№ 189
гр. Враца, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500272 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2506/01.04.2025 г., подадена от Ц.
С. С., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, област Враца, чрез пълномощника му
адвокат А. В. - САК, с която се обжалва решение № 42/14.02.2025г.,
постановено по гр. дело № 865/2024г. на РС-Оряхово в неговата цялост, с
което на основание чл. 59, ал. 9 от СК, са изменени постановените с
протоколно определение № 157 от 23.02.2023г. по гр. дело № 1412/2022г. по
описа на РС - Козлодуй мерки относно режима на лични отношения на бащата
Ц. С. С. спрямо детето К. Ц. С., ЕГН **********, отхвърлен е предявения от
Ц. С. С. срещу К. В. Г. иск с правно основание чл.59, ал.1 от СК, за промяна на
мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето К. Ц.
С., ЕГН **********, като неоснователен и недоказан, и е осъден Ц. С. С., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на К. В. Г. направените по делото
разноски в общ размер 4965,00 лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Счита, че е нарушена правната норма на чл.9
ГПК, тъй като PC-Оряхово е приел всички твърдения на ищцата без да изложи
мотиви защо ги приема за доказани и от кои доказателства, а не е приел
представените от него доказателства. Поддържа, че не е налице изменение на
обстоятелствата, съгласно чл.59 СК, поради което съдебният акт е
необоснован. Посочва, че съдът е стигнал до извод, че бащата не спазва
1
режима на лични контакти, въз основа само на доказателства по наказателно
дело, водено срещу него, по което няма влязъл в сила съдебен акт по чл.182
НК, както и въз основа на изложеното в социалният доклад, изготвен по данни
на майката. Изтъква, че съда не е коментирал становището на вещите лица по
изпълнените КСППЕ и СППЕ, че най-доброто за малолетното дете е да има
споделено родителство, което е предпоставка за успешно училищно обучение.
Твърди, че определеният с решението режим на лични контакти на детето с
бащата не може да се реализира поради работната му ангажираност, че с него
не са охранени законните интереси на детето, което заявява желание да е
повече време с баща си, както и че същият не е съобразен със становището на
вещите лица за подпомагане развитието на интересите на детето от бабата и
дядото по бащина линия. Счита, че районният съд е дал още по-рестриктивен
режим за лични контакти между детето и бащата, който режим се дава на
бащи, лишени от родителски права, а не на бащи, които обичат своите деца и
желаят да реализират повече време с детето си. Поддържа, че съдът не е
съобразил отсъствието на родителски и възпитателски качества у майката, за
да определи съдържанието на мерките относно упражняването на
родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществят
личните отношения на детето с другия родител и в каква степен следва да
бъдат разширени. Посочва, че в обжалваното решение не е обсъдена голямата
емоционална връзка между бащата и детето, и обстоятелството, че детето не
може да вижда баща си води до емоционална ранимост на детето. Изтъква, че
съдът не е посочил кои факти приема за доказани, чрез разпита на свидетелите
по делото, както и че при обсъждане на свидетелските показания не е отчел
факта, че бабата по майчина линия е с завишен коефициент за даване на
неверни данни, което е установено от изготвената КСППЕ. Твърди, че не са
преценени обективно и показанията на свидетеля В. В. и че не е обсъдено дали
този свидетел е реализирал някакви действия, с които да помогне да се реши
проблема между родителите на детето. Счита, че не може да се кредитират
показанията на свидетелката Б. Г. като безпристрастни и верни с оглед, че
същите следва да се изследват по реда на чл.176 ГПК както и да се
съобразяват с психологическото изследване. Твърди, че съдът не е изследвал
родителският капацитет на майката, което е в разрез със съдебната практика,
за да може да се мотивира защо смята, че следва да определи режим, който
евентуално ще натовари детето и не е в негов интерес. Въпреки становищата
на вещите лица, че няма данни бащата или неговите родители да са
проявявали открито психологическо насилие срещу детето си, както и че не са
налице данни за възприето от детето насилие, упражнявано от бащата спрямо
майката, съдът не е постановил разширен режим на лични контакти, а
напротив - намалил е същия по дни и часове, с което не е охранил интересите
на детето. Счита, че съдът не е обсъдил факта, че след като бащата не се е
дистанцирал от родителските си отговорности, но след като детето не го
вижда и прекарва повече време с неговият заместник, ще се стигне до
родителско отчуждение. Поддържа, че съдът не е обсъдил също и
2
заключението на експертите, че ограниченият режим на свиждания при детето
провокира инфантилния му гняв при изтичане на времето за прекарване с
бащата. Счита, че по-скоро съда е защитил интересите и желанието на майката
и заместникът на бащата, отколкото служебно да е защитил и охранил
интересите на малолетното дете. Твърди, че съдът не е обсъдил и факта, че
когато детето е в присъствието на бащата, същият му осигурява физическа и
емоционална стабилност и сигурност и че прекратяването на личните
контакти или намаляването им ще доведе до дисбаланс и напрежение.
Посочва, че съдът не е обсъдил факта, че високите родителски изисквания и
проявената строгост от страна на майката са предпоставка за успешна
личностна реализация на детето след време, но само ако няма дисбаланс, т.е.
бащата компенсира със своята демократичност. Не приема доводите на съда,
че бащата може да си размени графика на работа през някой от дните, тъй като
същият не може да поставя на своя работодател такива условия.
Моли съда да възложи родителските права по отношение на
малолетното дете К. Ц. С. на бащата Ц. С. С. като по пригоден родител и като
родител с по-голям родителски капацитет; да постанови разширен режим на
лични контакти между майката и детето; да постанови майката К. Г. да
заплаща месечна издръжка на малолетното дете К. С., чрез неговият законен
представител - Ц. С., в размер 400 лева, ведно със законната лихва. Ако съда
прецени, че майката е по-пригодният родител, при който следва да остане
детето и тя да продължи да упражнява родителските права, то моли съда да
постанови разширен режим на лични контакти, като посочения в отговора на
исковата молба. Заявява, че обжалва решението и в частта за разноските, като
моли съда да го отмени в тази част.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна К. В. Г., ЕГН
********** от гр.Козлодуй, област Враца, чрез пълномощника й адв. М. С. от
АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна
въззивната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е
правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е
неоснователна. Твърди, че районният съд не е нарушил принципа на чл.9 от
ГПК и изложените в тази връзка в жалбата мотиви са неоснователни.
Поддържа, че въззивника никoга не е имал намерение да спазва режима на
лични контакти с детето, което е видно от обясненията му, дадени по НЧХД №
240/2024г. на PC-Козлодуй, по което е подсъдим. Не споделя становището на
жалбоподателя, че не са налице основанията на чл.59 от СК и счита, че по
делото е установено, че одобрената от PC - Козлодуй по гр.дело № 1421/2022г.
спогодба в частта относно режима на лични контакти на бащата с детето е
трудно изпълнима и създава повече проблеми между страните и не е в интерес
на детето, тъй като уврежда психиката му. Като неоснователни преценява
твърденията в жалбата, че графика на работа на бащата му създава трудности
при срещите с детето, както и че поведението на майката е довело до
настоящата ситуация. Не споделя предлагания от бащата разширен режим, тъй
като същият ще затрудни и затормозява още повече детето, на което ще се
3
налага през няколко дни да носи много по-тежка от нормалното раница и да
сменява жилището в което пребивава, което е неприемливо. Посочва, че в хода
на делото е установено изменение на обстоятелствата, следствие поведението
и държанието на Ц. С., което е наложило изменение на утвърдения режим на
лични отношения, а именно: бащата не притежава нужните родителски и най-
вече възпитателни качества да се грижи за детето и поведението му се
отразява негативно на възпитанието, психиката и поведението на детето, в
каквато насока са показанията на свидетелите и заключенията на
експертизите; бащата многократно е отказвал да спазва определения режим
при връщането на детето, което е довело до многократни пререкания между
родителите и завеждане от ищцата на изпълнително дело в PC–Козлодуй;
извършен от ответника акт на домашно насилие спрямо ищцата, установен с
решение на PC-Козлодуй, потвърдено от ОС-Враца. Не споделя и искането на
жалбоподателя за кредитирате с доверие на показанията на свидетеля Н. С. –
майка на ответника, тъй като същата не е възприела лично изложените от нея
факти и е заинтересована от изхода на делото. Изтъква, че настоящият режим
не е в интерес на детето с оглед обстоятелството, че вече е ученик, което е
свързано с редица нови ангажименти, свързани с личностното му развитие.
Изложените до тук доводи въззиваемата посочва, че са относими и към
искането на бащата за предоставяне на родителските права спрямо детето.
Счита също, че по делото не е установено, че майката е по-непригодния
родител или възпитава детето неправилно, както и че в насрещния иск и
жалбата няма нито едно съществено обстоятелство, което да налага промяна в
начина на упражняване на правата. Твърди, че в хода на процеса е установено,
че майката притежава нужните възпитателски, родителски и морални
качества, което налага родителските права по отношение на детето да бъдат
оставени на нея. Счита, че обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските, за което излага подробни съображения. Моли съда да потвърди
изцяло като правилно и законосъобразно обжалваното решение на PC–
Оряхово, както и да й присъди направените в процеса разноски.
Въз основа на въззивната жалба първоначално е образувано въззивно
гражданско дело № 146/2025г. по описа на Окръжен съд - Враца, което е
прекратено с определение № 210/07.04.2025г. и делото е върнато на Районен
съд - Оряхово за произнасяне по инкорпорираното във въззивната жалба
искане по чл.248 от ГПК на ответника Ц. С. за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските. По това искане
Районен съд - Оряхово се е произнесъл с Определение № 170/24.04.2025г., с
което го е оставил без уважение.
Срещу определението по чл.248 от ГПК е постъпила частна жалба вх. №
4683/23.06.2025г. от Ц. С. С., чрез адв. А. В. – САК, с твърдения, че същото е
неоснователно, незаконосъобразно и неправилно.
Частния жалбоподател се позовава на Тълкувателно решение № 3 от
2023 г. на ВКС, постановено на 27.06.2024 г., с което обосновава довод, че с
оглед неуважаване на молбата на ищцата К. Г. за промяна на личните
4
отношения на бащата с детето, то разноски не следва да й се присъждат.
Изтъква, че към настоящия казус не може да се присъждат разходи, тъй като
делото е заведено преди постановяването на това тълкувателно решение,
което намира приложение само за напред. Твърди, че няма основание да му
бъдат възложени разходи по делото, направени за разширената КСПЕ, тъй
като не е поискал назначаването на такава, а експертизата е поискана от
страна на майката. Моли съда да отмени възложените му разноски.
С писмен отговор ответницата по тази частна жалба и ищца в първата
инстанция К. Г., чрез адв. М. С., оспорва същата, като неоснователна и
необоснована. Счита обжалваното определение за правилно и
законосъобразно. Твърди, че ТР № 3/2023г. от 27.06.2024г. на ВКС е относимо
към настоящия спор и не споделя становището на жалбоподателя, че същото
има сила напред и е неотносимо към казуса, тъй като производството по
делото не е приключило. Счита, че макар и в случая да се касае за особено
производство по спорна съдебна администрация, в същото важат общите
правила по чл.78 ГПК за разпределяне на отговорността за разноски според
поведението на страните в процеса и причинените от техни неоснователни
действия вреди за другата страна. Поддържа, че по делото е предявен
насрещен иск от ответника, по който е изготвен отговор и са събирани
доказателства, а делото е с висока фактическа и правна сложност и е протекло
в множество съдебни заседания. Счита, че от значение е дали ответникът с
поведението си е дал повод за завеждане на делото и дали е признал или
оспорил искането, като в настоящия случай с поведението си бащата Ц. С. е
дал повод за завеждане на делото, а К. Г. не е дала повод за завеждане на иска
за промяна на родителските права, поради което ответника дължи на общо
основание сторените от ищцата по делото съдебно-деловодни разноски.
Посочва, че не е основателно твърдението, че размера на разноските е
завишен следствие искането й за допускане на СППЕ по отношение
разширеното семейство на ответника, както и че СППЕ се оскъпила
значително и от искането му за допускане на експертиза по отношение
разширеното семейство на майката. Моли съда да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното определение на PC – Оряхово.
По въззивната жалба:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районният съд е сезиран с искова молба на К. В. Г., ЕГН **********, с
която е предявен иск против Ц. С. С., ЕГН ********** за изменение режима
на лични контакти между ответника и малолетното дете на страните К. Ц. С.,
ЕГН **********, определен със съдебна спогодба, одобрена с протоколно
5
определение от съдебно заседание, проведено на 23.02.2023г. по гр.дело №
1412 по описа за 2022г. на Районен съд – Козлодуй, като бъде определен нов
режим, включващ право на бащата да вижда и взема детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца с едно преспиване в часовете от 10.00 ч. на
съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден, като взема и връща детето на адреса
на майката; два пъти по петнадесет последователни дни през лятото - четни
години от 1 до 15 юли /включително/ и от 1 до 15 август /включително/ и
нечетни години 16 до 31 юли /включително/ и от 16 до 31 август
/включително/; през четните години за Новогодишните празници (на 31
декември и 1 януари) с преспиване, като взема детето в 10.00 ч. на 31
декември и го връща до 19.00 ч. на 1 януари; през четните години на Коледа
(от 24 до 27 декември) с преспиване, като взема детето в 10.00 ч. на 24
декември и го връща до 19 ч. на 27 декември.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника са живели на
семейни начала от 2010г. до края на м. август 2022г., като от съвместното им
съжителство имат родено едно дете - К. Ц. С., ЕГН:**********, роден на *** в
гр. Плевен. Поддържа се, че с протоколно определение от съдебно заседание
на 23.02.2023г. по гр. дело № 1412 по описа за 2022г. на РС-Козлодуй е
обективирана и одобрена спогодба между страните, по силата на която
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство
дете, са предоставени на майката К. Г., като на ответника е определен режим
на лични контакти, съгласно който може да взема и вижда детето два пъти
месечно в две календарни седмици /и през седмица/, в първите два
последователни почивни дни между смените на всяка от тези две седмици,
като не препятства детето да посещава училище, а в първия си почивен ден го
взема след училище, преспива при него и на сутринта на следващия ден го
завежда на училище, както и един почивен ден /събота или неделя/ в края на
месеца в ден събота от 10.00 ч. с преспиване до 10.00 ч. в неделя, а ако е ден
неделя от 10.00 ч. до 19.00 ч. Извън режима бащата може да взема детето на
Великден и на Коледно-Новогодишните празници. Посочва се, че този режим
е бил съобразен с обстоятелството, че ответникът работи на сменен режим в
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй, като по този начин е имал възможността
да взема детето в работни дни, които всяка седмица са били различни. Излагат
се доводи, че в периода от два месеца след одобряването на спогодбата от РС-
Козлодуй, са възникнали трудности при спазването на режима на лични
контакти на бащата с детето, както и че изпълнението му не е в интерес на
последното, тъй като „уврежда психиката му”. Отделно от това се сочи, че
бащата не желае да спазва графика на лични контакти и да се съобразява с
него, което се отразява негативно на психиката на детето, както и че след всяко
връщане от престой при бащата детето е нервно, сърдито и говори неща,
които не са присъщи за неговата възраст, включително и че ищцата не е
никаква майка и не се интересува от него, които било чуло в дома на бащата.
Твърди се, че след одобряването на спогодбата от съда между страните са
възникнали на няколко пъти скандали, относно тълкуването на прилагането на
6
режима на лични контакти на детето с бащата и връщането му при майката.
Според ищцата бащата не спазва режима при връщане на детето, като
закъсненията варират от няколко часа до един ден, което е довело до подаване
на сигнали до полицията за неспазване на режима от страна на ответника.
Релевира се, че прилаганият към момента режим на лични контакти на детето
с бащата не е в интерес на детето, поради факта, че то ходи на училище, за
което се изисква подготовка на уроци, а също и посещения на извънкласни
занимания като спорт, тренировки по плуване, които продължават до късно
вечер. Именно поради това се сочи, че е в интерес на детето през делничните
дни то да бъде при майката, която упражнява родителските права над него, за
да може да си почине и подготви уроците за следващия ден. Излагат се
доводи, че преспиването на детето в дома на бащата през делничните дни, не е
в негов интерес, тъй като се оставя без контрол да играе на телевизионни
игри, като по този начин натрупва умора, което се отразява на подготовката му
за училище. При горните доводи ищцата намира, че е налице изменение на
обстоятелствата, които налагат режима на лични контакти на бащата с детето,
определен със спогодбата, одобрена с протоколно определение от 23.02.2023г.
по гр.дело № 1412 по описа за 2022г. на Районен съд – Козлодуй, да бъде
променен.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
ответника Ц. С. С., чрез адв. А. В. от САК, с който оспорва предявения иск
като неоснователен и недоказан, като се иска същият да бъде отхвърлен.
Оспорва се твърдението на ищцата, че бащата не спазва определения с
постигнатата спогодба режим на лични контакти с детето. Твърди се, че при
спазването на режима през седмицата няма проблем, като се признава, че
такъв има през почивните дни събота и неделя, тъй като в постигнатата
спогодба не е посочено кога и в колко часа детето трябва да се върне при
майката. Сочи се, че изменение на обстоятелствата не са налице, като няма и
приложени доказателства в тази насока. Поддържа се, че е налице
неизпълнение на режима на лични контакти между детето и бащата, тъй като
майката е отказала да даде детето на определения режим, без да даде
обяснения. Излагат се доводи, че ищцата се опитва да ограничи контактите на
бащата с детето, което е в противоречие с интереса на последното. Изтъква се,
че определеният със спогодбата режим на лични контакти на бащата с детето
не е труден за изпълнение, тъй като и мъжът, с който ищцата живее, също
работи в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и много добре знае какви са графиците на
режима на работа в дружеството. Оспорва се като невярно твърдението, че
режимът не се предоставя всеки месец от страна на бащата, тъй като той се
прави за голям период от време и само се сменят смените, като ищцата на
практика знае графика му на работа. Твърди се, че предложеният с исковата
молба режим на лични контакти на бащата с детето има за цел да ограничи
контактите между двамата, както и че определеният режим на лични контакти
между бащата и детето следва да бъде съобразен с трудовата ангажираност на
ответника и ако това не бъде съобразено, то между двамата няма да има почти
7
никакви контакти, което не е в интерес на детето. Иска се от съда да разшири
режима на лични контакти между бащата и детето, като се предлага
контактите да се осъществяват, както следва: два пъти месечно в две
календарни седмици /и през седмица/ под календарни седмици да се има
предвид и непълна седмица, с която започва месеца, в първите 3 /три/
последователни дни между смените на всяка от тези две седмици, като не
препятства детето да посещава училище, а в първия си почивен ден го взема
след училище, преспива при него и следващите два дни го завежда и взима
от/на училище, както и два дни, когато бащата е в почивка събота или неделя в
края на месеца, както следва: от 17.00 часа в петък от училище след
приключване на учебните занятия до неделя до 18.00 часа с преспиване. Като
края на месеца да се счита след последното /второ/ взимане на втората
седмица, а когато в петък е неработен ден и детето не е на детска градина или
училище, да се взима от дома на майката на адреса в *** от петък от 10.00 часа
и се връща в дома на майката в неделя в 19.00 часа. По отношение на
официалните празници Коледа, Нова Година и Великден, режимът да бъде
съобразен с определените от МОН ваканции, както следва: първата половина
на ваканциите от 10.00 часа на първия ден до последния ден до 19.00 часа за
всяка нечетна година. За всяка четна година втората половина на ваканциите
от 10.00 часа на първия ден до последния ден до 19.00 часа. По отношение на
лятната ваканция, режимът да бъде както следва: два пъти по 15 дни като за
нечетни години да бъде следният: 01.07. до 15.07. и 01.08. до 15.08. от 10.00
часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден. За четните години да бъде
следният: 16.07. до 31.07. и от 16.08. до *** от 10.00 часа на първия ден до
19.00 часа на последния ден. На рождения ден на бащата на детето и на
именния му ден, както и на всяка нечетна година на рождения ден на детето,
същото да бъде с баща си от 10.00 часа сутринта до 19.00 часа вечерта. Иска се
също от съда да уточни в решението, че бащата ще взема детето от дома на
майката, находящ се в ***.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Ц. С. С. е предявил
насрещен иск срещу К. В. Г., с който иска съдът с решението си: да възложи
родителските права по отношение на малолетното дете К. Ц. С. на бащата Ц.
С. С., както и местоживеенето на детето да бъде определено в дома на бащата;
да постанови лични контакти между майката К. Г. и детето К. Ц. С. както
следва: всяка първа, трета и пета седмица от петък от 16.00 часа до неделя до
19.00 часа с преспиване в дома на майката, както и два дни през втора
седмица, когато не е в режим на виждане през делничен ден от 17.00 часа,
когато детето е приключило с детската градина или училище до 19.00 часа на
следващият ден с преспиване; на всички официални празници - Коледа, Нова
Година и Великден, като режимът бъде съобразен с определените ваканции на
МОН - както следва: първата половина на ваканциите от 10.00 часа на първият
ден до последния ден до 19.00 часа за всяка нечетна година; за всяка четна
година втората половина на ваканциите от 10.00 часа на първия ден до
последния ден до 19.00 часа; по отношение на лятната ваканция да постанови
8
режим както следва: два пъти по 15 дни като за нечетни години да бъде
следният: от 1.07. до 15.07 . и 01.08. до 15.08. от 10.00 часа на първия ден до
19.00 часа на последния ден; за четните години да бъде следният: 16.07 до
31.07. и от 16.08. до *** от 10.00 часа на първият ден до 19.00 часа на
последният ден. Иска се от съда също да осъди майката К. Г. да заплаща
месечна издръжка на детето, считано от постановяване на съдебното решение
в размер на по 300 лева, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане.
В насрещната искова молба се твърди, че след одобряването на
спогодбата с протоколно определение на РС-Козлодуй, майката постоянно
заявява, че режимът не се спазва от бащата, въпреки че това не е така. Излагат
се доводи, че майката бие детето, крещи, наказва го и налага поведение на
детето и какво същото трябва да прави. Счита се, че майката няма
родителския капацитет да се „справя” с детето, няма авторитет пред него и не
може ясно и точно да мотивира аргументите си, защо детето се държи по този
начин.
В срочно подаден отговор на исковата молба по предявения насрещен
иск, ответницата по него К. В. Г., чрез процесуалния си представител адв. М.
С. от АК-Враца оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че изложено в
насрещната искова молба не отговаря на истината, а представлява защитна
теза на ищеца, за да оправдае негови противоправни деяния. Сочи се, че не
отговаря на истината твърдението, че майката инициира поведение в
нарушение на определения режим, както и че злоупотребява със закона.
Поддържа се, че не отговаря на истината, че ответницата ограничава
контактите на бащата с детето, като тези твърдения са голословни и не се
подкрепят с никакви доказателства. Точно обратното, именно ищецът е този,
който не спазва определения режим на лични контакти, поради което
обстоятелство по молба на майката през месец юли 2023г. е образувано
изпълнително дело № 125/2023г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Излагат
се доводи, че бащата не притежава родителски капацитет да се грижи за
малолетното дете, като няма моралните и възпитателски качества, които се
изискват от един родител. На следващо място се твърди, че поведението на
бащата, смяната на различни партньори, както и поведението на неговите
родители оказват негативно влияние върху детето, като пред него е говорено
против майката и е крещено, които обстоятелства въвличат детето в интриги и
увреждат психиката му. Изтъква се, че бащата работи на смени, поради което
няма възможност да се грижи за детето си през по-голямата част от месеца.
Според ответницата, обстоятелството, че ищецът по насрещния иск е
безотговорен родител се подкрепя от факта, че същият отказва да заплаща
присъдената издръжка, което е довело до образуване на изпълнително дело №
95/2023г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Оспорва се твърдението, че
ответницата е упражнявала физическо насилие над детето, като се излага
становище, че то не се подкрепя от нито едно доказателство по делото. Твърди
се още, че не отговаря на истината посоченото в исковата молба, че
9
ответницата е казала на детето, че „баща му и родителите му са мръсници”,
както и „че е заплашвала детето със съд и полиция”. По отношение на описан
в насрещната искова молба случай на възникване на конфликт при предаване
на детето, се твърди, че поводът за конфликта и викането на полиция за
съдействие е отказа на бащата да върне детето в продължение на два дни.
Излагат се доводи, че когато детето трябва да бъде върнато при майката,
бащата или неговите родители го водят на гости на друго дете, пускат му
детско предаване или видеоигри и когато му се каже, че трябва да тръгне с
майката, то се разстройва, поради факта, че иска да играе. Иска се от съда да
отхвърли предявения насрещен иск, като се претендират и разноски.
Пред първоинстанционния съд страните са се явявали лично в съдебните
заседания и с техните пълномощници, като са поддържали своите искания и
възражения и са оспорвали направените такива от насрещната страна.
В подкрепа на твърденията си страните са ангажирали писмени и гласни
доказателства, съдебна психолого-психиатрична експертиза и съдебно-
психологическа експертиза; изготвен е и социален доклад от ДСП-Козлодуй.
Във въззивното производство са приети нови писмени доказателства.
След като обсъди събраните пред двете съдебни инстанции
доказателства, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че нямат сключен граждански брак и са
живели във фактическо съпружеско съжителство, по време на което - на ***, е
родено детето К. Ц. С., ЕГН **********. Безспорно е и обстоятелството, че с
протоколно определение № 157 от 23.02.2023г. по гр. дело № 1412/2022г. по
описа на РС-Козлодуй съдът е одобрил постигната между К. В. Г. и Ц. С. С.
спогодба по чл.127 СК, по силата на която родителските права спрямо
малолетния К. С. са предоставени на майката К. В. Г., с адрес в ***, като е
осъден бащата да заплаща издръжка на малолетното дете К. С., чрез неговата
майка и законен представител К. Г. в размер на 300 лева, считано от
01.09.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на изменение на обстоятелствата или до отпадане на основанието.
Със спогодбата на бащата Ц. С. е определен режим на лични отношения с
малолетния К. С., както следва: да вижда и взема детето два пъти месечно в
две календарни седмици /и през седмица/, в първите два последователни
почивни дни между смените на всяка от тези две седмици, като не препятства
детето да посещава училище, а в първия си почивен ден го взема след
училище, преспива при него и на сутринта на следващия ден го завежда на
училище, както и един почивен ден /събота или неделя/ в края на месеца в ден
събота от 10.00 ч. с преспиване до 10.00 ч. в неделя, а ако е ден неделя от 10.00
ч. до 19.00 ч. Също и два пъти по петнадесет последователни дни през лятото
- четни години от 01.07. до 15.07. и 01.08. до 15.08. и нечетните години от 16
до 31 юли и от 16 август до 31 август. За официалните празници: през
нечетните години на Великден и Новогодишните празници /31 декември и 1
януари/ - с преспиване, като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в
10
съответния ден, през четните години на Коледа /24-27 декември/ с преспиване,
като взима детето в 10 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден. В спогодбата е
посочено, че за осъществяването на личните контакти, бащата ще взима
детето от дома, в който живеят майката и детето, съответно да го връща в този
дом, с изключение на дните, в които детето е на училище, когато следва да го
взима от детското заведение, което то посещава.
От приложено по делото изпълнително дело № 95/2023г. по описа на
СИС при РС-Козлодуй, се установява, че същото е образувано по молба от
10.05.2023г. на К. В. Г., като майка и законен представител на К. Ц. С., и е с
длъжник Ц. С. С., въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. дело №
1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй. От делото се установява, че Ц. С. С. в
срока на поканата за доброволно изпълнение е изплатил дължимите суми за
издръжка на малолетното дете, като спрямо него не са предприемани
принудителни изпълнителни действия.
От приложено по делото изпълнително дело № 125/2023г. по описа на
СИС при РС-Козлодуй, се установява, че същото е образувано по молба вх.
№2064 от 26.07.2023г. на К. В. Г., като майка и законен представител на К. Ц.
С., и е с длъжник Ц. С. С., въз основа на издаден изпълнителен лист от
17.07.2023г. по гр. дело № 1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй. От делото е
видно, че на основание чл.528, ал.1 от ГПК, на Ц. С. С. е изпратена покана за
доброволно предаване на детето К. Ц. С., като е указано същото да бъде взето
от дома на майката на 16.08.2023г. в 10.00 часа и да бъде върнато в дома на
майката на ***2023г. в 19.00 часа, съгласно утвърдена от съда спогодба между
страните. Установява се, че след ***2023г., държавният съдебен изпълнител не
е сезиран за неспазване на режима на лични контакти от страна на бащата,
като съответно и на последния не е налагана глоба за неизпълнение на режима
на лични контакти с детето на основание чл.528, ал.5, вр. чл.527, ал.3 от ГПК.
Видно е, от прието по делото Постановление вх. № 2053 от 01.06.2023г.
на РП-Враца, ТО Козлодуй, че по повод жалба на К. В. Г. срещу Ц. С. с
оплаквания за нарушение на 03.03.2023г. от последния на издадена му заповед
за защита от домашно насилие, е образуваната преписка № 2053/2023г. по
описа на прокуратурата /№ 3018/2023г. по описа на РУ-Козлодуй/. С
постановлението е постановен отказ от наблюдаващия прокурор да образува
досъдебно производство на основание чл.24, ал. 1, т.1 от НПК – поради липса
на данни за извършено престъпление от общ характер.
От представено и прието съдебномедицинско удостоверение № 14/2023г.
на д-р П. Г. - съдебен лекар, е видно, че при извършен преглед на 06.03.2023г.
на Ц. С. по последния са установени кръвонасядане по тялото и охлузвания на
лицето и горен десен крайник. Според посоченото от съдебния лекар, така
описаните увреждания са причинили на С. болка и страдание със срок на
оздравяване седмица до десет дни при липса на усложнения, за каквито няма
данни към момента на прегледа.
От представените по делото решение № 45/10.03.2023г. по в.гр.д. №
55/2023г. на ОС-Враца, решение № 258/08.12.2023г. по в.гр.д. № 474/2022г. на
11
ОС-Враца и решение № 275/19.10.2022г. по гр.д. № 1329/2022г. на РС-
Козлодуй се установява, че и на двете страни по делото са налагани мерки за
закрила по ЗЗДН за извършени един спрямо друг действия, представляващи
домашно насилие.
Установява се от приета по делото Тъжба вх. № 5588 от 05.07.2023г., че
К. В. Г. е предявила против Ц. С. С. частно обвинение за извършено
престъпление – отказ на бащата Ц. С. да връща детето К. С. на майката след
осъществяван режим на лични отношения, с което не е изпълнил и е осуетил
изпълнението на съдебно решение – протоколно определение от съдебно
заседание, проведено на 23.02.2023г. по гр.д. № 1412/2022г. на РС-Козлодуй, с
посочена правна квалификация чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Представено е също така по делото и писмо от 28.10.2023г. на РУ-
Козлодуй за подавани сигнали и жалби от К. Г. за неспазване на режим на
лични отношения и съдебно решение от страна на Ц. С..
Установява се от справка от Дирекция „Национална система 112”
районен център 112 - Монтана, че след 23.02.2023г., ищцата по главния иск К.
В. Г. от мобилен номер ********** и мобилен номер ********** е подала
сигнали, както следва: на 03.03.2023г. в 11,18,11 часа и в 19,15,30 часа; на
17.04.2023г. в 19,10,06 часа; на 22.04.2023г. в 16,39,16 и в 19,10,52 часа; на
21.05.2023г. в 19,42,20 часа; на 28.05.2023г. в 21,18,46 часа; на 04.07.2023г. в
21,18,46 часа; на 06.07.2023г. в 09,47,14 часа; на 04.08.2023г. в 08,37,54 часа и
на 24.09.2023г. в 10,07,55 часа.
Видно е, от молба на трето за делото лице „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.
Козлодуй, с която са изпратени графици за цех „Брегова помпена станция” и
таблици за отчитане на явяванията и неявяванията, че ответникът Ц. С. С.
работи като „***”, както и че работи на трисменен режим на работа, при който
първа смяна е с работно време от 23:00 часа до 07:00 часа, втора смяна е от
07:00 часа до 15:00 часа и трета смяна от 15:00 часа до 23:00 часа.
Изслушан и приет по делото е социален доклад вх. № 8586/13.11.2023г.
изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Козлодуй за детето К. Ц.
С., след проведени срещи с двамата родители и събрани документи. При
проведеният разговор с майката същата е съобщила, че бащата не спазва
определения му режим на лични контакти с детето, като забавя и закъснява с
връщането му в продължителност от няколко часа до един-два дни от
определения час за връщане. По данни на майката, детето на няколко пъти й
казва, че „не е никаква майка, че не се грижи за него и не се интересува от
него”, както и че това го е чуло докато е било в дома на бащата. Също така по
данни на майката, бащата я е бутал и удрял пред детето, при възникнали
спорове помежду им, относно спазването на режима на лични контакти.
Бащата Ц. С. от своя страна е споделил пред социалния работник, че в
действителност е имало дни в които е забавяно връщането на детето при
майката, но причината за това е била отказ на детето да се връща при нея. Като
причина за тези откази е посочено недостатъчното време, през което бащата и
детето прекарват заедно. В доклада е отбелязано, че малолетното дете е в
12
добро здравословно състояние, като няма специални нужди и потребности, че
се отглежда в дома на майката и новия й съжител В. В., като жилището е
оборудвано с всичко необходимо, за да се води едно нормално домакинство,
както и че детето не се оставя без постоянен надзор. Издръжката на детето е
поета от съжителя на майката и бабата по майчина линия. Посочено е, че
детето е привързано и към двамата родители, като не е прекъсвало контакти с
роднините, както по майчина, така и по бащина линия.
Изслушан в съдебно заседание, социалният работник споделя, че за него
не е ясен постигнатият между страните режим на лични контакти между
бащата и малолетното дете. Според него именно спазването на този режим е
причина за спора между страните по делото.
Установява се от уведомление № 1493 от 08.03.2024г. от Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Козлодуй, че родителите на детето К. С. - К. Г. и
Ц. С. са насочени и ползват СУ-ЦОП, гр. Козлодуй, като основният риск,
който е изведен е наличието на „родителски конфликт”.
Видно от молба от 15.07.2024г. от К. Г. до РС-Оряхово и приложено към
нея Определение № 763 от 30.08.2024г. по гр. дело № 1412/2022г. по описа на
РС-Козлодуй е, че съдебният състав е оставил без уважение молбата на Г., с
която по реда на чл.251 от ГПК е поискано тълкуване на одобрена съдебна
спогодба с определение от 23.02.2023г. по гр. д. №1412/2022г. по описа на РС-
Козлодуй.
Във въззивното производство са приети като доказателства по делото
копие от присъда № 2/18.01.2024г. по НЧХД № 203/2023г. по описа на РС –
Козлодуй, копие от протокол № 21/24.01.2025г. и присъда по н.д.ч.х. №
240/2024г. на РС-Козлодуй, като присъдите не са влезли в сила, както и
договор за ползване на социални услуги № 14/20.05.2025г., план за действие,
протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие, индивидуална
оценка на потребностите, индивидуален план за подкрепа, нотариална покана
от 21.05.2025г. След извършена служебна справка в ЕПЕП съдът обяви на
страните, че представената в копие присъда по НЧХД № 240/2024г. по описа
на РС - Козлодуй е обявена на 23.04.2025г., който факт не се оспори от
страните.
На основание чл. 59, ал. 9 вр. ал. 6 СК, първоинстанционният съд е
изслушал родителите.
Майката К. Г. е изразила становище, че споделено родителство не може
да бъде осъществено спрямо сина й К., тъй като бащата работи на смени, а
освен това работи и допълнително в сферата на строителството, което ще го
възпрепятства в полагането на грижи и отглеждането на детето. Твърди, че
прилаганият към настоящия момент режим на лични контакти на бащата с
детето е неудобен за последното, тъй като то е ученик. Изразява съмнение
относно взискателността на бащата спрямо учебния материал. Сочи, че
бащата не спазва определеният режим, поради което иска да бъде постановен
стандартен режим на лични контакти с детето, за да знае то кога трябва да
бъде при ответника по седмици. Според майката, когато детето се връща при
13
нея от среща с бащата е нервно, като често се случва преди връщането му да
му се дава да играе на игри, да гледа филми и да ходят на гости, като по този
начин то се стимулира да не иска да се върне при майката. Твърди, че е по-
добрият, стриктен и отговорен родител, както и че детето е привързано към
по-малкото си братче. Също така посочва, че бащата не води К., когато той е
при него на посещаваните от детето извънкласни занимания - плуване и
рисуване.
Бащата Ц. С. С. изразява становище, че прилаганият към настоящия
момент режим на лични контакти с детето е недостатъчен за последното.
Твърди, че той има по-добър родителски капацитет. Признава, че не е спазвал
режима на лични контакти с детето на няколко пъти, когато то е разстроено от
факта, че трябва да се връща при майка си. Сочи, че има двама млади
родители, пенсионери, които могат да му помагат в грижите за детето, както и
че финансовото му състояние е по-добро от това на майката.
Първоинстанционният съд не е изслушал малолетното дете К. Ц. С.
основание чл.15, ал.1 от ЗЗД, тъй като същото не е навършило 10 години.
По делото са приложени разпечатки от комуникация между страните,
осъществена чрез електронни писма, по повод общото им дете, установяващи
крайно влошени отношения между тях, съдържащи словесни нападки.
По делото са събрани и гласни доказателства, като показанията на
свидетелите могат условно да бъдат разделени в две групи: ангажираните от
ищцата Б. Й. Г. – нейна майка, и В. Т. В. - съжителстващ на семейни начала с
ищцата; и доведените от ответника Н. С. С. – негова майка, и В. Т. И. – негов
приятел.
В показанията си свидетелката Б. Й. Г., баба на малолетното дете по
майчина линия, твърди че постигнатият между страните в спогодбата режим
на лични контакти на бащата с детето на практика не е проработил, тъй като се
стига до забавяне на връщането на К. при майката от страна на бащата, което
понякога е продължавало с ден-два. Като причина се изтъква нежеланието на
детето да се върне при майката, което е породено от това, че в дома на баща му
се позволява да играе на телефон, на плейстейшън и да гледа детски
филмчета, които развлечения в дома на майката са позволени единствено през
почивните дни. Свидетелката твърди, че когато детето се връща от престой
при бащата е раздразнено и нервно и заявява, че няма да спазва правилата,
които майката поставя. Свидетелката споделя, че знае, че при предаването на
детето, бащата обижда майката, като понякога има и побутвания, на което
малолетният е ставал свидетел. От детето е чула, че в дома на баща му,
последният и бабата и дядото по бащина линия говорят „лоши неща за майка
му”.
От разпита на свидетеля В. Т. В. се установява, че през по-голямата част
режимът на лични контакти на бащата с детето не се спазва, поради факта, че
К. не се връща навреме при майката. Според В., когато К. е при ответника, той
не го води на извънкласните занимания - плуване и рисуване. Разказва за
случаи, при които ищцата е обиждана от ответника и неговите родители, дори
14
и в присъствието на детето. Присъствал е на няколко скандала между
страните, като дори майката е викала полиция, поради отказ на бащата да
върне детето. Сочи, че винаги когато се нарушава режима на лични контакти
от бащата, те се обаждат на тел. 112 и подават сигнал. Определя майката като
дисциплиниран родител, който се опитва да възпитава детето, без да го глези,
като задоволява всичките му искания.
Разпитана като свидетел е и Н. С. С., баба на детето по бащина линия.
Същата описва бащата като много добър и трудолюбив, отдаден на сина си.
Твърди, че от детето е чула, че майка му му е казвала да не говори с баба си и
дядо си, когато отива в дома на бащата. Според свидетелката, именно тя и
съпругът й са тези, които помагат на бащата във връзка с детето, когато той е
на работа, поради факта, че работи на трисменен режим на работа. Сочи, че
водят на и вземат детето от детска градина, като впоследствие го предават на
бащата, в дните, когато той се пада на работа по график. Отрича детето да
играе на телефон и на игри, когато е при нея, но при бащата се е случвало
двамата да играят заедно. Според свидетеля, когато детето трябва да се връща
при майката е неспокойно, особено когато това се пада събота или неделя.
Твърди, че детето не иска да се връща при майката, тъй като времето с баща
му е малко и иска да остане още. Именно бащата е този, който го подготвя и
увещава, че трябва да се връща при майката. Свидетелката описва случаи на
22-23.04.2023г., при които детето е отказало да тръгне с майката и е извикана
полиция. Майката е влязла в дома на съседи и там се е заключила с детето,
като са се чували крясъци. Впоследствие майката и съжителят й В. са си
тръгнали, като детето е останало при бащата и на следващия ден е заведено на
детска градина, откъдето е взето от майката. Свидетелката отрича в дома на
бащата да е говорено нещо негативно за майката, от нея или от другите
членове на семейството. Според свидетелката постигнатият между страните в
спогодбата режим на лични контакти на бащата с детето, не е проработил, тъй
като времето, което е определено на детето да прекарва с таткото не е
достатъчно и му се струва малко. Сочи, че в случаите, когато детето е
отказвало да се върне при майката, последната веднага се е обаждала в
полицията или на телефон 112, за да подаде сигнал, че бащата отказва да го
върне. Твърди, че бащата обяснява на детето, че има спогодба, която трябва да
се спазва, но то не може да разбере, това което му се обяснява. Свидетелката
отрича на детето да е давано да играе на игри или да е водено на гости да
играе с други деца, преди часа на връщане при майката.
По делото като свидетел е разпитан и В. Т. И., който познава страните от
дълги години. Описва майката като избухлива и такава, която не приема
чуждо мнение, а бащата като спокоен и несъздаващ проблеми. Твърди, че
детето се чувства много добре при бащата и неговите родители. Описва
случай, при който е бил с ответника и детето на басейн. Тогава е дошла
ищцата и е започнала да дърпа детето, което се е разревало и не е искало да
тръгне с нея, поради което е останало при тях.
Като свидетели пред първоинстанционния съд са разпитани и Х. Ц. Х. -
15
Х. - учител на малолетния К. С. в детската градина, която посещава, и В. Б. В.
- Директор на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Козлодуй
Свидетелката Х. Ц. Х. - Х. установява в показанията си, че майката е по-
строгият и дисциплинираният родител, този който поставя правила за
поведение и изисква спазването им от детето. Забелязала е, че понякога когато
детето е при бащата и посети детската градина, показва по-лошо поведение
откъм дисциплина, като се държи по-арогантно спрямо другите деца и по-
неучтиво спрямо учителите, използвайки жаргонен изказ. Затова е говорила и
с двамата родители, като помолила бащата Ц. да се държи по-мъжки с детето
и да не задоволява потребностите му с материални облаги, за да компенсира
по-краткото време, което двамата прекарват заедно, а да изисква от него и да
се опитва да доближи правилата, до тези, поставени от майката.
Свидетелката В. Б. В. установява в показанията си, че бащата и най-вече
дядото по бащина линия са посещавали дирекцията, като са се държали
арогантно и са създавали конфликти. Също така и адвокат на бащата е идвал и
е искал да се запознава с изготвените по делата социални доклади, но му е
отказано. Твърди, че родителите на детето са насочени към Център за
обществена подкрепа и към работа с психолог.
Въззивният съд дава вяра на показанията на двете групи свидетели,
както и на другите две свидетелки, тъй като същите се основават на
непосредствени впечатления относно поведението и действията на двамата
родители и на детето.
По делото е допусната и изготвена съдебно-психолого-психиатрична
експертиза, от заключението на която се установява, че при детето К. С. не е
нарушена емоционалната връзка нито с единия, нито с другия родител и дори
с действия някой от родителите или хората в обкръжението им в частност -
бащата Ц. С. и неговите родители, да не е изолирал К. С. от споделяне на
разочарования и свързани с това злепоставящи единия родител реплики, в
частност - майката, то това не е повлияло негативно на образите, които си е
изградило детето за родителите. В този смисъл подобни действия в контекста
на конфликтни взаимоотношения не могат да бъдат разглеждани като
отчуждаване на детето от единия или другия родител, т.е. не е налице
родителско отчуждение при детето. В заключението е посочено, че при
формираната враждебност между родителите, в контекста на конфликтните им
взаимоотношения, в които са въвлечени и хората в най-близкото им
обкръжение, подходът на майката със стриктно придържане към определения
режим за свиждания на детето с бащата при несъобразяване на емоционалните
потребности при К. и незачитане на детското му мнение, че трябва да бъде по-
дълго време и при другия родител, е психическо насилие, което представлява
манипулативен подход, т.е. внушава се на детето, че „така трябва”. Отразено е
също, че от своя страна не ограничавайки детето си да спазва решението за
упражняване на родителска отговорност, бащата, чрез бездействието си да
разясни на детето си защо това се налага, се опитва да се възползва от гнева на
детето, за да го задържи по-дълго от разрешеното време в средата си, което по
16
индиректни пътища е манипулация срещу детето, за да го въвлече в каузата за
промяна в режима на срещите им. Отношението на детето към бащата и
неговите родители не може да се свърже с провокиран у него от тях страх; у
детето не се разпознават страхови преживявания, гневът от ограниченията да
прекарва по-дълго време с бащата е негатив на страха. Според вещите лица,
няма данни, насочващи при упражняването на родителска отговорност бащата
да е проявявал открито психическо насилие срещу детето си, както и че не са
налице данни за възприето от детето насилие - психическо, емоционално
и/или физическо упражнявано от бащата спрямо майката. Предвид
когнитивни нарушения при конфликти, бащата при каузата си да не се провали
да упражнява родителската си отговорност при промяна в решението за
определения режим на лични отношения с детето, не е достигнал до
прозрение за последици при детето си от нарушаване на съдебно решение в
сила. Противопоставянето на Ц. С. на майката на детето му няма отношение
към родителския му капацитет, тъй като в случая той влага загриженост за
детето си да не бъде ограничено от срещите си и с другия родител, тъй като и
двамата родители имат своето място и роли при отглеждането му. От
заключението се установява също, че детето показва силна емоционална
привързаност към бащата и демонстрира, че се чувства щастливо в
присъствието му; детето е привързано емоционално и към майката и към
новия й съжител, но демонстрира по-голяма топлина при комуникацията с
мъжката фигура, тъй като на възрастта му мъжката фигура му създава по-
голяма увереност. При детето К. не се разпознават страхови изживявания.
Според заключението и бащата и майката на К. и съжителят на майката
притежават родителски капацитет. И двамата родители имат материалните
възможности да задоволят физиологичните и материално-битови потребности
при детето си, могат да разчитат на прародители, които са в добра физическа
кондиция без ментални проблеми. И двамата родители демонстрират обич към
детето си и го приемат в средата си, но макар и по различен начин не му
осигуряват нужното спокойствие. Заместникът на бащата при условието, че
бащата не се е дистанцирал от родителски отговорности, не може да заеме
неговото място. Посочено е в заключението, че е налице еднаква степен на
привързаност на детето К. към всеки един от неговите родители поотделно,
както и еднакво зачитане на родителския авторитет. Вещите лица препоръчват
споделена родителска отговорност. В заключението е отразено също, че детето
К. не е ограничено от лични контакти с бащата според постигната спогодба, но
чувства тези контакти като недостатъчни; това не води до дисбаланс по време
на постоянното му отглеждане от майката, но поражда напрежение при
прекратяването на престоя при бащата. В основата на поведението на детето е
егоцентрично задоволяване на потребност от повече срещи с бащата, при
подкрепа на реактивността на детето от страна на бащата и неговите родители.
Ограничения режим на свиждания при детето провокира инфантилния му
гняв при изтичане на времето за лични контакти. Според вещите лица от
наблюдението и събраните данни, както и от проективни методики може да се
17
заключи, че детето е привързано към майка си и желае да бъде с нея, като не
изпитва дискомфорт в жилището, където го отглежда със съжителя й,
природеното му братче и с помощта на своята майка. Отразено е, че К. е
възприел жената, с която се среща бащата като негова приятелка, но реално
бащата е във връзка и не живеят заедно с приятелката му като на този етап не
са обмисляли перспективи за съвместно съжителство и в този смисъл
приятелката на бащата не може да се сравнява с фигурата на майката и да се
обсъжда ролята и мястото й при срещите на бащата с детето му. Поради
откритостта и непосредствеността на новата приятелка на бащата детето я
възприема като подходящ партньор за бащата, усеща позитивно отношение
спрямо себе си от нейна страна и търси компанията на децата й.
По делото е назначена и изготвена допълнителна съдебно-
психологическа експертиза на детето К. Ц. С., от заключението на която се
установява, че синдром на родителско отчуждение от страна на К. по
отношение на родителите му няма и не са налице обстоятелства за тенденция
към това - въпреки неумението (или нежеланието) и при двамата родители да
загърбят дълбокия конфликт помежду си, в който въвличат и детето си. Те
декларативно вярват, че К. трябва да има добри отношения и с двамата
родители, но им е трудно да не позволят на собствената си болка и фрустрация
да повлияе на поведението им. Склонни са да критикуват (и нападат) другия
родител пред детето, като според вещото лице това може да причини болка и
объркване на детето около това как трябва да се чувства или да действа
спрямо другия родител. Също така - на този етап в житейската ситуация на К.
не се наблюдава и синдром на конфликт на лоялност на детето към когото и да
е от родителите му. Според заключението и двамата родители проявяват
склонност към въздействие върху детето, която може да се интерпретира като
опити за манипулация, целящи постигане на текущи лични цели, а детето е
средство за тактическо противопоставяне в контекста на конфликтните им
взаимоотношения, в които участват и хората в най-близкото им обкръжение.
Отразено е в заключението, че при К. няма индикации за формирани
перманентни или необичайно повишени страхове, произтичащи от текущото
поведение и отношение към него, както от страна на баща му, така и от страна
на баба му Николинка и дядо му Стефан. Според вещото лице, не се откриват
данни за възприето от детето насилие, упражнявано от бащата спрямо него
/както психическо, така и емоционално/, няма и индикации за негативни
ефекти върху детето, следствие на упражнявано върху него открито насилие.
Също така, не се установяват индикации за възприето от детето насилие
(психическо и/или емоционално), упражнявано от бащата спрямо майката К.,
както и да е било свидетел на такива, което би се отразило в нарушение на
обичайното му общо функциониране. Няма белези на регрес в поведението,
отказ от посещаване на детско заведение, поведенчески проблеми и
нарушения на правила в семейна или извънсемейна среда. Според експерта,
при изследването е констатирано наличие на лека тревожност, която е
изводима от намаленото чувство за базисна стабилност. Усещането за
18
сигурност и стабилност у К. са нарушени, вследствие на наблюдаваните
конфликтни отношения между родителите - в края на периода, в който са
живели съвместно, както и след раздялата им. Въпреки че бащата Ц. С. е
наясно с възможните негативни последици за К. от неспазване на режима на
лични отношения с детето, минимизирането им в бъдеще ще зависи както от
евентуална актуализация на режима, така и от склонността и на двамата
родители към гъвкавост и толерантност един към друг, като на този етап
бащата Ц. вече заявява готовност за това. Посочено е в заключението, че
детето е емоционално ангажирано и привързано и към двамата си родители,
като нито един от тях не е отстранен от избора му за помощ и подкрепа в
различните дейности. Физическото и емоционално присъствие на бащата
осигурява на детето усещане за сигурност, удовлетворяваща очакването, че са
обезпечени базовите му нужди - именно това е в основата на силната
емоционална привързаност и чувство за щастие в присъствието му.
Физическото и емоционално присъствие на майката осигурява на детето две
основни неща - защита от свръхстрес и емоционална регулация, като и двете
са фундаментално важни условия за здравословното развитие на мозъка и
бъдещото психично здраве и благополучие на детето. При К. обаче е налице
емоционален конфликт и неудовлетвореност от семейната ситуация поради
липса на ясни граници и самоидентичност на семейството. Въпреки това К. е
силно привързан към своята майка К., както и към новия й съжител - В..
Отразено е, че К. експлицитно декларира, че не изпитва перманентен или
необичаен повишен страх, произтичащ от текущото поведение и отношение
към него както от страна на баща му, така и от страна на майка му. К. не
изпитва страх и от двамата си родители. Преценката му за социалните роли на
неговите родителите като „майка“ и „баща“ е адекватна за възрастта му.
Според вещото лице, при К. е изградена емоционална връзка и с двамата му
родители, налице е еднакво силна привързаност на детето към всеки един от
неговите родители, както и еднакво зачитане на родителския авторитет. В
такъв случай вещото лице препоръчва споделена и балансирана родителска
отговорност за отглеждането и възпитанието на К.. От заключението се
установява също, че К. не е ограничен от лични контакти с бащата /според
постигната спогодба/, но чувства тези контакти като недостатъчни. Това не
води до дисбаланс, но ще поражда напрежение при прекратяването на престоя
при баща му. Според заключението наличната добра връзка между майката и
детето насърчава психическото, езиковото и емоционалното развитие на
детето и помага за придобиване на умения за решаване на проблеми. К. се
чувства разбран и приет като отделна личност и е изградил автентична,
доверителна и сигурна връзка със своята майка, което е предпоставка успешно
да се научи да регулира емоциите си при стрес и в трудни ситуации. К. желае
да е с майка си, чувства се добре в нейното ново жилище (където живее и
природеното му братче Г.), но високите родителски изисквания към него към
момента не се интерпретират от детето в дълбочината им на предпоставки за
успешна личностна реализация - вероятно на по-късен етап от развитието си
19
К. ще осъзнае, че това е било за негово добро.
Първоинстанционния съд е кредитирал приетите по делото съдебно-
психолого-психиатрична експертиза и съдебно-психологическа експертиза
като обективни, компетентно изготвени и кореспондиращи помежду си и с
останалите събрани по делото доказателства. Като такива ги възприема и
въззивния съд.
Горната фактическа обстановка е правилно установена от районният съд
на базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертни
заключения, като същата напълно се възприема от настоящата инстанция.
Въззивният съд споделя и извършения в обжалваното решение анализ на
доказателствата, като счита че районният съд е изследвал релевантните по
спора факти и съобразно разпределената доказателствена тежест. Направените
от първоинстанционния съд фактически изводи се споделят напълно от
настоящата инстанция.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 51, ал. 4 вр. 59,
ал. 9 СК за изменение на одобреното с протоколно определение № 157 от
23.02.2023г. по гр. дело № 1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй споразумение
по чл. 127 СК в частта относно режима на лични отношения на бащата Ц. С. С.
с детето К. Ц. С., както и насрещен иск със същото правно основание за
изменение на споразумението в частта относно упражняването на
родителските права по отношение на детето К. Ц. С., местоживеенето на
детето, режима на лични отношения и издръжката на детето.
При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя
упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко от
интересите на детето. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл.
59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на
децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социално обкръжение и материални
възможности.
Легално определение на понятието "най-добър интерес на детето" се
съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на
сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва
да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение
20
към развитието и благосъстоянието на детето.
За да бъде основателен иск с правно основание чл. 51, ал. 4 вр. чл. 59,
ал. 9 СК е необходимо да бъде установено наличие на съществено изменение
на обстоятелствата, при които са постановени първоначалните мерки.
Съобразно задължителната съдебна практика, залегнала в ППВС № 1/1974 г.,
чиито разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г., промяна в
обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно
упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие
дете е налице когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при
определяне на първоначалните мерки; когато измененията произтичат от
изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права или когато на
практика мерките са променени. Новите обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските,
възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят
децата след решението, до жилищните или битовите условия, например, но не
само: влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено
упражняването на родителски права, или пък подобряване на условията на
живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е
детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет
или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето и т. н.
Изменението на обстоятелствата може да се изразява още в нововъзникнали
права или задължения на родителя по повод задължително спазване на
определени мерки, отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител
спрямо другия или обратно, пречки на родителя, при когото е детето за
осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на детето
след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са
предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване
на лични грижи по отношение на детето. Съдът във всеки случай е длъжен да
обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на
детето и на ефективността на мерките.
В случая с посоченото определение между страните е одобрено
споразумение по чл. 127 СК, по силата на което родителските права спрямо
малолетното дете са предоставени на майката, на бащата е определен режим
на лични отношения с детето, съобразен с графика на трудовата му заетост,
като същият е осъден да заплаща издръжка на детето.
От събраните по делото доказателства се установи, че към настоящия
момент (23.07.2025г. – датата на съдебното заседание, в което е приключило
съдебното дирене пред въззивната инстанция) е налице изменение на
обстоятелствата в сравнение с началото на 2023г., когато е одобрено
споразумението между страните, изразяващо се в следното: към онзи момент
детето е било на 5 години и е посещавало детска градина, а в момента е на 7
години и посещава училище; майката е създала ново семейство, от което е
родено още едно дете, а бащата има приятелка.
Установи се също, че през този период от време при спазване на
21
установените със споразумението мерки и двамата родители са полагали
грижи и са задоволявали всички потребности на детето, и двамата изявяват
желание и готовност да се грижат за детето, което е силно емоционално
привързано и към двамата. От социалния доклад, гласните доказателства и
заключенията по двете експертизи е видно, че и двамата родители имат
необходимите възпитателски качества и притежават висок родителски
капацитет (с изключение на комуникативността и родителското
сътрудничество), и отговорност за детето. И бащата и майката проявяват
загриженост за детето, разбират отговорностите си към него, като
демонстрират готовност да бъдат пълноценни родители. За проявено и по
време на процеса чувство на отговорност на бащата към детето свидетелстват
и представените пред въззивния съд доказателства - договор за ползване на
социални услуги № 14/20.05.2025г., сключен между него и Център за
обществена подкрепа, гр.Козлодуй, план за действие от 14.03.2025г., протокол
от преглед на оценката на случая и плана за действие от 14.03.2025г.,
индивидуална оценка на потребностите от 19.05.2025г. и индивидуален план
за подкрепа от 20.05.2025г. Родителският капацитет и на двамата родители
позволява детето да бъде отглеждано с грижа и обич и удовлетворяване на
неговите интелектуални, емоционални и социални потребности. И двамата
родители имат възможността да обгрижват детето си чисто битово, да
задоволят базисни физиолигични потребности, да осигурят безопасна среда за
живеене, физическа и психологическа сигурност, финансово да обезпечат
всички нужди на детето и да задоволят емоционалните му потребности. И
двамата родители са в добро здравословно състояние като бащата работи на
трисменен режим на работа в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, а майката към настоящия
момент не работи. И двамата родители разполагат със самостоятелни жилища,
в които има необходимите условия за отглеждането на детето, както и доходи,
с които да осигурят материалното състояние, необходимо за покриване на
нуждите на малолетното дете. И двамата родители имат подкрепяща социална
среда и могат да разчитат на чужда помощ при отглеждането на детето -
майката К. Г. може да разчита на помощта на мъжа, с когото живее на
съпружески начала, към който детето показва привързаност и в чието лице,
съгласно приетите съдебно-психологични експертизи разпознава „втори
баща”, както и на помощта на своята майка (бабата по майчина линия);
бащата може да разчита на помощта на своите родители (баба и дядо по
бащина линия). От събраните по делото гласни доказателства, както и от
заключенията по двете експертизи, се установява, че детето е в много добри
взаимоотношения с новите партньори на родителите си.
От гореизложеното следва, че изменението на обстоятелствата в
сравнение с положението към момента на утвърждаване на споразумението
между страните по чл. 127 СК, не налага изменение на същото в частта му
относно упражняването на родителските права. По делото не се установява
влошаване на положението на детето при майката, която упражнява
родителските права по силата на споразумението. Не се установява
22
фактическа невъзможност на майката да упражнява родителските права или
влошаване на родителския й капацитет, нито са установени обстоятелства,
които да компрометират личностните й, възпитателски и морални качества,
нито наличие на отчуждаване между нея и детето. Не е налице и влошаване на
жилищните условия и материалните й възможности. Липсват каквито и да са
данни майката да възпрепятства контактите на детето с бащата и да го
настройва отрицателно. От събраните по делото доказателства, както и от
заключенията на изготвените по делото експертизи, е видно, че детето се
чувства много спокойно при майка си. При изслушването му от вещите лица,
изготвили експертизите, детето не споделя да има тревоги и притеснения,
свързани с мъжа на майка си, а тъкмо напротив - заявява, че се разбира много
добре с него. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се
установи, че малолетния К. С. е много привързан към общото дете на майка
му К. Г. и новият й съжител. Не се установяват и обстоятелства, с които
положението на детето би се подобрило съществено, ако родителските права
се предоставят на бащата. Жилищата на двамата родители са в един квартал и
недалеч едно от друго.
По делото са събрани и доказателства за силно влошени отношения
между двамата родители, ескалирали до степен на осъществяване на действия
от всеки един от тях срещу другия, представляващи домашно насилие, респ.
водени дела пред РС-Козлодуй и ОС-Враца за защита от домашно насилие.
Повод за тези действия са разногласията между родителите относно начина на
осъществяване на личните контакти на бащата с детето. Основен прийом във
възпитателния модел при майката е създаването и следване на правила, чрез
напътствия и въвеждане на ограничения, който не се възприема от бащата. От
друга страна, макар и отношенията между родителите да са обтегнати,
майката не препятства осъществяването на режима на лични отношения с
бащата. Сами по себе си така влошените отношения и конфликти между
родителите не представляват изменение на обстоятелствата, които да налагат
изменение на сключеното помежду им споразумение в частта му относно
упражняването на родителските права. Понастоящем детето има позитивно
отношение и много добра емоционална свързаност и с двамата родители. То
съзнава създалата се помежду им конфронтация и не желае да заеме позиция,
като предпочете единия си родител.
Настоящият съдебен състав намира, че при установените еднакви
родителски и възпитателски качества на двамата родители, при равните
полагани до момента грижи и отношение към детето, при силно изразеното
желание и на двамата родители да се грижат за детето и безспорната
привързаност на същото към всеки от тях, разрешаването на спора в най-
добър интерес на детето изисква съобразяване с физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето, съобразно повелята на § 1, т. 5 от ДР
на ЗЗДт. С оглед обстоятелството, че детето до настоящия момент е
отглеждано от майката, която има не само необходимите родителски качества
и капацитет, но и свободно време за отглеждането му, а бащата работи на
23
трисменен режим на работа, като трудът при всяка смяна се полага в три
последователни дни, след което следват два дни почивка, то в интерес на
детето е да остане да живее при майката, която може да оказва по-адекватни
грижи за физическите и психическите му потребности. Към момента на
приключване на устните състезания на делото пред въззивния съд не са налице
основания родителските права да бъдат предоставени на бащата, наред с
пряката грижа върху детето. Събраните пред инстанциите доказателства не са
в състояние да обосноват извод, че интереса на детето би бил по–защитен, ако
бащата упражнява родителските права и бъде пряко отглеждащия го родител.
Изложеното е достатъчно за да се приеме, че интереса на детето К. С. не
изисква промяна в титулярството на упражняване на родителските права, а
най –добрия интерес на детето е приоритетен при преценката кой от
родителите да упражнява родителските права.
С оглед изложеното предявеният от бащата Ц. С. С. насрещен иск за
промяна на упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето, на личните отношения и издръжката на детето се явява неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, респ. решението на
районния съд в частта, в която е отхвърлен насрещният иск на бащата, следва
да се потвърди.
От друга страна, по делото се установиха факти и обстоятелства, които
сочат на изменение на обстоятелствата, касаещи утвърдения от съда режим на
лични отношения между бащата и детето.
Тази промяна в обстоятелствата на първо място се извежда от факта, че
детето вече ходи на училище, за разлика от началото на 2023 г., когато е
утвърдено споразумението между страните, което представлява такова
изменение на обстоятелствата, което налага изменение на утвърдения от съда
режим на лични отношения между бащата и детето. Определеният със
спогодбата по гр. дело № 1412/2022г. по описа на РС-Козлодуй режим на
лични контакти е съобразен с трудовата ангажираност на бащата Ц. С., който
работи на смени в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй. Установи се от
приетите по делото графици, че той работи на трисменен режим на работа,
като трудът при всяка смяна се полага в три последователни дни, след което
следват два дни почивка, след това се преминава към следващата смяна, която
продължава три дни, отново два дни почивка и т.н. Видно е, че почивните дни
на бащата всяка седмица и месец са в различни дни, включително и делнични
такива /в по-голямата част от случаите/. Според досегашния режим бащата
може да взема детето при себе си и през делнични дни (съобразно неговите
почивни дни между смените), когато то трябва да посещава училище. Това
очевидно не е в интерес на детето, тъй като то всяка седмица (и то през
различни дни) трябва да пренася учебниците, учебните си помагала и дрехи
от един дом в друг, да се подготвя за учебните занятия като пише домашни и
научава уроци за следващия учебен ден на различни места, да бъде воденето
на и съответно вземано от училище от родителите си съобразно работния
график на бащата, което ще рефлектира върху подготовката му за учебни
24
занятия, ще нарушава дневният му режим и ритъм на живот между училище,
извънкласни занимания и почивка и ще пречи на изграждане на устойчиви
поведенчески навици и адаптирането му към учебния процес. Също така, от
свидетелските показания се установи, че детето посещава извънкласни
занимания по плуване в понеделник и сряда и по рисуване във вторник и
четвъртък, което обстоятелство изисква то да се води на тези занимания от
неговите родители, съобразно определения режим на лични отношения. От
част от свидетелските показания, както и от заявеното от ищцата в исковата
молба и при изслушването й в съдебно заседание се установи, че когато детето
е при бащата, последният не го води на тези извънкласни занимания. Това
обстоятелство не беше оспорено в процеса от ответника и не бяха ангажирани
съответни доказателства за опровергаване на тези твърдения.
На следващо място, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, сред които свидетелските показания и приетите съдебно-
психологически експертизи, както и от представените присъди №
2/18.01.2024г. по НЧХД № 203/2023г. и от 23.04.2025г. по НЧХД № 240/2024г.,
и двете по описа на РС – Козлодуй, се установи, че определеният в одобрената
с протоколно определение № 157 от 23.02.2023г. по гр. дело № 1412/2022г. по
описа на РС - Козлодуй съдебна спогодба режим на лични контакти на бащата
с детето се нарушава от страна на бащата, който не е връщал детето в
определеният ден и час на майката. Както бе посочено по-горе невръщане на
детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са
предоставени родителските права и неизпълнение на мерките по отношение
на детето, са нови обстоятелства, които обуславят изменение на постановените
по-рано мерки и определяне на нови.
За пълнота на изложението (но не и като самостоятелно основание за
изменение на мерките за лични отношения) следва да се посочи, че съдебната
спогодба по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС - Козлодуй е неясна
досежно ежеседмичния режим на лични контакти между бащата и детето –
няма точно определени дни от седмицата, в които да се осъществяват
контактите, а освен това не са посочени и часовете, в които детето трябва да се
взема от дома на майката и да се връща от бащата. Тази неяснота създава
трудности при прилагането на одобрения от съда режим на лични контакти
между бащата и детето, които пораждат спорове между страните относно
прилагането му. В заключение определеният режим не е удобен и за двете
страни, което е довело и до възникването на редица конфликни ситуации
помежду им.
Изложеното налага извода, че е налице изменение на обстоятелствата,
касаещи постигнатият между страните с одобрената съдебна спогодба от
23.02.2023г. по гр. дело №1412/2022г. по описа на РС - Козлодуй ежеседмичен
режим на лични контакти на бащата с детето, което налага същият да бъде
изменен и определен нов разширен такъв.
Мерките относно личните отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да се
25
определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на
отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да стават
допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите
/ППВС № 1 от 12.11.1974 г., т. 4/. Принципно положение е, че тези мерки
трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки
трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално
пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с
достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост, трябва да бъде
преценявано отново с оглед интересите на детето. Запазването на добрите
отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат,
включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката
и бащата.
В настоящия случай, при определяне на режима на лични контакти на
бащата с детето следва да бъдат балансирани интереса на детето да прекарва
повече време с бащата и интереса му да има устойчив дневен режим и ритъм
на живот и да изгради устойчиви поведенчески навици.
В тази връзка следва да бъде съобразено установеното по делото, че
страните не могат да поддържат конструктивен диалог помежду си във връзка
с детето, както и че отношенията им са непримирими. На този етап е
невъзможно родителите да постигнат съгласие за т.нар. споделено
родителство, което е в най-добър интерес на малолетното им дете. Следва да
бъде съобразено също, че при тези обстоятелства интересът на детето е в
колизия с интереса на бащата режима на лични контакти да бъде съобразен с
графика на трудовата му заетост, поради което приоритет има интереса на
детето. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че контактите на детето
с родителя, с когото не живее постоянно, следва да се осъществяват по начин
да не се пречи на образователния му процес и през почивните дни (събота и
неделя) детето да разполага с време да се подготви пълноценно за учебния
процес през следваща седмица, за което е необходимо да се обърне внимание
на хигиената, подготовката на облеклото, подготвяне на домашните работи и
учебния материал за училище. В тази връзка е необходимо родителят, който
пряко е ангажиран с учебния и възпитателски процес на детето, да помогне за
неговата подготовка, за възложените му домашни работи, да организира
режима на детето, така че да му създаде навици за учене и за разширяване на
неговите знания.
С оглед на изложеното, съдът счита, че контактите на детето с бащата
следва да се концентрират в неприсъствени дни - през време, когато детето не
е на училище, както е приел и първоинстанционния съд, а именно: бащата да
взема сина си К. С. в 17.00 часа на всеки първи и трети петък от месеца до
17.00 часа в неделя на същата седмица - с преспиване, като взема и връща
детето от дома на майката в ***. Когато съответният месец има и пети петък,
то бащата ще има право на лични контакти с детето си, като го взема в 17.00
часа на този петък до 17.00 часа в неделя на същата седмица - с преспиване,
като взема и връща детето от дома на майката на посочения адрес.
26
Съдът намира, че така определеният режим е пределно ясен за
изпълнение от страните и не би следвало да създава проблеми. Същият е
съобразен с практиката на съдилищата и е стандартен досежно предвидените
две, респ. три седмици в рамките на месеца, за осъществяване на лични
отношения между бащата и детето. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция намира, че всеки опит да се нормира времето, свързано с
осъществяването на личните отношения, съобразно с графика на трудовата
заетост на бащата, може да бъде обречен на неуспех при подчертано лошите
отношения и неразбирателство между родителите.
През летните месеци, на официалните празници, както и на рождените
дни на бащата и на детето и на именния ден на бащата личните отношения ще
се осъществяват така, както е приел първоинстанционния съд.
В случай, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на
останалите официални празници, те следва да спазват следния режим: През
нечетните години бащата да взема детето по време на следните официални
празници: Деня на Освобождението (3 март), Гергьовден (6 май) и Деня на
съединението (6 септември), а през четните години да взема детето по време
на следните официални празници: Деня на труда (1 май), Деня на просветата
(24 май) и Деня на независимостта (22 септември).
Бащата ще има право на лични контакти с детето също и по време на
пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и науката
(когато не съвпадат с великденските празници) – всяка нечетна година за
времето от 10: 00 часа на първия ден до 17: 00 часа на последния ден от тези
ваканции.
Така разписаният режим в най-голяма степен осигурява закрила на
интересите на малолетния К. С., включително – възможно най-пълноценна
връзка и с двамата му родители. Именно с оглед постигането на тази цел, и
двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и
преодолеят разногласията помежду си относно детето, като осъзнаят, че това в
най-пълна степен би осигурило спокойствието и благополучието на
собственото им дете, за да не се чувства то поставено в конфликт на лоялност.
За това е необходимо и двамата родители стриктно да спазват предписанията
на съда за осъществяването на личните отношения между бащата и детето,
както и да се съобразят с дадените по делото препоръки от експертите-
психолози и психиатър. При нови разногласия родителите следва да търсят
първо пътя на диалога и консенсуса, а ако това е необходимо – и услугите на
Дирекция "Социално подпомагане" по местоживеенето на майката и детето.
Разбира се, при проява на добросъвестност и при изрично споразумение за
това между двамата родители, в интерес на детето ще е то да има контакти с
бащата или с двамата родители едновременно, и в дни/периоди и на места,
извън тези по определения от настоящата инстанция режим. В тези случаи
обаче родителите следва да съобразят, че това не трябва да нарушава
нормалното обучение на детето в училище. При съществено изменение на
обстоятелствата в течение на времето, всяка от страните може да поиска от
27
съда изменение на определения режим.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до изводи, които
частично се различават от тези на първоинстанционния в частта за режима на
лични отношения между бащата и детето, поради което обжалваното
първоинстанционно решение в тази част следва да се отмени и вместо него
следва да бъде постановено друго в изложения по-горе смисъл.
По отношение на частната жалба:
Частната жалба на Ц. С. С. срещу определение № 170/24.04.2025 на РС-
Оряхово, с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК за
изменение на решение № 42 от 14.02.2025 г. в частта му за разноските, е
процесуално допустима. Подадена е в срок, от страна в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана
по същество подадената въззивна частна жалба е неоснователна.
С Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023
г., ОСГК е прието, че в производствата по спорна съдебна администрация,
уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При
цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба,
когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване
на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за
разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или
жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в
поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В
останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са
направени от тях.
В настоящия случай е предявен иск по чл. 59, ал. 9 от СК, който е
уважен, и насрещен иск на същото правно основание, който не е уважен,
предвид което разноските за първоинстанционото производство следва да се
понесат от ответната страна и ищец по насрещния иск, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК. Ето защо, първоинстанционното определение, постановено по реда
на чл. 248 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид характера на производството на спорна съдебна администрация
на родителските отношения и мерки по повод детето в интерес на последното,
предвид приетото в ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на
ВКС, както и предвид изхода по спора - потвърждаване на решението в частта,
с която е отхвърлен предявеният насрещен иск и отмяната му в частта относно
определеният режим на лични отношения на бащата с детето, с оглед
подадената въззивна жалба, разноски не следва да се присъждат, а остават за
страните, както са сторени от тях.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
28
ОТМЕНЯ решение № 42/14.02.2025г., постановено по гр. дело №
865/2024г. на РС-Оряхово в частта, с която съдът е определил режим на лични
отношения между бащата Ц. С. С., ЕГН ********** и детето К. Ц. С., ЕГН
**********, на основание 59, ал. 9 СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.51, ал.4 вр. чл.59, ал.9 от СК постановените с
протоколно определение № 157 от 23.02.2023г. по гр. дело № 1412/2022г. по
описа на РС- Козлодуй мерки относно режима на лични отношения на бащата
Ц. С. С., ЕГН ********** с детето К. Ц. С., ЕГН **********, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Ц. С. С., ЕГН
********** от *** с детето К. Ц. С., ЕГН **********, както следва:
- бащата да взема детето в 17.00 часа на всеки първи, трети и пети петък
от месеца /когато съответният месец има и пети петък/ до 17.00 часа в неделя
на същата седмица – с преспиване, като взема и връща детето от дома на
майката в ***;
- през летните месеци - на два пъти по петнадесет последователни дни -
четни години от 01.07. до 15.07. и 01.08. до 15.08. и нечетните години от 16 до
31 юли и от 16 август до 31 август, като взема и връща детето на адреса на
майката в ***, от 10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден;
- през пролетните ваканции, определени от министъра на образованието
и науката (когато не съвпадат с великденските празници) – всяка нечетна
година за времето от 10: 00 часа на първия ден до 17: 00 часа на последния ден
от тези ваканции, като взема и връща детето на адреса на майката в ***, от
10.00 часа на първия ден до 19.00 часа на последния ден;
- на официалните празници: през нечетните години на Великден и
Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ - с преспиване, като взима
детето в 10.00 ч. и го връща до 19.00 ч. в съответния ден, а през четните
години на Коледа /24-27 декември/ с преспиване, като взима детето в 10.00 ч.
и го връща до 19.00 ч. в съответния ден;
- в случай, че родителите не постигнат съгласие за провеждане на
останалите официални празници, те следва да спазват следния режим: През
нечетните години бащата да взема детето по време на следните официални
празници: Деня на Освобождението (3 март), Гергьовден (6 май) и Деня на
съединението (6 септември), а през четните години да взема детето по време
на следните официални празници: Деня на труда (1 май), Деня на просветата
(24 май) и Деня на независимостта (22 септември);
- на рождения ден на бащата Ц. С. С. – ***, и на именния му ден и всяка
нечетна година на рождения ден на детето – 20.09., същото да бъде с баща си
от 10.00 часа сутринта до 19.00 часа вечерта, като бъде вземано и връщано от
дома на майката в ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/14.02.2025г., постановено по гр. дело
№ 865/2024г. на РС-Оряхово, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц.
С. С., ЕГН **********, срещу К. В. Г., ЕГН **********, насрещен иск с
правно основание чл. 51, ал. 4 вр. чл. 59, ал. 9 СК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 170/24.04.2025г., постановено по гр. д.
29
№ 865/2024 г. на РС-Оряхово.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30