в района на аварията и в частност на СВО от централна шахта в Ножарска фабрика до водомерната шахта на ищеца вещото лице не е установило последното да е аварирало в резултат на процесното наводнение и действията по отстраняване на аварията. Това СВО е изградено по същото време и със същите по вид тръби, както вътрешната мрежа на ищеца, но то функционира нормално и липсват данни за спукването им и за предизвикан теч на вода, както и данни за извършени ремонти през този период. Според вещото лице, доколкото това СВО е непосредствено след авариралия участък от напорния водопровод, неговата цялост би била нарушена, ако е налице неправомерно поведение от служителите на ВиК дружеството, което да е предизвикало инцидент във находящата се след него ВВМ на ищеца. Последната няма как да е увредена от действията по възстановяване на аварията, без да са налице щети и по разположеното преди нея СВО. При наличието на хидравличен удар именно в последното би настъпила авария, тъй като монтирания на края на отклонението водомер на ищеца е с по – малък диаметър. Същият би изиграл ролята на своеобразен предпазител и би се увредил от такъв хидравличен удар, като се спука стъклото му /свид. **/. По делото наличието на такава негова повреда не е доказана. Обстоятелство, което се потвърждава от извършения му редовен отчет на 17.11.2017г. /приложение № 7 към СТЕ/, който е 10 дни след отстраняване на процесната авария. Инцидия за повреда на водомера към този момент не може да бъде изведена и от представения протокол за метрологична експертиза на БИМ - Варна, която е извършена близо три месеца по – късно. Освен това вещото лице по СТЕ е категорично, че в случая е невъзможно получаването на хидравличен удар, както с оглед гравитачно водоснабдяване в района /не се използват помпи за доставяне на водата/, така и предвид обстоятелството, че наличния в тръбите въздух, навлязъл при изпразване на водата от тръбите, при новото им пълнене ще отиде към близките жилищни блокове, които са по – високо разположени от предприятието на ищеца. При възстановяване на захранването увреждане на вътрешната му мрежа не може да се получи, дори и при наличието на камъни, песъчинки и други дребни материали в подаваната вода, тъй като те биха запушили първо водомера му. А както се посочи по – горе данни за подобно явление няма по делото. До спукване на тръбите в имота на ищеца не може да се достигне и в резултат на натиска на водата от процесното наводнение и слягане на земна маса, каквото твърдение изтъква в съдебно заседание процесуалния му представител. Видно от заключението на СТЕ и обяснението на вещото лице тръбите от ВВМ на ищеца са положение на 1-1,2 м. под земята, на повърхността й има бетонова основа и приливни шахти в двора, които да отвеждат придошлата от наводнението вода. Последната веднага се разлива и не може да заеме обем и форма, чрез който да окаже натиск върху земната основа. Следователно не са били налице каквито и да е условия, които да позволят водата от аварията да окаже такъв натиск върху земната повърхност, който да доведе до компрометиране на ВВМ на ищеца, чрез разместване, пропукване или повреждане по друг начин на изграждащите я тръби. Съдът кредитира изложените до тук експертни изводи на вещото лице по СТЕ, доколкото кореспондират със събраните по делото доказателства и са израз на притежаваните от него специални знания. Макар и в заключението на СТЕ, същите да са обосновани донякъде хаотично, в съвкупност с подробно дадените от него обяснения в съдебно заседание, те позволяват на съда да приеме, че по делото остана недоказано твърдяното от ищеца неправомерно поведение на служителите на ответника. Обстоятелството, че до момента на процесната авария ВВМ на ищеца е функционирала без проблеми /показания свид. **/ и че след нея е констатирано спукване на тръба в шахтата с ПХ в склада с идентификатор **.8 не е достатъчно, за да се приеме противното. Най – малко е необходимо още и да се установи, че горепосоченото компрометиране на ВВМ на ищеца е настъпило непосредствено след аварията на централния водопровод и действията по отстраняването й. Както сочи свид. **подаването на вода с по – високо налягане и настъпването на хидравличен удар в системата е щяло да се прояви до няколко часа след възстановяване на захранването в имота на ищеца, като възникне друга авария. От показанията на свидетелите **и **се установява, че аварията в шахтата с ПХ е констатирана края на м. ноември началото на м. декември 2017г. Сам ищеца признава, че това е станало в средата на м. декември с.г. /писмо до ответника от 11.01.2018г./, а при отчета на водомера на 17.11.2017г. е отчетена консумация в границите на регулярното потребление /345 куб.м. – приложение № 7 към СТЕ/. Следователно аварията в ВВМ на ищеца не е възникнала непосредствено след процесната авария и действията по възстановяване на захранването, а значително по – късно, около 20 дни до месец, след това. Това обстоятелство препятства съда да приеме за доказано по безспорен начин, както наличието на противоправно поведение в служителите на ответника, така и наличието на причинна връзка между него и увреждането на ищеца. Теорията на адекватно причинява изисква вредоносния резултат да е обективно, необходимо и закономерно следствие от противоправното деяние. Изтеклия период от време между аварията в централния водопровод и тази в мрежата на ищеца изключват последната да е неизменно и дължимо следствие на първата. Още повече, че според заключението на СТЕ спукването на тръбата в склада на ищеца е предизвикано от действията по изграждането на шахтата по трасето на съществуващия водопровод околко наличен на място пожарен хидрант. При това изграждане е освободена земна маса, която е обграждала плътно този хидрант, което е довело до нарушаване на негова връзка или уплътнение респ. до спукване и теч от него.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че по делото не се установи с нужната за пълното и главно доказване сигурност и категоричност, че действията на служителите на ответника по отстранява последствията от аварията на централния водопровод на 05. и на 06.11.2017г. са неправомерни и противоправни респ. са в причинна връзка с увредата на ищцовото дружество. Това прави безпредметно изследването дали са налице останалите предпоставки от състава на чл. 45 ЗЗД, тъй като достатъчно е да липсва един елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, за да се изключи деликтната отговорност на прекия причинител на вредата, а оттам и възможността да се ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност на възложителя на работата.

По тези съображения предявения от ищеца частичен иск за осъждане на ответника да му заплати сума от 1000 лв., като част от цялото вземане за обезщетение за имуществени вреди от 17 590, 49 лв., представляващи стойност на извършените СМР-та по протоколи акт – образец № 19 от 12.12.2018г. и от 20.01.2019г. в недвижим имот, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” № **, настъпили вследствие отстраняване на авария на напорен водопровод на 05. и 06.11.2017г., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото претенцията на ищцовата страна за разноски се явява неоснователна. В полза на ответника следва да се присъдят разноски на основание чл. 78 ал. 3 ГПК за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. и депозит за вещото лице по СТЕ в размер на 300 лв. или общо 660 лв.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „СВЕЖЕСТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „***” № **, против "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30, иск за правно основание чл. 49 вр. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000 лв., предявена като частичен иск от пълния размер на претенцията от 17 590, 49 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на извършените СМР-та по протоколи акт – образец № 19 от 12.12.2018г. и от 20.01.2019г. в недвижим имот, находящ се в гр. В. Търново, ул. „***” № **, настъпили вследствие отстраняване на авария на напорен водопровод на 05.11.2017г. и 06.11.2017г., КАТО неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „СВЕЖЕСТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „***” № **, ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „П. Яворов” № 30 СУМАТА от 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/ - сторените от ответника разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: