РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Монтана, 31 март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, ТРОЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на 26.03.2021 г. в
състав:
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Александрина Александрова в присъствието на
ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 95 по описа на АдмС Монтана за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208
от АПК.
С Решение от 22 12 2020 г., по АНД № 258/2020 г. на районен съд гр. Берковица
е потвърдено Наказателно постановление № 426 от 12.06.2020 г. на Директор на
РДГ гр. Берковица, с което на И.Б.П. *** е наложено административно наказание,
за това че в периода от 06 01 2020 – 04 06 2020 г., като лице получил
позволително за сеч № 0535114 от 03 01 2020 г., не е упражнил контрол и е
допуснал отсичането на 145 броя дървета от дървесен вид – зимен дъб.,
немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от
административнонаказаното лице, в която се твърди, че Решението е
незаконосъобразно и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. За да потвърди атакуваното Наказателно постановление
районният съд лаконично и декларативно приема, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да нарушават
правото на защита на наказаното лице. От свидетелските показания на служителите
на РДГ Берковица този съд установява, че при проверката са отсечени немаркирани
дървета, за което касаторът, съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. З от ЗГ, е
следвало да упражни контрол и вземе мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добив на дървесина. Тези изводи на
районния съд от една страна противоречат на закона и са необосновани, а от
друга, същият съд вместо да констатира допуснатите процесуални нарушения от
административните органи, сам е допуснал такива. На практика районният съд не е
изложил никакви конкретни мотиви, които да обосноват горните декларирани изводи,
поради което съдебният акт е лишен от мотиви по смисъла на закона. Районният
съд Берковица не е отговорил на нито едно възражение, касаещо както нарушенията
на процедурата, така и на материалния закон. Явно необоснован, противоречащ на
материалния и процесуален закон е изводът на съда, че лицето, упражняващо
лесовъдска практика, получил позволително за сеч, е следвало да упражни
контрола, вменен му като задължение с разпоредбата на чл. 108, ал.3 от Закона
за горите. Никъде, нито в акта, нито в Наказателното постановление е посочено,
че касаторът е лице, упражняващо лесовъдска практика, а е посоче „като лице.
получило позволително за сеч..." Нито в акта, нито в Постановлението е
посочено да е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от ЗГ. В тази насока са и
наведените доводи в жалбата за допуснати нарушения на процесуалните правила при
издаване на АУАН и НП досежно това, че описаното като нарушение не представлява
такова по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите: че разпоредбата не съдържа
предписание на дължимо поведение, а е само санкционна такава; че в акта не е
посочено в нарушение на коя нормативна разпоредба е извършена описаната в акта
дейност; че нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда наказание за
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, но не и за „лице,
получило позволително за сеч“, което не е легален термин и деяние, извършено от
такова лице е несъставомерно и пр. Същите съображения важат и по отношение на
останалите визирани в жалбата нарушения, касаещи съставянето на акта в
присъствието само на един свидетел, недопустимото позоваване на констативни
протоколи, това, че правно недопустимо е наказан за „допустителство", липса
на установено място на нарушението - различие в подотдела и пр. На нито едно от
тези възражения районният съд не е дал отговор, поради което и съдебният акт
няма мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
отмяна. на решението и връщането на делото за ново разглеждане. В с.з. адв. М.К. поддържа изложените доводи и
съображения, както в касационната жалба, така и пред въззивния съд. Моли да се
вземе предвид обстоятелството, че атакуваният съдебен акт е лишен от мотиви по
смисъла на закона, тъй като в него няма отговор на нито едно твърдение и
възражение в първоначалната жалба. Не са обсъдени събраните в производството
доказателства, а напротив обсъждано е нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, което
не е съставомерно, тъй като никъде, нито в АУАН, нито в НП е вменено
извършването на такова нарушение.
Ответната страна, в писмено становище, чрез процесуалния си представител Г***
Г*** , оспорва жалбата. Твърди, че административно наказаното лице И.П. е лице
упражняващо частна лесовъдска практика, получило Позволително за сеч №
0535114/03 01 2020 г. за имот в с. Г*** Б*** речка, отдел „267”, подотдел „т”,
като е допуснал отсичането на немаркирани дървета. Като лице, на което е
издадено позволително за сеч, П. е длъжен да упражни контрол при извършването
на сечта.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, поради което
предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и мотивирано. Счита, че издаденото НП отговаря на всички изисквания
на закона. Установена е изцяло фактическата обстановка, която правилно е
описана в диспозитива на издаденото НП. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушението е доказано по несъмнен
начин, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
Районният
съд, приема депозираната пред него жалба
за процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвидения
от закона 7-дневен срок. За да потвърди издаденото Наказателно
постановление този съд, приема, че въз основа на проведена съвместна проверка на дата 04.06.2020 г., от служители на РДГ-Берковица - св. Кр.Тодоров,
и Й.П*** , служители на ИАГ София и служители на ДГС Берковица в землището на
с. Г*** Б*** речка, обл. Монтана, в имот отдел 267, подотдел „т" е установена
незаконна сеч в този имот. Били отсечени 145 бр. дървета от вида „дъб",
равняващи се на 43.59 пл. куб.м. дърва. За констатациите от проверката е съставен
Констативен протокол № 147077, а на 08.06.2020. в 11:10 ч. св. Кр.Тодоров -
гл.сп. горски инспектор в РДГ Берковица в присъствието на И.П*** и на
жалбоподателя е съставен АУАН № 426, сер. А00 № 109136, който е връчен срещу
подпис на нарушителя. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП от
АНО, с което е наложена глоба в размер на 300лв. Описаната фактическа
обстановка се установява от писмените доказателства, Констативен протокол,
показанията на разпитаните в с.з. свидетели, които съдът кредитира, като
обективни, последователни и взаимносвързани, както помежду си, така и със
събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на така приетата
фактическа обстановка, въззивния съд приема, че приетата за нарушена норма - чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, е с форма на изпълнително деяние
бездействие (не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени по този
закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях). В разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗГ е прието, че позволителното
за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика, а съгласно ал. З, същото това лице, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и
за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по
чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището. От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е лице, упражняващо
лесовъдна практика и като такъв е получил Позволително за сеч № 0535114 от
03.01.2020 г.. за имот ДГТ, отдел 267, подотдел „т" в землището на с.Г***
Б*** речка, общ.Вършец като е следвало съгласно разпоредбата на чл.108, ал.З от
ЗГ да упражни контрол и вземе мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина. Безспорно е установено и че
към момента на извършване на проверката, проверяващите са констатирали, че са
отсечени немаркирани 145 бр. дървета от вида „ дъб", равняващи се на 43.59
пл.куб.м. дърва. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не
са допуснати процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на П..
По мнение на съдебния състав конкретното нарушение не следва да се квалифицира
по чл. 28 от ЗАНН, защото осъществяваната от жалбоподателят дейност е
контролна. В случая съдът намира, че правилно АНО е ангажирал
административнонаказателна отговорност на жалбоподателят, като при определяте
размера на наложеното наказание е съобразил нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Следва да се
направи комплексна преценка на обстоятелствата, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и да се определи административно наказание, съответстващо, както на тежестта
на извършеното нарушение, така и на база смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. В случая АНО е наложил
наказание в минимален размер.
Настоящият състав намира, че при разглеждане на делото районният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно
установена фактическа обстановка е постановил правилен съдебен акт в съответствие
с материалния закон. В тази връзка съдът не установява липса на мотиви на
постановеното съдебно решение, такива са изложени, макар и лаконични, поради
което не може да приеме, че е налице основание за отмяна на постановеното
съдебно решение на това основание.
Правилно въззивният съд се позовава на
нормата на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, според която Позволително за сеч се издава на
лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
Цитираният текст на правната норма е повелителна и недвусмислена и от нея
следва, че позволително за сеч се издава единствено и само на лице, което
упражнява лесовъдска практика. Позволително за сеч не може да бъде издадено на
всяко лице, поради което ако няма качеството на лесовъд, такова позволително не
може да му бъде издадено. Поради това и след като в НП е посочено, че лицето е
получило позволително за сеч, то за същото това лице може да бъде направен
единствения недвусмислен, логичен и обоснован извод, че това лице упражнява
лесовъдска практика, като непосочване на това обстоятелство, не може да се
счете за допуснато съществено процесуално нарушение, респ. липса на фактическо
описание, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
акт, тъй като е видно и се следва от самия закон. Самият факт на издаване на
позволително за сеч, предполага качеството на лицето, на което същото е
издадено, в това число и целите, за които се издава, респ. следващите се от
това отговорности. Това е така, защото издаването на такъв документ, по силата
на специалния закон за горите, дава строго конкретни и индивидуални правомощия.
С оглед на това, неоснователно е възражението, че в издадените АУАН и НП не е
посочено, че лицето упражнява лесовъдства практика, така както е посочено в
текста на чл. 257, ал. 1 от ЗГ, а единствено е посочено, че е лице, получило
позволително за сеч, тъй като първото обуславя и е предпоставка за второто.
На следващо място текстът на чл. 257, ал.
1 от ЗГ гласи, че се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено
по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или
изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по
този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. Тази разпоредба, освен че е санкционна такава, съдържа
и сьответно правило за дължимо поведение, дотолкова доколкото същата изисква от
задължените лица да не бездействат – „не изпълни задължения или контролни
правомощия” а тези контролни правомощия, които не са изпълнени от
административнонаказаното лице и които той безспорно следва да изпълни, с оглед
издаденото му позволително за сеч и качеството му на лице, упражняващо
лесовъдска практика, са надлежно описани в обстоятелствената част на НП. Самият
факт на отсечени дървета, констатиран по време на извършената проверка, които
дървета не са маркирани по съответния за това начин и ред, обуславя
бездействието на лицето, което е в нарушение на вменените му по закон задължения
и контролни правомощия, а това от своя страна обуславя
административнонаказателната му отговорност. Задълженията на лицата, упражняващи
лесовъдска практика да следят и вземат съответни мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина е присъщо
поведение на тези лица с оглед упражняваната от тях дейност и получено
позволително за сеч.
По отношение на възражението за
недопустимо позоваване на съставения Констативен протокол, съдът намира същото
за неоснователно, тъй като няма законова пречка такъв да бъде съставен. Обстоятелството,
че в АУАН не е посочено какъв е свидетелят също не предполага съществено
процесуално нарушение, тъй като това обстоятелство е изяснено в проведеното
о.с.з. на 14 10 2020 г., от който протокол е видно, че това лице е присъствало
по време на установяване на нарушението. Допуснатата грешка в АУАН по отношение
на подотдела е изправена в НП и не обосновава нарушение, което да е съществено
и да води до друг правен резултат, още повече, че няма спор по отношение на мястото,
където нарушението е извършено.
Този състав на съда не споделя и
възраженията, че след като в НП е посочен период на нарушение, то липсва дата
на неговото извършване. Това е така, тъй като с посочването на такъв период, то
всеки един момент/на всяка една дата от него се счита, че нарушението е
извършено, имайки предвид неговия характер, изразяващо се в липса на извършване
на вменени правомощия, т.е. бездействие.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
като правилно Решение от 22 12 2020 г., по АНД № 258/2020 г. на районен съд гр.
Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 426 от 12.06.2020
г. на Директор на РДГ гр. Берковица.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: