РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Златоград , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и пети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина И. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура Смолян, ТО-Златоград
като разгледа докладваното от Веселина И. Димчева Административно
наказателно дело № 20215420200007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. П. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. З., обл. С., ул. „П.“ № . против Наказателно постановление № 20-0371-
000493/30/12.2020 г., издадено от началник група на РУ-З. при ОДМВР - С., с
което на жалбоподателя на основание чл. 53, по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП
е наложено административно наказание "глоба" в размер на сумата от 3000
лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се
сочат допуснати процесуални нарушения и се оспорва изложената в НП
фактическа обстановка.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа
доводите развити в жалбата. Излага допълнителни съображения за
недоказаност на повдигнатото администативно-наказателно обвинение
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител .
Районна прокуратура - С., редовно призована, не изпраща представител
в с. з. и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
1
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 20-0371-
000493/30/12.2020 г., издадено от началник група на РУ-З. при ОДМВР - С.н,
на жалбоподателя на основание чл. 53, по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на сумата от 3000 лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
извършено нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП. В НП е посочено, че
жалбоподателят в качеството си на водач на л.а. „П. .“, с рег. № ..., на
20.09.2020 г., около 11,05 часа, в гр. З., на ул. „А.“ до номер ., управлява
личния си лек автомобил, като допуска следното нарушение: не използва път
отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, като демонстративно потегля с форсиране на
двигател и въртене на гуми. В атакуваното НП е посочено още, че по
съставения АУАН има постъпило възражение с вх. № 371000-3980/20.11.2020
г. Извършена била проверка, в хода на която се сочи, че извършеното от Х. е
относимо към квалификацията на нарушената разпоредба по чл. 104Б, т. 2
ЗДвП, като деянието е извършено по време на провеждане на масово
мероприятие в „Стария град“ гр. Златоград, където е имало значително
струпване на хора от различни възрастови групи и пол – деца, жени, мъже и
възрастни и с извършените действия е била създадена опасност за възникване
на пътен инцидент.
Видно от приложената към него разписка, НП е връчено на
жалбоподателя на 07.01.2021 г.
Първоначално срещу жалбоподателя е съставен АУАН серия GA №
133684 от 20.09.2020 г., за това, че жалбоподателят в качеството си на водач
на л.а. „П...“, с рег. № .., на 20.09.2020 г., в 11,05 часа, в гр. З., на ул. „А.“ до
номер . допуска следното нарушение: управлява личния си автомобил като не
използва път отворен за обществено ползване в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, като демонстративно тръгва с
форсиране на двигател и превъртане на гуми. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел очевидец – св. Б. Ч. и е връчен на нарушителя
срещу подпис. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН е постъпило писмено възражение
с вх. № 371000-3126 от 23.09.2020 г., срещу съставения АУАН (наименовано
„жалба“), в което жалбоподателят оспорва фактическата обстановка изложена
в акта. По случая са изготвени докладни записки и са снети обяснения за
изясняване на фактите.
С оглед горното и на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО извършил
проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН серия
GA № 133684 от 20.09.2020 г., и след преценка на събраните доказателства,
на осн. чл. 54 ЗАНН, постановил Резолюция изх. № 371р-9371 от 28.09.2020 г.
за прекратяване на административнонаказателно производство, образувано
въз основа на цитирания АУАН, съставен срещу Й. П. Х.. В мотивната част на
резолюцията си, АНО е посочил, че видно от фактическите обстоятелства,
2
установени в хода на проверката, в съставения АУАН е допусната техническа
грешка, като неправилно е посочена хипотезата на повторност на допуснатото
нарушение, поради което същият следва да бъде анулиран и да бъде издаден
нов АУАН, в който да се отрази допуснатото нарушение.
Жалбоподателят Х. е уведомен за прекратяването на
административнонаказателното производство на 16.11.2020 г., а на 18.11.2020
г., същият е получил лично срещу подпис покана по чл. 40, ал. 2 ЗАНН за
съставяне на АУАН.
На 18.11.2020 г., в присъствие на двама свидетели, срещу
жалбоподателя, бил съставен АУАН серия Д, № 514/18.11.2020 г., за това, че
на 20.09.2020 г., около 11,05 часа, в гр. З., на ул. „А.“ до номер . управлява
личния си л.а. „П. .“, с рег. № . като допуска следното нарушение: не използва
път отворен за обществено ползване в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, като демонстративно тръгва с
форсиране на двигател и превъртане на гуми.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу новоиздадения АУАН е постъпило
възражение вх. № 371000-3980 от 20.11.2020 г., с което жалбоподателят е
изложил съображения за незаконосъобразност на повторно образуваното
срещу него административнонаказателно производство.
Атакуваното НП е издадено именно въз основа на АУАН серия Д, №
514/18.11.2020 г. като описаното в АУАН нарушение, е възпроизведено
дословно в него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на
07.01.2021 г., а жалбата е от 12.01.2021 г.), и е насочена срещу подлежащ на
съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, тъй като,
обжалваното НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи.
Лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в
3
техните териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а
видно от приложената по делото Заповед № рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на МВР, наказателни постановления могат да бъдат издавани от
началника на група към ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да
установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
Видно от приетата и подробно изложена по-горе фактическа
обстановка, за констатираното административно нарушение, вменено на
жалбоподателя, първоначално, е съставен АУАН серия GA № 133684 от
20.09.2020 г., а след преценка на събраните доказателства, на осн. чл. 54
ЗАНН, АНО е постановил Резолюция изх. № 371р-9371 от 28.09.2020 г. за
прекратяване на административнонаказателно производство, образувано въз
основа на цитирания АУАН, съставен срещу Й. П. Х..
Хипотезите, при които се прекратява административно-наказателното
производство, са изчерпателно (лимитативно) изброени в чл. 54 ЗАНН, а
именно - когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не
е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се
вмени във вина, като всяка от законоустановените алтернативи в цитирания
текст на разпоредбата, изключва ангажирането на
административнонаказателна отговорност.
В случая е установено, че актосъставителят е допуснал техническа
грешка, като при попълване реквизитите на АУАН е изложил установените от
него факти и съответстващата им нарушена разпоредба по чл. 104б, т. 2 ЗДвП,
но неправилно е добавил квалифициращия признак „повторност“.
Последното от своя страна не променя правната квалификация на
нарушението, а единствено следва да бъде съобразено от АНО при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя,
който евентуално да наложи наказание при условията на чл. 175а, ал. 2 ЗДвП.
При условие, че в хода на проверката АНО констатира, че не е налице
хипотеза на повторност, то следва да се поправят допуснатите при
съставянето на АУАН недостатъци по реда на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, като в
случай, че наказващият орган прецени, че следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя, защото е
безспорно установено административното нарушение, самоличността на
нарушителя и неговата вина, издава НП по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН, като
наложи наказание по чл. 175а, ал. 1 ЗДвП. В същия смисъл вж. теоретичните
постановки в „Процесът по ЗАНН“, изд. „С.“, Р. И.; Л. П., с. 118-с.130, където
4
са разгледани подробно и съответно разграничени хипотезите при които: 1.
наказващият орган следва да прекрати производството по първоначално
съставения акт и да укаже на актосъставителя да състави нов; 2. да прекрати
производството без последващи указания или съответно 3. да упражни
правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като с издаване на НП отстрани
нередовностите в акта. Първото разрешение би било законосъобразно (освен
това и логично и оправдано) във всички случаи при които се установяват
нови фактически положения, надхвърлящи констатациите по акта. „В случай,
че отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран състав на
нарушение, а от материалите по преписката не се установяват признаците на
квалифициращото обстоятелство, наказващият орган може да издаде
наказателно постановление, с което да ангажира отговорността на дееца по
основния или привилегирован състав на същия вид нарушение, без да е
необходимо да прекратява частично производството“ (вж. „Процесът по
ЗАНН“, изд. „С.“, Р. И. Л.П., с. 126).
В настоящия случай, с постановяване на мотивирана резолюция по
реда на чл. 54 ЗАНН, административнонаказващият орган е прекратил
производството, като се е произнесъл, в смисъл че нарушителят не следва да
носи административнонаказателна отговорност за повдигнатото със
съставения АУАН обвинение, доколкото при прекратяване на
административнонаказателното производство по този ред, се решава по
същество, въпросът за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя за административното нарушение по
релевираните факти. Нещо повече - в диспозитива на издадената резолюция
липсват и указания за съставяне на нов АУАН, като единствено в мотивната
част на същата биха могли да се изведат подобни насоки.
Независимо от горното е издаден нов АУАН (процесният), който
възпроизвежда идентична фактическа обстановка (и правна квалификация) с
предходно издадения, като единствената разлика се заключава в липсата на
посочена „повторност“ на нарушението. Налице е хипотезата на повторно
установяване на едно и също нарушение с нов АУАН, въз основа, на който се
е развила още веднъж процедура по ангажиране на административно
наказателната отговорност на същото лице, което представлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Следва да се посочи, че с оглед характера на регулираната материя по
ангажиране на наказателната, респ. административно-наказателната
отговорност на правните субекти, с която се дава възможност в най-голяма
степен да бъдат ограничени правата на гражданите, процесуалната уредба
следва най-формален характер. В този смисъл повдигането на обвинение,
ангажирането на отговорността на лицата или респ. прекратяване на
съответното производство е регламентирано с разпоредби от абсолютен
характер. Не може да се приеме тяхното разширително тълкуване, а такова е
случая не се и налага, доколкото същите не са неясни. Хипотезите, при които
се прекратява административнонаказателното производство, са изчерпателно
5
изброени в чл. 54 ЗАНН, като настоящия случай не попада в нито една от тях.
Съставянето на нов АУАН за същите факти, според настоящия съдебен състав
е незаконосъобразно, като такова се явява и издаденото въз основа на него
НП. В същия смисъл виж: Решение № 46 от 5.02.2021 г. на АдмС - Ш. по к. а.
н. д. № 277/2020 г.; Решение № 292 от 4.02.2020 г. на АдмС - П. по к. а. н. д.
№ 3761/2019 г.; Решение № 799 от 9.04.2019 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. №
929/2019 г.; Решение № 2412 от 20.11.2018 г. на АдмС - П.по к. а. н. д. №
2400/2018 г.; Решение № 1213 от 17.06.2019 г. на АдмС - В.по к. а. н. д. №
779/2019 г.; Решение № 1521 от 25.07.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
1286/2018 г.; Решение № 1728 от 12.10.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
2078/2018 г. и др.)
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи,
че от събраните по делото доказателства не се доказаха и фактическите
твърдения описани в процесния АУАН. От разпитаните в настоящото
производство свидетели се формират две групи – от една страна
полицейските служители св. А.Ч. и св. А.Ч., а от друга страна – св. Н. Ч., св.
А.В. и св. С. Г.. Противно на описаното в АУАН, втората група свидетели,
които са преки очевидци на случилото се (св. Ч. е бил пътник в процесния
автомобил, а св. В. и св. Г. са се намирали в непосредствена близост до него)
опровергават категорично твърденията на полицейските служители, като
сочат, че жалбоподателят е потеглил „спокойно“, „без газ“ и без да форсира
автомобила или да превърта задвижващите колела на автомобила.
Показанията на тези свидетели са подробни, еднопосочни, взаимно
кореспондиращи си, допълващи се, като същите са с ясен спомен за
случилото се.
От друга страна, от показанията на св. Ч. се установява, че се е
намирал най-малко на 30-40 м. от мястото на което се сочи да е извършено
нарушението (регулирал е трафика на съседното кръстовище), но твърди, че е
възприел поведението на жалбоподателя. Същевременно твърденията на
служителите на РУ-З.описват натоварена и напрегната обстановка със
струпване на множество хора и автомобили, при което са били отговорни за
регулиране на трафика и осигуряване на безопасността на жителите на града и
гостите дошли за празника. При това положение съдът намира, че св. Ч. не е
бил в състояние да възприеме непосредствено действията на жалбоподателя
и/или да фокусира вниманието си към процесния случай, поради което не
кредитира показанията на този свидетел. Показанията на св. Ч. от своя страна
остават изолирани и неподкрепени от събрания по делото доказателствен
материал, като противоречат на показанията на св. Н. Ч., св. А. В. и св. С. Г..
Последните двама свидетели съдът цени като изцяло незаинтересовани от
изхода на делото, доколкото същите не се намират в приятелски отношения
(познават го само „по физиономия“) и са станали непосредствени очевидци на
ситуацията по случайност (също са търсели място за паркиране в района).
Предвид изложеното съдът даде вяра на показанията на тези свидетели и ги
постави в основата на своите фактически констатации.
6
По съвкупно изложените по-горе съображения съдът намира, че
подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, а атакуваното НП
– отменено.
По разноските.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски в размер на сумата от
440 лв. – адв. възнаграждение (съобразно ДПЗС № СМ 33461), което предвид
изхода на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 АПК е основателно и следва да бъде
уважено. Размерът на адв. хонорар е в минималния размер посочен в чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което
възражението за прекомерност на насрещната страна е неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл. 3 ЗАНН
Районен съд- З.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0371-000493/30/12.2020
г., издадено от началник група на РУ-З. при ОДМВР - С., с което на Й. П. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С.ул. „П. № ., на основание чл. 53 ЗДвП
и по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на сумата от 3000 лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл. 104Б, т.
2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-С., с адрес: гр. С., бул. "Б." № . да заплати на Й.
П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. З., обл. С. ул. „П.“ № ., сумата от 440 лв. –
разноски за производството, представляващи заплатен адв.хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________________В.Д._______
7