Р Е Ш Е Н И Е
№ 58/
10. Февруари
2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На единадесети януари 2023г. в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 662/2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Община Левски срещу Заповед №
РД-14-35/11.07.2022г. на Областен управител – Плевен, с която на осн. чл. 79
ал.1 от Закона за държавната собственост са отменени: 1. АОС №
4019/09.06.2022г., с който е актуван поземлен имот с идентификатор
43236.401.230, с площ 1 764 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция,
метанстанция; 2. АОС № 149а/26.10.1997г., с който е актувано незастроено дворно
място от 1 500 кв.м., представляващо парцел IV, кв.1а по плана на гр. Левски; 3. АОС № 258/06.10.1999г.,
с който е актувано незастроено дворно място от 280 кв.м. /придаваемо/ от парцел
I към парцел IV в кв.
1а по плана на гр. Левски, издадени от Община Левски.
Жалбоподателят – Община Левски, чрез адв. Б. ***
оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон и иска отмяната й. Твърди, че към релевантния
момент до 26.03.1991г. процесният имот като поземлена територия е бил извън
регулацията на гр. Левски, включен е в регулацията на града със Заповед №
130/26.03.1991г. и съгласно предвижданията на дворищния и регулационен план на
гр. Левски от 1991г. е бил част от парцел I в кв.1а по плана с отреждане „за озеленяване“. В
периода 26.03.1991г. – 26.10.1997г. имотът, съгласно отреждането му фактически
е бил „зелена“ площ и е отговарял на предназначението си и затова приложима
норма относно трансформирането /преминаването на собствеността му от държавна в
общинска е §7 т.4 и т.6 от ПЗР на ЗМСМА / ДВ – бр. 77/1991г., в сила от 17.09.1991г./–
зелена площ за обществено ползване, така и на обект от общинската инфраструктура
с местно значение. Затова за трансформирането/преминаването на собствеността в
случая са ирелевантни последващите действия на общината по отношение на
процесния имот, извършени в периода 1997г. – 1999г. и свързани с отделянето му
от парцел I в кв. 1а по плана на гр. Левски,
с обособяването му като самостоятелен парцел с нов номер IV-3, с промяна на отреждането и предназначението му – „за
газстанция“, с придаването на допълнителни части от парцел I към новообразувания парцел IV. Всички тези действия са извършени след
трансформирането на собствеността върху имота от държавата към общината, а
предпоставките за преминаването на правото на собственост върху общините,
следва да се преценяват и да са налице към датата на влизането на закона в
сила, в какъвто смисъл е съдебната практика на ВКС. Поради това счита, че не са
налице фактическите и правни основания да се приеме, че с отменените АОС е бил
актуван неправилно и незаконосъобразно имот, който не е бил общинска, а
държавна собственост. Позовава се и на разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗОС /ДВ-
бр. 96/99г., в сила от 05.11.1999г./, според която преминават в собственост на
общините застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна
собственост, отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила
на закона подробни устройствени планове. Общата идея и в двете разпоредби е, че
критерий за разграничението на собствеността на държавна и общинска е не
наименованието на мероприятието, за което е предвиден имота, а предназначението
и потребностите, които следва да задоволява – когато предвиждането е да
задоволява обществени потребности от национално значение – собствеността се
определя като държавна, а когато задоволява обществени потребности с местно
значение – имотът е общинска собственост.Преобразуването на собствеността от
държавна в общинска настъпва ex lege – по
силата на закона и затова за правото на собственост е без значение кога имотът
е бил актуван/деактуван, тъй като тези актове не пораждат вещноправен ефект. По
делото не е налице фактически спор относно създаването, преобразуването, регулацията
и предназначението на процесния имот, а именно, че обособеният нов
самостоятелен парцел IV в кв. 1а през
1997г. и придадената към него част през 1999г. с отреждане „за газстанция“ е
бил част и е попадал в границите на парцел I в кв. 1а по плана на гр. Левски от 1991г. с отреждане
– „за озеленяване“. Този имот е бил нанесен на КК като имот с идентификатор №
43236.401.230 с площ 1764 кв.м. с предназначение – за бензиностанция,
газстанция, метанстанция - собственост на Община Левски. И е актуван съгласно
изискванията на чл. 59 от ЗОС с нов АОС
№ 4019/09.06.2022г. с посочване на идентификатора по КК. В периода 1991г. –
2022г. общината е владяла и управлявала имота, без предявяване на претенции от
областния управител, че същият е държавна собственост. Изложеното не дава основание да се направи
извод, че имотът неправилно е бил актуван като общинска собственост. Имотът
никога не е бил актуван като държавна собственост. Счита, че от мотивите на
заповедта може да се направи извод за оспорване правото на собственост на
общината, че собствеността не е била трансформирана и имота е останал държавна
собственост, с което е повдигнат спор за материално право. За установяване
правото на собственост на общината е заведен установителен иск в РС – Левски.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски съгласно представен
списък.
Ответникът – Областен управител на Област Плевен, чрез
юрисконсулт Б. изразява становище за неоснователност на жалбата като поддържа
изложените в заповедта съображения. В писмено становище излага съображения, че
не е доказано предназначението на парцел I – „за озеленяване“, нито че са извършени предвидените
обществени мероприятия и обекти от общинската инфраструктура, затова счита, че
имота и обособения от него нов имот с парцел IV не са се променяли и са останали държавна собственост.
В същото време не оспорва установените с приложените доказателства факти. Оспорва
позоваването на § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, тъй като обособения имот за газстанция
е застроен, което не отговаря на предназначението – за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, според действащия ПУП към влизане в
сила на закона. Счита, че и актуването с последния АОС № 4019/09.06.2022г. на
осн. чл. 59 ал.1 ЗОС без посочена материално-правна разпоредба също не е годно
да направи процесния имот общински. Затова както първоначалното, така и
последващите актувания на обособения имот като общински счита за
незаконосъобразни. Не оспорва факта, че имота не е актуван като държавен, но
счита че това не е основание за актуването му като общински. Счита, че
процесният имот е държавна собственост и попада в хипотезите на чл. 2 и чл. 3
от Закона за държавната собственост. Обръща внимание, че актуването е следвало
да се извърши в шестмесечен срок от
влизане в сила на ЗОС - §5 ал.1 ПЗР на ЗОС т.е. до 01.12.1996г., а парцел I – за озеленяване е актуван по-късно през 2002г. и не
е имало основание този имот да се вписва в съставените по-рано АОС за
обособения от него имот. Затова и произхода на обособения от него УПИ IV е държавен и не е станал по силата на закона общински.
Счита, че при посочените фактически основания са налице материално-правните
предпоставки и областния управител е разполагал с правомощието по чл. 79 ал.1 ЗДС да отмени съставените актове за общинска собственост. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. на осн. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ като прилага списък с разноските. А
в случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на платения от
общината адвокатски хонорар.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 79 ал.1 от Закона за държавната собственост.
Заповедта е връчена на 14.07.2022г. с писмо с обр.
разписка. Жалбата е подадена на 28.07.2022г. в законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспорената заповед на осн. чл. 79 ал.1 ЗДС са
отменени съставени актове за общинска собственост за имот с идентификатор
43236.401.230 с площ 1 764 кв.м. по КККР, представляващ парцел ІV кв.1а по
плана на гр. Левски с трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция, метанстанция.
В чл. 79 ал.1 от ЗДС е уредено специално
административно производство с цел защита на държавната собственост, според
което областният управител по местонахождение на имота има правомощието да
отмени със своя заповед Акт за общинска собственост, когато незаконосъобразно
имот – държавна собственост е актуван като общински. Съгласно чл. 79 ал.3 ЗДС
споровете за материално право се решават по съдебен ред.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в
рамките на правомощията му. В заповедта са изложени фактическите и правните
основания за издаването й.
В мотивите е посочено, че с АОС № 4019/09.06.2022г. е
актуван поземлен имот с идентификатор 43236.401.230 по кадастралната карта на
гр. Левски с площ 1764 кв.м. Актът е съставен на осн. чл. 59 ал.1 от Закона за
общинската собственост, съгласно който „При влизане в сила на кадастралната
карта за имотите – общинска собственост, се съставят нови актове за общинска
собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените
актове за общинска собственост.“ Като по-рано съставени актове за общинска
собственост са посочени: АОС № 149а/26.10.1997г. и АОС № 258/06.10.1999г. С АОС
№ 149а/26.10.1997г. е актувано незастроено дворно място от 1500 кв.м.,
представляващо парцел ІV, кв. 1а по плана на гр. Левски. Имотът е образуван
чрез изменение на дворищната регулация на парцел І, кв. 1а по плана на гр.
Левски, обособяване на самостоятелен парцел ІV, кв. 1а и отреждането му „За
газостанция“, одобрено със Заповед № 690/26.10.1997г. на Кмета на Община
Левски. Впоследствие, съгласно одобрено със Заповед № 604/05.10.1999г. на Кмета
на Община Левски частично изменение на регулационния план на парцел ІV-3, кв.
1а площта му е увеличена с 280 кв.м.,
придадени от парцел І, кв.1а, за които е съставен АОС № 258/06.10.1999г.
Приел е, че първоначално съставените АОС № 149а
/26.10.1997г. и АОС № 258/06.10.1999г. са за имот, съставляващ парцел ІV, кв.1а
по плана на гр. Левски, отреден „За газостанция“, който не попада в нито една
от нормите, определящи общинската собственост към датата на съставянето им, а
именно чл. 6 ал.1 от Закона за собствеността ( в редакцията на тази норма през
периода 17.09.1991г. – 19.04.1996г.), §7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2 ал.1 или ал.2
от Закона за общинската собственост.
Посочил е, че за останалата част от парцел І, кв.1а,
отреден „За озеленяване“ с площ 36 500 кв.м. коректно е съставен АОС № 473
от12.08.2002г., към който момент законодателят окончателно е допълнил имотите,
които преминават в собственост на общините, с разпоредбата на § 42 от ПЗР на
ЗИД на ЗОС ( ДВ – бр. 46 /1999г.), съгласно която в собственост на общините
преминават застроените и незастроени парцели и имоти – частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към момента на влизането му в сила подробни устройствени планове.
В хода на административното производството са били събрани
всички необходими доказателства за установяване статута на имота и в този
смисъл са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, но
неправилно са тълкувани и приложени съответните разпоредби относно
предназначението на имота при определянето му като общински или държавен. В
резултат на това областният управител е достигнал до погрешен извод, че имотът
неправилно е бил актуван като общински.
За да се даде отговор на спорния въпрос е необходимо
да се проследи историята на имота от неговото образуване, извършените промени в
регулационните планове, неговото отреждане и предназначение през годините, издадените
документи за собственост, актуването му като държавен или общински. За целта по
делото са изискани и приобщени всички писмени доказателства относими по тези
въпроси за периода от 1991г. до настоящия момент, назначена е и
съдебно-строителна експертиза с такава задача. От доказателствата по делото и
заключението на съдебно-строителната експертиза, неоспорена от страните се
установява следното:
Със Заповед № 130 от 26.03.1991г. на Председателя на
ОбНС – Левски е одобрен застроителният, регулационен и кадастрален план на гр.
Левски, съгласно който УПИ І в кв.1а с
площ 36 500 кв.м. е включен в регулация и отреден „за озеленяване“.
Със Заповед № 690/26.10.1997г. на Кмета на Община
Левски е одобрено изменение на дворищната регулация на парцел І в кв. 1а по
плана на гр. Левски и обособяването на самостоятелен парцел ІV и отреждането му
за „Газостанция“. Обособения имот ІV кв. 1а, представляващ незастроено дворно
място от 1500 кв.м. е актуван с АОС № 149а/ 26.10.1997г., издаден на осн. чл.
59 от ЗОбС. Съгласно посочената разпоредба, изменението на подробния
устройствен план е основание за издаването на нов АОС, когато се образуват нови
парцели, като за всеки новообразуван парцел се
съставя нов акт за общинска собственост, в който се посочват номерът и
датата на стария акт и промяната се отбелязва върху стария акт. В акта като
фактическо основание е вписана Заповед № 130/1991г. и Заповед №
690/26.10.1997г. на Кмета на Община Левски, цитирани по-горе за одобряване на
ЗРП и за обособяването на самостоятелния УПИ ІV от УПИ І и промяната на
отреждането от „озеленяване“ – „за газостанция“. В акта е вписано отстъпеното
възмездно право на строеж за „газстанция“ на Румен Николов Янков – ЕТ
„Парадизо“ с Договор от 14.01.1998г.
Предходен акт за общинска собственост за УПИ І или УПИ
ІV не е издаван. Не е издаван и стар акт за държавна собственост.
Със Заповед № 604/05.10.1999г. е одобрено частично
изменение на регулационния план на парцел ІV-3 кв. 1а като още 280 кв.м. от
незастроеното дворно място от парцел І е предадено към парцел ІV-3 кв. 1а. На
осн. чл. 59 от ЗОбС въз основа на частичното изменение на регулационния план с
цитираната заповед е съставен АОС № 258/06.10.1999г. за придаваемата част от
280 кв. м., с което целият УПИ ІV става с площ 1780 кв.м. За придаваемата част
от 280 кв.м. в АОС е отразен и сключения Анекс към договора за учредено право
на строеж върху общинска земя от 07.10.1999г. в полза на Румен Николов Янков –
ЕТ „Парадизо“ за газостанция.
За УПИ І кв.1а по плана на гр. Левски с площ
36 500 кв.м. е съставен АДС № 473/12.08.2002г. на осн. чл. 2 ал.1 т.5 от ЗОС и писмо № 1465/08.08.2002г. на Областен управител Плевен като е посочено,
че имота е бивша държавна собственост. Върху акта е отбелязано, че са съставени
нови АОС № 1142/12.04.2007г. за УПИ І с площ 35 499м. и АОС № 1148/12.04.2007г.
за УПИ ІІІ – ид.ч. с площ 1001 кв. м. Съгласно посочения в акта чл.2 ал.1 т.5 ЗОС (ДВ- бр. 44 /1996г., в сила от 01.06.1996г. ) зелените площи за обществено
ползване са обявени за общинска собственост. Между страните е водена
кореспонденция по въпроса. С писмо РД -08-00-323/21.05.2002г. Кметът на Община
Левски е поискал разрешение от областния управител за актуването като общинска
собственост на недвижим имот УПИ І кв.1а по ПУП на гр. Левски, действащ от
1991г. с площ от 36 500 кв.м. на осн. чл.2 ал.1 т.9 ЗОС (ДВ – бр.
26/2000г.), според който общинска собственост са обектите на инфраструктурата с
местно значение, предназначени за административните потребности на общините,
както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване на населението на съответната община. В отговор с писмо №
1465/08.08.2002г. Областният управител е посочил, че видно от предоставената
скица на имот І, кв.1а по ПУП на гр. Левски, утвърден със Заповед № 130/1991г.
е отреден „за озеленяване“ и предвид разпоредбите на чл. 2 ал.1 т.5 ЗОС
зелените площи за обществено ползване са общинска собственост. Затова е дал
разрешение да бъде съставен АОС за този имот.
Както за УПИ І кв.1а по плана на гр. Левски, така и за
образувания от него впоследствие УПИ ІV
с придадената допълнително част през годините не са били предявявани
претенции от областния управител, че имота представлява държавна собственост.
Не се оспорва, че според предназначението си – за озеленяване – имот І
представлява общинска собственост по силата на чл.2 ал.1 т.5 ЗОС. В оспорената
заповед Областния управител също признава, че АОС № 473/12.08.2002г. е коректно
съставен и имота представлява общинска собственост като се позовава на § 42 от
ПЗР на ЗИД ЗОС (ДВ- бр. 46/1999г.), действаща към момента на съставянето на
акта, според който в собственост на общините преминават застроените и
незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията
на действащите към датата на влизането му в сила подробни устройствени планове,
но признава това основание само за останалата част от парцел І , като изключва
обособения от него парцел ІV, предвид промененото предназначение през 1997г.
„за газстанция“.
Съставен е нов АОС № 4019/09.06.2022г. въз основа на
съставените стари актове - АОС№ 149а/26.10.1997г. и АОС № 258/06.10.1999г. на
осн. чл. 59 ал.1 от ЗОС за УПИ ІV кв.1а по плана на гр. Левски, представляващ
ПИ с идентификатор 43236.401.230 съгласно КККР на гр. Левски, одобрени със
Заповед № РД-18-2/23.01.2007г. на Изп.Директор на АГКК. Съгласно чл. 59 ал.1 ЗОС – при влизане в сила на кадастралната карта за имотите – общинска
собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се
посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска
собственост. В новосъставения акт са вписани предоставените вещни права –
учредено право на строеж от 14.01.1998г. в полза на ЕТ „Парадизо“ – за
изграждане на газстанция. Видно от приложената скица от 21.05.2022г. поземленна
СГКК- Плевен, имот с идентификатор 43236.401.230 е с площ 1764 кв.м., попада в
урбанизирана територия с начин на трайно ползване: за бензиностанция,
газостанция, метанстанция. Като собственик на имота е записана Община Левски,
въз основа на съставените предходни АОС. Останалата част от УПИ І кв.1а по
плана на гр. Левски 1991г. , актуван с АОС № 473/12.08.2002г., съгласно КККР
представлява поземлен имот с идентификатор 43236.401.3238 с площ 22 314
кв.м., попада в урбанизирана територия с начин на трайно ползване – за друг вид
озеленени площи, собственост на Община Левски.
От изложеното е видно, че процесния имот УПИ ІV, кв.1а
по плана на гр. Левски, с нов идентификатор 43236.401.230 с площ 1764 кв.м., в
урбанизирана територия, и с трайно предназначение - за газстанция съгласно
КККР, одобрени през 2007г. със заповед на Изпълнителния директор на АГКК, е
образуван с изменение на ЗРП със Заповед № 690/26.10.1997г., когато е обособен
в самостоятелен парцел ІV с отреждане – за газстанция. Преди това изменение УПИ
ІV е бил част от парцел І кв. 1а по ЗРП на гр. Левски, одобрен със Заповед №
130/26.03.1991г. на ОбНС – Левски, целият с площ 36 500 кв.м. с
предназначение – за озеленяване, когато терена е влязъл в регулация.
Актовете за общинска и за държавна собственост имат
констативен, а не конститутивен ефект и съставянето им не поражда вещно-правни
последици, затова датата на съставянето им е без значение за възникване правото
на собственост. В случаи като настоящия, когато не се касае за правна сделка
или други придобивни способи, правото на собственост на общината възниква по
силата на закона и се определя от предназначението на имота и неговото
отреждане съгласно регулационния план.
Следва да се има предвид, че по действащата преди
1990г. правна уредба не е съществувала общинска собственост като правно
понятие, а ползваните за нуждите на общините имоти са имали статут на държавна
собственост. Имот І, кв. 1а по плана на гр. Левски от 1991г., от който по-късно
е обособен имот ІV не е бил актуван преди това със стар акт за държавна
собственост. И към момента няма съставени актове за държавна собственост за двата
имота, като при извършената проверка за законосъобразност на съставените АОС,
Областният управител е отменил актуването на имот ІV кв.1а като незаконосъобразно,
но не и АОС за имот І, целият с площ 36 500 кв.м., от който е бил обособен
процесния УПИ, като преди издаването на АОС № 473/12.08.2002г. изрично е заявил
съгласието си, че имотът представлява общинска собственост на осн. чл. 2 ал.1
т.5 ЗОС с оглед предназначението си съгласно ПУП – за озеленяване, одобрен със
Заповед № 130/1991г., като зелена площ за обществено ползване.
Към момента на включване на имот І кв.1а в регулацията
на гр. Левски – 26.03.1991г. приложимата нормативна уредба - чл.6 от Закона за
собствеността гласи, че държавна, съответно общинска собственост са вещите,
обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и
вещите, които държавата или общините придобиват. Нормата е изменена с ДВ – бр.
77 от 1991г. като вече съдържа изрично изброяване на имуществото, което се
определя като общинска собственост – т.1 – предоставеното със закон в
собственост на общините, т.8 – прехвърлено в собственост на общините съгласно
преходните разпоредби на този закон - ЗИД на ЗС, с който едновременно е бил изменен
и ЗМСМА.
§ 7 т.4 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ – бр. 77/1991г., в сила от
17.09.1991г.) определя като общинска собственост зелените площи за обществено
ползване. Следователно УПИ І кв.1а отреден за озеленяване по ЗРП на гр. Левски
от 26.03.1991г. по силата на закона - § 7 т.4 ПЗР на ЗМСМА е преминал в
собственост на общината.
Последващите действия за изменение на ПУП- ПРЗ и
обособяването на процесния УПИ ІV и промяната на отреждането на имота – за
газстанция със Заповед № 690/26.10.1997г., както и придаването на допълнителна
част от парцел І към парцел ІV са извършени след трансформацията на собствеността в общинска
по силата на закона и затова не могат да променят правото на собственост на
общината върху имота, а промененото отреждане – за газстанция е без значение. Още
повече, че и съгласно §7 т.3 и т.6 ПРЗ на ЗМСМА - незастроените парцели и имоти
в селищните територии, предназначени за обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, както и обектите на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначени за административните потребности на общините, както и
за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно и комунално
обслужване също са обявени по силата на закона за общинска собственост и
промененото предназначение – „за газстанция“ не влиза в противоречие с цитираните
разпоредби, определящи имот с такова предназначение като част от общинската
инфраструктура с местно значение за благоустройствени и комунални мероприятия
за търговско и комунално обслужване, също за общинска собственост.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл.2 ал.1 т.4 и т.6 ЗОС (ДВ-бр.44/ 1996г.), действаща към момента на обособяването на УПИ ІV през
1997г. и придаването към него на част от УПИ І през 1999г.
Със Закона за общинската собственост (ДВ – бр.
44/1996г., в сила от 01.06.1996г.) и Закона за държавната собственост (ДВ –
бр.44/1996г., в сила от 01.06.1996г.) се дава по-детайлна уредба на двата вида
собственост. Никое от изброените в чл. 2 или чл.3 ЗДС основания не определя
процесния имот като държавна собственост.
Неправилно областният управител е изследвал действащите
към момента на съставянето на актовете за общинска собственост нормативни
разпоредби, тъй като актовете само установяват възникнало право на общинска
собственост и нямат правопораждащо действие. То произтича пряко от закона. Поради
това и неправилно е тълкувал и приложил относимите материално-правни разпоредби
и е достигнал до грешен извод, че имот ІV кв. 1а по плана на гр. Левски с нов
идентификатор 43236.401.230 по КККР с площ 1764 кв.м. с предназначение
„газстанция“ неправилно е бил актуван като общински и отменил съставените
актове за общинска собственост.
Никъде в заповедта не се сочи, че имотът е държавен, и
че затова неправилно е бил актуван като общински, какъвто е смисълът на
производството по чл. 79 ал.1 ЗДС като целта е да се гарантира по-бърза и
ефективна защита на правото на собственост на държавата по административен ред,
чрез отпадане на констативното действие на съставените актове за общинска
собственост. Имотът никога не е бил актуван като държавен и държавата не е
предявявала претенции в този смисъл. В специално уреденото административно
производство по чл. 79 ал.1 ЗДС не се разрешава със сила на присъдено нещо
спорът за правото на собственост. В случая общината е завела граждански иск, за
да установи правото си на собственост, който ще разреши по окончателен начин
въпроса за собствеността на имота. Не са налице обаче основания, за да се приеме,
че имотът е бил държавен, и че незаконосъобразно е бил актуван като общинска
собственост. Затова и в противоречие с материално-правните предпоставки и с целта
на закона областният управител е отменил съставените актове за общинска
собственост.
Предвид изложеното оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК ответникът
следва да заплати направените от Община Левски деловодни разноски общо в размер
на 1000 лв., от които 700 лв. – за адвокатско възнаграждение и 300 лв. – за
в.л. Заплатеният от общината адвокатски хонорар не е прекомерен, тъй като не
надхвърля значително минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по административни дела без определен материален интерес
съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция към момента на упълномощаването. То е
съответно на фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита
от адвоката. Делото е протекло в две съдебни заседания, с изслушване на в.л., а
изследвания период за определяне статута на имота и относимата законодателна
уредба е значителен.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-14-35/11.07.2022г. на Областен управител – Плевен, с която
на осн. чл. 79 ал.1 от Закона за държавната собственост са отменени: 1. АОС №
4019/09.06.2022г., с който е актуван поземлен имот с идентификатор
43236.401.230, с площ 1 764 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция,
метанстанция; 2. АОС № 149а/26.10.1997г., с който е актувано незастроено дворно
място от 1 500 кв.м., представляващо парцел IV, кв.1а по плана на гр. Левски; 3. АОС №
258/06.10.1999г., с който е актувано незастроено дворно място от 280 кв.м.
/придаваемо/ от парцел I към парцел IV в кв. 1а по плана на гр. Левски, издадени от Община
Левски.
ОСЪЖДА Областна администрация – Плевен
да заплати на Община Левски деловодни разноски общо в размер на 1000 лв., от които 700 лв. – за адвокатско
възнаграждение и 300 лв. – за в.л.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/