№ 339
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000410 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Постъпила е жалба вх. 13658/23.05.2022 г. от ЗЛ. А. А. – управител
на дружеството в процес на учредяване „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя З.А., чрез пълномощника му
адв. А.Д., със служебен адрес: **** против Решение №177 от 11.05.2022г.,
постановено по т. д. № 271/2022г. по описа на О.С.-П., с което е потвърден
отказ № ************** от 26.04.2022г. на длъжностно лице към А.В.,
постановен по заявление рег.№ ************** за вписване на първоначална
регистрация на дружество с фирмено наименование „Й.Т.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А..
Иска се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а по
същество постановено друго, с което да бъде отменен отказа на длъжностно
лице към А.В. като бъдат дадени указания за извършване на вписването на
дружеството в търговския регистър.
Постъпил е отговор от А.В., с който се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски
пред въззивната инстанция.
1
След преценка на представените по делото доказателства, както и на
изложените доводи, съдът намира за установено следното:
Жалбата на ЗЛ. А. А. – управител на дружеството в процес на
учредяване „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя З.А., е допустима. Същата е подадена от
легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на съобщение за
постановеното решение.
С Решение №177 от 11.05.2022г., постановено по т. д. № 271/2022г.
по описа на О.С.-П., е потвърден отказ № ************** от 26.04.2022г. на
длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ **************
за вписване на първоначална регистрация на дружество с фирмено
наименование „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя З.А.. Съдът е намерил, че обжалваният отказ на
длъжностно лице към А.В. за вписване относно първоначалната регистрация
на посоченото дружество, е законосъобразен, тъй като избраното фирмено
наименование – предвид сходството му с фирмата на друг регистриран
търговец - би могло да доведе до заблуждение на третите добросъвестни лица.
Приел е, че макар и графично да не е налице съвпадение, такова е
налице при фонетичното изговаряне на наименованието. С този аргумент той
се е произнесъл по същество по жалбата против обжалвания акт на
длъжностното лице към А.В. като го е потвърдил.
Наведеният в жалбата довод за незаконосъобразност на
постановеното решение, потвърждаващо акта на длъжностното лице, е
погрешна преценка на съда за идентичността на двете наименования – това на
вече регистрирания търговец и това на настоящия заявител. Посочва, че
буквения състав на двете фирмени наименования е различен, което намира за
достатъчно за индивидуализацията и уникалността на фирмата, така че двете
дружества да бъдат отличавани от третите заинтересовани лица.
Фирменото наименование – фирмата, под която търговецът
осъществява дейността си – е един от неговите индивидуализиращи белези.
Съгласно чл.7 ал.2 от ТЗ освен предписаното от закона необходимо
съдържание, фирмата може да включва означение на предмета на дейност,
участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да
отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява
2
обществения ред и морала. По аргумент от ал.4 на чл.7 от ТЗ фирмата не
трябва да е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма.
Фирменото наименование на дружеството заявител е „Й.Т.“ ООД. В
търговския регистър вече е вписан друг търговец с фирма „Й.Т.“ ООД. В
случая фирмата отговаря на истината не накърнява обществения ред и
морала. Поставя се въпроса обаче дали не би могла да заблуди третите лица с
оглед сходството при изговарянето на наименованието. На този въпрос следва
да се даде положителен отговор. Вярно е, че не се касае до идентична фирма с
такава, регистрирана по-рано. Касае се обаче до много сходно фирмено
наименование. Това – по аргумент от чл.7 ал.4 от ТЗ представлява пречка да
се впише дружеството в Търговския регистър с конкретното избрано
наименование. Подобно сходство би могло да доведе до заблуждаване на
третите лица. Независимо от обстоятелството, че дружестВ. биха били с
различен ЕИК, който ще бъде изписван в писмената им кореспонденция,
фирмата на търговеца е отделен, самостоятелен индивидуализиращ признак и
предпоставките, на които тя трябва да отговаря не могат да бъдат игнорирани,
защото дружеството ще има и други индивидуализиращи белези.
В случая сходството във фирменото наименование с това на вече
регистриран друг субект представлява основание за отказ за вписване на
първоначална регистрация на дружество с фирмено наименование „Й.Т.“
ООД, със седалище и адрес на управление: ****.
С оглед на изложеното обжалваното Решение №177 от 11.05.2022г.,
постановено по т. д. № 271/2022г. по описа на О.С.-П., с което е потвърден
отказ № ************** от 26.04.2022г. на длъжностно лице към А.В.,
постановен по заявление рег.№ ************** за вписване на първоначална
регистрация на дружество с фирмено наименование „Й.Т.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А., се
явява правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата против него като
неоснователна следва да се остави без уважение.
От страна на А.В. е направено искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче не се касае за спорно
съдебно производство. В него А.В. не участва като страна, а като орган,
постановил обжалвания отказ. Ето защо тя нито дължи разноски, нито на нея
се следват такива. Производството има едностранен характер. Затова и
3
разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и
не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не е
съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с
нормата на чл.541 от ГПК, която регламентира, че разноските в
охранителното производство са за сметка на единствената страна в това
производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната
практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д . №2562/2021г. на
ВКС, ТК, II т.о.
Ето защо съдът намира за неоснователно искането за присъждане на
разноски на А.В. за юрисконсулско възнаграждение в производството пред
Апелативен съд – Пловдив. Като такова то следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №177 от 11.05.2022г., постановено по т.
д. № 271/2022г. по описа на О.С.-П., с което е потвърден отказ №
************** от 26.04.2022г. на длъжностно лице към А.В., постановен по
заявление рег.№ ************** за вписване на първоначална регистрация на
дружество с фирмено наименование „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя З.А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.В. - С. за осъждане на ЗЛ.
А. А. – управител на дружеството в процес на учредяване „Й.Т.“ ООД, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А. за
заплащане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в производството
пред Апелативен съд – Пловдив, като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5