Мотиви по НАХД
№ 1712/2020г. по описа на Русенския Районен съд , четвърти наказателен състав
Русенската Районна прокуратура е обвинила
обвиняемата И.И.З. за престъпление по чл.182 ал.1 от НК, а именно
за това, че на 28.01.2018год.
в гр. Русе, като родител оставила лица, намиращи се под родителски грижи, а именно - децата си Н.К.Т.,
родена на 25.06.2000год., И.К.Т., родена на 19.09.200Згод., М.К.Т.,
родена на ***год., К.К.Т., роден на ***год., М.К.Т., родена
на ***год., В.К.Т., роден на ***год., Б.К.Т.,
роден на *** год., Н.К.Т., роден на ...год., М.К.Т., роден
на ***год., Н.К.Т.,
родена на ***год., без надзор и достатъчна грижа и
с това създала опасност за тяхното физическо развитие - престъпление по чл. 182, ал. 1
от НК.
Производството по делото е по
гл.28 от НПК и образувано по внесено в съда постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
отношение на обв.З..
Представителят на Русенската Районна прокуратура поддържа
обвинението в съдебно заседание.
Обвиняемата И.З., редовно призована, се явява лично и с редовно упълномощен защитник,
който изразява становище за оправдаване на обвиняемата.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимата И.И.З. е българска
гражданка, с основно образование, неомъжена, не работи, неосъждана, ЕГН **********.
Обвиняемата
живеела на фактически
семейни начала със св. К.Т.Т., заедно с родените от съвместното им съжителство общо
10 деца - И.К.Т.,
родена на 19.09.200Згод., С.К.Т., роден на 02.0З.2005год., М.К.Т., родена на ***год., К.К.Т., роден на ***год., М.К.Т., родена на ***год., В.К.Т.,
роден на ***год., Б.К.Т., роден на ***год., Н.К.Т., роден на 16.08.201Згод., М.К.Т., роден на ***год., и Н.К.Т., родена
на ***год.
Най-голямата им дъщеря Н.К.Т., родена на ***год., 6ила настанена в Кризисен център и периодично
посещавала дома на семейството
си.
След проведена тръжна процедура, по
силата на Постановление за възлагане на недвижим
имот от 06.06.2016год. на ЧСИ И.Х., вписан
под № 832 в регистъра на ЧСИ, с район
на действие Окръжен съд - гр.Русе, св. М.И.И. придобила
собствеността
на недвижим имот, представляващ
дворно място с площ 620 кв.м, ведно с попадащите в него сгради,находящ се в гр. Русе, ул. "Екзарх Йосиф"
№ 14. В имота били построени
следните постройки: 1) масивна двуетажна жилищна постройка, частично
над изба, на първия
етаж на
която били разположени
две стаи и хол с преход между тях с обща площ 45.10 кв.м; 2) към сградата била
пристроена полумасивна постройка с обща площ
47.60 кв.м, състояща се от
кухня, перално помещение, антре и санитарен възел, баня с площ 4 кв.м; над полумасивната постройка бил изграден
втори масивен етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор и клозет с
обща площ 49.30 кв.м; 3) външно складово помещение с площ 7.50 кв.м; 4) полумасивен гараж със застроена площ 20.60
кв.м и 5) метален сглобяем
гараж с площ 17 кв.м. Описаните жилищни постройки били
с общ покрив с друга
едноетажна жилищна сграда със застроена площ 57.40 кв.м (построена на калкан), към
която принадлежал двор с площ 202 кв.м.
На практика сградите били ситуирани
в едно дворно пространство, но били със самостоятелни входове. Втората сграда се състояла от две стаи, антре и кухня
с помощно сервизно помещение. Последно
описания имот бил собственост на св. О.Г.Г., но отдаден
под наем на св. А.О.О.и дъщеря й А.О.Х.. С договор за наем на недвижим
имот от
27.02.2017год. св. И. предоставила
на св. Т.и семейството му ползването на първия
етаж на масивната двуетажна постройка
и помещенията в пристройката. Сградата
не била топлофицирана
и/или газифицирана. По
тази причина в кухнята
била поставена
печка на твърдо гориво тип "камина", а в средното от преходните помещения (предпоследното) - печка тип "чудо".
На 28.01.2018год. около 14.00 часа
обв. З. и всички
деца се намирали в жилището, като единствено
св. С.Т. бил
излязъл да се види с приятели, а св. Т. бил на работа в с. Бъзън,
обл. Русенска. По
това време помещенията били отоплявани от камината като всички врати били отворени, за да може въздуха да циркулира свободно. Обвиняемата готвела в кухнята в присъствието
на св. Н.Т. и най-малките
деца М. _и Н.Т. В
първата от преходните стаи се намирали децата М., И., М. и К.Т.и
гледали телевизия. В., Б. и Н.Т. незабелязано
от другите влезли в
най-вътрешната стая от преходните (стаята на
момичетата). Оставени без надзор, тримата
започнали да си играят с неустановен източник на открит огън (кибрит или запалка), вследствие на което предизвикали пожар, който първоначално обхванал
двуетажното легло,
на което стояли. Уплашили се и отишли в кухнята
при майка си без да казват нищо. Междувременно св. К. Т.усетил мирис
на пушек и влязъл в стаята на момичетата, видял издигащия се от леглото
огън, уплашил се и изтичал при обвиняемата,
за да й каже, че стаята горяла. Междувременно пожарът се насочил от леглото към тавана
и покривната конструкция на помещението, както към
другите
стаи в жилищната сграда. Обвиняемата евакуирала всички деца на двора,
а впоследствие съседите ги прибрали.
Постепенно пожара обхванал останалите помещения и цялата покривна конструкция. Св. О. усетила мириса на дим и виждайки пожара
в съседната сграда сигнализирала на ЕЕН 112. На
мястото били
изпратени два екипа на Първа РСПБ3Н
при ОД МВР - гр. Русе, а впоследствие
и един екип на
Втора РСПБ3Н при ОД МВР - гр. Русе. Въпреки незабавно предприетите действия
на служителите, вследствие на пожара изгоряла напълно общата покривна конструкция
на жилищните сгради
с обща площ 90кв.м, както и
таваните на помещенията в тях,
фасадите били опушени, а вследствие на извършените гасителните действия всички помещения били наводнени.
Същата вечер семейството на обвиняемата било настанено временно в сграда,
собственост на работодателя на св. Т.- "Бакник" ЕООД, намираща се в с. Бъзън, обл.
Русенска. Видно от
заключението на изготвената пожаро-техническа експертиза, първоначалното огнище на пожара било възникнало в най-южната (последната) преходна стая (подробно описана в протокола за оглед
на местопроизшествие) . Според
заключението на вещото лице, причината за
възникване на пожара била детска игра с източници
на запалване с открит пламък
- клечка кибрит, запалка и др. Скоростта на разпространение на пожара била в границите на 0.5 - 0.8 m/min,
като посоката на разпространение
била север - север североизток –
към останалите помещения игоримата покривна конструкция. От приложения по делото
социален доклад на Д "Социално
подпомагане" - Русе с изх. № СЛ/Д-Р/465-031/14.06.2018год. се
установява, че О3Д при ДСП - Русе било запознат с историята на семейството на обвиняемата от 2013год. Във връзка
с две от децата - близнаците Б. и В.Тодорови, когато била проведена
социална работа по посока
превенция на изоставянето. От съвместното си съжителство обв. З. и св. Т.имали общо 13 живородени деца от 12 раждания. Две от децата
в семейството били починали:
М.К.Т., роден на *** год., починал на 15.06.2014 год. след битов инцидент, и Л.К.Т., родена на ***год., починала на 14.01.2017год. След леталния изход
на последното дете
от 03Д при ДСП – Русе била предприета мярка за закрила
на децата извън семейството, по повод
на което някои от децата били настанени
в приемна семейства, а по-големите
– в социална услуга от резидентен тип на
територията на гр. Русе. В хода
на проведената работа
по случаите и след изготвяне на оценка на детските потребности и възможността
на родителите да ги задоволяват в периода м. март 2017год. -
м. юли 201 7год. децата били реинтегрирани в биологичното им семейство и спрямо тях
били предприети мерки за закрила в семейна среда чрез предоставяне на социални
услуги в общността. Със семейството работили съвместно четири
институции и три екипа на доставчици на социални услуги - Център за обществена подкрепа (ЦОП)към Комплекса
за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) - Русе, ЦОП "Том Сойер" - Русе и Център за работа с деца
на улицата (ЦРДУ) към Областен съвет
на БЧК - Русе,
но родителите отказвали да съдействат на екипите, поради
което последните срещали затруднения
в работа си. Били
изчерпани
всички възможности за подкрепа
на семейството с цел превенция на изоставянето и риска за нормалното физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
Обвиняемата била консултирана относно правилния
подход за отглеждане на децата, за да може
да контролира поведението на
по-малките от тях. Било й обръщано внимание относно
хигиената в
жилището, както и
че не бивало да оставя
децата сами
в къщи, но не бил постигнат особен
резултат. В последните няколко месеци било установено, че обвиняемата не можела да контролира поведението на
децата си. По-малките деца
били деструктивни в къщи, съзнателно рушели, късали и чупели всичко, което им хрумне. Това било придружено със смях, случвало се почти на игра, за удоволствие на децата и някакъв вид детски
дрязги. Това
поведение не се повлиявало от редките забележки, които понякога обвиняемата отправяха
към тях. Служителите в
екипите на социалните услуги преценявали тези ситуации като
потенциално рискови
някое дете да бъде несъзнателно ударено,_което се
случвало
нееднократно.
В присъствието на повече деца обвиняемата не можела да
обхване всички с поглед и нужното внимание, настъпвала врява, глъч, което разплаквало най-малкото дете
Н.. В разговорите си с нея за отношенията в семейството, тя прехвърляла вината и отговорността за изпълнението на една или друга
дейност върху децата, като не коментираха взаимоотношения или трудности
в съпружеската
двойка. За всички проблеми
намирала оправдания
във външни фактори. В доклада се съдържат данни и относно друг случай, в който децата са играли
с източници на запалване с открит пламък,
а именно - при посещение на социалните работници на 08.02.2018год. в дома на семейството в с. Бъзън, обл.Русенска, две от
децата били заварени да си играят с открит пламък
пред отворената
врата на горящата
печка, късайки хартийки от старата тетрадка, докато обвиняемата
говорела по телефона в другата стая с най-малкото дете на ръце. Последното
сочело на извод, че инцидента на 28.01.2018год.
не касае изолиран случай,
в който децата в семейството са били оставяне без надзор и са имали достъп до източници на открит пламък
в отсъствието на възрастните членове на семейството. От анализа на приложените
социални доклади за децата от Д "СП" - Русе и Д "СП" - Две години
се установява, че обвиняемата системно неглижирала задълженията си
като родител да полага грижи
за физическото
развитие на децата си и да осигурява
постоянен надзор върху
поведението
им, въпреки оказаната й подкрепа от
ангажираните институции.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява
от събраните при разследването доказателствени
материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите М.И.И., О.Г.Г., А.О.О., Д.К.П., К.Т.Т., В.К.Т., И.К.Т. , С.К.Т., М.К.Т. и К.К.Т.; писмени и веществени доказателства и доказателствени средства
- протокол за оглед и изготвения по време
на същия фотоалбум, копие
на застрахователна
полица, договор за наем на недвижим имот, Постановление за възлагане на недвижим имот от Об.Об.201бгод. от ЧСИ, справка
с приложения от РДПБЗН - Русе, социални доклади, пълномощно, справка
за съдим о ст, справка
за образувани и неприключили наказателни производства, декларации и автобиографична_справка._
Обв.И.З. не е осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна, т.е. налице и хипотезата на чл.304 пр.1
от НПК.
По делото няма спор, че в обитаваната от нейното
многобройно семейство къща на 28.01.2018г. е възникнал пожар, причинен от
малолетните деца В., Б. и Н.ай. Изпълнителното деяние на това престъпление се
изразява в бездействие и същото е на поставяне в опасност, т.е. за
съставомерността му не е необходимо да са настъпил други вредни последици. От
събраните по делото доказателства се установява, че към момента когато
малолетните деца са причинили пожара обв. З. е била в къщата и е готвела в
кухнята, като в това помещение заедно с нея са били три от децата – Н., М. и Н.,
последните две най-малки от всички. При преценка деятелността на обв.З. следва
се посочи, че всъщност на процесната дата тя не е оставила децата нито без
надзор, нито без достатъчна грижа – същата
приготвяла храна, очевидно за всички деца и в къщата е работела печка на
дърва предвид зимния сезон, с което тя поне в минимален стандарт е изпълнявала
родителските си задължения към своите
деца. Също не може да бъде пренебрегнат големия брой деца, които са били в
къщата в часовете непосредствено преди пожара, като тя е упражнявала
непосредствен надзор върху двете най-уязвимите от тях с оглед възрастта им – Н.
и М., което е най-логично и естествено от житейска гл.точка. Да се иска от нея
при такъв брой деца, които към момента на пожара са се намирали в къщата – да упражнява непосредствен надзор буквално
във всеки възможен миг по отношение на абсолютно всички е житейски невъзможно, вкл.
и по причини, че при отглеждането и възпитанието на децата очевидно тя не
разчита на помощта на свои роднини, които в известна степен биха я облекчили в
тази дейност. Практическо измерение на това би било всички деца да стоят само в
едно помещение и то в което и се намира и тя, и то постоянно което също от
житейска гледна точка би било абсурдно; най – малко пълната ефективност на
подобна мярка изисква то да е постоянно заключено. От събраните по делото
доказателства по никакъв начин не може да се направи извод, че обв.З. е знаела
или дори допускала в някаква минимална степен, че някое от трите деца – В., Б.
