Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260048 3.XII.2020 год. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание
на двадесет и четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове
: БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря Димитрийка Христова
прокурора Валентина
Радева-Ранчева
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд №508 описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 17/28.VІІ.2020 год. по нохд №401/2020 год. РС – Свиленград в производство по реда на глава ХХVII и при условията на чл.371 т.2 от НПК е
признал подсъдимия Х.З.А., ****** гражданин, живущ в гр.З.,
Р. И. за виновен в това, че на 19.VII.2020 год. през ГКПП “Капитан Андреево -
шосе“, община С.,
област Х. влязъл през границата
на страната от Р. Т. в Р.
Б. без
разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на осн. чл.279 ал.1 вр.
чл.58а ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода” за
срок от 6 месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със
срок от 3 /три/ години и „глоба” в размер на 150 лв.
В съответствие с
така постановеното е поставил в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски.
Недоволен от така постановената присъда в частта само досежно отказа на
първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, както и досежно
размера на наложените наказания е останал защитникът на подсъдимия, който в
законния срок я обжалва с оплаквания, че отказът да се приложи нормата на
чл.279 ал.5 от НК е неправилен и незаконосъобразен, а размера на наложените
наказания е явно несправедлив. Поддържа по жалбата, че по делото са били
установени всички релевантни обстоятелства, даващи основание да се приложи
състава на чл.279 ал.5 от НК, а встрани от вниманието на съда и недооценени при
индивидуализацията на наказанията са останали предхождащи деянието
обстоятелства, предвид на които наложените наказания са явно несправедливи. Поради
това се отправят алтернативни искания – да не се налага наказание на подс.Х.А.,
или да се измени присъдата, като се намали размера на наложените такива.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По въззивната жалба не са били направени искания за събиране на нови
доказателства, такива страните нямат и пред настоящата инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият
не се явява, а неговият защитник поддържа жалбата по изложените съображения и
искания. Допълнително изтъква, че като се отчетат причините, поради които
подсъдимият е напуснал страната си, които той изложил при разпита си на
досъдебното производство, приложението на чл.279 ал.5 от НК се установявало
като напълно основателно и законосъобразно, или – алтернативно – поне да
обоснове налагането на наказания, клонящи към абсолютния минимум.
Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата неоснователна, а наведените
оплаквания - необосновани. Обръща внимание, че подсъдимият в нито един момент
не е заявил, че търси убежище в нашата страна. Наказанията били правилно
определени. Пледира да се потвърди присъдата.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените по жалбата
оплаквания и изтъкнати доводи, както и по реда на чл.314 от НПК - служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в
законния срок от процесуално легитимирано да обжалва лице, против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
По
фактическата обстановка:
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия, като по реда
на глава ХХVІІ- чл.370 и сл. от НПК и при условията на чл.371 т.2 от същия, той се е признал за виновен,
признал е всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния акт
и се е съгласил за същите да не се събират доказателства. Въззивният съд
приема, че така предприетото самопризнание кореспондира със събраните на
досъдебното производство доказателства и се подкрепя от тях, което обосновано е
преценил и първоинстанционният съд.
При това
положение фактическата обстановка по делото правилно е била приета за
установена съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт. При липсата
на оплаквания в тази насока, подробното ѝ обсъждане от настоящата
инстанция не се налага.
Така обосновано и
в съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства
първоинстанционния съд е приел за безспорно установено следното:
Подс.А. живеел в
И., гр.З. до м.юли т.г. Съпругата му и трите им ****** обаче живеели от години в Г. и той искал да се събере с
тях. За целта по незаконен начин се придвижил до И., Т., като не разполагал с никакви документи за самоличност. Там се запознал с непознато и неустановено по
делото лице, което му обещало да уреди нелегалното му превеждане през граница.
На 18.VII.т.г. около 20:30 часа заедно с други чужди
граждани, също без необходимите документи за пътуване, били натоварени в микробус, с който пътували около 3 часа.
После били качени в лек автомобил, с който пътували още около 15 минути и
спрели край главен път във вътрешността на Т. Там пристигнали два микробуса. В
единия от тях – „Мерцедес Спирнтер“, рег.№ ******** били качени три превеждани лица – подсъдимият и ****** граждани Н. Д. и Х. Д. Водачът на микробуса, ****** гражданин М. К., посочил на тримата да се
укрият в тайник – допълнително обособено място зад задните седалки на микробуса
в багажното отделение, което те и сторили. Озовали се в затворено пространство,
прилично на голям сандък. След това в купето на микробуса се качили ****** граждани и потеглили.
Около 4:30 часа
на 19.VII.2020 год. микробусът навлязъл на територията на
българския ГКПП“Капитан Андреево“. ******** служител – свид.П. П. пристъпил към митническа проверка и разпоредил да се
разтовари целия превозван багаж. Установил стокова контрабанда, осъществявана
от останалите пътници, а след обстойна проверка на купето и багажното
отделение, открил тайника и нелегално пътуващите, укрити в него три лица, между
които и подсъдимият.
