РЕШЕНИЕ
№ 2446
гр. Бургас, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120100517 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Европетрол“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ж.
И. М., против „Пи. Ай. Ти. Клима“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя П. И. Т., за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата от 6870.22 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска,
представляваща сбор от задължения по Договор за наем от 07.12.2021 година, описани в
исковата молба, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца разноските, направени
по водене на делото.
В исковата молба е посочено, че между ищцовото дружество, като наемодател, и
ответното дружество, като наемател, на 07.12.2021 година е сключен договор за наем,
съгласно който ищецът, като наемодател предоставя за ползване под наем на ответника, като
наемател следния недвижим имот, находящ се на адрес: ***, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор ***, с площ от 89, 49 кв.м. за ползването като магазин и сервиз за
климатици. Твърди се, че договорът за наем е прекратен на основание чл.5.1.5 поради
закъснение от повече от 10 работни дни за плащане на наемната цена за месец август 2023
година. Ответникът е уведомен за прекратяване на договора за наем с нотариална покана рег.
№ *** от 21.09.2023 година, акт 1, том 5 на нотариус В. Д., рег. № *** от НК, връчена на
26.09.2023 година на ответника, като прекратяването на договора е един месец след
връчването, считано от 26.10.2023 година. Ответникът, който е наемател, е върнал имота на
11.10.2023 година с приемо – предавателен протокол. В исковата молба е посочено, че
1
ответникът, като наемател е върнал имота на 11.10.2023 година с приемо – предавателен
протокол. Ищецът излага още, че към датата на прекратяване на договора ответникът има
непогасени задължения за наем, разходи за вода, електричество и ТБО, както и СМР по
отстраняване на повреди по имота, последните дължими на основание чл.4.1.7 от договора,
както следва: сумата 1577,77 лева, представляваща наем за месец юли 2023 година, за което
задължение е издадена фактура № ********** от 03.07.2023 година, сумата 112,08 лева,
представляваща дебитно известие № ********** от 31.08.2023 година, представляваща
остатък от задължения за консумирани разходи за вода и ел. енергия за месец юли 2023
година, сумата 404,28 лева, представляваща сума, дължим за консумативни разходи за вода и
ел. енергия за месец август 2023 година, за които задължения е издадено дебитно известие №
********** от 31.08.2023 година; сумата 1577,77 лева, представляваща задължение за наем
за месец август 2023 година, за което задължение е издадена фактура № ********** от
01.08.2023 година, сумата 94,34 лева, представляваща задължения за консумирани разходи за
вода и ел. енергия за месец септември 2023 година, за които е издадено дебитно известие №
********** от 30.09.2023 година, сумата 1577,77 лева, представляваща задължение за наем
за месец септември 2023 година, за което задължение е издадена фактура № ********** от
01.09.2023 година, сумата 2959,20 лева, представляваща остатък от задължение по договор
за СМР от 15.11.2023 година, сключен с трето лице „***“ ЕООД, за което задължение е
издадена фактура № ********** от 16.11.2023 година.
В исковата молба е посочено още, че се установява от счетоводни справки при
ищеца, че ответникът е надвнесъл сумата 332,55 лева, представляваща наем за месец юни
2023 година, с която сума следва да се приспаднат и да се намалят задълженията на
ответника за първият следващ месец, който е месец юли 2023 година по първата
горепосочена фактура и задължението по тази фактура е в размер от 1245,22 лева. Твърди се,
че относно претендираните разходи за СМР, съгласно чл.4.1.7 от договора, при
прекратяването му наемателят следва да възстанови за своя сметка състоянието на имота във
вида, в който го е получил. Тъй като ответникът не е извършил същото, ищецът наемодател
е отстранил повредите и е възстановил имота, като за същото е извършил разходи за сметка
на ответника, чрез ангажирани на трето лице, което е строителна фирма в посочения размер
от 2959,20 лева, съгласно договор за СМР, фактура и протокол за извършени СМР по същия
договор. Ответникът при сключване на договора е предоставил на депозит за погасяване на
задълженията в размер на 1100 лева без ДДС, който подлежи на връщане при погасяване на
действието на договора, освен ако са налице непогасени задължения. На основание чл.4.1.7
от договора ищецът изразява изявление за прихващане чрез което удържа и прихваща сумата
от 1100 лева от гаранционния депозит за частично погасяване на задълженията за
възстановяване на разходите за извършени от ищеца СМР по възстановяване на състоянието
на имота след прекратяване на договора за наем като се погасяват частично задълженията на
ответника, който е наемател със същата сума. Предвид намаляване на задълженията на
длъжника с надвнесената сума от 332,55 лева и прихващане на депозита от 1100 лева за
задълженията за СМР, непогасените задължения остават в размер на 6 870,66 лева,
произтичащи както следва: сумата от 1245,22 лева, представляваща остатък по фактура №
2
********** от 03.07.2023 година, представляваща остатък от задължение по договор за наем
от месец юли 2023 година, сумата от 112,08 лева, представляваща дебитно известие №
********** от 31.08.2023 година, представляваща остатък от задължения за консумирани
разходи за вода и ел. енергия за месец юли 2023 година, сумата от 404,28 лева,
представляваща сума, дължим за консумативни разходи за вода и ел. енергия за месец август
2023 година, за които задължения е издадено дебитно известие № ********** от 31.08.2023
година; сумата от 1577,77 лева, представляваща задължение за наем за месец август 2023
година, за което задължение е издадена фактура № ********** от 01.08.2023 година, сумата
от 94,34 лева, представляваща задължения за консумирани разходи за вода и ел. енергия за
месец септември 2023 година, за които е издадено дебитно известие № ********** от
30.09.2023 година, сумата от 1577,77 лева, представляваща задължение за наем за месец
септември 2023 година, за което задължение е издадена фактура № ********** от 01.09.2023
година, сумата от 1859,20 лева, представляваща остатък по фактура № ********** от
16.11.2023 година по Договор за СМР от 15.11.2023 година, сключен с третото лице „***“
ЕООД и представляваща остатък от задължения за СМР по възстановяване на състоянието
на имота. Понеже ответникът и до настоящия момент отказва изпълнение на посочените
задължения за ищеца е налице правен интерес от завеждане на осъдителния иск за
заплащане на задълженията. Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът не представя писмен отговор,
не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на
делото в отсъствието на негов представител.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от
съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане
на съда от 02.02.2024г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са
вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и
неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че между страните е сключен договор за
наем от 07.12.2021г., с предмет самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който
обект е предоставен за възмездно ползване на ответника – наемател. Уговорено е месечната
наемна цена да е в размер на 1100 лева без ДДС, но в договора се съдържа клауза, че тази
наемна цена е уговорена до 31.12.2022г., а след тази дата размерът на наема се актуализира
всяка година съобразно общия индекс на потребителските цени, официално публикуван от
НСИ за предходната година. Договорът е надлежно подписан, съдържа необходимите клаузи
3
във връзка с отдаване на имота под наем и така е създал облигационно правоотношение
между страните. Видно от приемо-предавателен протокол, имотът е предаден на наемателя
на 07.12.2021г., като надлежно е описано състоянието му. Имотът е върнат от наемателя на
наемодателя с приемо-предавателен протокол от 11.10.2023г. И в този протокол е описано
състоянието на имота, като част от интериора е приета със забележки. С връщане на имота в
държане на наемодателя, договорът се счита за прекратен. Преди прекратяването му обаче
наемателят следва да заплати сумите, дължими във връзка с ползване на имота. Видно от
приложените и неоспорени фактури и дебитни известия, наемодателят е начислил за
заплащане наем за имота за месеците юли, август и септември 2023г. и такса битови
отпадъци са същите месеци. Отделно са начислени за плащане изразходваните от наемателя
консумативи за ток и вода. Сумите не са били заплатени от бившия наемател. Доколкото на
имота са били нанесени повреди от ползването по време на наема, ищецът се е принудил да
сключи договор с трето лице за извършване на СМР, по който договор е заплатил
съответното възнаграждение. Така в полза на наемодателя е възникнало, на основание
чл.4.1.7. от наемния договор, правото да иска наемателят да му възстанови разходите за
ремонта, като първо се удовлетвори от гаранционния депозит. Този депозит е в размер на
1100 лева, той е бил задържан от ищеца, а ответникът трябва да му заплати остатъка, платен
за ремонта. Вземанията на ищеца се доказват по делото. Ето защо съдът намира предявените
искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено
решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 1500.40 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пи. Ай. Ти. Клима“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: град ***, представлявано от управителя П. И. Т. да заплати на „Европетрол“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ж.
И. М. сумата от 1245.22 лева /хиляда двеста четиридесет и пет лева и двадесет и две
стотинки/, остатък по фактура № ********** от 03.07.2023 година, представляваща остатък
от задължение по договор за наем от 07.12.2021г. – наем за месец юли 2023 година, сумата
от 112.08 лева /сто и дванадесет лева и осем стотинки/, дължима по дебитно известие №
********** от 31.08.2023 година, представляваща остатък от задължения за консумирани
разходи за вода и ел. енергия за месец юли 2023 година, сумата от 404.28 лева
/четиристотин и четири лева и двадесет и осем стотинки/, дължима по дебитно известие №
********** от 31.08.2023 година, представляваща сума за консумативни разходи за вода и
ел. енергия за месец август 2023 година, сумата от 1577.77 лева /хиляда петстотин
седемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки/, дължима по фактура №
********** от 01.08.2023 година, представляваща задължение за наем за месец август 2023
4
година, сумата от 94.34 лева /деветдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/,
дължима по дебитно известие № ********** от 30.09.2023 година, представляваща
задължения за консумирани разходи за вода и ел. енергия за месец септември 2023 година,
сумата от 1577.77 лева /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/, дължима по фактура № ********** от 01.09.2023 година, представляваща
задължение за наем за месец септември 2023 година, сумата от 1859.20 лева /хиляда
осемстотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, остатък по фактура № **********
от 16.11.2023 година по Договор за СМР от 15.11.2023 година, сключен с третото лице „***“
ЕООД и представляваща остатък от задължения за СМР по възстановяване на състоянието
на имота, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от подаване на
исковата молба – 29.01.2024г. до изплащането.
ОСЪЖДА „Пи. Ай. Ти. Клима“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя П. И. Т. да заплати на „Европетрол“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от управителя Ж. И. М. сумата
от 1500.40 лева /хиляда и петстотин лева и четиридесет стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)_________
5