Р Е Ш Е Н И Е №..................
град
Свиленград, 19.05.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от
Съдията Административно наказателно дело №172 по описа за 2021година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000291
от 27.04.2020година на Началника на РУП към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград, с което на С.Б.Й. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .
Жалбоподателят С.Б.Й. в 7 -мо дневния за това срок
обжалва по горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения,като не било
посочено ,точно коя хипотеза предвидена в разпоредбата на чл.150а,ал.1 от ЗДвП
била налице и не било посочено основанието за отнемането на свидетелството му
за правоуправление,което съществено нарушавало правото му на защита .Оспорва
описаното нарушение,като счита че не е извършено от негова страна, като не
оспорва ,че е бил спрян и че му е бил съставен АУАН, но Заповедта на Началника
на РУ Свиленград ,въпреки че била с дата месец януари ,му била връчена по негов
спомен през месец май,поради което счита ,че адм.нарушение е несъставомерно. С
оглед на изложеното моли съда за пълна
отмяна на обжалвания акт.Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното
наказание ,като излага съображения в тази насока.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован
не се явява . За него се явява адв.Й.,която поддържа жалбата по
изложените в нея доводи.
Претендира разноски по
делото,като представя списък на същите.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника на РУП към ОД на МВР Хасково, РУ-
Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.
В придружителното писмо до
съда се отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение
в случай на присъждане на такова.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище по така постъпилата жалба.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства
по делото,както и от свидетелските показания на Д.Г.Г. , Д.Г.Г. и Г. Д.Г. се установява, че на 11.04.2020
година около 14.29 часа в град
Свиленград, област Хасково, свидетелите Д.Г.Г. и Г. Д.Г. *** към ОДМВР - Хасково) при изпълнение
на служебните си задължения в града видели
да се движи по улица Драган Цанков ,моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка „БМВ 530Д ”, с държавен регистрационен номер Х 9191 ВА което се движило по посочената улица с кръстовището на ул.Иларион Макариополски в
посока бул.България .
Полицейските служители спрели
водача на процесното МПС,което се оказало собственост на Б.П. Й. *** (след извършена
Справка в системата АИС-КАТ от актосъставителя) , а автомобилът бил управляван
от жалбоподателя .
След
като полицейските служители спрели процесния автомобил ,приканили водачът да
бъде тестван за употреба на алкохол и след извършване на
пробата,констатирали,че същият не е употребил такъв,тъй като техническото средство Дрегер 7410+
с фабр.№0185 отчело 0 промила.
Свидетелите извършили Справка в
системата АИС-КАТ,при която установили,че водачът-жалбоподател бил с отнето СУ
на МПС по административен ред.
Предвид
констатираната лишаване от правото да управлява МПС към датата на управление от страна на
жалбоподателя, в кръга на службата си, на дата 11.04.2020 година, свидетелят Д.Г.Г.
– Младши автоконтрольор в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата
(ЗДвП)), съставил против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с № 119693.
Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д.Г.Г. и Г. Д.Г..
В
изготвения АУАН актосъставителят излага описание на фактическото нарушение,
свързано с управление на МПС след като нарушителя е с отнето свидетелство
за управление на МПС по административен ред . А досежно
квалификацията, нарушението е правно квалифицирано с разпоредбата на чл. 150а
от ЗДвП, които вписва за нарушена.
АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя, който не
сочи възражения против констатациите, изложени в него.
Срещу Акта в
законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така
съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на
Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава
процесното НП № 19-0351-000291 на 27.04.2020
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган – чл. 150а от ЗДвП
и налага на жалбоподателя, за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на основание
чл.177,ал.1,т. 1 от ЗДвП ,му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .
НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 01.03.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия
документ и надлежно оформена – датирана и подписана.
По делото от страна на
жалбоподателя бе представена и приета като доказателства по делото заверено
копие на ЗППАМ №20-0351-00037/24.01.2020г., съгласно което на основание чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП временно
е отнето СУ на МПС на водача жалбоподател до решаване на въпроса за
отговорността.
От Справката за
нарушител/водач, приложена в Административно-наказателната преписка (АНП) е
видно,че със ЗППАМ №20-0351-00037/24.01.2020г.
на основание чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП временно е отнето СУ на МПС на
водача жалбоподател до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от
18месеца,като процесната ЗППАМ е връчена
на 07.05.2020година и няма данни дали същата е влязла в законна сила,тъй
като няма такова отразяване, а от описаните НП , които са влезли в сила- няма
НП с което на жалбоподателя да е наложено Адм.наказание Лишаване от право да
управлява МПС за определен срок.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават
съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година и Заповед
№ 1253з-121/15.05.2019 година на Министъра на вътрешните работи, в които
същият определя държавните служители от
МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази
съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските
показания на Д.Г.Г. , Д.Г.Г. и Г. Д.Г., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година и Заповед
№ 1253з-121/15.05.2019 година на Министъра на вътрешните работи ; ЗППАМ №20-0351-00037/24.01.2020г и справка за нарушител/водач ,последните приобщени
по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН. Свидетелите Д.Г.Г. , Д.Г.Г.
и Г. Д.Г., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и
показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло
колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира
изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
фактите, релевантни за състава на конкретните нарушения, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че същият е
управлявал МПС, но от извършената справка в системата АИС-КАТ,приели че
водачът-жалбоподател е бил с отнето СУ на МПС по административен ред.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по
своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за
установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени
доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година и справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации изложени по горе от съда.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Преди
всичко, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Извършвайки проверка за
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съобразно правомощията си в настоящото
производство и релевираните от защитата възражения, съдът констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за
отмяната му.
Производството
по установяване на административни нарушения и налагане на административни
наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и
реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното
постановление представлява юрисдикционен акт като,както за
наказания, така и за съда следва да бъде ясно за какво конкретно нарушение е наложено
наказание, очертаващи в пълен обем обективните признаци на нарушената норма.
На
първо място, се констатира допуснато съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, доколкото, в нарушение на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП не
се съдържа пълно описание на констатираното нарушение по
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на обстоятелствата, при които това нарушение е
извършено.
Макар
в АУАН и НП да е описано, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка БМВ 530 Д с
рег.№Х9191ВА, ,който водач е с отнето
СУ на МПС по административен ред, не е посочено с какъв акт и от кой
дата и за какъв период е отнето същото.
В
случая се касае за съществен реквизит от описанието на нарушението, тъй като
съгласно посочената като нарушена норма, за да управлява моторно превозно
средство, водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено,
тоест съставомерността на деянието е в зависимост от индивидуализирането с какъв адм.акт и от кой дата и за какъв период е
отнето същото и следователно тези обстоятелства се явяват съществен елемент от състава на вмененото
нарушение.
Т. е отнемането респ. изземването на СУМПС
по административен или по съдебен ред води до един и същ резултат, а именно до
липсата на СУМПС, което безспорно е в нарушение на изискването на чл. 150а от ЗДвП.
В
случая не само не е индивидуализирано с какъв
адм.акт и от кой дата и за какъв период е отнето СУ на МПС на водача,а от
доказателства по делото се установява,че такъв влязъл в сила административен
акт липсва към датата на констатиране на нарушението.
Посоченото нарушение е
санкционирано по реда на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ налагане на
наказание глоба от 100 до 300 лева за лице, което управлява МПС, след като е
лишено от това право по съдебен или административен ред. Лишаването по административен ред се извършва с наказателно
постановление на основание чл.13, б.“в“ от ЗАНН вр с чл.64 от ЗАНН или съдебно решение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Лишаването по съдебен ред се
извършва с присъда или споразумение на основание чл.37, т.7 от НК.
В настоящия случай видно
от справката за нарушител водач се установява, че жалбоподателя е имал издадено
СУМПС, № ********* валидно до 04.04.2026г.
Действително видно от Справката за
нарушител/водач, приложена в Административно-наказателната преписка (АНП) се
установява,че със ЗППАМ №20-0351-00037/24.01.2020г. на основание чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП временно
е отнето СУ на МПС на водача жалбоподател до решаване на въпроса за
отговорността,но не повече от 18месеца,но
процесната ЗППАМ е връчена на 07.05.2020година , а от друга страна
описаните в справката НП , които са влезли в сила- няма НП с което на
жалбоподателя да е наложено Адм.наказание Лишаване от право да управлява МПС за
определен срок,като има отразено,че СУ на МПС е отнето с Акт № Д
668069/24.01.2020г.,но доколкото същият няма предварително изпълнение и няма
влязло в сила НП издаден въз основа на него,а има единствено ,че е изпратен за
съдебно решение/вероятно за ангажиране на неговата наказателна,а не
адм.отговорност/,то следва да се приеме,че към датата на така посоченото по
горе нарушение,липсва ,както един от обективните признаци на твърдения за
нарушен адм.състав,а именно водача да е лишен по адм.ред от правото да
управлява МПС, но липсва и субективния елемент на твърдяното
нарушение,доколкото към 11.04.2020година , ЗППАМ №20-0351-00037/
24.01.2020г. , с която на основание чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП временно
е отнето СУ на МПС на водача жалбоподател до решаване на въпроса за
отговорността,но не повече от 18месеца , не му е била връчена и не е произвела
своя ефект,а от там знанието на водача да не управлява до решаване на
окончателния въпрос относно вината му .
Без правно значение е обаче
цитираната
ЗППАМ №20-0351-00037/ 24.01.2020г., защото с нея спрямо жалбоподателя е
била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “б”
от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
което е различно от лишаването от правоуправление по административен ред.
Без правно значение е и Акт № Д 668069/24.01.2020г. с
което му е отнето СУ на МПС е отнето,тъй
като както се посочи -Лишаването по административен ред се извършва с наказателно
постановление на основание чл.13, б.“в“ от ЗАНН вр с чл.64 от ЗАНН или съдебно решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че по отношение на това
нарушение в наказателното постановление е допусната още една неточност,
доколкото като санкционна норма е цитирана тази на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда административно наказание
за водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от
това право по съдебен или административен ред,но както се
посочи по горе същият не е лишен по адм.ред,а
е временно лишен със ЗППАМ №20-0351-00037/ 24.01.2020г. , с която
на основание чл.171,т.1,б.Б от ЗДвП временно е отнето СУ на МПС на
водача жалбоподател до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от
18месеца/дори и да се приеме,че същата е узната от водача още към момента на
издаването й,а не на датата на връчването й на 07.05.2020г./, при което правилната санкционна норма е тази на чл.
177, ал. 1, т. 2, предл.4 от
ЗДвП, която предвижда санкциониране на водач, който управлява моторно превозно
средство, след
като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.
Така допуснатите
процесуални нарушения са съществени и представляват самостоятелно основание за
отмяна на НП.
Следва също да се има предвид, че
в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието
на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици.
Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат
статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява
извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на
постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да
бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В
този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка
на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК,
който на основание чл.84 от ЗАНН е субсидиарно приложим
в административнонаказателнотопроизводство, такава възможност за поправка
на очевидни фактически грешки не е предвидена.
Именно съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на
административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на
правото на защита на наказаното лице.
Предвид това, настоящият
състав намира, че така вмененото му нарушение по чл.150а от ЗДвП ,въпреки
свидетелските показания ,доколкото липсват писмени такива, то същото не е
доказано по несъмнен начин, поради което НП следва да бъде отменено, като недоказано и
незаконосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в
полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. ,но от страна на
АНО се отправя възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл.
18,
ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 1 при интерес до 1000лева е 300 лв. или в случая 300,00лева. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно
съдебно заседание, написване на Жалба и представяне на Писмени
бележки, т.е. не е налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не
следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира минималния такъв,към момента на подписване на
договора за правна защита ,а именно 300лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ №20-0351-000291 от 27.04.2020година на Началника на РУП
към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, с което на С.Б.Й. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП на
основание чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР
–гр.Хасково със седалище и адрес на управление
гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на С.Б.Й. с ЕГН ********** *** , сумата в размер на 300,00лв., разноски по АНД №172/2021г.
по описа на РС Свиленград,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................