Решение по дело №1035/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260078
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Мариана Димова Христакева
Дело: 20215500601035
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260078                22.07.2021 г.                      град Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД           ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На  28 април                                                                 Година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ

 

                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКЕВА

 

                                                                   ТАТЯНА ГЬОНЕВА

 

СЕКРЕТАР Н. К.

ПРОКУРОР ВЕРОНИКА КАРАКОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКЕВА

ВНОХД №1035 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.313 от сл. от НПК.

  С Присъда №260015/21.01.2021 г., постановена по нохд №357/2020 г. Районен съд – Стара Загора е признал подсъдимия М.Т.Д. за виновен в това, че на 29.10.2019 г. в гр. Стара Загора, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държал високорискови наркотични вещества, всички на обща стойност 186,90 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 54 НК  е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и  „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, която да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд.

  На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 НК съдът приспаднал при изпълнение на така определеното наказание на подсъдимия М.Т.Д. времето, през което е бил задържан, считано от 30.10.2019 г. във връзка с  ДП № 8245 зм 922/2019 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора.

  С постановения съдебен акт съдът е възложил на подсъдимия направените по делото разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.

  Първоинстанционният съд, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е постановил М.Т.Д. да изтърпи при първоначален „строг“ режим общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, определено и наложено му на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК по ЧНД №228/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора за деянията, предмет на осъжданията му по НОХД № 163/2019 г. и НОХД № 223/2019г., и двете по описа на Окръжен съд – Стара Загора, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. 

В срока по чл.319  НПК  е постъпила въззивна жалба от  М.Т.Д., чрез защитника адв.С.П., в която се изразява становище, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения, както и че е необоснована. Искането, което се прави, е  въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия М.Т.Д.

           Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по нохд №357/2020 г. по описа на Pайонен съд – Стара Загора и извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение, според разпоредбите на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:   

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото  не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства, при това в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи.

  Извършен е цялостен доказателствен анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология се споделя изцяло от настоящата инстанция и може да бъде обобщена по следния начин:   

В хода на проведена на 29.10.2019 г. в гр. Стара Загора специализирана полицейска операция от служители на Второ РУ – Стара Загора по линия на противодействието на наркоразпространението, във връзка с постъпила информация, че М.Т.Д. държи наркотични вещества, била извършена проверка на помещение, обитавано от подсъдимия Д. -  стая от приземния етаж на къща, находяща се в гр. Стара Загора, ул. Огоста № 12.  В същата стая се намирал подсъдимият Д., заедно със свидетеля Б.Б.М., негов приятел, а в къщата по същото време били и свидетелите Д.Х.Д./съпруга на подсъдимия Д./ и Т.М.Т. /син на подсъдимия Д./.

При влизане в приземния етаж, полицейските служители И.И.В. и Д.Н.Г.запитали подсъдимия М.Д. държи ли наркотични вещества в дома си, на което той отговорил, че в стаята има две пакетчета с „Перник“, а в джоба на анцуга му има едно пакетче с кокаин.  Полицейските служители запазили местопроизшествието до пристигането на дежурната оперативно-следствена група на Второ РУ – Стара Загора.

В условията на неотложност, за времето от 16.05 до 16.50 часа на 29.10.2019 г., било извършено претърсване в дома на подсъдимия Д.,***, при което действие, върху маса в стаята на приземния етаж, в която се намирал подсъдимият, било намерено и иззето найлоново пакетче с размери 5 см х 6 см, съдържащо бяло на цвят, кристалообразно вещество /обект № 1/. При тестване с полеви наркотест, веществото реагирало положително на метамфетамин, а върху диван в същата стая, била открита картонена кутия с размери 20 см х 4,5 см х 2,5 см, в която се намирало найлоново пакетче с размери 5 см х 6 см, съдържащо бяло на цвят кристалообразно вещество във формата на две бучки /обект № 2/. При тестване с полеви наркотест, веществото реагирало положително на метамфетамин.

За иззетите вещества, намиращи се в двете пакетчета, подсъдимият Д. обяснил пред полицейските служители, че представляват наркотично вещество, което назовал като „Перник“ и че били предназначени за лична употреба.

Отново в условията на неотложност, за времето от 17.00 до 17.20 часа на 29.10.2019 г., полицейските служители извършили обиск на подсъдимия Д., при което действие в десния джоб на долнище анцуг, с което бил обут той, било намерено и иззето найлоново пакетче с размери 4 см х 5,5 см, съдържащо бяло на цвят, прахообразно вещество. При тестване с полеви наркотест, веществото реагирало положително на кокаин.

За намереното у него вещество, подсъдимият обяснил пред полицейските служители, че било предназначено за лична употреба.

За онагледяване на описаните по-горе действия  били изготвени албуми с цветни фотоснимки.

Протоколите за претърсване и изземване и за обиск и изземване от 29.10.2019г. били одобрени от съдия при Районен съд – Стара Загора по реда на НПК.

Изложените по-горе факти, приети за установени като безспорни, подсъдимият и неговият защитник, адв. С.П., не оспорват.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствения обем по делото, включващ протокол за претърсване и изземване от 29.10.2019г., ведно с фотоалбум, одобрен с определение № 1231/30.10.2019г. по ЧНД № 2919/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, протокол за обиск и изземване от 29.10.2019г., ведно с фотоалбум, одобрен с определение № 1232/30.10.2019г. по ЧНД № 2920/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, заключението на физико-химическата експертиза - протокол № 570/30.10.2019 г.,  се  установява, че на 29.10.2019г. в обитаваната от Д. къща, в стая от приземния етаж са открити върху масата и върху дивана наркотични вещества – метамфетамин, а в джоба на анцуга, с който е бил обут Д., също  открито наркотично вещество – кокаин, факти, които не се оспорват от подсъдимия и защитника му.

В унисон с цитираните по-горе доказателствени средства са  показанията на полицейските служители - свидетелите И.И.В. и Даниел Николов Господинов, които сочат, че на въпроса дали има „забранени от закона неща“, подсъдимият  отговорил, че има „Перник“ и кокаин за негова лична употреба, както и показанията на свидетелите Л.Ц.Ц.и Т.Х.И., също полицейски служители, които заявяват, че са чули подсъдимия лично да казва, че намерените при провеждането на процесната полицейска операция наркотични вещества са негови, за лична употреба.

Показанията на полицейските служители - свидетелите В., Г., Ц. и И. правилно са кредитирани с доверието на първия съд, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от останалите, цитирани по-горе, доказателствени средства. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че показанията на полицейските служители са годно доказателствено средство и като такова установяват непосредствените им възприятия при извършените от тях следствени действия. В контекста на казаното, тези гласни доказателствени средства са от съществено значение за установяване на съставомерни факти по делото, вкл. и изявлението на подсъдимия Д. във връзка с намерените в стаята и дрехите му наркотични вещества. В тази връзка не могат  да бъдат споделени доводите, изложени в допълнението към въззивната жалба на мл. адв. К., че с показанията на полицейските служители, извършили посочените процесуалноследствени действия,  се замества институтът „разпит на обвиняемия“.

На фона на обсъдените до момента доказателствени средства, обясненията на подсъдимия Д., дадени на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд, подкрепени единствено от показанията на свидетелите Д.Х.Д./съпруга на подсъдимия/ и Т.М.Т. /негов син/, че намерените наркотични вещества в дома му са останали от празненството, организирано от  сина му Ташо Т., а долнището на анцунга, в което е намерено също наркотично вещество/кокаин/, е на сина му и той го облякъл по погрешка, не могат да бъдат възприети като достоверни. За да направи този извод, на първо място, съдът взе предвид факта, че свидетелите Димитрова и Т. са заинтересовани от изхода на делото, а на следващо място, че обясненията на подсъдимия в посочения смисъл се разминават със заявеното от него пред полицейските служители, че откритите наркотични вещества са негови за лична употреба.

При така установените факти правилно съдът е приел, че подсъдимият М.Т.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, като при определяне правната квалификация на деянието на подсъдимия не се констатират допуснати от първия съд нарушения на материалния закон.

Правилна е преценката на съда, че случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, въпреки ниската стойност на наркотичните вещества  - 186,90 лв., тъй като едното от наркотичните вещества е кокаин с високо процентно съдържание на наркотичнодействащия компонент кокаин - 63,4 %, а от друга, степента на обществена опасност на самия деец е изключително висока, с оглед на това, че  същият е осъждан два пъти за престъпления по чл. 354а, ал. 1 НК и настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по предходно осъждане на същото престъпление.

От субективна страна, в контекста на изложените по-горе мотиви,  деянието е извършено виновно от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че без да има надлежно разрешително, държи високорисковите наркотични вещества в стаята от приземния етаж на къщата, в която се е намирал /на масата - метамфетамин - „Перник“ и на дивана - метамфетамин - „Перник“/, така и в долнището на анцуга, с който е бил облечен - кокаин.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се е съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална и специална превенция.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М.Т.Д. съдът е приел, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства и в тази връзка като смекчаващи вината обстоятелства е  отчел ниската стойност на държаните от него наркотични вещества, както и обстоятелството, че към момента срещу него няма образувани други досъдебни производства, а като отегчаващо – предишните му осъждания.

Съдът е определил на подсъдимия Д. наказания  малко над минималния, предвиден от законодателя размер, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Така определените на подсъдимия Д. наказания  настоящият съд намира за справедливи и съответстващи на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, поради което не са налице основания за изменение на присъдата в тази й част.

С оглед на това, че престъплението по настоящото дело е извършено на 29.10.2019г., т.е. в 5-годишния изпитателен срок на наказанието, определено и наложено му на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК по ЧНД № 228/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение на общото наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, наложено на осъдения М.Т.Д. по ЧНД № 228/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, което същият следва да изтърпи при първоначален строг режим с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС.

По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът:

Р Е Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260015/21.01.2021 г., постановена по нохд №357/2020 г. Районен съд – Стара Загора

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                        

               2.