№32
гр. Силистра, 11.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното в. гр. д. № 64 описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 251, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на М.Д.Й., чрез процесуалния му представител адв. В., срещу Решение № 301/25.01.2018г., постановено по гр.д. № 1865/2014г. по описа на Районен съд – Силистра, с което на основание чл. 251 ГПК е допуснато тълкуване на Решение № 574/18.12.2015г., постановено по гр.д. № 1865/2014г. по описа на Районен съд – Силистра, в частта касаеща прилежащите идеални части към допуснатите до делба сгради от имот с идентификатор 66425.501.803, в смисъл, че същите възлизат на 345,51/370 от имота.
Жалбоподателят твърди, че така постановеното решение е неправилно и моли да бъде отменено, като се постанови ново решение, в което да бъде прието, че прилежащите към сградите общи части, изразяващи се в идеални части от имот с идентификатор 66425.501.803 са 296,53/370 - общо за сгради с идентификатори 66425.501.803.2 и 66425.501.803.3, а за сграда с идентификатор 66425.501.803.1 са 73,47/370. Счита, че тъй като сграда с идентификатор 66425.501.803.1 с площ от 55 кв.м. не е допусната до делба, не подлежи на делба и прилежащата към нея обща част, изразяваща се в идеални части от земята. Твърди, че при това тълкуване се създава ситуация, в която оставащият прилежащ терен на недопуснатата до делба сграда с площ от 55 кв.м. е в по-малък размер от застроената площ на самата сграда, което пък е в противоречие с определението за „прилежащ терен“, дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС.
Насрещната страна – Д.И.Й., чрез процесуалния й представител адв. Р., е депозирала писмен отговор на жалбата, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на Районен съд – Силистра, постановено по реда на чл. 251 ГПК, като неизгодно за него, редовна е и допустима. При разглеждането й по същество, като съобрази данните по делото, оплакванията на въззивника и становището на насрещната страна, съдът намира следното:
С влязло в сила на 20.06.2014г. Решение № 574/18.12.2015г., постановено по гр.д. № 1865/2014г. по описа на Районен съд – Силистра е допусната делба между страните в настоящото производство на следните имоти: едноетажна сграда с идентификатор 66425.501.803.2 с площ от 82 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор 66425.501.803.3 с площ от 4 кв.м., ведно със съответните идеални части от имота, в който са построени, а именно поземлен имот с идентификатор 66425.501.803, при квоти 2/3 за Д.Й.И. и 1/3 за М.Д.Й. и искът за делба е отхвърлен по отношение на сграда за търговия с идентификатор 66425.501.803.1, построена в същия поземлен имот.
С Определение № 194, постановено в о.с.з. на 19.04.2017г. в първоинстанционното производство пред Районен съд – Силистра, съдът е одобрил постигнатата спогодба между страните, съгласно която делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан при посочените по-горе квоти.
Съделителят М.Д.Й. е поискал от първоинстанционния съд с молба от 04.01.2018г. тълкуване на решението по допускане на делбата, с което да бъде изяснен въпросът дали текстът в диспозитива на цитираното решение „ведно със съответните идеални части от имота, в който са построени“, следва да се тълкува в смисъл, че до делба е допусната само частта от земята под сградите, предмет на делба (общо 86 кв.м.) или следва да се тълкува в смисъл, че до делба е допуснат целият поземлен имот с площ от 370 кв.м., евентуално 370 кв.м. – 55 кв.м. (с оглед площта на недопуснатата до делба сграда). Молителят е мотивирал искането си с обстоятелството, че по образуваното изпълнително дело на публична продан са изнесени 315/370 кв.м. идеални части от поземления имот с идентификатор 66425.501.803.
С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 251 ГПК, Районен съд – Силистра е приел, че поземленият имот, в който са построени сградите на различните собственици придобива статут на обща част на собствениците на сградите по начина, по който съществува при етажната собственост, съгласно т. 1, б. „д“ от ППВС № 2/1982г. Първоинстанционният съд е определил размера на общите части, прилежащи към всяка от сградите по реда на чл. 40, ал. 1 ЗС и като е отчел, че изключената от делбата сграда е построена на основата на притежаваната от М.Д.Й. 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот и на отстъпеното му право на строеж от титуляра на останалите 2/3 ид.ч. от същото право, е редуцирал полагащите се идеални части на сграда с идентификатор 66425.501.803.1 до 1/3. В този смисъл е допуснал тълкуване на решението, посочвайки че до делба са допуснати процесните сгради, ведно с прилежащите към тях 345,51/370 идеални части от имота, в който са построени, а именно поземлен имот с идентификатор 66425.501.803.
Видно от изложените доводи във въззивната жалба, въззивникът не оспорва обстоятелството, че с оглед на това, че в поземления имот са построени няколко сгради на различни собственици, земята придобива статут на обща част, но единствено не е съгласен с редуцирането на прилежащата обща част към изключената от делбата сграда до 1/3.
В съдебната практика е възприето понятието „хоризонтална етажна собственост“ за случаите, в които в дворното място съществуват две или повече самостоятелни сгради, принадлежащи на различни собственици, притежаващи общо правата върху поземления имот, в който са построени. При това положение дворното място няма самостоятелен статут, защото представлява обща част на сградите, изградени в него. Общите части са неразделна част от построените самостоятелни обекти, те нямат самостоятелно съществуване и не могат да бъдат предмет на делба – арг. чл. 38, ал. 3 ЗС, в този смисъл и т. 1, б. "д" и "е" от Постановление № 2 от 4.V.1982 г. на Пленума на ВС.
С оглед тези правни съображения и предвид обстоятелството, че жалбоподателят притежава 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, представляващ обща част на сградите, изградени в него, а изключената от предмета на делбата сграда с идентификатор 66425.501.803.1, е построена въз основата на учредено му право на строеж от притежателя на останалите 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, правилно Районен съд – Силистра е редуцирал до 1/3 прилежащите общи части към невключената в делбата сграда, т. е. 24,49/370 ид.ч. Следователно, законосъобразно е определянето и на прилежащите към допуснатите до делба сгради - с идентификатори 66425.501.803.2 и 66425.501.803.3 идеални части в размер на 345,51/370 от имота, в който са построени, а именно поземлен имот с идентификатор 66425.501.803.
Възраженията на жалбоподателя относно прилежащия терен към собствената му сграда са ирелевантни, тъй като „прилежащият терен“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС няма общо със статута на общите части, съгласно чл. 38 ЗС, каквато обща част в случая се явява поземленият имот, в който е построена неговата сграда. Цитираното от него определение, посочено в Закона за данъка върху добавената стойност, се отнася за случаите на данъчното облагане на сгради и прилежащите терени към тях и няма отношение към делбеното производство.
Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, следователно следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 301/25.01.2018г., постановено по гр.д. № 1865/2014г. по описа на Районен съд – Силистра.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.