Решение по дело №18/2020 на Районен съд - Пещера

      Р Е Ш Е Н И Е  №33

гр. Пещера, 13.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ка Павлова

при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдия Павлова АНД №18 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.И.А. ЕГН ********** с адрес ***, против Наказателно постановление №33-0000164 от 30.10.2019г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация" гр. Пазарджик, към ГД „Автомобилна администрация“ , с което на  основание чл.183, ал.1 т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева; на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева; на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева; на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева; на основание чл. 94 ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева.

 

В депозираната жалба се навеждат твърдения най- общо за незаконосъобразност на наказателното постановление поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че невярно била изложена фактическата обстановка. Иска се неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, се явява, представлява се от адв. Вл. Д.в, като поддържат тезата за незаконосъобразност на НП излага в писмена молба  изложение по съществото на делото, в посоката за отмяна на  НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не  изпраща  процесуален представител. Поддържа се тезата в писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима.

  Разгледана по същество същата е неоснователна.

На жалбоподателя В.И.А. ЕГН **********,  е съставен от свидетеля и актосъставител Ал.И., АУАН №269931/14.10.2019г. за това , че 14.10.2019 г. около 12:15 ч. в гр. Брацигово, ул. "А. Кабов" № 14, водачът управлява автобус Мерцедес 814 Д Варио с peг. № **, собственост на "Транссервиз" ООД, като извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия Пещера - Брацигово - Козарско - Пазарджик с пътен лист сер. А № 0002526/14.10.2019 г. като извършва следните нарушения: 1. Без свидетелство за управление на МПС от съответната категория. 2. Без контролен талон към свидетелство за управление на МПС. 3. Без карта квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвПр. 4. Без удостоверение за психологическа годност на водача. 5. Водачът не е издал документ за платена превозна цена (2 броя билети) на 2 броя пътници Й. И. П., ЕГН ********** и Г. Б. Б. ЕГН **********.

Посочено е че е нарушен чл. 100,ал. 1т. 1 ЗДвП,чл. 100,ал. 1т.1 ЗДвП,чл. 40,ал. 1,т. 9  от Наредба  № 2 /15.03.2002 г. МТС, чл. 18,т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, и чл. 37а,т. 7 Наредба  № 2 /15.03.2002 г. МТС .

Жалбоподателят е вписал възражение „ възражение – двата пътника се качват от първата спирка, имам още спирки , не съм съгласен“.

Въз основа на акта е издадено и оспорваното НП, с което на жалбоподателя е наложено чл.183, ал.1 т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева; на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева; на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева; на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева; на основание чл. 94 ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева.

Наказващият орган е приел , че е от извършената справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите е видно, че водачът е преминал на психологическо изследване и притежава валидно удостоверение за психологическа годност № 475420 / валидно до 10.05.2021 г., но не е представено в момента на проверката. Извършена е справка в Система за преглед на DQC карти на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация от която било видно, че В.И.А. е преминал на периодично обучение и притежава валидна карта за квалификация на водача № Р211019/10.05.2018 г. валидна до 14.01.2023 но не е представена в момента на проверката.

 

         По делото е приета Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта ,информационните технологии и съобщенията, от която е видно, че наказващият орган е компетентен да издаден оспорваното наказателно постановление.

Приет е по делото Пътен лист  сер. А № 0002526/14.10.2019г. , издаден от фирма ТРАНССЕРВИЗ ООД,  от който е видно, че жалбоподателят е следвало да извърши превоз  на пътници на 14.10.2019г. с превозно средство рег. №***, по линията на Козарско-Пещера-Брацигово- Пазарджик.

Приета е по делото извадка от информационната система на  ИА АА за преглед на DQCкарти, от която се установява, че В.А. има придобити категории C CE  D DE,  валидна от 10.05.2018г.  до 14.01.2023г.

Приета е по делото Справка от регистър  на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, от което се установява, че жалбоподателя има валидно издадено Удостоверение за психологическа годност валидно до 10.05.2021г.

Разпитан по делото са актосъставителя Ал. И., който потвърждават констатациите по акта.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, макар и в служебни отношения с наказващия орган, като логични и взаимно свързани, като не откри причина или мотив същите да са предубедени или заинтересовани.

Горната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото гласни доказателства и  приобщените писмени доказателства.

Актосъставителят, така и наказващият орган сочи, че е нарушена нормата на „ чл.  100. (1) т.1 ЗДвП (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;  Чл. 40. (1)т. 9  Наредба № 2/ 15.03.2002 г. на МТС (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2003 г., изм., бр. 45 от 2006 г., предишен текст на чл. 40, изм., бр. 44 от 2011 г. ) По време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи следните документи:карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.“; Чл. 37а. т. 7 от Наредба № 2/ 15.03.2002 МТС (Нов - ДВ, бр. 44 от 2011 г.) Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници е длъжен:  да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи“;Чл. 18. т.3 Наредба № 33/ 03.11.1999 г.  МТ „ Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;“.

Ergo  изложените по –горе материално правни забраняващи норми, съотнесени към фактическия състав, посочен от актосъставителя, така и от наказващия орган, се достига до извода , че възраженията на жалбоподателя досежно нарушение на материалния закон са основателни. По отношение на нарушенията за „без“ свидетелство за управление, контролен талон и карта квалификация, УПГ/удостоверение за психологическа годност/ се установява, че посочената фактология, не съответства на материалния закон. Законодателят изисква от водачите на моторни превозни средства , да носят, длъжни са да носят и при поискване да представят на контролните органи. Ето защо посочената фактическа обстановка  от наказващия орган, не изпълва състава на материално правната забраняваща норма, поради което в тази част наказателното постановление следва да се отмени. 

На следващо място е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 18 т.3 от Наредба № 33 която също предписва дължимото поведение- а именно да притежава валидно удостоверение, а не да го носи или да го представя на контролния орган, като и тук отново наказващият орган „пестеливо е посочил“ – без удостоверение. Последното би могло да се тълкува и в смисъл, че изобщо няма издавано такова на жалбоподателя, или с изтекъл срок на валидност и т.н. Но в случая какво е имал предвид актосъставителя,или наказващия орган, е ирелевантно предвид характера на производството – двуинстанционно , и забраната за установяване на нови факти и обстоятелства едва в въззивната съдебна фаза. Предвид на което в тази част Наказателното постановление също следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение на последното нарушение  на чл.  37а. т. 7 от Наредба № 2/ 15.03.2002 МТС (Нов - ДВ, бр. 44 от 2011 г.). В случая по делото  не се установи по категоричен начин от наказващия орган, че пътниците без билети са си заплатили превозната такса, тъй като водачът не е издал билети, тъй като не му е било платено. Нормата на чл. 37 а т.7 изисква да се издаде документ след заплащането, а данни за такова липсват. Не се твърди нито от актосъставителя, нито от наказващия орган че са били платени билетите, но жалбоподателят е отказал да издаде такива. Видно от мястото, където е бил спрян за проверка, това е още в град Брацигово, предвид на което настоящия съдебен състав, намира и настоящето нарушение не само че не е извършено , но и е следвало да се приеме от наказващия орган, като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Липсват данни за други нарушения на жалбоподателя, не се сочат вредни последици от деянието,  няма данни, че жалбоподателят е отказал да издаде превозна такса/ билет/ , още повече и че пътниците са щели да си платят билетите. Ето защо нарушението, макар и формално не се характеризира с толкова голяма обществена опасност, както в други случаи, поради което същото следва да се счита за маловажно.

Предвид на изложеното по- горе оспорваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, като такива следва да му се присъдят в доказания размер от 400 лева.

Мотивиран от горното, Пещерския районен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №33-0000164 от 30.10.2019г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация" гр. Пазарджик, към ГД „Автомобилна администрация“, с което на В.И.А. ЕГН ********** с адрес *** ; 1. на  основание чл.183, ал.1 т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева; 2.на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева; 3. на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева; 4. на основание чл. 93 ал.2 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева; 5. на основание чл. 94 ал.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация" гр. Пазарджик, към ГД „Автомобилна администрация“ , да заплати на В.И.А. ЕГН ********** с адрес ***,  сумата от 400 лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Пазарджик в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Районен съдия: