О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1299 24.06.2019
година гр.Бургас
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на двадесет
и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година,
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 574 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
145 от АПК.
Образувано
е по жалба на З.Д.Д., ЕГН **********, съдебен адрес:г***, адв. М.Г., против виза
за проектиране № 58 от 17.07.2017г., издадена от главен експерт –архитект в
отдел „Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“ при Община Бургас,
която е издадена на основание чл.134, ал.6 от ЗУТ за изготвяне на инвестиционен
проект за пристройка на жилищна сграда с идентификатор 07079.658.30.1 по
кадастралната карта на гр.Бургас, УПИ І-30, кв.***, по плана на зона „Г“, на
ж.к. „М.Р.“ при спазване на чл.139 и чл.143 от ЗУТ и съгласуване с
експлоатационните дружества.
Жалбоподателят оспорва визата, като
излага подробни съображения относно законосъобразността й. Твърди, че
предвидените отстояния на бъдещата пристройка са по-малки от допустимите от
закона, не е указано, че проекта следва да съответства на чл.31, ал.5 от ЗУТ,
бъдещата постройка ще препятства достъпа до слънцеогряване, издадената виза
противоречи в частта за пристрояване до 13м противоречи на ПУП-а за имота,
както и се нарушават изискванията за плътност на застрояването не повече от 40%
и за озеленяване- не по-малко от 50%, нарушено е изискването на чл.140, ал.2 от ЗУТ при действаща кадастрална карта визата да бъде издадена върху комбинирана
скица. Искането е за отмяната на оспорения административен акт. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и иска оспорената заповед да
бъде отменена. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът - главен експерт –архитект в
отдел „Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“ при Община Бургас, представя
административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Заинтересованите лица И.Г.А., Е.К.Д.- А. редовно уведомени не се явяват
и не вземат становище.
Заинтересованото лице Г.Ц.Г.-А. се явява лично, счита че жалбата е неоснователна, поради
което следва да се отхвърли, а издадената виза –потвърдена.
Делото е за повторно разглеждане след отмяна
на решението постановено по адм.д. №2378 по описа за 2017г. на Административен
съд-Бургас, с решение на ВАС по адм.д. №9415 по описа 2018г. В посоченото
решение е указано, че неправилно е конституиран главен архитект на Община
Бургас, в качеството му на ответник, тъй като издател на заповедта е главен
експерт –архитект в отдел „Геодезия, архитектура и техническа инфраструктура“
при Община Бургас
Бургаският административен съд, след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен
нотариален акт, от който е видно, че Г.А. и И.А. са собственици на поземлен
имот с площ от 587 м², с идентификатор 07079.658.30 и сграда с
идентификатор 07079.658.30.1 по кадастралната карта на зона „Г“ в ж.к. „М.Р.“ в
град Бургас, идентични с УПИ I-30 в квартал *** по плана на ж.к. „М.Р.“ (лист
40 – 45 от АД №2378/2017г.).
Жалбоподателят Д. е собственик на съседния (от югозапад) поземлен имот с
идентификатор 07079.658.99, идентичен с
УПИ II-78 в кв.*** по плана на ж.к. „М.Р.“ (лист 31 и 114 от АД №2378/2017г.).
С акт за узаконяване №В-1 от 05.03.2013 година, на
основание § 184 ал.7 и § 127 ал.8 от ПЗР на ЗИДЗУТ главен експерт „АС“ при
Община Бургас е узаконил двуетажна масивна жилищна сграда в УПИ-І1375,
идентификационен номер 07079.658.30 по плана на зона „Г“, ж.р. „М.Р.“,
гр.Бургас със застроена площ от 165,40 м², построена в поземления имот – с
дадени указания за предвиденото събаряне на част от съществуваща незаконна
сграда (лист 34 и 39 от АД
№2378/2017г.).
С декларация от 07.12.2016 година И.А. и Г.А. са
дали съгласие съществуващата в имота им „едноетажна застройка“, предвидена за
втори етап за въвеждане в експлоатация да отпадне и да бъде премахната с оглед
осъществяване на нейно място на „бъдещи инвестиционни намерения“, като е
посочено че въпросната „застройка“ попада в очертанията на бъдещо ново
строителство (лист 37 - 38
от АД №2378/2017г.). По делото е представен Констативен протокол от 02.08.2018г., от който е видно, че сграда
с идентификатор 07079.658.30.2-гараж, находяща се в ПИ с 07079.658.30 по КК на
гр.Бургас, УПИ-І-30, кв. *** по плана на ж.к. „М.Р.“, зона „Г“, гр.Бургас е
премахната.
На 14.06.2017 година е издадено удостоверение №127
от 14.06.2017г. от началник на отдел „КСВЕ“
в Община Бургас за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда, узаконена от И.А.
и Г.А. (лист 33 от АД №2378/2017г.).
С вх. № 94-01-23787 от 13.07.2017г. и вх.№
94-01-23787/1/ от 20.07.2017 година И.А. и Г.А. *** за издаване на скица –
извадка от действащия ПУП за собствения им имот УПИ І-1375 по плана на зона Г,
к-с „М.Р.“ и виза за проектиране на нова сграда – пристройка към съществуващата.
Към искането били приложени необходимите документи (лист 39 и 32 от АД №2378/2017г.).
По исканията е издададена комбинирана скица №
58/17.07.2017 година, отразяваща извадка от плана за регулация на квартала, в
който е разположен имота на семейство Асъмови, като за неразделна част от тази
скица била обявена и скица № 15 – 303179/27.06.2017 година, издадена от СГКК –
Бургас (лист 31 и 35). Последната представлява скица-предложение с отбелязване
кота –корниз-8,80м. на съществуващата сграда, за новата постройка е посочена
височина до кота –корниз.
Въз основа на подадените документи и изготвената
скица, на основание чл. 140 ал.3 във връзка с чл. 134 ал.6 от ЗУТ, ответникът
издал на заявителите виза за изготвяне на инвестиционен проект за пристройка на
узаконената и въведена в експлоатация жилищна сграда- при спазване разпоредбите
на чл. 139 и чл. 143 от ЗУТ и предварително съгласуване с експлоатационните
дружества (лист 31 от АД
№2378/2017г.).
Във визата е посочено, че имотът попада в
устройствена зона "Жс" („жилищна със средна височина, плътност и
интензивност“), съгласно т.0.4.2 от
Приложение №
2 към чл. 68 ал. 2 от Наредба № 8/14.06.2001 година за обема и съдържанието на
устройствените планове, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 8). Посочени са и устройствените показатели - Пл. до 40%, Кинт. 1,25, мин. озеленена площ - 50%, етажност - 4 етажа и Н до 13,00 метра, които са задължителни.
Отразено е, че визата не допуска намалени разстояния към съседни имоти или сгради,
включително и
към имота на жалбоподателя – при
отразено разстояние от 2,60м между съществуващата сграда (обозначена като „02“)
и регулационната линия между имотите на семейство Асъмови и Д., издателят на
обжалваната виза е посочил със зелен цвят, че минималното разстояние от
предвиденото застрояване до регулационната линия следва да е минимум 3 метра
(лист 31 – графичната част).
Със заповед № 603 от 03.04.2007г. е одобрен ПУП-ПРЗ
за имот с пл.№ 1375 по плана на зона „Г“, ж.к. „М.Р.“, гр.Бургас, който се
състои в урегулиране на имота и обособяване на УПИ І-1375, отреден за жилищно
строителство, с предвидено свободностоящо средноетажно застрояване, като се
запазва изградената в имота сграда и се предвижда надстрояване на същата с два
етажа, запазване на съществуващия гараж и ситуиране на нова едноетажна
допълваща застройка(лист 49 – графичната част). По делото е представено решение
№23-24 от 31.01.2017г. на Общински съвет –Бургас , според което за УПИ-І, част
от което е имота на заинтересованите лица Асъмови се запазват предвижданията на
съществуващите устройствени показатели.
По делото е изготвена повторна СТЕ от вещо лице
архитект, с оглед възраженията на жалбоподателя по отношение на квалификацията
на вещото лице при предходното разглеждане на делото.
Жалбата
е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, но съдът счита, че подадената жалба е недопустима поради следните съображения:
На първо място следва да се прецени дали жалбоподателят е активно процесуално легитимиран
да оспори процесния индивидуален административен акт или не, в качеството си на
носител на вещни права по отношение на имот, съседен на имота, за който е
издадена процесната скица-виза за проектиране, което
представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка. За да е
налице правен интерес за жалбоподателя следва да се засяга правната му сфера, а не други чужди права, като правният интерес трябва да е личен и пряк.
Съгласно
разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по
одобряване на подробните устройствени планове /ПУП/ и на техните изменения, са
собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане-данните от кадастралния регистър, както и
лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са
непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В разпоредбата
на чл. 131, ал.2 от ЗУТ е дадена
изрична регламентация на хипотезите, при които лицата се считат заинтересовани
и в аспекта на всяка една следва да бъде
преценен и правния интерес от оспорването за жалбоподателя.
По настоящото дело е безспорно, че жалбоподателят не е собственик или носител на вещни
права върху имота, засегнат от издадената виза. Видно от
изложената фактическа обстановка, имотът, собственост
на жалбоподателя е съседен, т.е.
не е предмет на визата и в този смисъл
правният интерес не може да произтече от нормата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ.
На следващо място от събраните по делото
доказателства съдът противно на застъпеното в жалбата в случая не може да се
обоснове правен интерес и от разпоредбата на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради
следните аргументи.
От съдържанието на оспорената скица-виза за
проектиране, заключението на вещото лице
по приетата СТЕ и от приложените писмени доказателства, се
установява че с визата за проектиране не се предвижда свързаното застрояване между имота в
който оспорващия се легитимира като носител на вещни права и този на
заинтересованата страна, нито се предвижда такова различно от предвиденото с
действащия за процесната територия ПУП, който в частта му за застрояването е
този одобрен със заповед №
603 от 03.04.2007г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за имот с пл.№ 1375 по плана на
зона „Г“, ж.к. „М.Р.“, гр.Бургас.
С посочената заповед е предвидено едноетажно
допълващо застрояване, а с визата е допуснато изготвянето на инвестиционен
проект за пристройка на жилищна сграда. От трайната съдебна практика под "промяна в застрояването" се разбира
промяна в начина, характера на застрояване, респ. в устройствените показатели
за процесната територия. В този смисъл
е Решение № 4942 от 15.04.2010 г., постановено по адм.дело № 15332/2009 г. на
ВАС, II о. Видно
от ПУП-ПРЗ, действащ за имота и оспорената виза се установява, че не е променен
начина, характера на застрояване, респ. в
устройствените показатели за процесната територия. Начинът на застрояване е за свободно застрояване, характера на застрояването-средно, устройствените показатели също са
съобразени с установените с предходен влязъл в сила подробен устройствен план. Вещото
лице посочва, че визата не е съобразена с ПУП по отношение на характера на застрояването, тъй като
предвижданията на ПУП-ПРЗ са за средно застрояване с височина до 15м., а
действителното застрояване е до 10м, което отговаря на ниско застрояване. Съдът
не споделя становището на вещото лице, тъй като в ПУП-ПРЗ са посочени
предвиждания, като допустими норми, а не норматив, който задължително следва да
бъде изпълнен, защото ако се приеме обратното означава, че всяка постройка в
имота следва да е с височина между 10 и 15м, както и че не е допустимо
строителство ако не съответства на показател плътност 40 %.
По посочените съображения съдът счита,
че с оспорваната виза за проектиране не се променя застрояването, установено със
заповед №
603 от 03.04.2007г. е одобрен ПУП-ПРЗ за имот с пл.№ 1375 по плана на зона „Г“,
ж.к. „М.Р.“, гр.Бургас поради което
оспорващият не е заинтересовано лице и по смисъла на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ,
както неправилно се поддържа от същия.
На следващо
място не се установява да се допускат намаления отстояния, за да е налице
хипотезата на чл. 131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Сградата в процесния имот е изградена при спазване на параметрите на влезлия в сила посочен
по-горе ПУП-ПРЗ. Единствено намалено отстояние е посочено от гаража до
страничната регулационна линия, което е било съществуващо и при одобряването на
посочения ПУП. Видно от допълнително представения констативен протокол тази
постройка е съборена, а с визата не се предвижда намалено разстояние до
съседния имот. Определение № 2625 от
25.02.2013 г., по адм.дело № 1784/2013 г. по описа на ВАС /където изрично е
прието, за да се потвърди изводът на първоинстанционния съд за недопустимостта
на съдебния контрол, че "Назначената по делото тройна съдебно-техническа
експертиза установява намалени разстояния между строежите в процесния УПИ I-620
и съседния такъв, собственост на жалбоподателката, но правното основания за
тяхното наличие не е новопредвидено с визата за проектиране."
С обжалваната
виза не се променя предназначението на УПИ І-30, който е предмет на самата виза, а
предназначението му е жилищно строителство, т.е. правен интерес не може да се черпи и от правната норма на чл. 131,
ал.2, т.4 от ЗУТ.
***не попада в сервитут, в защитена територия
за опазване на културното наследство или в забрана, охранителна или защитна
зона, вкл. такава за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за
които с нормативен акт и/или специфични правила и нормативи са въведени
ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот, а и дори да
бе обратното това само по себе си не може да обоснове правен интерес от
оспорването за конкретния жалбоподател, т.е. неприложима е и хипотезата на чл.
131, ал.2, т.5 от ЗУТ. От изложеното се налага извода, че оспорващият не е
сред лимитативно изброените заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, поради което не е налице правен интерес от оспорването на процесния
индивидуален административен акт. Правен интерес би бил налице, ако с
визата по чл.140 от ЗУТ е променен начина и характера на застрояването и
правилата и нормативитеза устройствената зона, а не когато е променено само
разположението, конфигурацията на предвидените
сгради, в т.ч. пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради /чл.134,
ал.6 от ЗУТ/.
По изложените съображения, Съдът счита,
че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от
лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на
основание чл. 159, т.4 от АПК следва да бъде оставане без разглеждане, а
производството по делото - прекратено.
Заинтересованите в настоящото производство страни не са
отправили надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ
/обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и 50лв. разноски за
СТЕ.
С оглед изложеното и на
основание чл. 159, т.4 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и втори състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 27.05.2019г., с което е
даден ход по същество по адм.д.№574/2019г. по описа на Адм.съд-Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З.Д.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес:г***, адв. М.Г., против виза за проектиране № 58
от 17.07.2017г., издадена от главен експерт –архитект в отдел „Геодезия,
архитектура и техническа инфраструктура“ при Община Бургас, която е издадена на
основание чл.134, ал.6 от ЗУТ за изготвяне на инвестиционен проект за
пристройка на жилищна сграда с идентификатор 07079.658.30.1 по кадастралната
карта на гр.Бургас, УПИ І-30, кв.***, по плана на зона „Г“, на ж.к. „М.Р.“ при
спазване на чл.139 и чл.143 от ЗУТ и съгласуване с експлоатационните дружества.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело
№ 574/2019 г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА З.Д. *** сумата от 150 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и СТЕ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7-
дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: