№ 636
гр. Разград, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330100870 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
Депозирана е искова молба от Н. Й. М., с която е предявен иск срещу Община Разград за
установяване, че ищцата е собственик на земеделски земи, пердставляващи поземлен имот с
идентификатор 18589.21.4 с площ 1566 кв.м., м.Ясаци и имот с идентификатор 18589.21.5 с
площ 532 в м.Ясаци, и двата в землището на с.Г., общ.Разград. Твърди, че процесните имоти
е са владяни от дядото на ищцата Й. Г. К. до 14.02.1964 г. , след това от бащата на ищцата –
Й. Й. Г. до 2011 г., а след тази дата – от ищцата, че имотите са изключени от регулация и
понастоящем са земеделски земи, които съществуват в реални граници, че същите са
записани като общински земи по чл.19 от ЗСПЗЗ като собственост на Община Разград.
Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че двата имота са определени и
предадени на Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ като съществуващи и
възстановими стари граници земи, които са останали след възстановяването на правата на
собственост. Сочи, че правото на собственост е удостоверено и в скиците, издадени от
СГКК, че Община Разград е положила грижата на добър стопанин при управлението на
своите имоти, като е актувала същите като частна общинска собственост. Счита, че по
делото следва да бъде установено обстоятелството дали процесните зем. земи са били
внесени в ТКЗС или са били одържавявани, както и че не са доказани твърденията, че
процесните имоти не са били отнемани по никакъв начин от ищеца и неговите
наследодатели.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа
обстановка: Ищцата е наследник /дъщеря/ на Й. Й. Г., починал на 06.08.2011 г. Съответно
последният е наследник /син/ на Й. Г. К., починал на 13.02.1964 г.
1
Според представената скица процесните недвижими имот са съответно с идентификатор
18589.21.4 с площ 1566 кв.м. и с идентификатор 18589.21.5 с площ 532 кв.м., двата имота
са съседни и са записани като земеделски земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. И за двата имота има
съставени актове за частна общинска собственост
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза първият кадастрален, респективно регулационен план на с.Г. е одобрен със
заповед № 44 от 27.08.1916 г. От съвместяването на кадастралната карта на с. Г. с плана от
1916 г. установил, че двата процесни имота с идентификатори № 18589.21.4 и 18589.21.5 са
били в границите на регулационния план на селото , както следва: имот с идентификатор
18589.21.5 е представлявал част от имот с планоснимачен №32 собственост на
праводателите на ищцата респ. разположен в западната и южната част на образувания по
плана от 1916 г. парцел с №V-32 от кв.№4; имот с идентификатор 18589.21.4 е
представлявал част от общинско място, респ. разположен в югоизточната част на
образувания по плана от 1916 г. парцел с №VIII-общ. от кв.№4. От справка в служба
„Общинска собственост“ при Община Разград в.л. не е установило наличието на акт за
общинска /тогава държавна/ собственост относно парцел №VIII- общ. от кв.№4 по плана от
1916 г. В следващия кадастрален план на с.Г., одобрен със заповед №1050/22.11.1965 г.
бившият парцел №V-32 е заснет с планоснимачен №5, а югоизточната част от бившия
парцел с №VIII-общ. е заснет с планоснимачен №4. Посочил е , че за североизточната част от
имот с пл.№5 е отреден парцел №VI-5 в кв.66 по плана на 1965 г. /за който ищцата е
представила нотариален акт/, а западната и южната част от имот с пл.№5 /представляваща
процесния имот с идентификатор 18589.21.5/ е изключена от регулация. В разписния списък
към плана от 1965 г. като собственик на имот с пл№5 първоначално е записано „н-ци Й. Г.
К.“, а впоследствие Н. Й. М.. Съответно имот с пл.№4, разположен в югоизточната част от
бившия парцел с № VIII – общ. и представляваща процесния имот с идентификатор
№18589.21.4 е изключен от регулация. В разписния списък към плана от 1965 г. като
собственик на имот с пл.№4 е записан Г. Й. Г. /без документ за собственост/. От
съвместяването на кадастралната карта на с.Г. с плана от 1965 г. в.л. установило, че
процесният имот с идентификатор 18589.21.4 се припокрива напълно с имот с
планоснимачен №4, който е изключен от регулация, а процесният имот с идентификатор
18589.21.5 се припокрива със западната и южната части от имот с пл.№5, които са
изключени от регулация. Двата процесни имота с идентификатори № 18589.21.4 и
18589.21.5 са със статут на земеделска земя. И двата имота в съществуващи реални
граници физически не са присъединявани към блоковете на ТКЗС или ДЗС.
С нотариален акт от 15.07.2004 г. ищцата е закупила идеални части от правото на
собственост върху УПИ №VI-5 от кв.66 по плана на с.Г. заедно с построените в него сгради.
За установяване на твърдяното от ищеца владение по отношение на процесните имоти и
неговата продължителност са изслушани свидетелите Й. Т. и Р. Р.. Същите съобщават, че
дядото, а впоследствие бащата на ищцата са обработвали място, което се е намирало
непосредствено до двора, в който е построена къщата им. Това място, наричано ясак се
2
намирало югозападно от къщата им и в края на селото. В това място имало пчелин, овощна
градина. Това място било оградено с телена ограда и в него се влизало през двора на
наследодателите на ищцата. Към настоящия момент това място /свид.Р. говори за две места
– едно до къщата и второ малко по-встрани от къщата/ се работело от ищцата и нейния
съпруг. Този терен никога не бил обработван от ТКЗС и там не е имало кооперативен блок.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по
отношение на поземлени имот с идентификатори № 18589.21.4 и 18589.21.5 с площ
съответно 1 566 кв.м. и 532 кв.м., м.Ясаци в землището на с.Г., общ.Разград е основателен
и доказан.
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта
на придобиване правото на собственост по отношение на процесните имоти. Ищецът
твърди и по делото се установява, че неговите наследодатели, а след това и самият той
упражняват фактическата власт върху имота от преди 1990 г., Ето защо Съдът приема, че
ищецът е придобил право на собственост по отношение на този имот по давностно
владение – чрез необезпокоявано и явно 10-годишно упражняване на фактическа власт. Той
е демонстрирал това владение по отношение на всички, и в частност по отношение на
останалите наследници на своя баща.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети
фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС
включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за
придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.
Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или негов наследодател за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя,
отнета от собствениците / имотът продължава да се обработва от семейството на ищеца и от
самия ищец към настоящия момент/, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от
регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о.,
р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д.
№3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е
владян от наследодателите на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС,
да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ.
липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение
имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не
3
става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е
№310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот
е изключен от регулация с план от 1965 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за
това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и
след 1965 г. е бил част от гражданския оборот и по отношение на него придобивната давност
е била един от възможните способи за придобиване на право на собственост и в
съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС
ищецът е станал негов собственик на осн. чл.79 от ЗС, упражнявайки фактическата власт
вече повече от 10 години с намерение за своене на имота /със съзнанието, че го има по
наследство/, като на основание чл.82 от Закона за собствеността може да присъедини и
владението на своите праводатели. Ето защо Съдът намира, че ищецът доказа придобивното
си основание и след като имотът не е бил одържавяван и не е бил внесен в ТКЗС , искът е
основателен и доказан.
На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по делото в размер на 200 лв. и 800 лв., платени като адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, че Н. Й. М., ЕГН
********** с адрес с.Г., общ.Разград, ул.*** е собственик на имот №18589.21.4
/осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и девет, точка, двадесет и едно, точка, четири/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед РД-18-4/24.01.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК в землището на с.Г., общ.Разград, м.“Ясаци“ с площ
1566 кв.м. /хиляда петстотин шестдесет и шест квадратни метра/ , с трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване –нива, категория на земята при
неполивни условия – четвърта, номер по предходен план 021004 при граници: имот
№18589.21.159, имот №18589.21.5, имот №18589.21.3, придобит чрез 10-годишно давностно
владение.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, че Н. Й. М., ЕГН
********** с адрес с.Г., общ.Разград, ул.*** е собственик на имот №18589.21.5
/осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и девет, точка, двадесет и една, точка, пет/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед РД-18-4/24.01.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение от 27.01.2011 г. в землището на
с.Г., общ.Разград, м.“Ясаци“ с площ 532 кв.м. /петстотин тридесет и два квадратни метра/ , с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –нива,
категория на земята при неполивни условия – четвърта, номер по предходен план 021005
при граници: имот №18589.21.4, имот №18589.21.159, имот №18589.501.942, имот
№18589.501.5, имот №18589.501.4, имот №18589.21.6 и имот №18589.21.3, придобит чрез
4
10-годишно давностно владение.
ОСЪЖДА Община Разград ДА ЗАПЛАТИ на Н. Й. М., ЕГН ********** с адрес с.Г.,
общ.Разград, ул.*** сумата 200 лв. /двеста лева/ за направените по делото разноски и 800 лв.
/осемстотин лева/ платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5