Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 108
гр. Сливен, 20. 05. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на дванадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 135 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С.А.А. с ЕГН: **********,***, подадена
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
22-0804-000136 от 28.02.2022 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР –
Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия, на основание чл.
171, т. 1, б. „в” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ на водач до успешно полагане на проверочен изпит.
В жалбата си оспорващият твърди, че преценката на
автоконтрольора, явил се на произшествието и съставил АУАН за него, е
неправилна. Посочва, че: е предприел маневра на заден ход преди автомобилът с
в. Д. К. И. да навлезе в обсега на движение на неговия автомобил; заявил е пред
автоконтрольора, че за другия водач също е било налице задължение да съобрази движението
си с неговата маневра, а не е казвал, че е бил с предимство; не счита, че
поради незнание е извършил нарушението, а поради това, че автомобилът е дошъл
от страна, която в момента не е наблюдавал; при наличието на вредни последици,
които не са съществени, не може да се твърди, че нарушението е немаловажно.
Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В жалбата е заявено искане за спиране действието на
оспорената заповед до приключване на делото с влязло в сила решение. По
искането е налице произнасяне от съда с Определение № 97 от 01.04.2022 г.,
постановено по делото в производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище счита
оспорената заповед за законосъобразна.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1 от ЗДвП.
На 28.02.2022 г. на оспорващия А. е съставен от
служител на ОД на МВР – Сливен, АУАН Серия GА бл. № 288181,
за това че: на 28.02.2022 г. в 12:00 ч.,
в г. С., у. „Б. М.“, в района на бензиностанция „ЕКО“, е управлявал лек
автомобил с Рег. № ********, като при движение на заден ход не е наблюдавал
пътя зад превозното средство, в следствие на което е блъснал преминаващия зад
него лек автомобил с Рег. № ********с в. Д. К. И., от което е последвало ПТП с
материални щети. В акта е посочено, при зададения на А. въпрос за възникналата
ситуация, същият е отговорил, че той се движил на заден ход и останалите
участници в движението били длъжни да му осигурят предимство, от което ставало
ясно, че водачът поради незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата
на движение, в следствие на което е допуснал ПТП. Актосъставителят е приел, че
водачът е нарушил чл. 40, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.02.2022 г. от Началник
Сектор към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена оспорената
в настоящото производство ЗППАМ № 22-0804-000136. С нея на оспорващия С.А. е
наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС на водач до успешно полагане на проверочен изпит. В мотивите
на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН и е прието, че А.,
в качеството му на водач на МПС, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад ППС при
движение на заден ход, допуснал е ПТП, с което виновно е нарушил чл. 40, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 21.03.2022 г. Жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството
на административния орган на 21.03.2022 г. и следователно е подадена в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, при наличие
на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен
орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при
липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е
постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя
нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „в” от ЗДвП е
предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който поради
незнание е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното
полагане на проверочен изпит. Следователно, за да бъде законосъобразно
приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки в
условия на кумулативност: оспорващият да е бил водач на МПС към момента на
проверката; да е извършил немаловажно нарушение на правилата за движение; и
нарушението да е извършено поради незнание.
В разглеждания случай не са налице всички, предвидени в
разпоредбата, материалноправни предпоставки за прилагане на мярката:
оспорващият е бил водач на МПС, извършил е немаловажно нарушение на правилата
за движение, но липсват доказателства да е извършил поради незнание немаловажното
нарушение на правилата за движение.
Не е спорно, че А., управлявайки МПС на посочените в
АУАН дата и място, при движение назад, е допуснал ПТП с преминаващия зад него
друг автомобил, от което може да се направи извод, че водачът А. не е
наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство. Неизпълнението от страна
на водача на задължението по време на движението си назад непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, е противоправно поведение – водачът не
е спазил императива на чл. 40, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Административното
нарушение по чл. 40, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП не може да бъде определено като
маловажно нарушение, тъй като не отговаря на изискванията за маловажност на
нарушението по смисъла на § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП. Но посоченото противоправно
поведение би могло да бъде основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
„в“ от ЗДвП, ако водачът е извършил немаловажното нарушение поради незнание.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото липсват доказателства за такова
незнание на правилата за движение от водача А., което да обосновава налагането
на процесната мярка. Административният орган е приел, че водачът е извършил
поради незнание немаловажното нарушение, единствено въз основа на отговора на
водача на зададен му въпрос за възникналата ситуация, поради което съдът счита,
че констатацията за незнанието е извършена формално от административния орган.
Не са събрани доказателства в административното производство дали действително
водачът знае или не правилата за движение назад, още по-малко може да се направи
категоричен извод, че нарушението е извършено именно поради незнание на тези
правила. От изложеното следва, че в разглеждания случай е наложена една крайна
принудителна административна мярка, която освен че не съответства на тежестта
на нарушението, е наложена, без да е установено по несъмнен начин наличие на
предвидената в закона материалноправна предпоставка за налагането й, а именно,
без да е налице предпоставката: извършване поради незнание на немаловажно
нарушение на правилата за движение.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0804-000136 от 28.02.2022 г., издадена от Началник
Сектор към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на С.А.А. с
ЕГН: **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „в” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до успешно полагане на проверочен изпит.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: