Решение по дело №609/2009 на Районен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 януари 2010 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова
Дело: 20093110100609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 307

 

Гр. Варна, 29.01.2010

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ОБЛИГАЦИОННО ОТДЕЛЕНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година, в следният състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА

 

При участието на секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 609/2009 г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 29 ЗЗД, от П. Ц.М., ЕГН **********,***, против Д.Т.Г., ЕГН ********** и М.Б.Г., ЕГН **********, двамата с местожителство ***, с който се претендира унищожаване на сключения между страните по делото договор за покупко-продажба на Дворно място, находящо се в гр. Аксаково, с площ от 820 кв.м., ведно с построената в него Жилищна сграда и стопанска постройка, обективиран в нот. Акт № *, т. *, д. № */2004 г., като сключен при измама. Ищцата твърди, че ответниците умишлено са възбудили и поддържали у нея заблуждение, че прехвърлянето на имота ще се извърши срещу задължението им да я гледат и издържат, като в противен случай не би продала имота си. Сочи, че при нотариалното изповядане на сделката й бил прочетен договор, че дарява имота си срещу задължение за издръжка и гледане от ответниците, не й било разрешено да прочете лично нотариалния акт и твърди, че у нея съществувала нагласа да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане. Сочи, че не е получила продажната цена, вписана в акта.

Ответниците Д.Т.Г. и М.Б.Г., по реда на чл. 131 ГПК, оспорват изцяло предявения иск и молят да бъде отхвърлен като неоснователен. Твърдят, че ищцата като нормален и зрял човек е имала точна представа за сделката и е желаела извършването й. Сочат, че при изповядане на сделката липсвали данни ищцата да не е разбирала действията си, поради което и сключеният между тях договор е действителен.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното копие на нот. Акт № *, т. *, д. № */2004 г. на Варненски Нотариус № *, че на 15.12.2004 г. ищцата по делото е продала на първата ответница собственият си недвижим имот, придобит по наследство и делба: Дворно място, находящо се в гр. А., общ. А., обл. В., представляващо УПИ № *-598, в кв. *, по плана на града, с площ от 820 кв.м., при граници и съседи по скица: улица и УПИ №№ *-597, *-594,*-606, *-957, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, за сумата от 2757.10 лв.

Не се спори между страните, а и се установява от представените от двете страни писмени доказателства, че ищцата е била изключителен собственик на имота.

Не се спори между страните, а и се установява, от представеното заверено копие от удостоверение за граждански брак, че на 18.12.1971 г. М.Б.Г. и Д.Т.И. са сключили граждански брак и след брака съпругата ще носи фамилното име Г..

В хода на производството са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели: Д.П.Ж., без родство и Д.П.Ш., без родство, на страната на ищцата и Б.Н.Д.-П., на страната на ответниците. Показанията на свидетелите съдът цени в частта, в която обективират непосредствени и лични възприятия и не противоречат на приети за установени факти.

От показанията на св. Д.Ж.се установява, че познава ищцата като нейн съсед. Виждал е ответниците да я посещават още преди смъртта на сина й, като след това продължили. Първоначално споделя, че не зае да е имало разговор за прехвърляне на имота на ищцата. Впоследствие споделя, че чул, че ищцата се двоуми да си прехвърли имота през есента на 2008 г., но не му е известно дали е осъществено прехвърлянето. В началото на 2009 г. разбрал, че ще има дело и че се говори за продажба.

От показанията на св. Д.Ш.се установява, че познава и двете страни по делото. Споделя, че при посещение в дома на ищцата през 2004 г., след смъртта на сина й, тя му показала чували с багаж, за който му казала, че бил оставен от ответниците временно. При следващото посещение след една година, по повод панахида на сина на ищцата му направило впечатление, че първата ответница „много вътрешно се разпорежда в дома”. При разговор с ищцата свидетеля я предупредил да внимава как ще се разпореди с жилището си. Ищцата му отговорила, че ще види, че няма да сбърка. Свидетелят заявява, че не се е интересувал как ищцата се е разпоредила с имота. Заявява, че през 2008 г. научил, че при посещение на племенницата на ищцата в дома й е станал скандал с първата ответница и се оказало, че на ищцата неколкократно й било отказвано да види как е оформено прехвърлянето на имота и тогава разбрал, че имота е прехвърлен. Заявява, че не е чувал от ищцата, че иска да си прехвърли имота.

От показанията на св. Б.Н.Д.-П., се установява, че същата познава страните, тъй като е била ангажирана в качеството й на адвокат, във връзка с процесната сделка. Същата споделя, че сделката е била преди около 4-5 години и е касаела място и къща в гр. Аксаково. Заявява, че с ищцата се виждала два пъти, първия път във връзка с изготвянето на документите и втория път при изповядането на сделката. Споделя, че преди изповядането на сделката разговаряла с продавачката, която била категорична, че иска да продаде имота, тъй като се притеснявала от претенциите на някаква племенница върху имота, да не би тя да й вземе имота. Заявява, че продавачката не държала дори да й се запази правото на ползва имота, но свидетелката й предложила да се включи такава клауза, тъй като я попитала какво ще прави след като продаде имота, тъй като живеела в него. След това продавачката се съгласила да бъде вписано правото да ползва имота. Заявява, че била заедно със страните при изповядане на сделката, което се осъществила в стария офис на нотариус С.Д.. Нотариалният акт бил прочетен на страните и те потвърдили волята си, нотариусът отправил въпрос дали са уредени финансовите отношения на страните, при което страните заявили, категорично че са им уредени отношенията. Сочи, че страните държали да се впише цена по данъчната оценка на имота, но не знаела каква е реалната цена на имота. Заявява, че продавачката не е казвала, че се надява да я гледат и не е ставало въпрос купувачите да живеят в имота. На въпроси на ищцовата страна заявява, че причината да предложи на продавачката да си запази правото да ползва имота била, че страните категорично заявили, че тя ще остане да живее в жилището, а купувачите нямали намерение да се нанасят, в противен случай не би си позволила. Заявява, че на плащането на цената не е присъствала, но си спомня, че продавачката заявила, че всички суми за документите били от страна на купувачите.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За наличието на фактическия състав на измамата като основание за унищожаемост на сделката по чл.29 ЗЗД е небходимо наличието на следните елементи: да е сключена сделка, едната страна по сделката да е в заблуждение, това заблуждение да е предизвикано умишлено от насрещната страна и сделката да е сключена именно поради заблуждението. Въвеждането в заблуждение представлява формиране на погрешна представа у страната, създадена чрез изопачаване на действителността или чрез премълчаването й. Състоянието на заблуждение трябва да е предизвикано умишлено, а не да е резултат на наблюдения на измамения или допуснато понебрежност. Ищцата навежда твърдения, че е останала с впечатление, че имотът ще бъде прехвърлен срещу задължението на ответниците да поемат грижите по издръжката и гледането й. От събраните доказателствата обаче, не би могло да се направи извода, тези представи да са били създадени под влияние или в резултат на действия на ответниците. Нещо повече установи се от показанията на св. Д.-П., че лично пред нея ищцата категорично заявила желанието си да продаде имота, като изложила и конкретна цел, а именно да препятства бъдещи претенции на нейна племенница върху имота. Разпитаните на страната на ищцата свидетели не обективираха показания, от които да се направи извод, че ответниците са създали у ищцата погрешни представи, мотивирали я да сключи атакувания договор. В показанията им се съдържат предимно сведения за възприети от тях факти, станали им известни едва през 2008 г., когато отношенията между страните се влошили, споделени им от ищцата.

По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Разноски на ответната страна не се присъждат, предвид това че искането е направено едва с писмените бележки.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П. Ц.М., ЕГН **********,***, против Д.Т.Г., ЕГН ********** и М.Б.Г., ЕГН **********, двамата с местожителство ***, за унищожаване на сключения договор за покупко-продажба на Дворно място, находящо се в гр. *, с площ от 820 кв.м., ведно с построената в него Жилищна сграда и стопанска постройка, обективиран в нот. Акт № *, т. *, д. № */2004 г., като сключен при измама, с правно основание чл. 27, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 29 ЗЗД.

Решението подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВОС.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: