№ 276
гр. Варна, 17.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500212 по описа за 2022 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба,
подадена от М. Н. СТ. в качеството си на майка и законен представител на
малолетната си дъщеря Л. Б. КР., и двете от гр. Варна, представлявана по
пълномощие от адв. Г. И. от АК-Варна, против определение №
945/08.03.2022г., постановено по гр. д. № 2963/21г. по описа на ОС-Варна, в
частта му, с която е прекратено като недопустимо производството по
предявения иск от М. Н. СТ., действаща чрез родителя си М.Н.С.., против Г.
КР. ИЛ. от гр. Варна, квалифициран от съда по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Счита се,
че определението в обжалваната му част е недопустимо, тъй като иск с правно
основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД срещу ответника Г. КР. ИЛ. не е предявяван.
Отговорността на непълнолетния И. е ангажирана на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
за обезщетяване на вредите, които той виновно е причинил на ищцата,
независимо от отговорността, която носят и неговите родители на осн. чл. 48
от ЗЗД за същите вреди – двете отговорности съществуват самостоятелно и
паралелно и е солидарна. Претендира се отмяна на определението в
обжалваната му част като недопустимо и постановяване продължаването на
съдопроизводствените действия по иска против Г.И. на осн. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД.
В предвидение срок е депозиран отговор на частната жалба от Л.А.К. и
КР. ИЛ. К., с който същата е оспорена като неоснователна, тъй като
действията на сина им Габриел не са били умишлени, а освен това срещу него
са били предприети съответните възпитателни мерки, които към момента
оказват необходимото въздействие. Счита се, че предявения против сина им
иск е опит да се въздейства допълнително върху неговата психика.
Отговор на частната жалба не е депозиран от непълнолетния Г. КР. ИЛ.
и от ДСП-Варна.
1
Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което същата се
явява допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената на 08.12.21г. искова молба от М. Н. СТ., действаща в качеството
си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Л. Б. КР., и
двете от гр. Варна, насочена против Л.А.К., КР. ИЛ. К. и Г. КР. ИЛ. за
солидарното им осъждане за сумите: 30 000 лв. като обезщетение за
претърпените от малолетната ищца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на нанесената й на 20.05.21г. средна телесна
повреда, ведно със законната лихва от 08.12.21г. до окончателното изплащане
на сумата; 1 420 лв., като обезщетение за претърпените от малолетната ищца
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за проведеното й
лечение, ведно със законната лихва от 08.12.21г. до окончателното изплащане
на сумата; 1 683.47 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
30 000 лв. за периода от 20.05.21г. до 08.12.21г. Изложено е било, че на
20.05.21г. в гр. Варна М.С., (на 6-годишна възраст) е била блъсната от
ответника Г.И. (на 14 години), който е управлявал велосипед. В резултат на
удара Марина е получила множество счупвания на дясната подбедрица –
счупване на голям и малък пищял в долна трета с разместване на
фрагментите. Своевременно са били предприети съответните лечебни и
възстановителни дейности, но състоянието се подобрявало бавно. Случилоте
се е отразило на физическото и психическото състояние на пострадалото дете
като подробно са били описани лечебните и рехабилитационните дейности,
емоционалната реакция на Марина, изпитваните от нея болки и страдания и
извършените разходи за лечението. Изложено е, че доколкото
непълнолетният носи лична отговорност за вредите, които виновно е
причинил другиму по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а неговите родители носят
лична материалноправна отговорност по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД – заради
неуспешното изпълнение на родителските си задължения по отглеждане и
възпитаване на непълнолетния си син и неупражняване на необходимия
надзор, предявените искове са за солидарното осъждане на прекия
причинител и неговите родители относно дължимите обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди от непозволеното увреждане.
Безпротиворечиво се приема в доктрината (проф. П. Голева, „Деликтно
право“, изд. „Фенея“, София, 2011г., стр. 118-125, „Непозволено увреждане.
Текст с коментар и синтез на съдебната практика“, Б. Йосифов, Б. Балабанов,
Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, София, 1989г., стр. 90) и в
съдебната практика (т. 3 и 4 от ППВС № 7/1959г., решение № 19/1996г., ІІІ
н.о. на ВС, решение № 223/12.07.11г., по гр.д. № 900/10г. на ВКС, ІІІ г.о.), че
непълнолетните отговарят за непозволено увреждане на осн. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД (освен когато се окаже, че не разбират свойството и значението на онова,
2
което извършват или не могат да ръководят постъпките си), а техните
родители, отговарят лично за причинените от малолетните и непълолетните
им деца вреди на осн. чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на тези субекти е
солидарна и произтича от закона.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният от ищцата
против непълнолетния ответник Г. КР. ИЛ. в качеството му причинител на
непозволеното увреждане на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за солидарното му
осъждане заедно с неговите родители, носещи самостоятелна отговорност на
осн. чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, е допустим.
Обжалваното определение в прекратителната му част следва да се
отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия против ответника Г.И..
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 945/08.03.2022г., постановено по гр. д. № 2963/21г.
по описа на ОС-Варна, в частта му, с която е прекратено като недопустимо
производството по предявения иск от М. Н. СТ., действаща чрез родителя си
М.Н.С.., против Г. КР. ИЛ. от гр. Варна, И ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
и по отношение на този ответник.
Определението не полежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3