Още на разпита си
на ДП подсъдимият се е признал за виновен и е направил подробни и пълни
самопризнания. Изразил е съжаление и разкаяние за стореното, като е обяснил
подбудите си с търсенето на начин да се събере със своето семейство.
Гореописаната
фактическа обстановка непротиворечиво се установява от всички събрани на ДП
доказателства – обяснения на подсъдимия, разпити на свидетели, като признанието
на подсъдимия категорично се подкрепя от същите и изводът на районния съд в
тази насока се споделя изцяло и от настоящата инстанция.
По отношение на
така възприетата и установена от първостепенния съд фактическа обстановка няма
и оплаквания по въззивната жалба.
По правната
квалификация:
И в тази насока
няма оплаквания. Следва да се изтъкне, че дадената по обвинителния акт такава
на деяниято е коректна и прецизна.
Ето защо
въззивната инстанция на свой ред приема и споделя изводите на
първоинстанционния съд, че стореното от подсъдимия от обективна страна осъществява
признаците на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, а от субективна страна той е
действал при пряк умисъл.
По вида и
размера на наказанията:
Приоритетно следва
да се обсъди оплакването по въззивната жалба за отказа на първоинстанционния
съд да приложи нормата на чл.279 ал.5 от НК и да не наложи наказание на
подсъдимия. Същото е неоснователно.
Съгласно нормата
на чл.279 ал.5 от НК – не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се
ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Преди всичко търсещият
убежище следва да декларира това на съответните гранични власти още при
навлизането си в страната. Нито при разкриването му на ГКППП „Капитан
Андреево“, укрит в тайника на автомобила, нито по-късно на разпита си на ДП подсъдимият не е споменал
абсолютно нищо за желание да получи убежище в Република Б. Напротив, той е
посочвал винаги само една и съща причина за деянието си – желанието му да
достигне до Г., за да заживее заедно със семейството си.
Република Б. не е посочена като крайна цел на пътуването му,
още по-малко – получаването на убежище в нея. Подс.А. не е изтъкнал и никакви
причини, свързани с преследване спрямо него на етническа, верска или религиозна
основа, с военни действия, бомбардировки и пр. в района, в който е живеел в И. /каквито сочи неговият защитник в пледоарията си/. Гореизложеното е
съществено, тъй като основанието за приемане нормата на чл.279 ал.5 от НК във
вътрешното ни законодателство е предвиденото в чл.31 от Конвенцията за статута
на бежанците. Според последната норма „Договарящите държави се задължават да не налагат
наказания заради незаконно влизане или пребиваване на тяхна територия на
бежанци, които, пристигайки направо от територия, където са били застрашени
животът и свободата им по смисъла на член 1, са влезли или пребивават на тяхна територия
без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и
приведат уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на
територията на страната.»
Така
установените в конвенцията предпоставки за неналагане на наказание в конкретния
казус не се установяват и по този въпрос настоящата инстанция се солидаризира
със становището на първостепенния съд. Не се сочи от подсъсдимия заплаха за
неговите живот и свобода, същият не се е представил незабавно на властите,
тъкмо обратното бил е старателно укрит с надежда да премине държавната граница,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Ето защо това оплакване
по въззивната жалба въззивният съд намира неоснователно.
Такова е и второто
оплакване – за явна несправедливост на наложените наказания.
Разглеждането на
делото при условията на глава ХХV от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от същия задължава съда при определяне на наказанието да приложи
разпоредбата на чл.58а /така съгл. чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК/, освен
ако не прецени, че по делото отделно са налице и предпоставките за приложение
на чл.55 от НК.
За престъплението
по чл.279 ал.1 от НК са предвидени наказанията - „Лишаване от свобода“ за срок
до 5 години и „Глоба“ от 100 до 300 лв.
Видно от
изложените от първостепенния съд мотиви, оценени и отчетени са установените по
делото смекчаващи обстоятелства. Настоящият съд не намира такива, които да са
убягнали от неговото внимание. Правилно е било прието и че същите не са нито
така многобройни, нито изключителни така, че и най-лекото, предвидено от закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко. Наказанието „лишаване от свобода“ е
наложено за срок от 6 месеца, т.е. съвсем близо до законовия минимум,
следователно при явен превес на смекчаващите обстоятелства. Наказанието „глоба“
също е наложено под средния размер. По-нататъшно намаляване на тези размери не
би държало сметка за сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, както и за зачестилите случаи на нарушения на държавната граница в
последните години, която е при това външна граница на ЕС и страната ни е поради
това отговорна за сигурността ѝ. Взети са предвид завишеното обществено
недоволство и непоносимост към подобни деяния, поради което следва да се държи
сметка за постигане целите и на генералната превенция.
При служебната проверка на правилността на
присъдата по реда на чл.314 от НПК- изцяло и независимо от наведените от
страните основания, въззивният съд не констатира други основания за нейното
изменение или отмяна. Поради това същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 вр. чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 17 от 28.VII.2020 год. по нохд N 401/2020 год. по описа на
РС- Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :