Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260078
гр. Асеновград, 19.04.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД № 479 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-001318/18.02.2020 г., издадено от Началника на Група към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна Полиция“ – Матей Василев Матов, с което на Б.Г.К., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания:
1. На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
2. На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП.;
3. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП - “Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е останал Б.Г.К. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. Н. се навеждат съображения, че същото е незаконосъобразно и необосновано, отрича се извършването на нарушението и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както в задължителното му съдържание, така и в процедурата по издаването му, а също и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна с-р „ПП“ при ОДМВР-Пловдив, редовно призована не изпраща представител.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 01.02.2020 г. е било констатирано, че на същата дата 01.02.2020 г. около 23,50 часа в гр. Асеновград на ул. „Васил Левски“ до бл. 10, жалбоподателят Б.К. е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № РВ3195МТ, като при извършената проверка от контролните органи е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM 0248, чрез измерването му в издишания въздух. Бил издаден талон за изследване от мл.автоконтрольор П.Д.. Въпреки, че отказал да даде проба чрез техническо средство, водачът Б.К. отказал да избере и някой от алтернативните методи за изследване на употребата на алкохол, като отказал както изпробването с доказателствен анализатор, така и медицинско и химическо изследване. Жалбоподателят К. отказал както да подпише, така и да получи издадения Талон за изследване, като отказът му е удостоверен с подписа на нарочен свидетел. При проверката се констатирало също, че автомобилът не е бил представен на ГТП, а водачът К. не представил и необходимите документи СУМПС и КТ. За констатираните нарушения, на водача Б.К. бил съставен АУАН, като актът бил съставен в негово присъствие и същият му бил предявен за подпис. При предявяването на АУАН, жалбоподателят К. не направил писмени възражения, но отказал да подпише акта, което е удостоверено с подписа на един свидетел. Макар и извън срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН били подадени писмени възражения от жалбоподателя, в които той отрича извършването на нарушението и сочи, че само е стоял в автомобила на шофьорското място и е слушал музика, а автомобила се е управлявал от друго лице – приятелка на жалбоподателя, която отишла да се види с нейна позната. След извършена допълнителна проверка възражението било счетено за неоснователно и въз основа на АУАН от компетентния за това орган било издадено атакуваното НП.
Съдът намира, че извършването на първото и най-тежко нарушение, посочено в НП е безспорно установено, което се потвърждава от съставеният АУАН, чиито констатации съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползват с презумптивна доказателствена сила. Те се потвърждават категорично и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители - актосъставителя П.Д. и полицаите Л.А. и К.К.. Тези свидетели са очевидци на нарушението, като първите двама от тези свидетели като участници в СПО видели процесния автомобил да се движи срещу тях по ул. „Васил Левски“, решили да го проверят, след което направили обратен завой и спрели до автомобила „Сеат Ибиза“, който вече бил спрял срещу заведение за дюнери. Двигателят на автомобила работел, а жалбоподателят К. стоял на шофьорската седалка. При проведената беседа от контролните органи, той не отрекъл факта, че е управлявал автомобила, нито по време на проверката посочил друго лице като негов водач, въпреки че разбрал,че ще му съставят акт. Дори пред полицейските служители, заявил че е употребил алкохол, но няма да даде предложената му проба с техническото средство, като въпреки отправените му разпореждания в тази насока, категорично отказал. Същият не отразил никакви възражения в АУАН, като отказал да подпише както акта, така и издадения му Талон за изследване, като свидетел на тези обстоятелства бил свидетелят К.К.. След приключване на проверката и съставянето на АУАН на жалбоподателя К. било разпоредено да не управлява повече автомобила. След като полицейските служители си тръгнали, той обаче пак се качил и потеглил с колата, като отново бил спрян за проверка, отново отказал проба за алкохол и му бил съставен друг АУАН за същите нарушения, който не е предмет на настоящото производство.
Описано в НП нарушение е квалифицирано по 174 ал.3 от НПК, която санкционна разпоредба по отношение на отказа за установяване на употребата на алкохол предвижда, че съдържащата се в нея санкция се налага на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Анализът на текста показва, че посочената норма дефинира по равностоен начин средствата за установяване на алкохол в кръвта на водачите - медицински и лабораторни изследвания и технически средства, като съдържа две самостоятелно достатъчни хипотези реализирането на обективния състав на които води и до реализация на нарушението. Тъй като е използван предлогът „или“ буквалното тълкуване на текста води до извода, че дори само отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е самостоятелно достатъчен за да приемем, че той е реализирал горното нарушение. В този смисъл е и задължението въведено за водачите в чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози/ - при извършването на проверка за установяване на алкохол проверяваното лице е длъжно да изпълнява дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема като отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай, въпреки че водачът К. неколкократно е бил поканен да даде проба за алкохол чрез техническо средство, същият категорично е отказал, с което е реализирал състава на горното нарушение. Отказът му е бил обективиран и в издадения от контролния орган талон за изследване. Нещо повече, въпреки че нормата на чл. 3 ал.2 т.1 от Наредбата предвижда алтернативни способи за установяване на употребата на алкохол, а именно – доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, видно от протокола за изследване в конкретния случай жалбоподателят К. е отказал и извършването на проверка чрез посочените алтернативни способи, като на първо място не е изпълнил задължението си по чл. 6 ал. 4 от Наредбата да избере с кой от двата метода да бъде изпробван, като е отказал дори да подпише и получи издадения му талон за изследване. При това положение, съдът намира от правна страна, че жалбоподателят К. е реализирал от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП и извършването му е установено по несъмнен начин. На практика, същият не е изпълнил нито едно от неговите задължения по чл. 2 ал.1 от Наредбата и е направил всичко възможно за да възпрепятства извършването на проверката и съгласно правилото на чл. 2 ал. 2 от Наредбата е налице безспорен отказ на лицето за извършването й.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните по делото доказателства. Въз основа на съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и обжалваното наказателно постановление в което са преповторени констатациите от АУАН и за първото нарушение на основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентния за това орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Описаното нарушение правилно е било съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Същата в редакцията и действала към момента на извършване на нарушението предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, за срок от две години и глоба 2000,00 лв. При определяне размера на наказанията – глоба и лишаване от право на управляване на МПС, наказващият орган е съобразил основния критерий при определяне на наказанието залегнал в чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. В случая и двете наказания са предвидени в закона в абсолютно определен размер и оразмеряването им не подлежи на преценката на административно-наказващия орган и като е наложил наказанията именно в този размер същият правилно е приложил закона.
По отношение на нарушенията по т.2 и т.3 от НП същите са надлежно установени и правилно квалифицирани съответно по чл. 147 ал.1 от ЗДвП и по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Адекватно са съотнесени и към съотвестващите им санкционни разпоредби, а именно чл. 185 от ЗДвП и чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от ЗДвП, като и двете наложени административни наказания – съответно глоба в размер на 20 лв. за второто нарушение и глоба в размер на 10 лв. – за третото нарушение също са посочени в закона във фиксиран размер, поради което и оразмеряването им не подлежи на преценката на АНО и като е наложил глобите именно в този размер същият правилно е приложил закона.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на такива.
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния
процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 от ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. В случая не се претендира възлагането на
разноски от въззиваемата страна и такива съответно не
са надлежно удостоверени като размер, поради което и с оглед изхода на делото
такива не следва да се присъдят.
Предвид гореизложеното и като намери обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и обосновано, на основание чл. 63 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-001318/18.02.2020 г., издадено от Началника на Група към ОДМВР-Пловдив, с-р „Пътна Полиция“ – Матей Василев Матов, с което на Б.Г.К., ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания:
1. На основание чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушение по 174 ал.3 от ЗДвП.
2. На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП.;
3. На основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП - “Глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: