Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 12.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд , гражданска
колегия, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни , през две хиляди
и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря П. Буюклиева …и в присъствието на
прокурора…………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 3644 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК във връзка с
чл. 124 ал.1 ГПК и с чл. 110 и сл. ЗЗД.
В подадената искова
молба от от процесуалния представител на ищеца – адв. Р.В., против „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД
ЕИК: ********* и „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********,
се твърди, че съгласно
изпълнителен лист, който бил издаден по ч. гр. дело № 2350 от 2010 г. на
PC - Пазарджик, ищецът Н.Р.Р. ЕГН **********
*** бил
осъден да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД с ЕИК ********* /със сегашно
наименование „Транзакт юръп” ЕАД/, сумата от 797,88 лв. – главница, сумата от
85,71 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.06.2010 г., както и разноски по делото в размер на 125,00 лв.
Задължението произтичало от неплатени вноски по сключения между ищеца и „Ти Би
Ай кредит“ ООД Договор за целево финанасиране № ********** от 17.11.2008 г.,
който бил от т.нар. договори за изплащане на стоки на кредит. Сочи се, че въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1147/2011г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с район на действие PC – Пловдив
и, че по същото изпълнително дело на 20.09.2011 г. на майката на ищеца била
връчена ПДИ - уведомление за образуваното изп. дело, като на 10.11.2011 г. била
наложена възбрана върху собствения недвижим имот на ищеца, а именно апартамент
с площ от 63,81 кв.м., находящ се в гр. Пазарджик, ул. „П.Б.“ № 6 , ет. 1 , ап.
2. Твърди се още, в исковата молба, че от налагането на възбраната на
10.11.2011 г. до 28.04.2014 г. не са извършвани никакви действия по
принудително изпълнение по това дело. Излагат се твърдения, че с изтичането на
двугодишния срок от 10.11.2011 г. до 10.11.2013 г. съобразно разясненията на т.
10 от ТР № 2 по ТД № 2 /201 Зг на ОСГТК, изпълнителното производство се считало
за прекратено ех lege, въпреки, че липсвало произнасяне на съдебният
изпълнител. Сочи се, че през м. април
2014 г. по молба на взискател, делото е било препратено за продължаване към ЧСИ
Мария Ангелова peг. № 884 в КЧСИ, с район на действи PC - Пазарджик, където
било образувано изпълнително дело № 825/14 г. по описа на ЧСИ, и че по същото
дело не били предприети никакви действия на принудително изпълнение и същото
било прекратено от ЧСИ през 2017 г. по силата на настъпила перемпция. Излагат
се твърдения, че с оглед настъпването на перемпция още с изтичането на
двегодишния срок към 10.11.2013 г., всички действия на ЧСИ М. Обретенова по
предаването на делото, както и действията на ЧСИ М. Ангелова по образуване на
„продълженото“ ИД се явявали незаконосъобразни. Твърди се още в исковата молба,
че на основание молба от втория ответник „АПС БЕТА България“ ЕАД с ЕИК
********* с приложен изпълнителен лист издаден срещу ищеца в полза на „Ти Би Ай
Кредит“ ООД на 19.08.2019 г. било образувано изпълнително дело № 444/2019 г. по
описа на ЧСИ Мария Ангелова, по което на длъжника по ИЛ не била връчвана покана
за доброволно изпълнение и, че до длъжника Н.Р.Р., чрез майка му било изпратено
единствено уведомление, че е образувано посоченото изпълнително дело. Също така
се сочи, че бил посочен изпълнителният лист, описани били вземанията, като към
първоначалните суми били прибавени и допълнителни такси и разноски по изпълнителното
дело и бил насрочен опис на движими вещи в дома на ищеца за 19.09.2019 г.
Твърди се още, че образуването на новото изпълнително дело № 444/19 г. и
насрочването на действия по принудително изпълнение били напълно
незаконосъобразни, защото:
На първо място – за вземането установено със заповед за изпълнение
и материализирано в изпълнителния лист издаден по гр. дело № 2350/10 г. на PC -
Пазарджик било налице настъпила погасителна давност, и, че последното валидно
действие по принудително изпълнение, по смисъла на т. 10 от ТР № 2 по ТД № 2
/2013г на ОСГТК, било извършено на 10.11.2011 г. Сочи се, и, че изискуемият от
закона 5 годишен срок, съобразно разпоредбите на чл. 110 от ЗЗД, бил изтекъл на
09.11.2015 г., както и, че не били налице факти и обстоятелства, обуславящи
спиране или прекъсване на давността през този период; На второ място – за взискателят
/АПС БЕТА България/ не била налице активна процесуална легитимация да образува
изпълнително дело по изпълнително основание, издадено в полза на друго лице /Ти
Би Ай Кредит ООД/, не бил налице валидно сключен договор за цесия, който, за да
произведе своето действие по отношение на длъжника, следвало да му бъде съобщен
по надлежния ред.
Сочи се още в исковата молба, че, всички посочени по-горе факти и
обстоятелства се установявали от анализа на приложените по ч.гр.д. № 2350/10 г.
на PC - Пазарджик, изп. дело № 1647/11г. на ЧСИ Обретенова peг. № 758 на КЧСИ с
район на действие PC - Пловдив, изп. дело № 825/14г. и изп. дело № 444/19г. на
ЧСИ М. Ангелова, peг. № 884 на КЧСИ с район на действие PC - Пазарджик. Моли се
съдът, след анализ на изложените факти и събраните по делото доказателства да
приеме за установено, че посочените в изпълнителен лист издаден по ч. гр. дело
№ 2350 от 2010 г. на PC - Пазарджик, в полза па „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД с ЕИК
********* /със сегашно наименование „Транзакт юръп“ ЕАД/, суми, както следва:
797,88 лв. - главница, сумата от 85,71 лв. обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2010 г., както и разноски по
делото в размер на 125,00 лв. са недължими, като погасени по давност, както и
начислените и посочени в уведомлението суми - такси и разноски по изпълнително
дело № 444/19 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова peг. № 884 на КЧСИ, както
следва: 150,00лв. - разноски по изпълнителното дело и 350,16 лв. - такси по
Тарифа към ЗЧСИ са недължими, като такива начислени и претендирани на погасено
по давност правно основание. Също така, е отправена молба към съда, да осъди
ответниците „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД ЕИК ********* и „АПС БЕТА България“ ООД ЕИК:
********* да заплатят солидарно на ищеца Н.Р.Р. сторените по делото разноски. Формулирани
са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответниците.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното :
Между страните не са спорни обстоятелствата, че
съгласно Заповед № 1594/18.06.2010
г. по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист издаден на 25.08.2020 г. от PC гр.Пазарджик по ч. гр.д. № 2350/2010 г. , ищецът Н.Р.Р. ЕГН ********** *** е бил осъден да заплати на „ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ „
ЕАД сумата в размер на 797,88 лв.
главница представляваща неплатено задължение по договор за целево финансиране № **********/ 17.011.2008 г. , сумата от
85,71 лв. обезщетение за забава , считано от 15.01.2009 г. до 31.05.2020 г. ,
ведно със законната лихва върху главницата считано от дтата на подаване на
заявлението в съда - 16.06.2020 г. до
окончателното изплащане и сторени по делото разноски в общ размер от 125,00 лв.
Не е спорно и се установява от представените по делото копие
от молба за образуване на изпълнително дело и протокол от 11.08.2011 г. по изп.д. № 20117580401647 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова , че по молба на заявителя „ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ „ ЕАД – ответник в настоящото производство
против Н.Р.Р. е било образувано
изпълнително производство въз основа на издадения по ч.гр.д. № 2350/2010 г. по описа на ПРС изпълнителен лист . Установява
се , че по това изпълнително дело е наложена възбрана върху недвижим имот
собственост на длъжника , съгласно постановление на ЧСИ от 08.11.2011 г. , като
съгласно предтавения протокол от 28.04.2014 г., изпълнителното дело е било
изпратено по подсъдност на ЧСИ Мария
Ангелова и е образувано под № 20148840400825, по което няма данни за извършени
изпълнителни действия.
Дугото представено по делото изпълнително дело е под №
20198840400444 по описа на ЧСИ Мария Ангелова, като видно от документите
приложено към същото, това изпълнително производство е образувано по молба на
втория ответник „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ „ ООД вх. № 8565/19.08.2019 г. , след като
предходно изпълнително производство №
825/2014 г. е било прекратено по перемция. Същият факт не се оспорва , а съдът
взема предвид отбелязването извършено върху представения наново изпълнителен
лист, видно от което изпълнително дело образувано първоначално от ЧСИ Мариана
Обретенова № 1647/ 2011 г. , с връчена на 26.09.2011 г. покана за доброволно
изпълнение е било прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК на 17.01.2017 г.
По новообразуваното дело са изпратени по
молба на взискателя запорни съобщения до
ОББ АД , като също е изпратено и съобщение с покана за доброволно изпълнение ,
връчено на 26.08.2019 г. По молба на ЧСИ
на 12.09.2019 г.е заличено вписването на възбраната допусната , в хода
на по изп.д. № 20117580401647 по описа
на ЧСИ Мариана Обретенова и е спряно производството по делото въз основа на
допуснато обезпечение на иска в настоящото проиводство с обезпечителна заповед
от 18.09.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство.
В настоящия случай е предявен иск за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се
квалифицира по чл.
439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл.
439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право
може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен
лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение или съдебно решение , като се позова на факти /погасяване по давност, плащане,
прихващане и др./, настъпили след издаването на подлежащия на изпълнение съдебен акт.
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на чл.416 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК , като страните не спорят и не представят доказателства , длъжникът да
е реализирал правата си чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК , а
кредитрът да е предявил иск по чл. 422 ГПК
за постановяване на установително съдебно решение. Ищецът изтъква и поддържа
настъпването на един правопогасяващ факт
– погасяване на задълженията чрез
настъпване на последиците на погасителната давност. Тези твърдения за
настъпило след издаването на изпълнителния лист обстоятелство обуславя допустимостта на предявения
иск съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.
Искът по чл.
439 ГПК е иск за оспорване на изпълнението, поради и
което надлежна страна по него се явява именно взискателят в изпълнителното
производство. Видно от представените документи
издадени по частно гражданско дело в
заповедното проиводство и докуменните приложени към изпълнителните производства
, е че както заповедното, така и първото изпълнително производство са били образувани
по молба на първия ответник „ТРАНСКАРТ
ЮРЪП „ ЕАД / с предишно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ „ЕАД / а висящото към
настоящия момент изпълнително дело е образувано по молба на втория ответник
„АПС БЕТА България „ ООД , който се заявява като кридитор на ищеца в качеството
му на цесионер по договор за цесия 23.02.2015 г. По настоящото дело този
взискател , в съотвествие с доказателствената тежест, която носи не е
представил доказателства за своята надлежна пасивна материално- правна
легитимация като кредитор на ищеца, като такива доказателства липсват и в
изпратените копия от образуваното по негово искане изп. Д № 20198840400444 по
описа на ЧСИ Мария Ангелова. Поради това и само на това основание , съдът
следва да уважи иска по отношение на този взискател, тъй като в исковата си
молба , ищецът е оспорил именно този факт, а именно – правото на взискателя
като кредитор на длъжника да поиска принудително изпълнение и при липсата на доказателства за този факт,
установяването на който е в тежест на
страната , която черпи блаоприятни за себе си правни последици, отрацателният
иск следва да бъде уважен на това основание в тази му част.
Независимо
от изложеното по –горе, съдът намира за основателни твърденията и доводите
изложени в исковата молба за погасяване
на задълженията на ищеца поради изтекла погасителна давност по следните
съображения.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г.
от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т.
10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за
изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
От тук следва извода , че релевантният момент за преценка относно
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност в
хипотезата на перемирано изпълнително производство, е последното по ред
поискано от взискателя или предприето изпълнително действие по вече
прекратеното поради перемция изпълнително производство.
Правните последици на перемцията на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
на погасителната давност са санкция за бездействащия кредитор, който е имал
възможността на действа с оглед на защитата на интересите си, но не е сторил
това. При перемцията тези последици водят до прекратяване на
изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично постановление
на съдебния изпълнител, което автоматично води и до отпадане на валидността на
всички процесуални действия по прекратеното изпълнително производство.
Изключение е създадено единствено по отношение на третите лица.
Съгласно Постановление № 3 от
18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес. Това Постановление действа до 25.06.2015 г.,
когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. същото е обявено за
изгубило сила.
В настоящият казус от значение
е въпросът относно момента, от който започва да тече погасителната
давност по отношение на процесните вземания. В случая
единственото валидно изпълнително действие, извършено по изпълнително дело
№ 1647/2011 г. по описа на ЧСИ Мриана
Обретенова / изпратено по подсъдност на
ЧСИ Мария Ангелова и образувано под №
20148840400825/ , е наложената възбрана върху имот собственост на длъжника , вписана с вх. №
6233/10.11.2011 г. по описа на СВ при
ПРС. От този момент започва да тече нов давностен срок, който с оглед
характера на вземанията е петгодишен. Към този момент обаче, все още е било в
сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, съгласно което самото образуване на изпълнително дело прекъсва
давността до изтичането на срока предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК .
Предвид факта, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона – чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичане на две години от датата на последното (и
единствено) валидно изп. действие, а именно –
на 10.11.2013 г. , то срокът на погасителната давност по
отношение на процесните вземания на ищеца е започнал да
тече на тази дата и следвало да изтече на 10.11.2018 г. , от който
момент се е
погасило и правото на кредитора да иска принудително изпълнение на същите. Извършените
след 10.11.2013 г. действия по изпълнителното дело
след неговото перемиране са ирелевантни, защото се
явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са
нищожни и не могат да породят своите последици, т.е да прекъснат давността. След като е изтекъл предвидения петгодишния давностен срок с молба
от 19.08.2019 г. е образувано ново
изпълнително дело № 20198840400444 г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова.
Вземането срещу длъжника по договора за целево финансиране се е погасило с изтичането на 5-годишна давност, чиито срок
е изтекъл преди подаване на молбата от втория ответник – взискател за образуване на изпълнителното производство.
Акцесорните вземания за лихви за забава
са се погасили в кратката 3-годишна давност. Предявеният иск да се приеме за
установено , че ищецът не дължи на двамата
ответници – кредитор и взискател в изпълнителното производство процесното парично
задължение : главница в размер на797,88 лв, сумата в размер на 85,71 лв. обезщетение за забава , разноски в ч.гр.д. по издаване на заповедтта за изпълнение в
размер на 125,00 лв. – се явява основателен.
Исковите претенци
включващи 150,00 лв. разноски в изпълнителното производство и 350,00 лв. такси по ТЗЧСИ или в общ размер
от 500,16 лв. – са недопустими. Това е така, тъй като чрез иск длъжникът може
да оспори изпълнението на вземането,за събирането на което е образувано
изпълнителното дело. Таксите и
разноските в изпълнителното производство не са установени по съдебен ред /
както изисква разпоредбата на чл. 439 ГПК / , същите се определят едностранно
от съдебният изпълнител, а действията по незаконосъобразното им определяне послежат на обжалване пред съответния окръжен
съд. Освен това уважаването на претенцията по чл. 439 ГПК в останалата й част
чрез установяване недължимост на вземанията по изпълнителното основание, ще има
като законна последица и отпадане на отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство. Затова в тази му част производството по делото
следва да бъде прекратено като процесуално недопустимо.
По разноските в
настоящото производство.С оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК и
представените доказателства за сторени разноски от ищеца в общ размер от 675,68
лв. , но съобразно уважената част от претенцията , ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца , при липсата на предпоставките за соридарна
отговорност / предвидена в закон или договор / разноски в общ размер от 527,88
лв. или по 263,94 лв. всеки един от тях.
Водим от
изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И :
По иска с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК предявен от Н.Р.Р. ЕГН ********** *** със съдебен
адрес ***, офис 1 против „ТРАНЗАКТ
ЮРЪП“ ЕАД ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление : гр. София, р-н Триадица, ул. „Кърниградска „ № 19 и „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н Триадица, бул. „България „ № 81В , ап.3 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните , че Н.Р.Р. ЕГН ********** не
дължи процесното парично вземане : 797,88 лв. - главница, сумата от 85,71 лв.
обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.06.2010 г., както и съдуебни разноски в размер на 125,00 лв. като погасено по
давност- представляващо вземане по издаден въз основа
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2350/2010 г. по описа на ПзРС и
предмет на изпълнително производство № 20198840400444 по описа на ЧСИ М.
Ангелова с рег. № 884.
ОСТАВЯ без разглеждане като процесуално недопустима
претенцията в останалата й част - за
установяване на недължимост на
начислените и посочени в уведомлението от ЧСИ суми - такси и разноски по изпълнително
дело № 20198840400444 по описа на ЧСИ Мария Ангелова
peг. № 884 на КЧСИ, както следва: 150,00лв. - разноски по изпълнителното дело и
350,16 лв. - такси по Тарифа към ЗЧСИ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част.
ОСЪЖДА „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Триадица,
ул. „Кърниградска „ № 19 и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление : гр. София, р-н Триадица, бул. „България „ № 81В , ап.3
да заплатят на Н.Р.Р. ЕГН ********** ***
със съдебен адрес ***, офис 1 сторените по делото разноски в общ размер от от 527,88 лв. или по 263,94 лв. всеки един от двамата
ответници.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: