РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. ХАСКОВО, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря В. И. К.
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500243 по описа за
2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от Прокуратурата на Р
България,чрез прокурор от Районна прокуратура- Харманли против Решение №
260133/14.12.2021г. по гр.д. № 1160/2020 г. по описа на Районен съд – Харманли.
С решение № 260133/14.12.2021г. на Районен съд-Харманли погр.д. №
1160/2020 г. по описа на съда, Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главен прокурор на РБългария, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на
С. Ж. С., сумата от 4999 лв. - частична главница от общо дължима главница в размер на 7
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени
вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното
производство по ДП № 158/2015 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, представляващо
преписка № 2563/2015 г. по описа на РП- Хасково, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска на 22.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Районен съд - Харманли е осъдил Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главен прокурор на Р.България, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, вр.
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на С. Ж. С., направените по делото разноски в размер на
1
общо 235,00 лв, за държавна такса и възнаграждения за вещи лица. Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главен прокурор на Р.България, на основание чл.38
ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата е осъдена да заплати на „Адвокатско дружество -
Йовчев и Евгениев", представляван от управителя Евгени Евгениев, адвокатско
възнаграждение в размер на 579,93 лв. Съдът е осъдил Прокуратура на Република България,
представлявана от Главен прокурор на РБългария, да заплати на РС-Харманли разноски за
вещи лица в размер на 225,00 лв.
Недоволна от решението е останала Прокуратурата на РБългария, която чрез
прокурор от Районна прокуратура - Харманли обжалва решението в срок, с оплакване за
неправилност и незаконосъобразност, постановяване на решението при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Във въззивната жалба са изложени
съображения по отношение на допуснатите процесуални нарушения от съда, като се твърди,
че подадената искова молба не отговаря на изискването на чл.127, ал.1 от ГПК. Счита, че
съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което е постановил и недопустимо
решение, като е заместил твърденията на ищеца и търсената защита с доводи, каквито не са
били направени по делото. Неправилно била разпределена и доказателствената тежест
между страните по делото, поради което се прави искане да се направи нов доклад на делото,
съдът да разпредели доказателствената тежест между страните и да се дадат указания за
ангажирането на доказателствата. Намира решението за необосновано, тъй като не било
съобразено решението на Окръжен съд - Хасково, което е поставило ищеца ****, както и
приетите експертизи по делото, поради което счита, че причините делото да бъде разгледано
в по-дълъг срок били обективни и не следвало да се вменяват във вина на Прокуратурата.
Изложени са и съображения за неправилното приложение на материалния закон, като се
твърди, че правните изводи на съда противоречат на закона. Налице била и непълнота на
доказателствата.
Прави се искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на
Районен съд – Харманли и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което
да отхвърли предявения иск. Направено е искане във въззивното производство, на основание
чл.204, ал.2 от ГПК съдът да постанови освидетелстване на ищеца по делото С. Ж. С..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на подадената
въззивна жалба от С. Ж. С., представляван от адв. Д.Й., с който се оспорва жалбата и се
излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен съд - Харманли. Счита, че не се
налага събирането на нови доказателства пред настоящата инстанция, като се твърди, че
освидетелстването на ответника по делото е несъотносимо към правния спор по делото.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от Е.И., прокурор от
Окръжна прокуратура- Хасково, която поддържа въззивната жалба, но не поддържа
направеното във въззивната жалба доказателствено искане за освидетелстване на С. Ж. С..
Въззиваемата страна редовно призована за насроченото заседание, чрез
процесуален представител адв. Богданов поддържа отговора на въззивната жалба и моли
2
съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Постановено е при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими
и необходими за изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд
фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК
изцяло се споделя от въззивния състав.
С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се
обсъди следното:
Районен съд-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.2б ал. 1 от
ЗОДОВ от С. Ж. С., поставен ****, представляван от **** Ж. С. Ж., ЕГН ********** против
Прокуратурата на Р България.
Твърди се в исковата молба,че ищецът е пострадал при ПТП на 16.11.2015 г.
настъпило на автомагистрала „Марица", км.49.400 по посока ****, в землището на ****, по
вина на М. Б., ****, управлявал товарен автомобил „Скания", ДК № **** с теглено
полуремарке ДК № ***. Товарният автомобил блъснал управлявания от ищеца „Фиат
Пунто", ДК№****, който се намирал на пътното платно. Съставен бил Протокол за ПТП №
1624130 от 16.11.2015 г., с който е констатирано настъпването на ПТП, посочени са
участниците в произшествието, които са й установени. Вследствие на ПТП ищецът
получил множество травматични увреждания: ***, ***, ***, ****, *****, ****, *****, ***,
*****, *****, ****. Бил неподвижен и на легло, като му била определена 100 %
неработоспособност с чужда помощ с ЕР на ТЕЛК № 0222/017 на 05.02.2018 г. до м. 03.2020
г. С решение от 20.06.2017 г. по гр. д. № на ОС- Хасково бил поставен *****.
На 16.11.2015 г. било образувало сл.дело № 158/2015 г. по описа на РП -
Хасково, прокурорска преписка № 2563/2015 г. и било установено, че извършител на
престъплението е водачът на товарния автомобил - ***** М. Б., като се твърди ,че след
3
произшествието не били предприети никакви мерки за неотклонение и същият напуснал
Република България. Разглеждането на делото в досъдебна фаза под ръководството на
Районна Прокуратура - Хасково продължавало вече 5 години, без делото да е внесено в съда
с обвинителен акт, при положение, че били събрани убедителни доказателства, че автор на
извършеното престъпление бил **** М. Б..Досъдебното производство по прокурорска
преписка № 2563/2015 г. по описа на РП – Хасково продължавало вече почти 5 години, без
да бъде внесен обвинителен акт в съда и без деецът дори да е намерен, за да му бъде
повдигнато обвинение. Извършителят на тежкото престъпление не бил издирван със
способите на Европейска заповед за арест или със съдействието на органите на Интерпол
през целия 5-годишен период, което се явявало съществена причина за продължителното
разглеждане на преписката. С Постановление от 20.02.2017 г. на РП - Хасково делото било
спряно, тъй като издирването на извършителя не било приключило, поради което била
налице процесуална пречка за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия. След
спирането на делото, в периода от 20.02.2017 г. до 19.11.2019 г. или в продължение на 2
години и половина, не били предприети никакви процесуално-следствени действия за
издирване на извършителя, при положение, че соченият като автор на престъплението бил
гражданин на държава от Европейския съюз, а имал и защитник по делото. С постановление
от 19.11.2019 г. наказателното производство било възобновено, като по делото била
назначена комплексна автотехническа експертиза,която експертиза не била изготвена и към
момента на предявяване на исковата молба.
Като пострадал от престъплението ищецът желаел наказателното
производство да се развие и извършителят да бъде наказан. Причинени му били няколко на
брой средни телесни повреди, а в резултат на комплексната травма свързана с опасност за
живота му търпял множество болки и ограничения в бита. Очаквал постоянно
приключването на воденото наказателно производство като непрекъснато страдал от факта,
че делото не приключва и че не се издирва активно извършителя, а с времето губел и
надежда, че ще има справедливост и възмездие за причинените му вреди. Дългият срок на
водене на досъдебното производство напълно разколебавал доверието му в ефективността
на правораздаваталната система. Изключително дългият срок на разследването му
причинявал през цялото време негативни емоции, стрес и притеснения.Накърнено било
чувството му за човешко достойнство и чувството му за справедливост.
Разглеждането на предварителното производство почти 5 години
представлявало нарушение на правата му за разглеждане на делото в разумен срок (чл. 26 от
ЗОДОВ, вр. чл. 6, § 1 от КЗПЧОС), поради което претендира обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, заради продължилото вече 5 години предварително производство
по прокурорска преписка № 2563/2015 г. по описа на РП -Хасково. Моли съда да постанови
решение с което да осъди ответника да му плати сумата в размер на 4 999 лева, предявена
като частичен иск от цялостна претенция в размер на 20 000 лева, като обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху исковата сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и
4
разноските по делото.
Прокуратурата на Република България е оспорила иска като неоснователен.
Оспорват се твърденията, че вследствие на продължителното водене на наказателното
производство, в неговата досъдебна фаза, били претърпени вреди, изразяващи се в
разколебаване на доверието в правораздавателната система, причинени негативни емоции и
стрес и други. Такива вреди реално не били претърпени. Оспорват се и твърденията, че
органите на досъдебното производство бездействали при воденето на същото. Поддържа се
тезата, че делото е с фактическа и правна сложност по критериите заложени в ТР 35-1990
ОСНК, като и забавянето му било обусловено от обективни причини. Според ответника
състоянието на ищеца, вследствие на станалото ПТП и получените травми не позволявали
търпенето на неимуществени вреди в пряка и непосредствена връзка с воденото наказателно
производство.От момента на инкриминираното ПТП до настоящия момент ищецът бил в
състояние на ****, което му състояние било пречка същият да търпи болки и страдания,
които да са в пряка и непосредствена връзка с образуваното наказателно производство.
В хода на производството пред първоинстанционния съд, по делото е било
представено влязлото в сила на 09.03.2021г. решение №260075/11.02.2021г. по гр.д.
№893/2020г. по описа на ОС-Хасково, с което е отменено пълното запрещение на С. Ж. С..
С протоколно определение от 07.07.2021г. съдът е постановил исковата молба
да се счита за предявена лично от ищеца С. С..
С обжалваното решение РС- Харманли е осъдил Прокуратурата на РБългария
да заплати сумата от 4999 лв. - частична главница от общо дължима главница в размер на 7
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени
вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното
производство по ДП № 158/2015 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, представляващо
преписка № 2563/2015 г. по описа на РП- Хасково, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на иска на 22.10.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло мотивите изложени от
РС-Харманли в обжалваното решение, поради което препраща към тях, на основание чл. 272
ГПК.
При постановяване на решенето съдът е обсъдил в пълнота всички събрани по
делото доказателства и след съвкупната им преценка е достигнал до извода за
основателност на иска. Искът е предявен от надлежна страна и при наличие на правен
интерес. Ищецът има качеството на пострадал в наказателното производство, по което
наказателно производството твърди, че е нарушен разумният срок за разследване и
разглеждане, което се потвърждава и от данните по делото. С писмо с рег.№272000 от
16.11.2015г. РП-Хасково е уведомена за образуваното следствено дело № 158/2015 г.. С
Постановление от 20.02.2017г. на РП-Хасково, на основание чл.244 ал.1, т.1, вр. чл.25, т.2
от НПК е спряно наказателното производство по ДП №158/2015г. Ищецът, вследствие на
ПТП от 16.11.2015г. от престъпление по чл.343 ал.1, б. „б", пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК е
5
претърпял средни телесни повреди.
Съгласно чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, като съгласно ал.2 на същата
разпоредба съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора, като редът по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност
от държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
ЕКПЧ.Преценката за разглеждане и решаване на делото в разумен срок се прави с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-
бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на наказателното производство, като основните критерии които следва да се
имат предвид и които съдът следва да съблюдава са сложност на делото, поведение на
страните и на компетентните органи които критерии са възприети от установената
съдебна практика.
В конкретния случай от началото на разследването, което е започнало на
16.11.2015г. - датата на образуване на наказателното производство съгл. писмо с рег.
№272000 от 16.11.2015г. до РП-Хасково) до предявяване на иска на 22.10.2020 г. са изтекли
близо 5/пет/ години, в който срок наказателното производство не е приключило. Налице са
данни по делото, че наказателното производство е било спряно на основание чл.244 ал.1,
т.1, вр. чл.25, т.2 от НПК-поради отсъствие на обвиняемия.
Решаващ за настоящия спор предмет на разглеждане е въпросът за
гражданските права на ищеца по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Съгласно чл.6, параграф 1
от ЕКПЧ всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и
задължения има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок,
от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
С оглед събраните по делото доказателства срокът от пет години надвишава
разумния срок за разглеждане и решаване на делото съгласно чл.6, § 1 от ЕКПЧ. Ищецът
който има качеството на пострадал от разследваното престъпление, в резултат на
продължилия вече пет години срок на разследване търпи негативни емоции и страдание от
това, че авторът на деянието не е открит и осъден, както и че това разколебава доверието му
в правораздавателната система. Прокуратурата на РБългария, в чиято тежест е да докаже
обстоятелства съгл. чл.154 от ГПК като ангажира доказателства, установяващи по-висока
или изключителна сложност на конкретното дело, отличаващо го по сложност -било от
фактическа или пък от правна страна, от други подобни производства, имащи за предмет
разследване на престъпление по чл.343 ал.1, б. „б", пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК по делото не
са представени,като единственото обстоятелство, за което са налице данни по делото, е че
6
наказателното производство е било спряно на основание чл.244 ал.1, т.1, вр. чл.25, т.2 от
НПК, т.е. поради отсъствието на обвиняемия М. Б. - ****, което според органа на
досъдебното производство би попречило за разкриването на обективната истина по
делото.Не са представени доказателства за предприети от страна на компетентните органи
действия по установяване местонахождението на обвиняемия и предприемане на
необходимите действия след това, така че да се докаже, че под ръководството на
Прокуратурата която ръководи досъдебното производство са били положени всички
възможни усилия чрез съществуващите за това законови процедури за издирване на
извършителя и приключване на производството в разумен срок. От момента на образуване
на наказателното производство, вкл. и след спиране на същото, до предявяване на иска, а и
до настоящия момент съответните органи не са предприели никакви действия в тази насока,
т.е. същите са бездействали, още повече че са налице данни, че авторът на деянието има
защитник, като освен това е хърватски гражданин, т.е. гражданин на ЕС, което прави
възможно установяването му чрез съответните за това механизми.С оглед изложеното
следва да се приеме,че е налице необосновано бездействие на съответните органи и то в
неразумно дълъг период от време, което несъмнено води до извод за нарушаване на
разумния срок за разглеждане и решаване на делото съгл. чл.6, пар.1 от ЕКПЧ. По делото не
е установено поведението на ищеца да е допринесло за забавяне хода на производството,
поради което следва да се приеме,че единствено поведението на ответника е причината за
неприключване на делото в разумен срок, доколкото не са взети мерки за обезпечаване на
бързото му приключване.
Необоснованото забавяне на висящото наказателно производство, чиято
продължителност е извън границите на разумния срок обуславя и правото на ищеца С., като
пострадал от престъплението, да претендира обезщетение по реда на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за
вредите, причинени му от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок.На обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ подлежат всички установени вреди,
причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, като за уважаване
на иска следва по делото да докаже настъпването на вредите, техния вид /в случая
неимуществени/, размера на вредите и причинно- следствената между вредите и
забавеното производство.Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед
общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Според ППВС № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението, като за база се вземат и икономическите
показатели и стандарт в страната.
Принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени
всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 26 от ЗОДОВ
поради което при определяне на размера следва да се съобразят освен релевантните за всяко
увреждане обстоятелства, общата продължителност на производството и доколко то се
7
явява над „разумния" срок, предвид спецификите на конкретния казус; повлияло ли е и как
воденото производство върху начина на живот на страната, значението на делото за
страната,както и предмета на забавеното производство От значение е и добросъвестността
на увредения,който в конкретния случай търпи единствено и само вреди от
продължаващото наказателно производство и към настоящия момент. Тежестта на всички
тези обстоятелства преценени в съвкупност със събраните и неопровергани показания на
св.Р. Д., които са непротиворечиви, логични и вътрешно убедителни налагат извода,че че
ищецът С. е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди вследствие на
продължително воденото наказателно производство. Според показанията на свид. Д.
ищецът продължавал да бъде неспокоен, постоянно говорел за катастрофата, и за това,че
не се разследва случая,което му въздействало негативно и не се чувствал добре. С оглед
изложеното безспорно е, че ищецът преживява негативни емоции, стрес, безпокойство и
изпитва недоверие в правораздавателната система вследствие на нарушаване разумността на
срока за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Възраженията на ответника, че ищецът вследствие на състоянието си,
настъпило след претърпяното второ ПТП от 15.08.2016г., не е бил в състояние да търпи
реално неимуществени вреди се опровергават от заключенията по съдебно-медицинската и
психиатрична експертиза. От експертните заключения се установява, че към датата на
прегледа - 21.05.2021г.,респ. м.06.2021г. ищецът е бил ориентиран за време, място и
собствена личност, отговарял логично на зададените му въпроси, водел свободен и
критичен диалог, нямало данни за психично заболяване, осъзнавал действителността, можел
да взема адекватни решения и да има позитивен социален отговор. Конкретизирано е също,
че ищецът е наясно по отношение на воденото наказателно производство във връзка с
процесното ПТП, както и че породените у ищеца усещане за неудовлетвореност,
онеправданост и безсилие, емоции на гняв и огорчение в резултат на воденото наказателно
производство не представляват психопатологични изменения.Видно от заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза ищецът С. изпада в посттравматична
травма в момента на получаване на черепно-мозъчна травма при ПТП на 15.08.2016г., но
при изписването му от УМБАЛ „Св.Георги"-Пловдив на 17.10.2016г. същият е бил с ясно
съзнание. В съдебно заседание вещото лице др.Еленски заявява още, че ищецът изпада в
**** след втората катастрофа и е в това състояние по време на болничния му престой, като е
изписан в съзнание, с ментална способност за възприемане на околната действителност и
адекватен отговор, но мисловен, не двигателен отговор всеки път. Бил е продължително
време физически безпомощен, но при ясно съзнание, което обуславя и извода за
неоснователност на възражението на ответника,че в посочения по0горе период от време не
е бил в състояние реално да търпи неимуществени вреди. Установено е по делото,че след
изписването му от болницата при втората катастрофа - 17.10.2016г. ищецът е бил с
максималните 15 точки по ***, т.е. в ментално съзнание, осъзнавал е случилото се, но
поради тежките мозъчни увреждания, имал нарушения в двигателните функции и контролът
върху тях, не върху менталните, мисловните му функции. Ищецът С. обективно не е бил в
състояние да търпи неимуществени вреди единствено по време на изпадането му в
8
състояние на *** по време на болничния му престой след второто ПТП, т.е. от 15.08.2016г.
до 17.10.2016г., т.е. приблизително два месеца, след което същият е бил в ментално
съзнание, осъзнавайки случващото се и съответно бил е способен да търпи и
неимуществени вреди.
С оглед изложеното настоящият състав на въззивния съд приема, че в
резултат на необосновано дългия в продължение на почти пет години срок на
неприключилото наказателното производство, ищецът е претърпял и продължава да търпи
неимуществени вреди под формата на ****, ***, ****, ****, *****, ****, с оглед
съзнанието, че не е направено всичко възможно, за да бъде установена обективната истина
по делото и вината на извършителя на деянието поради което има право на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетение на
причинените неимуществени вреди на ищеца за периода от 16.11.2015г. до предявяване на
иска на 22.10.2020г., като се изключат двата месеца, през които ищецът е бил в кома,
първоинстанционния съд е преценил в съвкупност всички събрани по делото
доказателства и след като е взел предвид и изтеклия продължителен срок, нарушаващ
правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е определил
обезщетение в размер от 7000 лв, до който размер искът се явява основателен и доказан.
Искът е предявен като частичен за сумата от 4999 лв., поради което следва да бъде уважен
като основателен и доказан до предявения размер от 4999,00 лева. С оглед уважаването на
главния иск основателна се явява и претенцията за лихви, поради което следва в полза на
ищеца да се присъди и законната лихва върху главницата от 4999 лв., считано от
предявяване на иска – 22.10.2020 г.до окончателното й изплащане.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради
което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото Прокуратурата на Република България, гр. София на
основание чл.38 ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на „Адвокастко дружество - Йовчев и Евгениев", Булстат: *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Бистрица" №9, ет.2, офис 4, представляван
от управителя Евг.Евгениев, адвокатско възнаграждение в размер на 579,93 лв., определено
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260133/14.12.2021 г. по гр.д. № 1106/2020 г. по
описа на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша"
9
№2, представлявана от Главен прокурор на РБългария, на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1, т.2
от Закон за адвокатурата, да заплати на „Адвокастко дружество - Йовчев и Евгениев",
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Бистрица" №9, ет.2,
офис 4, представляван от управителя Евг.Евгениев , адвокатско възнаграждение в размер
на 579,93 лв., определено съгласно чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС – София, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10