РЕШЕНИЕ
№ 1436
гр. Пловдив, 27.06.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение IX състав в публично заседание на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Таня костадинова, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 716 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на П.Е.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу заповед № РД-09-251/18.02.2019г. на кмета на община
Марица, с която е наредена забрана за
ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж:
„Паянтова сграда“, находяща се в ПИ 11845.17.20 по КК и КР на с. Войводиново,
община Марица, област Пловдив, общинска собственост, съгласно Акт №
61/15.12.2013г., ползвана без основание от оспорващата.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че сградата е търпим строеж, a забраната за
ползването и достъпът до същата е в нарушение на чл. 8 от Европейската
конвенция за правата на човека.
3. Ответникът – кмета на община Марица, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Л. П., поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. На 08.02.2019г.
работна група от длъжностни лица при община Марица е извършила проверка на
строеж: “Паянтова сграда”, находящ се в ПИ с идентификатор №17.20 по КК на с.
Войводиново, одобрена със Заповед №РД-18-99 от 12.11.2008г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. За
резултатите от проверката е съставен Констативен акт № 33/08.02.2019г., в който
е отразено, че имотът е собственост на община Марица, за което е съставен Акт
за частна общинска собственост /АЧОС/ с №61 от 15.12.2003г. Посочено е, че възложител
и собственик на строежа е П.Е.М.. Строителството е описано по следния начин:
„Сграда на един етаж, с размери 7,20/4,80 м с височина 2,10 м. Тухлени стени,
без колони, греди и плоча. Покривът е с дървена покривна конструкция, покрита с
керемиди. Строежът е пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Строежът се ползва
с предназначение “жилищна сграда“”. Към протокол
липсва графична част, от която да е видно разположението на констатираното
незаконно строителство и неговият обем. При тези данни
проверяващите са установили, че строежът се ползва в отклонение от чл.178, ал.1
от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за издаване на заповед по
чл. 178, ал. 6 от ЗУТ.
Съдържанието
на констативния акт не носи информация дали проверката е извършено в присъствието
на жалбоподателката, както и дали констативният акт е съставен в нейно
присъствие. Липсват констатации относно годината на изпълнение на строеж,
наличието и разположението на стаи и санитарни помещения, както и за това дали
е свързан с електропреносната, водопроводната и
канализационната мрежа на населеното място.
7. Според АЧОС с
№61 от 15.12.2003г., община Марица е собственик на имот с №000017, с НТП (начин
на трайно ползване) - нива; с площ от 1,633 дка, находящ се в землището на с.
Войводиново, местност “Када пара”.
Съгласно
скица №29231 от 09.10.2012г. в КК на с. Войводиново е заснет ПИ с идентификатор
№17.20, с номер по предходен план 000017, площ от 1624 кв.м., с трайно
предназначение на територията (ТПТ) - земеделска; с НТП- нива. В имота са
заснети 5 броя едноетажни еднофамилни жилищни сгради, съответно с идентификатор
№17.20.1, със застроена площ (ЗП) от 23,00 кв.м., с идентификатор №17.20.2, със
ЗП от 15,00 кв.м., с идентификатор №17.20.3, със ЗП от 70,00 кв.м., с
идентификатор №17.20.4, със ЗП от 24,00 кв.м., с идентификатор №17.20.5, със ЗП
от 55,00 кв.м.; както и 1 брой едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор №17.20.6, със ЗП от 16,00 кв.м.
8. Срещу
Констативен акт № 33/08.02.2019г. е подадено възражение с вх. №
ЖС-32/15.02.2019г., в което оспорващата е изложила съображения за допуснати при
проверката процесуални нарушения, които са ограничили правото й да вземе
участие в производството. Заявено е, че постройката е изпълнена преди 30 – 40
години, търпима е и отговоря на всички нормативни изисквания.
9. Със заповед №
РД-09-251/18.02.2019г. кметът на община Марица е забранил ползването и достъпа
на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Паянтова сграда“,
находяща се в ПИ 11845.17.20 по КК и КР на с. Войводиново, община Марица,
област Пловдив, общинска собственост, съгласно Акт № 61/15.12.2013г., ползвана
без основание от оспорващата. В мотивите си административният орган е посочил,
че възраженията на оспорващата са неоснователни, тъй като не са подкрепени с
доказателства за въвеждане на строежа в експлоатация. Последният съобразно
данните в Констативен акт № 33/08.02.2019г. е приет за строеж пета категория, който
не може да се характеризира като търпим.
10. Съдът с
разпореждане № 1790 от 20.03.2019г. служебно е назначил съдебно-техническа
експертиза, в тежест на ответния административен орган, със задача за
изясняване категорията и местоположението на процесния
строеж. След изрично изявление от процесуалния представител на ответника в
проведеното по делото открито заседание на 30.05.2019 г., че няма да бъдат
заплатени определеният депозит, експертизата е заличена.
11. За
удостоверяване местоположението на процесното
строителство, в последното по делото съдебно заседание, ответникът представя
констативен акт № 15 от 08.01.2019г., съставен от работна група при община
Марица. Видно от съдържанието на акта, същият отразява извършена на
08.01.2019г. проверка в ПИ № 17.20, актуван с АЧОС № 61/15.12.2003г., при която
е установено извършено незаконно строителство: „паянтов сграда“, „ … изпълнена
с тухлени стени без колони, греди и плоча. Дървена покривна конструкция,
покрита с керемиди. Размери 7,2/4,80, Н = 2,10 м“. Според
графичната част към акта застрояването е разположено на североизточната граница
на имота.
IV. За правото:
12. Според чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се
разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Съгласно ал. 2 не подлежат на
въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. При нарушения по ал. 1
на строежи от четвърта и пета категория, по реда на ал. 6, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт
забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното
освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия,
с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и
се изпълнява незабавно.
С оглед
горната правна регламентация относимите към предмета
на настоящия спор въпроси са: наличието на строеж, подлежащ на приемане по
съответния ред, ползване на строежа и липсата на издадено разрешение за
ползване, съответно - удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация.
Тоест едва при безспорното наличие на неприет по съответния ред строеж –
подлежащ на въвеждане в експлоатация, неговото ползване към момента на
проверката и липсата на издадено разрешение за ползване, административният
орган следва да издаде заповедта за забрана ползването и достъпът до обекта. В
този аспект собствеността върху строежа, неговата законност и наличието, респ.
липсата на предпоставките за определянето му като търпим, са ирелевантни за законосъобразността на забраната за
ползването и достъпът до него /в този смисъла Решение № 5891 от 8.05.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 10972/2017 г., Решение № 9898 от
25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 431/2017 г., II о./.
Тук следва
да се отбележи, че забраната по чл. 178, ал.6 от ЗУТ е неприложима по отношение
на строежите от шеста категория, защото целта на тази забрана е да осигури
изпълнение на условията, изброени в чл. 178, ал.3 ЗУТ и се отнася до строежи,
извършени при спазване на разрешителния режим на ЗУТ, т.е., за които има
издадени строителни книжа. Предвид това забраната за ползване има времетраене
до тяхното изпълнение. Само разрешените строежи и от І до V категория подлежат
на въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ пета категория
строежи са жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване. По смисъла на точка
шеста от посочената правна норма стопанските постройки със селскостопанско
предназначение от всякакъв вид и второстепенни постройки на допълващото
застрояване са поставени в шеста категория строежи.
Според
легалното определение на §5, т.29 от ДР на ЗУТ, “жилищна сграда” е сграда,
предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища,
които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Съгласно легалното
определение на §5, т.30 от ДР на ЗУТ, “жилище” е съвкупност от помещения,
покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Според
чл.97, ал.1 и ал. 2 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г.), жилищните сгради,
съгласно §5, т.29 от ДР на ЗУТ, са еднофамилни - с едно жилище и мнгофамилни - с повече от едно жилище. Правилото на чл.72, ал.3, пр.1 от Наредбата поставя
изискването, светлата височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради да
бъде най-малко 2,60 м. Съгласно чл. 108, ал. 1 вр.
чл. 110
жилището се
проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и
отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните
нужди на определен брой обитатели, при което трябва да има най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно
складово помещение във или извън жилището. Разпоредбата на чл. 119 изисква в
жилищните сгради да се проектират и изграждат водопроводна инсталация за
студена и топла вода; канализационна инсталация и електрическа инсталация.
Според чл.
93а от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. (отм. ДВ бр. 51 от 5.06.2001 г.), респ. чл.
132 от Наредба № 5 от 21.05.2001 г. (отм. ДВ бр. 3 от 13.01.2004 г.)
най-малките допустими светли площи в жилищата са: 1. дневна - 15 кв. м; 2.
спалня за един обитател - 7,5 кв. м; 3. спалня за двама обитатели - 12,5 кв. м;
4. кухня-бокс - 4,5 кв. м; 5. кухня със зона за хранене - 7,0 кв. м.
13. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган, но при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби
и целта на закона. Съдържанието на обжалваната заповед и представените към
административната преписка документи не позволяват да се индивидуализира процесния строеж „паянтова сграда“ в границите на имот к.и.
№17.20, респективно не съдържат пълно описание на характеристиките му, за да
бъде отнесен към приетата от административния орган пета категория
строителство. Ответникът не изпълни разпореждането на съда да ангажира
доказателства в подкрепа на фактическите основания посочени в акта. Според
постановките на Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС
мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в
съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП, в препроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта. В светлината на така даденото задължително тълкуване
представения след изпращането на жалбата до съда констативен акт № 15 от 08.01.2019г.
не е годен да допълни мотивите на издадената заповед. Отделно този констативен
акт е съставен в хода на друго административно производство като не е посочен
нито в мотивите на заповедта, нито в обстоятелствената част на констативен акт
№ 33/08.02.2019г., нито в който и да е друг документ по преписката, за да е
обективно установима връзката му с обжалваната
заповед. Предвид факта, че в имот к.и. №17.20 са налице множество сгради и при
липсата на други годни доказателства, е необосновано да се приеме, че
щрихованият в графичната част на констативен акт № 15 от 08.01.2019г. строеж е
именно този предмет на процесната заповед. Сходството
в размерите и конструкцията на описаната в двата акта „паянтова сграда“ не е
достатъчно, за да се индивидуализира по несъмнен начин спрямо кой строеж е изразена
волята на административния орган по реда на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ.
Недоказана
остана и категорията на строежа. По делото не се формира спор, че процесното строителство е изпълнено в земеделска територия.
Същото не е отразено нито в акта за общинска собственост - към 2003г., нито в
кадастралната карта – към 2008г. Ответният административен орган не представя
доказателства за периода на изграждането, но също така не оспорва и твърденията
на жалбоподателя, че строителството датира от 90 - те години на миналия век. При
това положение строителството се явява изпълнено или след 2008 г., или датира
от 90 - те години на миналия век. Това явно противоречие изисква да се
съобразят правилата за застрояване в земеделски земи, действали по време и на
двата периода.
По правилото
на чл.2, ал.1, т.1 от Наредба №2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските
земи (Наредба №2, отм.), действала в периода 18.04.1998г. – 05.11.2012г., без
да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се
разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва: при имоти с площ
до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв.м. за
съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за
обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята.
Според чл.
108, ал.7 от ППЗТСУ, отм. /редакция - ДВ, бр. 48 от 1985г./ в местата,
предоставени за земеделско ползуване при условията и
реда на действуващите специални разпоредби и в
личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на
едноетажни постройки за сезонно ползуване със
застроена площ до 35 кв.м. На свой ред чл. 2 от
Наредба № 2 от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ, бр. 47 от 4.06.1993г., отм., бр. 48 от
28.04.1998г./ допуска без да се изисква промяна на предназначението на
земеделските земи, в тях да се разрешава строителство, свързано с ползването
им, както следва: 1. на стопански сгради, постройки и съоръжения за
производство и съхранение на растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в
приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото
благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на
отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите
отпадъци, мелиорации и др.; 2. на жилищни сгради за временно или постоянно
обитаване /до два етажа/ от домакинствата на собствениците на земята и/или на
лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски
земи.
В случая
административният орган се е позовал единствено на начина на ползване на
установеното застрояване, без да изследва въпроса от кой вид е същото – основно
или допълващо. Не са извършени фактически установявания относно наличието на
жилищни помещения, кухненски помещения, санитарен възел, водоснабдителна,
канализационна и електрическа инсталация. При липсата на тези релевантни за
производството данни и изричният отказа за извършване на съдебно - техническа
експертиза, съдът следва да формира правните си изводи единствено въз основа на
обстоятелствата, отразени в съставения констативен акт № 33/08.02.2019г. Каза
се, в него застрояването е описано като „паянтова сграда“ с размери 7,2/4,80, Н
= 2,10 м. Посочената конструкция на застрояването сама по себе си не е годна да
обоснове извод за реализирана жилищна сграда. Установената височина на
застрояването от друга страна дава индикации, че застрояването не отговаря на
минимално установените норми за светлата височина на жилищните помещения.
Застроената площ от 34,56 кв. м може да характеризира както стопанска постройка,
така и жилищна сграда. При това положение съдът намира, че обсъдената правна
регламентация, отнесена към установената по делото фактическа обстановка, не
обосновава формирания от административния орган правен извод, че процесният строеж, представлява жилищна сграда по смисъла
на §5, т.29 от ДР на ЗУТ във вр. с изискванията на
чл.
72, ал. 3, чл. 108, чл. 110 и чл. 119 от
Наредба №7
от 22.12.2003г. Това се подкрепя от дадената легална дефиниция, която определя предназначението
на строежа като релевантно обстоятелство за определяне вида на застрояването, а
не начинът му на ползване. Иначе казано, ползването за обитаване на една
стопанска постройка от какъвто и да е вид не би я характеризирало като жилищна
сграда, предназначена за задоволяване на жилищни нужди, респ. не би променило и
отредената й по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ строителна категория.
Правилото на
чл. 178, ал. 6 от ЗУТ поставя императивното изискване крайният административен
акт в процедурата да бъде издаден въз основа на съставен констативен акт при
изяснена фактическа обстановка, като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за законосъобразност. В случая посоченият в заповедта констативен
акт № 33/08.02.2019г. не съдържа графична част и нужното описание на
установеното строителство, за да се установи по безспорен начин за коя
сграда/постройка в имота се отнасят фактическите констатации на контролните
органи, респ. каква е категорията на
строежа. Съдът изрично е указал на ответника, че носи доказателствената тежест
да установи фактическите основания посочени в акта и изпълнението на законовите
изисквания при издавеното му. Процесуалната пасивност на административния
орган, както във фазата на административното производство, така и пред съда,
налагат да се приеме, за недоказано твърдението, че процесният
строеж е жилищна сграда, респ. че попада в обхвата на V – та категория строителство, поради
което издадената заповед се явява незаконосъобразна.
14. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но при допуснати
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
основателна
V. За разноските
15. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № РД-09-251/18.02.2019г. на кмета на община
Марица.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: