Решение по дело №10479/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 398
Дата: 8 януари 2024 г.
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20221110110479
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110110479 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца И. Д. Г. неговият пълномощник твърди, че
доверителят му претърпял травматични увреждания- контузия на гръдния кош и
кръвонасядане на гръдния кош в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено
на 04.11.2021г. в гр.София, при което управляваният от него автомобил „Ф.Д. с рег. 1111
бил ударен с насрещно движещия се автомобил 111" с рег. № 111 управляван от
А.М.А..Според ищцовата страна ПТПІ-то е причинено от водача на автомобил 111" с рег.
№ 111 който предпрел извършил маневра изпреварване в лента , предназначена за насрещно
движение при наличие на пътна маркировка М1/единична непрекъсната линия/. Твърди се,
че ищецът претърпял болки и страдания от причинените му травматични увреждания,
поради което ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност”
на виновния за ПТП водач съгласно полица № BG/ 111г. следва да му заплати обезщетение
за тези неимуществени вреди, което той отказал въпреки предявената извънсъдебна
претенция.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на
застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил 111" с рег.
№ 1111 , който е бил управляван от деликвента А.М.А. по време на осъщественото по
негова вина ПТП на 04.11.2021г. в гр. София, да му заплати сумата от 2 500 лв,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
представляващи претъпените от него болки и страдания от травматичните увреждания -
контузия на гръдния кош и кръвонасядане на гръдния кош, получени при осъщественото на
04.11.2021г. пътно-транспортно проишествие в гр. София, заедно със законната лихва върху
1
главницата от 23.11.2021г до окончателното плащане , както и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат иска. При
устните състезания в заседанието на 08.12.2023г. адвокат на ищеца е пледирал за уважаване
на иска.
Ответникът -О.З.К. не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131,ал.1
ГПК , който е изтекъл на 07.12.2022г. , тъй като преписите от исковата молба и от
приложенията към нея са връчени редовно на ответната страна на 07.11.2022г.
След постановяване на определението по чл.140 ГПК и след насрочване на първото
открито съдебно заседание пълномощник на ответника е депозирал на 21.04.2023г. писмено
становище , с което е оспорил иска. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; наличието
на причинно-следствена връзка между него и претендираните от ищеца вреди ;
осъществяването на виновно противоправно поведение от страна на водача на автомобила
111" с рег. № 1111 , както и размера на претендираното обезщетение. Предявено е
възражение за съпричинителство от страна на ищеца, който според ответната страна
управлявал автомобила си без поставен предпазен колан.
С протоколно определение , постановено в откритото съдебно заседание на
09.06.2023г. , са ОСТАВЕНИ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията и твърденията на ответната
страна , предявени с писменото становище от 21.04.2023г. , тъй като са заявени след
изтичане на срока по чл.131,ал.1 ГПК.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ответника поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 08.12.2023г.
юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. Доводи за
неоснователността му са посочени и в депозираните на 13.12.2023г. писмени бележки от
пълномощник на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК , намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Относно процесуалния ред за разглеждането на иска :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният
осъдителен иск по чл.432 КЗ произтича от търговско правоотношение, т.е. от търговска
сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и
сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът
е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4
ГПК).
Относно основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
От представените по настоящото дело Констативен протокол за ПТП № 1111. на
СДВР- Отдел „Пътна полиция” и Наказателно постановление № 1111г. на СДВР, ОПП ,
както и от приетото в заседанието на 08.12.2023г. заключение по съдебната авто-
2
техническа експертиза , неоспорено от страните, се установява , че на 04.11.2021г. в гр.
София било осъществено пътно-транспортно проишествие с участието на автомобил
„Ф.Д. с рег. 1111 , управляван от И. Д. Г. (ищеца), и автомобил 111" с рег. № 111
управляван от А.М.А.. Водачът на автомобил 111" с рег. № 1111 при извършването на
маневра изпреварване в лента, предназначена за насрещно движение при наличие на
маркировка М1/единична непрекъсната линия/ от ЗДвП , създава опасност и реализира ПТП
с насрещнто движещия се в права посока автомобил „Ф.Д. с рег. 1111, който от удара се
отклонява надясно и се удря в паркиран от дясната му страна автомобил „М” , рег. № 111
Според посоченото в Консаттивния протокол за ПТП № 1111. и във влязлото в сила
Наказателно постановление № 1111г. на СДВР, ОПП , както и в приетото заключение по
съдебната авто-техническа експертиза причината за процесното ПТП е поведението на
водача на автомобил 111" с рег. № 1111 - А.М.А..
От гореизложеното е видно, че по делото са доказани противоправността на
поведението (деянието) на водача на автомобил 111" с рег. № 1111 и причинната връзка
между неговото поведение и процесното проишествие, в резултат от което са причинени
вреди на ищеца. Възражението на ответника за съпричинителство от страна на ищеца е
неоснователно. Няма доказателства , дори данни за нарушаване правилата за движение по
пътищаата от страна на ищеца като водач на автомобил „Ф.Д. с рег. 1111. Не е доказано
ищецът да е бил без поставен предпазен колан по време на ПТП-то. Според посоченото в
отговора на задача № 2 от заключението по съдебно-медицинската експертиза , прието в
заседанието на 08.12.2023г. , неоспорено от страните , „възможно е контузия на лявата
ключица (каквото увреждане има ищецът) да е получена в резултат от задействан правилно
поставен предпазен колан”.
Според посоченото в Констативния протокол за ПТП № 1111. автомобил 111" с
рег. № 1111 (управляван от делеквента А.М.А.по време на процесното ПТП) е бил обект на
застрахователно правоотношение с клауза "Гражданска отговорност” по полица №
BG/ 111г. , валидна през периода от 17.10.2021г. до 16.10.2022г. Тази застрахователна
полица е представена по делото и е приета като писмено доказателство.
От приетото в съдебното заседание на 08.12.2023г. заключение на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация,се установява,че вследствие на претърпяната пътно-транспортна
злополука на 04.11.2021г. ищецът е получил травматични увреждания : „контузия на
лявата ключица и контузия на гръдния кош”. Според вещото лице на ищеца са „направени
необходимите клинични прегледи и изследвания” в болница , където е отведен веднага сед
проишествието , и му е било назначено наблюдение , като възстановяването му е било за
срок от около 15-20 дни.Според вещото лице ищецът е излекуван и прогнозата е напълно
оптимистична.
В съдебното заседание на 08.12.2023г. по искане на ищеца е разпитана свидетелката
Д.П.Г..а , която е съпруга на ищеца и е била в колата до него по време на процесното ПТП.
Според свидетелката веднага след проишествието купето на колата било пълно с дим и тя не
3
видяла съпруга си в първия момент. И двамата били с предпазни колани. Отворили се
въздушните възглавници. Ведната след удара очилата на съпруга й изскочили , той казал ,
че има болки в лявата ръка, в рамото , в ключицата и в гръдния кош. Извадили ги от колата
и ги транспортирали в болница „Света АНа” , където ги прегледали и ги пуснали за домашно
лечение. На следващия ден болките се засилили , появили се синини и жълти петна.
Ищецът трудно движел ръката си , взимал болкоуспокояващи и не ходил на работа , имал
бесъние, което продължило около месец.
Предвид изложеното по делото е доказан правопораждащият фактически състав за
ангажирането спрямо ищеца на отговорността по чл.432 КЗ на ответното дружество в
качеството му на застраховател: застрахователно правоотношение по клауза "Гражданска
отговорност" със собственика на автомобил 111" с рег. № 111 управляван по време на
процесното ПТП от деликвента А.М.А.; застрахователно събитие- нанасяне на телесни
увреждания на ищеца, причинени от неправомерно виновно деяние на застрахованото лице
(пътно-транспортното проишествие, осъществено на 04.11.2021г.); неимуществени вреди,
изразяващи се в претъпените от ищеца болки и страдания в резултат от нанесените му
увреждания, и причинна връзка между тях и поведението на застрахования деликвент.
Обемът на отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ се определя от
задължението за обезвреда по чл.45 ЗЗД на застрахования деликвент. Размерът на
обезщетението по 432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД за неимуществените вреди (доколкото се
касае за вземане , породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на
чл.52 ЗЗД ,т.е. по справедливост с оглед на обстоятелствата по делото. В съответствие с
критерия, посочен в чл.52 ЗЗД и конкретизиран в раздел ІІ,т.11 от ППВС № 4/23.12.1968г.,
съдът преценява , че претърпените от ищеца физически болки и страдания вследствие от
уврежданията му, които са му причинили физически и психически дискомфорт за около 15-
20 дни, представляват неимуществени вреди , които следва да бъдат надлежно обезщетени
от застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП деликвент.
Съдът обаче отчита и наличието на фактори, ограничаващи тези неимуществени вреди и
следователно намаляващи размера на дължимото за тях обезщетение: отсъствието на
инвалидизиране; кратокрайността на временната неработоспособност и на лечението –
около месец и благоприятното развитие на уврежданията – окончателно им
излекуване. С оглед на посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника
на ищеца обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 2 500 лв. Тази
сума следва да бъде присъдена на ищеца. Искът по чл.432 ТЗ следва да бъде уважен изцяло.

Относно дължимата лихва върху обезщетенията по чл.432 КЗ :
Според чл.497,ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение , считано от по-ранната дата от:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106,ал.2 КЗ, и
2.изтичането на срока по чл.496,ал.1 КЗ, освен в случаите когато увреденото лице не
4
е представило доказателства , поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.2 КЗ.
Съгласно чл.496,ал.1 КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ пред застрахователя.
Според чл.496,ал.3,т.1 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, когато за установяване на ПТП е бил представен констативен протокол за
ПТП.
В конкретния случай по делото не е спорно , а и е доказано чрез представеното с
исковата молба заверено копие от Молба, вх. № 99-15722/23.11.2021г. от ищеца до ответното
дружество , че претенцията по чл.380 КЗ е предявена на 23.11.2021г., като по нея няма
изрично произнасяне на ответника до предявяването на исковата молба (28.02.2022г.).
Следователно 3-месечният срок по чл.496,ал.1 КЗ е изтекъл на 23.02.2022г. , което означава ,
че ответникът дължи законната лихва върху застрахователното обезщетение от 23.02.2022г.
С исковата молба са представени и допълнителни писмени молби с вх. № 99-
154/11.01.2022г. и вх. № 99-255/18.01.2022г. от адвоката на ищеца до ответното дружество ,
с което са представени допълнителни документи във връзка с предявената извънсъдебна
претгенция за плащане на застрахователно обезщетение , въпреки че няма твърдения и
доказателства от ответното дружество да са били изискани такива документи. Съществено е
, че с оглед чл.496,ал.3,т.1 КЗ застрахователят е следвало задължително да се произнесе по
претенцията в срока по чл.486,ал.1 КЗ , а не да го отлага чрез изикване на допълнителни
документи по реда на чл.106,ал.2 КЗ.
Поради изложените причини законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена от датата на изтичане на срока по чл.496,ал.1 КТ
23.02.2022г. Претенцията на ищеца за законна лихва върху обезщетението следва да бъде
отхвърлена за периода от 23.11.2021г. до 23.02.2022г.
Относно разноските:
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищeца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски – платените от него държавна такса за предявяването на исковата молба
(100 лв), депозит за съдебната авто-техническа експертиза (400 лв) , депозит за съдебно-
медицинската експертиза (400 лв) и такса за издаване на съдебно удостоверение (5 лв).
Тъй като ищецът е бил представляван по настоящото дело от адвокат по реда на
чл.38,ал.1,т.3 ЗА видно от представения договор за правна помощ от 23.08.2022г. , следва на
основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да заплати на този адвокат
възнаграждение , чийто размер следва да бъде определен според чл.7,ал.2,т.2 от Наредба№
/2004г. на ВАС (550 лв).
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски поради отхвърлянето на иска.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
5

РЕШИ:
ОСЪЖДА О.З.К.”, ЕИК: 111, гр.София,ж.к.. "1111 ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. Г.,
ЕГН: **********, гр. София, ул. „1111, със съдебен адрес : гр. София, ул. „1111, чрез адв.
В. О., на основание чл.432 КЗ семата от 2 500 лв (две хиляди и петстотин лева),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претъпените от
ищеца болки и страдания от уврежданията - контузия на лявата ключица и контузия на
гръдния кош, причинени му при осъщественото на 04.11.2021г. пътно -
транспортно проишествие в гр. София по вина на водача на автомобил 111" с рег. №
1111 - А.М.А., застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ответника ,заедно със
законната лихва върху това обезщетение от 23.02.2022г. до окончателното плащане на
сумата, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 905 лв (деветстотин и пет лева),
представляваща направените от ищеца разноски по настоящото дело- платените държвна
такса за исковата молба, депозити за съдебно-медицинска и съдебна авто-техническа
експертиза по делото и такса за издаване на съдебно удостоверение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва върху обезщетениетоза периода от
23.11.2021г. до 22.02.2022г.
ОСЪЖДА О.З.К.”, ЕИК: 111, гр.София,ж.к.. "1111 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. В.
О., ЕГН: **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „1111, сумата от 550 лв (петстотин
и петдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1
/2004г. на ВАС в качеството му на пълномощник на ищеца И. Д. Г. по настоящото гр.д. №
10479/2022г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6