и Н.ай са разполагали с източник на огън, като кибрит или запалка. В този
смисъл съдът приема, че не съществува причинноследствена връзка между
бездействие на обв.З. и предизвикания пожар. Противното би означало от нея да
се изисква обективно невъзможно поведение – във всеки един миг, без чужда помощ
от пълнолетен човек да не изпуска от поглед 10 деца, което би означавало и тя
да не се занимава с абсолютно нищо друго освен наблюдение. При преценка на
съставомерността на деянието в което обвинена обв.З. не може да бъде
пренебрегнато поведението и непосредствено след, като е разбрала от детето К.,
че в другата стая гори огън - същата е реагирала
максимално адекватно, незабавно организирайки извеждането на всички деца на
двора на къщата и обаждайки се на ЕЕН 112 с цел да съобщи за пожара. Именно
това в максимална степен е способствало да не се достигне до причиняването на
някакви други вредни последици по отношение на живота и здравето на децата. Деянието
на обв.З. би било съставомерно в случай, че напр. при горяща печка на твърдо гориво
бе оставила децата сами, без никакъв надзор и грижи,излизайки извън дома си,
ако е употребила алкохол/наркотици и
изобщо сама се е поставила в състояние на неадекватност при полагането на
грижите си за децата.
От субективна страна престъплението в което обвинена обв.З.
е умишлено, като са възможни и двете форми на прекия умисъл – пряк и
евентуален. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
обв.З. нито е искала, нито е допускала настъпването на пожара, вкл. да се е
отнасяла безразлично към настъпването му. В случая изцяло липсва интелектуална
страна на умисъла и при двата му вида и то по отношение на двата му кумулативни
елемента – предвиждане на общественоопасните последици и формиране на съзнание
за общественоопасния характер на деянието. В случая интелектуалната страна на
умисъла на обв.З., доколкото престъплението в което е обвинена е на поставяне в
опасност е следвало да обхваща представите, че неминуемо и доколкото трите деца
не са в стаята в която тя готви ще се сдобият с кибрит/запалка, ще предизвикат
пожар и след възникването му ще премълчават това обстоятелство, което би дало
възможност на пожара да се разпространи до неуправляеми размери. Този извод
следва и от това, че единствената печка, която е горяла в къщата непосредствено
преди пожара е била в стаята където е била обв.З., т.е. другата налична печка в
другата стая не е работела, съответно тя не е била потенциално възможен
източник на огън за децата. Липсата на подобни представи, вкл. и по отношение
на причинно следствения процес е обективно невъзможна, защото както бе
посочено, същата към момента на възникването му е полагала конкретна грижа за всички
деца, приготвяйки им храна, а също и под неин непосредствен надзор са били
двете най-малки деца, които както бе посочено с оглед възрастта си очевидно са
се нуждаели в максимална степен от нейното непрекъснато внимание и грижа. Да се
приеме, че обв.З. е извършила деянието с пряк умисъл на практика би означавало
да се твърди по мълчалив начин, че всъщност тя е извършила престъпление по
чл.330 ал.2 т.1 от НК чрез посредствено извършителство, ползвайки
наказателнонеотговорните си деца. От тази гл.точка съдът намира,че обв.З. не
само от обективна страна не е извършила престъплението в което е обвинена –
липсват както деяние, така и причинноследствена връзка между него и поставяне в опасност на децата,
но същото е несъставомерно от субективна страна. Последната би била налице, в
случай ,че по делото имаше доказателства, че тя е съзнавала, че трите деца
разполагат със запалително средство в резултат на лични възприятия или по
информация от другите деца, особено съчетано с възприятия за игра с огъня през
часовете, предшестващи пожара. Доказателствени изводи и то във вреда на обв.З. от социален доклад № СЛ/Д-Р/465-031/14.06.2008г.
не могат да се правят. На първо място същият не е доказателствено средство по
см. на чл.127 от НПК, защото нито е изготвен по реда на НПК, нито попада от
изключенията, посочени в тази разпоредба, която не може да се тълкува
разширително, защото в нея е възприет принципа на изчерпателното изброяване.
Иначе казано обратното би довело до
нарушаване на принципа на непосредственост, прогласен в чл.18 от НПК, тъй като
в случая не е налице изключение, допустимо от чл.127 от НПК. Обстоятелството,
че цялостният извод за родителският капацитет на обв.З. и бащата на децата ,
който се съдържа в него е негативен по никакъв начин не може да доведе до извод
за съставомерност на престъплението в което е обвинена тя. Дори и да е вярна
констатацията в доклада, че н-к ОЗД гр.Русе и шофьора на служебната кола на БЧК
на 08.02.2018г. са възприели, че две от децата са си играли с огън пред
отворена врата на горяща печка от това не могат да се правят никакви изводи във
вреда на обв.З., не само защото тези две лица не са разпитвани в рамките на
наказателното производство, което по преценка на съда е и ненужно, но и защото
това касае период след инкриминирания.
При такъв изход на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК разноските по делото оставят за сметка на държавата.
Мотивиран така съдът постанови
решението си.
Районен съдия :