№ 772
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Ц. Д. с ЕГН ********** от
***************, чрез пълномощник адв.Й.А. срещу Решение № 261053 от
06.11.2020г., постановено по гр.д.№ 4284/2020 год. на ВРС, 49 с-в, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Лозенец бул.Черни връх 51Д иск за законна лихва за сумата над 43.06 лева до
претендираните 58 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 3 370 лева за периода от 19.09.2018г. до
19.11.2018г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано, както и постановено в нарушение на материалния закон.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд като се твърди, че
съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
1
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Въззивникът се позовава на Решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г., I т.о. на ВКС, в което е прието, че на основание чл. 493, ал. 1, т.
5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за вреди за
собствената си забава. Сочи се, че от датата на уведомяването на
застрахователя за събитието (19.09.2018г.) до момента на плащането от
страна на застрахователя на сумата от 1 002 лв. (19.11.2018 г.) се дължи
обезщетение за забава, което следва да бъде определено върху общият размер
на дължимото застрахователно обезщетение, а именно сумата от 3 370 лв.,
като се вземе предвид, че за същата сума е налице СПН между страните, че е
окончателния размер на дължимото застрахователно обезщетение (доколкото
със съдебното решение е съобразен факта на извършеното плащане на 1 002
лв. и ответникът е осъден да заплати още 2 368 лв.). Застрахователят е бил
длъжен да изплати целият размер на обезщетението още при остойностяване
на щетата. За този период (19.09.2018г. - 19.11.2018г.) размерът на дължимото
обезщетение за забава е 58.04 лв. (изчислено с лихвен калкулатор). Настоява
се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение
по същество, като бъде уважен иска в пълния предявен размер, както и за
присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не
ангажира писмен отговор.
Страните не са направили доказателствени искания.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
2
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с
влязло в законна сила Решение № 2982/02.07.2019г., постановено по гр.д. №
18803/2018г. по описа на ВРС, ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК ********* е осъдено да
заплати на С. Ц. Д. с ЕГН ********** сумата от 2368 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – тотална щета на собствения
му л.а марка «Алфа Ромео» с рег. № ******* настъпили вследствие на ПТП,
реализирано на 18.09.2018 г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на т.а
„Ивеко ” с рег. № ********, застрахован при ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК
********* по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
*****************, със срок на действие от 10.11.2017 г. до 09.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 13.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
От ангажираните пред исковия съд опис на необходимите документи за
приключване на щета № 0003-5000-18, се установява, че застрахователят е
надлежно уведомен за настъпилото застрахователно събитие от пострадалия
3
собственик, чрез пълномощник, на 19.09.2018г.
Не се спори, че на 19.11.2018г. на ищеца е заплатено обезщетение за
причинени имуществени вреди на л.а марка «Алфа Ромео» с рег. № *******
настъпили вследствие на същото ПТП в размер на 1002 лева.
Предметът на задължението за законната лихва, която се дължи при
настъпване на определени от закона юридически факти, е установена
нормативно. Вземането за лихва има самостоятелен характер, позволяващ
защитата му чрез отделен самостоятелен иск с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД, така както е сторено в настоящето производство.
Съгласно установената съдебна практика по прилагане на КЗ с решение
№128 от 04.02.2020г., постановено по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, т.к., Първо
т.о., е прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната
сума по чл.429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането.
Пояснено е, че съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане
срещу вреди при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е
предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната сума представлява
договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена
в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се
лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно
които застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
4
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от
КЗ / отм./ новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично
лимитира включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в
застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване
на застрахователното събитие.
До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./
застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за
заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на
съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от увредения.
Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до
уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в
застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила от 01.01.2016г./
липсва аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по отношение на
правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл.433 КЗ и
чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи
застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от
него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва
началната дата на начисляване на лихвата за забава.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
5
на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ- само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 КЗ,
т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото
лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и
от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед
изричното правило на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ, но и предвид въведената с новия
КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на
увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка
«Гражданска застраховка» на автомобилистите на осн. чл.498, ал.3 вр. чл.432,
ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
В конкретиката на случая процесното ПТП е извършено на 18.09.2018г.,
а писмената претенция пред застрахователя е заявена на 19.09.2018г.
За периода от датата на деликта до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от ищеца вреди се дължи от делинквента на осн.чл.86 от ЗЗД,
без да се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от
застрахователя на основание застрахователния договор.
6
На осн.чл.495, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице – 19.09.2018г., а
след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и предвид данните за частично
плащане (1002 лева) на целия дължим размер (3370 лева) и лихва за
собствената си забава.
С оглед присъждане с посоченото съдебно решение по гр.д. №
8684/2017г. по описа на ВРС на законната лихва върху неплатената част от
установеното застрахователно обезщетение в размер на 2368 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.12.2018г., то искът по чл.86, ал.1 от
ЗЗД следва да бъде уважен за периода от 19.09.2018г. до 12.12.2018г. при
отчитане на извършеното доброволно плащане на част от обезщетението в
размер на 1002 лева. Именно така е поискано и от ищеца с исковата молба.
Предвид възможността, когато искът е установен в своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът да определи размера по своя
преценка (по арг. от чл.162 от ГПК), при служебно извършените изчисления с
електронен калкулатор Calculator.BG се установява, че за периода от
19.09.2018г. до 19.11.2018г. (датата, на която са платени 1002 лв.) законната
лихва върху целия размер на дължимото обезщетение от 3370 лева възлиза на
58.04 лева, а от 20.11.2018г. до 12.12.2018г. законната лихва върху остатъка
от 2368 лева е в размер на 15.13 лева, или общо дължимата законна лихва
върху главницата от 3370 лева е в размер на 73.17 лева, от които се
претендират 73 лева.
Като е отхвърлил предявения иск за разликата над 43.06 лева до
претендираните 58 лева за периода от 19.09.2018г. до 19.11.2018г., исковият
съд е постановил неправилно решение, което в съответната част следва да
бъде отменено, с постановяване на съдебен акт по същество при уважаване на
иска.
По разноските : С оглед резултата по спора ответното дружеството
следва да понесе сторените от ищеца разноски пред исковия съд в размер на
410 лева, или следва да му бъдат присъдени още 84.13 лева, както и тези
сторени пред въззивната инстанция в размер на 385 лева.
7
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261053 от 06.11.2020г., постановено по гр.д.№
4284/2020 год. на ВРС, 49 с-в, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният
от въззивника срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец бул.Черни връх 51Д иск за
законна лихва за сумата над 43.06 лева до претендираните 58 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 3 370 лева за периода от 19.09.2018г. до 19.11.2018г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец бул.Черни връх 51Д ДА ЗАПЛАТИ на С.
Ц. Д. с ЕГН ********** от ***************, още 14.94 лева, представляващи
законна лихва за забава върху главницата от 3370 лева за периода от
19.09.2018г. до 19.11.2018г., която главница представлява обезщетение за
причинени имуществени вреди – тотална щета на собствения му л.а марка
«Алфа Ромео» с рег. № ******* настъпили вследствие на ПТП, реализирано
на 18.09.2018 г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на т.а. „Ивеко ” с
рег. № ********, застрахован при ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК ********* по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
*****************, със срок на действие от 10.11.2017 г. до 09.11.2018 г., на
основание чл.86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец бул.Черни връх 51Д ДА ЗАПЛАТИ на С.
Ц. Д. с ЕГН ********** от *************** още 84.13 лева, представляваща
съдебно-деловодни за първоинстанционното производство, както и сумата от
385 лв. разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9