Решение по дело №129/2016 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 52
Дата: 9 май 2017 г. (в сила от 4 август 2017 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20161880100129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 09.05.2017г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на седми април две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 129/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                            

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от К.П.И. ***, мах. ...”, ЕГН **********, чрез пълномощник, против Л.Б.П. ***, ЕГН **********. Предявени са искове от ищеца, като заемодател, с правно основание чл. 240 и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД) срещу ответницата, като заемополучател. К.И. иска от съда да осъди Л.П. да му заплати сумата от 4500 щатски долара, представляващи изискуеми, но незаплатени ежемесечни вноски по договор за заем от 13.06.2005г. и анекс към него от 18.09.2006г., за периода от 15.02.2015г. до 13.06.2015г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и да осъди Л.П. да му заплати сумата от 403 щатски долара, представляваща неустойка за закъснение в плащането на ежемесечните вноски по договор за заем от 13.06.2005г. и анекс към него от 18.09.2006г., за периода от 16.02.2015г. до 28.03.2016г., ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски при уважаване на исковете.

От страна на ответницата Л.Б.П., чрез пълномощник, исковете се оспорват изцяло, както по основание, така и по размер. Твърди се, че сумите не са изискуеми и са необосновани по размер. Оспорва се фактическата обстановка описана в исковата молба. Посочва се, че реално е дадена сумата от 30000 щ.д., които в основната си част са върнати. Излага се, че част от задълженията са уредени по силата на договорка между страните. Направено е изрично възражение, че исковата претенция за неустойка е погасена по давност, както и възражение за прихващане със сумата от 12000 лева - представляваща цена за ползване на собствения на П. недвижим имот – къща с двор в с. Б., С. област, дължима за периода 01.10.2006г. до 31.12.2010г. на основание сключен между тях неформален договор.

В открито съдебно заседание, както и в писмена защита – адв. Н., пълномощниците на страните обосновават тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, гласни доказателствени средства и са назначени и изслушани две съдебно-счетоводни експертизи.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

  С неоспорен по делото писмен договор за заем от 13.06.2005 г., сключен между К.И., чрез пълномощника му А. М. – като заемодател и Л.П. – като заемател, ищецът предоставил в заем на ответницата сумата 70000 щатски долара, а тя се задължила да му я върне за 10 години заедно с 5 % годишна лихва върху общия размер на заема, на 120 месечни вноски, всяка в размер 875 щатски долара, платима до 15-то число на всеки месец. С т. VІ.1 от договора страните уговорили, че при неизпълнение на задълженията за плащане в определения в договора срок, заемополучателят дължи неустойка в размер 0,03 % от главницата за всеки просрочен ден. Установява се от съдържанието на т. VІІ.2 от договора, а и не е спорно между страните, че сумата 70000 щатски долара е получена в заем от Л.П. при сключване на договора.

  С неоспорен по делото анекс от 18.09.2006 г. към гореобсъдения договор, страните са се съгласили, че размерът на главницата по договора се увеличава с 4000 лева, считано от подписване на анекса, както и че размерът на месечната погасителна вноска по заема се увеличава от 875 щ. д. на 900 щ. д., считано от падежа на следващата вноска – 15 октомври 2006 г.

  По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата Л.П. в депозирания от нея отговор на исковата молба, за плащане /пълно или частично/ на погасителните вноски по договора с падежи, настъпили в процесния период от 15.02.2015г. до 13.06.2015г.

  Установява се от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че общият размер на неизплатените месечни вноски по договора за заем от 13.06.2005 г. и анекса към него от 18.09.2006 г. за периода от 15.02.2015г. до 13.06.2015г. е 4500 щ. д., а дължимата неустойка за забавено плащане на тези вноски – по 0,03 % на ден, е в размер 424,28 щ. д. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, в частност относно размера на неустойката, за чието изчисление вещото лице е взело предвид релевантния брой дни забава по всяка от просрочените вноски от настъпване на нейния падеж до общия краен момент на претендирания период на неустойката – предявяването на иска на 28.03.2016 г.

  От приета по делото втора съдебно-счетоводна експертиза се установява средния пазарен наем на имота на ответницата за времето от 01.10.2006г. до 31.12.2010г. – посочен поотделно за всяка година и общо за целия период.

 В показанията си св. М.П., ... на ответницата, сочи че ползвания от ищеца имот е собственост на ... и .... И. имал уговорка с тях да ползва имота и им дал 4000 лева. Самата къща била 80 квадрата, а дворното място около декар и половина. През цялото време на строежа(от 2006г. до 2011г.) се ползвал този имот, като площадка и склад, а в самата къща работниците се обличали, събличали и почивали на обяд. Складирали се материали в двора на къщата, под един навес. Другите обстоятелства посочени от свидетеля не са относими към възражението за прихващане.

 Според свидетеля Х. Д. за склад при строежа на ... се използвала старата къща на ответницата Л.П., ... на свидетеля М.П.. Там се държали всички материали и се правели заготовки. Този ремонт се извършвал през месец септември на 2008г.

  Ищецът, в дадените от него обяснения за обстоятелствата по делото, изцяло отхвърля твърденията на ответницата.

  Към делото са приложени и съдебни решения постановени по гр.д. № 490/2012г. на РС Своге(гр.д. № 400/2014г. на Соф. окр. съд) и по гр.д. № 143/2014г. на РС Своге(гр.д. № 396/2015г. на Соф. окр. съд).

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че предявените осъдителни искове са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни.

  Ищецът е предявил срещу ответницата обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1, изр. първо от ЗЗД.

  Между К.И. и Л.П. валидно е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен между тях на 13.06.2005 г. в гр. София договор за заем, по силата на който ищецът е предал на ответница в заем сумата 70000 щатски долара, а тя се е задължила да му върне тази сума в 10-годишен срок от сключване на договора, ведно с уговорена възнаградителна лихва в размер 5 % годишно върху общия размер на заема, на 120 равни месечни вноски, всяка в размер 875 щатски долара, платима на 15-то число всеки месец. С анекс от 18.09.2006 г. към договора страните са уговорили, че размерът на месечната вноска, считано от 15.10.2006 г. е 900 щатски долара.

  В процесния период от 15.02.2015г. до 13.06.2015г.  е настъпила изискуемост на 5 месечни вноски, всяка по 900 щ. д., поради което общият размер на претендираното задължение за главница е 4500 щ. д. В тежест на ответницата е да докаже по делото плащане на това задължение, поради което и при липса на ангажирани от нея доказателства за този факт, се налага изводът, че задължението не е погасено чрез плащане.

  С неизпълнението на дължимите месечни погасителни вноски по договора за заем и анекса към него на падежите, настъпили в периода от 15.02.2015г. до 13.06.2015г., ответницата Л. П. е изпаднала в забава и дължи на ищеца обезщетение за вредите от забавеното изпълнение. Размерът на подлежащите на обезщетяване вреди от забавеното изпълнение е определен в договора като неустойка за забава в размер 0,03 % от непогасената на падежа главница за всеки ден забава. Клаузата за неустойка е действителна, тъй като независимо че същата е уговорена без краен предел и фиксиран срок, целта й не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В конкретния случай страните са уговорили неустойка върху забавената вноска и за периода на забавата, а не върху някакъв друг размер или за някакъв друг срок, поради което целта на неустоечната клауза не се отклонява от присъщите й функции посочени по-горе.

  Размерът на неустойката за забава за период с начални моменти от настъпване на падежите на всяка от вноските и общ краен момент – предявяване на иска, е 424,28 щ. д. – според заключението на вещото лице. Предвид характера на уговорената неустойка като обезщетение за забавено изпълнение на друго парично задължение, което обезщетение се дължи за определено време /период на забава/, върху присъдените суми не следва да се присъжда законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

  Вземането за неустойка не е погасено по давност – касае се за неплатени вноски за периода от 15.02.2015г. до 13.06.2015г., върху които се начислява неустойка за всеки просрочен ден, а исковата молба е постъпила в съда на 28.03.2016г.

Относно възражението за прихващане :

За периода до месец юли 2009г. възражението е недопустимо, тъй като има влязло в законна сила съдебно решение, с което е отхвърлен предявения от Л.П. срещу К.И. иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 1500 лв., предявена като част от общата сума 5000 лв., представляваща неплатен наем за периода от м. юли 2006 г. до м. юли 2009 г. за ползване на недвижим имот, находящ се в с. Б., С. област и представляващ къща с двор, собственост на Л.П., дължим на основание сключен между тях неформален договор за наем.

За периода след месец юли 2009г. до  31.12.2010г. възражението е неоснователно, тъй като не се събраха по делото никакви доказателства, от които да се направи извод, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на какъвто и да е договор. В частност не се установява съвпадение на насрещни волеизявления на страните дори с минимално необходимото им за договор съдържание.

Установените от свидетелите обстоятелства, че къщата на П. се ползвала при строежа на ... не могат да послужат за пълно и главно доказване на сключен между страните договор, а други доказателства за сключването му по делото не са ангажирани. Ето защо, в тази му част, възражението подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на делото, ответникът трябва да заплати на ищеца направените от последния разноски по настоящото дело – според представения списък.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда Л.Б.П. ***, ЕГН **********, да заплати на К.П.И. ***, мах. ....”, ЕГН **********, сумата от 4500 щатски долара, представляващи изискуеми, но незаплатени ежемесечни вноски по договор за заем от 13.06.2005г. и анекс към него от 18.09.2006г., за периода от 15.02.2015г. до 13.06.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.03.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 403 щатски долара, представляваща уговорена съгласно горепосочения договор и анекс към него неустойка за забавено изпълнение на главното задължение за периода от 16.02.2015г. до 28.03.2016г.

Оставя без разглеждане направеното от Л.Б.П. ***, ЕГН **********, възражение за прихващане против предявените по делото вземания на К.П.И. ***, мах. ...”, ЕГН **********, с насрещно вземане за сумата от 12000 лева - представляваща цена за ползване на собствения на П. недвижим имот – къща с двор в с. Б., С. област, дължима за периода  от 01.10.2006г. до 31.07.2009г. на основание сключен между тях неформален договор, като отхвърля същото възражение за периода от 01.08.2009г. до 31.12.2010г.

Осъжда Л.Б.П. ***, ЕГН **********, да заплати на К.П.И. ***, мах. ...”, ЕГН **********, сумата от 516 лева – представляваща направени по делото разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

                           

             РАЙОНЕН СЪДИЯ :