Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. Хасково 03.01.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав в публичното съдебно заседание, проведено на шести ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир
Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Филип
Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря: Галя Кирилова
и в присъствието на прокурора: Николай Трендафилов, като разгледа докладваното
от чл.съдията Филипов ВНОХД № 398 по описа на съда за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 318
и сл. от глава XXI от НПК.
С Присъда №
33/18.05.2017г., постановена по НОХД № 235/2017г. Районен съд – Хасково, е
признал подсъдимия В.Н.Ц. *** за виновен в това, че към 13.01.2015 г. в гр. Хасково,
без съгласието на притежателите на изключителните права –„Аугуста 91“ АД гр.Х.я
и Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Х.“ гр.София,
използвал в търговската дейност по смисъла на чл.13 ал.2
т.2 и т.4
вр.ал.1 от ЗМГО,
обекти на тези изключителни права, а именно - минерална вода с марки „Х.“ -
самостоятелно или в състава на друг текст и използвал в търговската дейност
географско означение за минерална вода „Х.“- самостоятелно или в състава на
друг текст, на вписаните ползватели на географско означение – „Мавър-2000“ ЕООД
гр.Х., Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Х.“ гр.София, „Х.
Милениум“ ООД с.Старо Железаре, общ. Х.я, обл. Пловдив и „Аугуста-91“ АД гр.Х.,
по смисъла на чл.53 ал.2
т.1 вр. ал.1 от ЗМГО,
а именно без правно основание съхранявал, предлагал за продажба и рекламирал 8311,80
литра минерална вода с марки и географско означение „Х.“ самостоятелно или в състава на друг текст, на
стойност 3790.18 лв., поради което на осн. чл.172 б ал.1
и чл.54 ал.1 от НК, го осъдил на 1 година „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години и „глоба“ в
размер на 1000 лв.
С присъдата подсъдимия
е осъден, да заплати на гражданските ищци – Търговско производителна компания „Бутилираща
компания Х.“ гр. София с ЕИК ********* и „Бутилираща компания Х.“ ЕООД с ЕИК *********,
сумата от по 3790,18 лв. като обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинените им от
престъплението по чл.172 б ал.1 от НК имуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 13.01.2015г.
до окончателното изплащане, по
сметка на съда 303.21лв. държавна такса върху уважените граждански искове, а на
ОД – МВР – Хасково, сумата от 676.66 лв.
, разноски за вещо лице.
Недоволен от
присъдата останал подсъдимия, който чрез защитникът си адв. Ч. *** я обжалва в
срок, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В
жалбата се твърди, че от доказателствата не се установило продаваната от него
вода да е с марката „Х.“, а вербалното използване на търговската марка не било съставомерно.
Количеството и стойността на водата, предмет на обвинението били предполагаеми,
понеже е наливна, не бутилирана и се различавала по характеристиките си от
минералната вода „Х.“, а наименованието като географско понятие не могло да
бъде предмет на изключително запазено право. Твърдят се и допуснати от първата
инстанция, съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на
доказателствата, като се иска отмяната на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимия да бъде оправдан.
Против
въззивната жалба са постъпили възражения от гражданските ищци, подадени чрез
повереникът им в които се излагат съображения идентични по съдържание , за
неоснователност на жалбата и се иска, присъдата да бъде потвърдена.
Въззивното
производство по жалбата на подсъдимия се разглежда за втори път от Окръжен съд –
Хасково, като въззивна инстанция. При първоначалното му разглеждане е било
образувано НОХД № 474/2017г. на ОС – Хасково по което с Присъда № 8/13.02.2018г., първоинстанционната
присъда е била отменена, подсъдимия признат за невинен и оправдан по обвинението
за престъплението по чл.172 б ал.1 от НК, а гражданските искове - отхвърлени. Новата
въззивна присъда е била протестирана от Окръжна прокуратура – Хасково, пред Върховен
касационен съд – София с искане за отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане от въззивната инстанция и с наведени в протеста оплаквания, за неправилно
приложение на материалния закон чрез оправдаването на подсъдимия и превратно
тълкуване на доказателствата. Въззивната присъда е била обжалвана в
гражданската част и от гражданските ищци, със същите оплаквания и искане. С
Решение № 125/16.07.2018г. по К.Н.Д. № 506/2018 г. на ВКС, оправдателната
присъда на въззивната инстанция е отменена и делото върнато за ново разглеждане
на ОС – Хасково от стадия на съдебното заседание. В касационното решение са приети основателност на протеста и жалбите
на гражданските ищци, единствено по обвинението в частта за географско
означение, но чрез нарушение по чл.53 ал.2 т. 4 от ЗМГО, а не вмененото с обвинителния
акт по чл. 53 ал.2 т.1 от ЗМГО и в тази насока са дадени указания за приложението
на материалния закон, включително за гражданския иск.
След връщането,
е образувано настоящото ВНОХД № 398/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. При
новото разглеждане на делото от настоящата инстанция, бяха изслушани
заключенията на вещото лице В. по изготвените от него две допълнителни експертизи
от досъдебното производство, находящи се
на л.316-324 и л. 339 -346 т. 3 д.п. , което е пропуснато от първата инстанция и
преповторени действията на предходния въззивен състав, чрез поставяне на същата
допълнителна задача на вещото лице и изслушване на заключението му по
допълнителната експертиза, изготвено при предходното разглеждане на делото от въззивната
инстанция.
Пред
настоящата инстанция, Окръжна прокуратура Хасково изпраща представител, който
предвид решението на касационната инстанция, намира жалбата за основателна в
частта касаеща обвинението за нарушение на правата върху марка и иска по тази част
на обвинението, присъдата да се измени и подсъдимия бъде оправдан, а в
останалата част, да се потвърди.
Подсъдимия
редовно призован се явява лично и със защитникът си адв. Ч., който иска
отмяната на присъдата и оправдаване на подсъдимия, а в пледоарията си излага
съображения, идентични с тези в жалбата. Твърди, че не била установена
достоверността на удостоверението №7 за произхода на водата и била налице
измама на потребителите, не и престъпление по чл.172б ал.1 от НК. За гражданските
искове посочва, че следвало да се отхвърлят изцяло поради недоказаността им по
основание и размер, алтернативно поради затрудняването на наказателния процес,
иска да се оставят без разглеждане и се предявят от гражданските ищци, в отделно
производство.
Подсъдимия в
личната си защита и последна дума, иска да бъде оправдан.
Хасковският окръжен съд, при настоящото
въззивно разглеждане на делото, като прецени доводите на страните и събраните пред
първата и настоящата инстанция доказателства, приема за установено следното:
Съдебното производство по НОХД №
235/2017 г. по описа на РС – Хасково, е
образувано по обвинителен акт на РП - Хасково, изготвен по ДП № 32/2015г.
на ОД – МВР – Хасково, с който против подсъдимия Ц. е повдигнато обвинение за престъплението
по чл. 172 б ал.1 от НК,за което е признат за виновен и осъден с обжалваната
присъда. Делото пред първата инстанция е протекло по общия ред. Съобразно
действащите тогава правила на НПК, преди промяната им с ДВ бр. 63/2017г. в сила
от 05.11.2017г., са предявени, против подсъдимия, гражданските искове от
юридическите лица- Търговско производителна компания „Бутилираща компания Х.“ -
София с ЕИК ********* и „БК Х.“ ЕООД – София, с ЕИК *********/ предишно
наименование Мавър 2000 ЕООД /, представлявани от С.М., в качеството на
председател на първото като кооперация и управител на второто, действащи чрез
повереникът им адв. Ш., всеки за сумата от по
3790.18лв. претендирана като обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, за причинените в
резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на
увреждането. Претендирани са и разноски и приложени адвокатски пълномощни с
посочено в тях, платено възнаграждение за адвокат. В проведеното на 24.04.2017г.
съдебно заседание, преди започване на съдебното следствие, исковете са приети
за съвместно разглеждане и посочените юридически лица, конституирани като
граждански ищци
От събраните пред първата инстанция
доказателства е установено, че подсъдимия
Ц. развивал търговска дейност включително от 2011г., чрез дружествата
„Аква Вив“ ООД и „Аква Ив“ ООД със седалище в гр. Хасково, на които бил
управител. Дейността се изразявала в продажба на
наливна вода в съдове на клиенти, като на 27.04.2011г. сключил от името на
последното дружество, договор с „Малакови“ ООД – Х.я за дистрибуция на трапезна
вода „Аквасара“ по който закупил 9 куб.м. наливна вода, според приложените удостоверение
за качество и фактура № 6126/27.04.2011г. На 26.01.2012г. подсъдимия като
управител на двете дружества - „Аква Ив“ ООД и „Аква Вив“ ООД, сключил договори
и с „Аугуста 91“АД за дистрибуция на минерална вода „Х.“, но бутилирана по
които договори, не се осъществила търговска дейност. Наливната вода подсъдимия снабдявал
с необозначени цистерни и я продавал чрез назначени продавачи, в три търговски
обекта в гр. Хасково - в жк. „О.“ № 16, на ул. „С.П.“ № 16 и на ул. „ Б.“ № 39. През периода 2011-2013г. от РЗИ – Хасково,
били извършени множество проверки в трите търговски обекта в които, продаваната
наливна вода се представяла като минерална, Х.ска. При проверките за произхода
на водата, подсъдимия представял на длъжностните лица, сертификат № 7/17.07.2009г.
на МЗ според който водата била минерална, добита от сондаж № 7 - находище на
минерална вода „Х.я“ гр. Х.я и имала определени параметри. Копие от
сертификата имало и на стените в пунктовете за продажба на водата. Въпросния сондаж № 7 се стопанисвал от „Аугуста 91“ АД -
гр. Х.я. При проверките се установило, че продаваната от подсъдимия наливна
вода, не отговаряла на показателите по сертификата, на които отговаряла водата
бутилирана от „Аугуста 91“ АД – Х.я и последното дружество не доставяло въобще наливна
минерална вода за продажба, включително на подсъдимия, а предвид действията на
последния по продажбата на наливната вода, в началото на 2014г. „Аугуста
91“ АД, прекратили едностранно договорите за
дистрибуция, с дружествата на подсъдимия. По повод установените отклонения от
допустимите норми в продаваната от подсъдимия наливна вода, от съответните
органи през 2011- 2013 г. били издадени заповеди за спиране на продажбата й, а намерената
тогава наливна вода, унищожена. Въпреки това, подсъдимия продължил с продажбата
на наливната вода в трите търговски обекта в гр. Хасково, като пак носел водата
в необозначени цистерни и я наливал в необозначени съдове в обектите. От там чрез
кранове се наливала в съдовете на купувачите, а в самите търговски обекти, продължил
да стои въпросния сертификат № 7 за качеството на водата. На работещите в
обектите продавачки, подсъдимия казвал, че водата е минерална – Х.ска или
велинградска и като такава, те я продавали на клиентите. На 13.01.2015г. в гр. Хасково,
в трите търговски обекта в които се продавала наливната вода, стопанисвани от дружеството
„Аква Вив“ ООД управлявано от подсъдимия, били извършени съвместни проверки от
служители на ОД МВР - Хасково и РЗИ –
Хасково, включително чрез контролни покупки. Целта била да се установи дали,
продаваната наливна вода е в съответствие с необходимите показатели, произход и
спазване на предходни предписания на РЗИ – Хасково. Проверката в търговския обект
на ул. „С.П.“ № 16 се извършила от здравен инспектор св.С.П. и св. А.Д. - служител
при ОД МВР – Хасково. Продавач там била З.С. и в обекта били измерени 2.3 тона
наливна вода, поставена в необозначен съд. От водата били взети проби, а протоколът
връчен на продавачката, която заявила на проверяващите, че наливната вода била
минерална, Х.ска. На една от стените в пункта проверяващите установили сертификата
№ 7/2009г. на МЗ. Същите обстоятелства били установени при проверката в
пункта на ул. „Б.“ № 39, извършена от свидетелите - здравен
инспектор Н.Д. и Н.С. - служител в ОД МВР – Хасково. В този обект били измерени
4,5 тона наливна вода и от нея взети проби, а протоколът връчен на св.К.Г. – продавач,
която също заявила на проверяващите, че от подсъдимия знаела, че водата е Х.ска
или велинградска. Там също бил поставен сертификата № 7/09 г. Идентични
обстоятелства се установили и при проверката в пункта за продажба на наливна
вода в ж.к. „О.“ № 16, извършена от здравен инспектор Р.К. и св. П.Б.- служител
при ОД на МВР – Хасково, където били измерени 1500 литра наливна вода, взети
проби и протоколът връчен на продавачката св. М.Г., която продавала водата като
минерална от Х.я. В този пункт също имало поставен сертификат № 7/ 2009г. на МЗ,
за произхода на водата. В трите обекта, проверяващите не установили да има
надписи сочещи, че водата е с марката „Х.“, а иззетите проби били изследвани и установено,
че продаваната наливна вода е с наднормено съдържание на флуориди и се
различава от оригиналната с произход Х.я и показателите на сертификат №
7/17.07.09 г. на МЗ. По повод установеното на 26.02.2015г. против подсъдимия
било образувано досъдебното производство, а на 27.03.2015г. във въпросните три
търговски обекта, бил извършен оглед при който се установило, че в обектите
няма изображения или надписи сочещи, че наливната водата е марка „Х.“. Впоследствие,
за установените нарушения в параметрите на водата, от РЗИ – Хасково бил
съставен АУАН по който не било издадено наказателно постановление срещу
подсъдимия, или управляваните от него търговски дружества.
В хода на
досъдебното производството, били назначени съдебна експертиза за нарушаване на
търговска марка и географски означения и две допълнителни, изготвени от вещото
лице В.В. от които първата инстанция изслушала заключението, по първата експертиза
/ л. 272-279 и приложенията към нея 280 – 312
т. 3 д.п./. От посоченото заключение е установено, че за минералната
вода релевантен клас е 32 по класификацията от Ница. Водата е под шифър 320015, клас 05 с шифър 050129 касае минерална вода за
медицински цели и е неотносим. Според заключението, търговски марки
и географски означения съдържащи името „Х.“ самостоятелно или в състава на друг
текст са, за марките №№ 19021, 27336, 73823, 76627, 76745, 76934, 77892, 82993,
92326. Носителите им са: Търговско производителна кооперация „Бутилираща
компания Х.“ – София за право върху марка и географско означение - наименование
„минерална вода Х.“ , „Аугуста 91“ АД – Х.я – за три марки и географско
означение - наименование „Х.ска минерална вода“, „Х. Милениум“ ООД с.Старо
Железаре общ. Х. - за марка и географско означение „Х.ска минерална вода“, “
Малакови“ ООД -Х. за марка и географско означение „ Х.ска минерална вода“ и „Мавър
2000“ ЕООД за географско означение - наименование „Х.“, като те не са
предоставяли права за ползването на марките на дружествата „Аква Вив“ ООД,
„Аква Ив“ ООД, или на самия подсъдим като физическо лице. Последните не били
вписани и в държавния регистър на географските означения като ползватели на
географско означение „Х. (я)“ по смисъла на чл.55 ЗМГО. В това заключение липсва посочване как е допуснато нарушение
на правото върху марката за минерална вода „Х.“, а в съдебно заседание пред
първата инстанция, вещото лице уточнило единствено, че географското
наименование за произход „Х.“, се отнася за този географски регион. При така
установените факти въпреки, че не приел двете допълнителни заключения на вещото
лице, касаещи нарушенията по ЗМГО вменени с обвинителният акт, първоинстанционния
съд с обжалваната присъда намерил, че подсъдимия с действията си по
продажбата на минералната вода осъществил от обективна и субективна страна изцяло
състава на престъплението по чл.172 б ал.1 от НК в което е обвинен, чрез
нарушенията по чл.13 ал.2 т.2 и т.4 вр. ал.1 и по чл. 53 ал.2 т.1 вр. ал.1 от
ЗМГО. След това в изключително лаконичните си мотиви съдът, обсъдил двете
допълнителни заключения и така обосновал изводите си за виновността на
подсъдимия върху доказателства, които в нарушение на чл.18 от НПК не събрал и проверил лично и непосредствено. Този порок бе
отстранен от настоящата инстанция, която е втора по същество, чрез изслушване
на посочените две допълнителни заключения на вещото лице В.. Според първото
допълнително заключение, съдържащо се на л.316 - 324 т.3 д.п. ,на носителите
върху правото на марката съдържаща в името си минерална вода „Х.“ самостоятелно
или в състава на друг текст и на вписаните ползватели на това географско означение,
са причинени вреди поради идентичността, респективно сходството на продаваната
от подсъдимия наливна вода представяна като минерална Х.ска, с оригиналната, което
е в достатъчна степен годно, да заблуди потребителя за произхода на водата. В
заключението досежно размера на вредите, вещото лице преобразувало описаните в
констативните протоколи количества - 4.5 тона и 2.3 тона наливна вода, в литри
и установило, че общия размер на водата, ведно с 1500 литра намерени в пункта в
кв. „О.“, е 8311.8 литра, на обща стойност 3790.18 лв. За стойността вещото
лице посочило, че оригинална минерална вода „Х.“ не се продава в наливно
състояние и посочената стойност на инкриминираното количество, е средна от
0.456 лв. за литър с ДДС, след съпоставка на различните разфасовски от
0.5 л. до 10 литра. В последното си допълнително
заключение от досъдебното производство / л. 339 – л. 346 т.3 д.п./, вещото лице
отново уточнило, че в клас 32 по класификацията от Ница минералната вода е под
шифър 320015, там попадат и други стоки свързани с нея включително безалкохолни
напитки - 320031, трапезни минерални води 320018, води (напитки) 0320012, газирана
вода 320035 и др., изписани и класифицирани по вид и характер, не по други
признаци, включително начин на опаковане и предлагане, а в класификацията
липсвал термин за предлагане на водата като наливна или бутилирана. За
географските означения релевантни за експертизата е посочено, че минералната
вода е вписана директно като стока и закрилата обхваща всички стоки в клас 32.
Според вещото лице, вербалното предлагане на наливната вода като такава
с произход региона на Х., съчетано с данните от
сертификат № 7/17.07.2009 г. на МЗ, е използване в търговската дейност и може
да доведе потребителя до заблуждение за произходът на водата, поради идентичността, респективно сходството й с
релевантните географски обозначения и търговски марки. Засегнати били правата
на носителите на географско обозначение - „Мавър 2000“ ЕООД - Х., Търговско производителна кооперация „Бутилираща
компания Х.“- София , „Аугуста 91“ АД – Х.я и „Х. Милениум“ ООД с.Старо
Железаре, а за марките тези на „Аугуста – 91“ АД - гр. Х. и на Търговско
производителна кооперация „Бутилираща компания Х.“ – София. В обстоятелствената
част на заключението по отношение на марките посочени
по- горе, вещото лице отразило, че те
имат графична и словна част. Словната на „Аугуста 91“ АД, се състояла от надпис „Х.я натурална минерална вода“
и слогън „Жадни ли сте?“, за тези на Търговско
производителна кооперация „Бутилираща компания Х.“ – София, които били с един и
същ обект, словната била „Х. минерална вода“. Сходството
произтичало от предлагането на наливната вода като „минерална вода Х.я“, който израз
бил сходен със словната част на посочените марки в степен достатъчна, да
заблуди потребителя за произхода на водата. В назначена и приета допълнителна
съдебна експертиза пред въззивната инстанция, вещото лице е извело същите
изводи, че в клас 32 терминът „минерална вода“ с шифър 320015 осигурява закрила
на стоката минерална вода, независимо дали е наливна или бутилирана. В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че търговската марка не е свързана с
географския район и е една от формите на закрила, а наименованието за
географски произход, друга. Двете форми използвали класификацията от Ница, в
страната ни нямало друга географска област „Х.“ освен известната. При оценяване
на имуществените вреди за географските означения, според вещото лице по аналогия
е използвана същата методика, като при нарушаване на търговска марка– т.е като на
правомерно произведени стоки. Размерът на имуществените вреди бил общ и касаел
носителите на правото върху марка и географско означение, а определянето на пазарния
дял на всеки, било трудно.
При така
установените факти от събраните и пред настоящата инстанция доказателства,
отнесени към принципните положения в ТР № 1/2013 г. на ВКС и указанията в
решението по к.н.д. № 506/2018 г. на ВКС, доколкото нови фактически положения не
се установиха, не се споделят изцяло изводите на първоинстанционния съд, че
подсъдимия чрез действията си по продажбата на наливната вода, извършил
престъплението по чл.172 б. ал.1 от НК като използвал в търговската си дейност
по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 и т.4 вр. ал.1 от ЗМГО, защитената търговска марка
за минерална вода „Х.“ самостоятелно или в състава на друг текст, без
съгласието на притежателите - „Аугуста
91“ АД - Х. и Търговско производителна кооперация „Бутилираща компания Х.“ - София.
Посоченото престъпление е бланкетно, с две форми на извършване - използване в
търговската дейност на защитена търговска марка без съгласие на притежателя на
изключителното право върху нея, или използване без правно основание на географско означение. Легална дефиниция за „марка“ според
ЗМГО е знак, способен да отличава стоките или услугите на едно лице, от тези на
други и може да бъде представен графично. Самото субективно право върху марката
дефинирано в ЗМГО, включва правото на притежателят й да я използва, да се
разпорежда с нея и забрани на трети лица без негово съгласие, да ползват в
търговската си дейност знак, идентичен или сходен с марката. В ал.2 на чл.13 от
ЗМГО е посочено какво е използването в търговската дейност на защитена марка и
то попълва състава на престъплението по чл. 172б ал.1
от НК. В настоящия случай от доказателствата е установено, че наливната
вода продавана в трите пункта на дружеството на подсъдимия, се предлагала от
продавачките устно като Х.ска или велинградска, но върху съдовете в които се
съхранявала или на самите обекти, нямало обозначения,
че е от марката „Х.“. В тази насока са показанията на всички свидетели, които са
взаимносвързани, непротиворечиви и кореспондират изцяло с приобщените писмени
доказателства, включително протоколите за оглед. Нарушението на правото
върху марка не може да се осъществи вербално, а единствено ако засегне визуално,
словната или графична част на съответната марка по начин да бъде въведен в
заблуждение средно осведомения потребител, което по делото не се установи и не
може да се извлече от това, че в пунктовете за продажба се намирал въпросния
сертификат № 7/17.07.2009 г. на МЗ издаден за минерална вода добита от
водовземно находище № 7 на минерална вода „ Х.“ като не е установено, той да е
прилаган от продавачите при всяка продажба на наливната вода. Марката включена
в обвинението се състои от две кумулативни части - графична и словна, но
последната също има определена външна проява / надпис, слоган и т.н. /. Вербалното
предлагане на една стока като такава на защитена търговска марка, направено
самостоятелно, без външна проява е несъставомерно, не покрива смисъла вложен в
чл.13 ал.2 от ЗМГО, а приемането на обратното би означавало въобще забрана за
изговаряне на наименованието на защитени търговски марки, което е невъзможно.
Не се установи подсъдимия да е използвал въпросната марка и в търговските си
книжа, или реклами. Ето защо за тази част от
обвинението въззивната жалба е основателна и по това обвинение, включено в
състава на престъплението по чл. 172 б ал.1 от НК, че без съгласието на
притежателите на изключителните права: „Аугуста – 91“ АД гр. Х.я и Търговско
производителна кооперация „Бутилираща компания Х.“ – гр. София, използвал в
търговската си дейност по смисъла на чл. 13 ал. 2, т. 2 и т.4 вр. ал.1 ЗМГО обекти
на тези изключителни права, а именно – минерална вода с марки „Х.“,
самостоятелно или в състава на друг текст, следва подсъдимия да бъде оправдан и
присъдата се измени.
Настоящата
инстанция намира, че при така установените факти, подсъдимия е осъществил втората
форма на престъплението по чл.172 б ал.1 от НК, за която също е обвинен и
осъден, касаеща неправомерното – без правно основание използване в търговската му
дейност при продажбата на наливната вода, регистрирано географско означение за
минерална вода „ Х.“ самостоятелно или в състава на друг текст, но извършено чрез
нарушение на забраната по чл.53 ал. 2 т.4 от ЗМГО, а не вменената му по ал.2
т.1 на чл.53 от ЗМГО. Дефиницията за географско означение в ЗМГО транспонира
правилата на европейското законодателство. Географското означение включва наименование
за произход и географско указание. Тези две понятия означават, че определена
стока произлиза от определена страна, район, регион или местност и притежава
поради това, както и поради традицията при производството й / за произхода/,
специфични качества, характеристики и особености, отличаващи я от другите
такива стоки. Географското означение се регистрира в патентното ведомство, то
може да се ползва единствено от вписан негов ползвател и служи за ориентация и
гаранция на потребителите, че определена стока има известни качества. Географското
означение е нарушено винаги и използвано неправомерно, което влияе и на
репутацията на действителното географско означение, когато лице което не е
вписано като негов ползвател извърши действия по заблуда на потребителя, който
да бъде накаран погрешно да приеме, че стоката която купува е с такъв произход,
че има определени качества, а това в действителност не е така. Правната закрила
на географското означение е уредена в чл.53 ал.2 т.1 до 4 от ЗМГО и обхваща редица забрани,
като тази по т. 4 е забрана за други действия които могат да въведат в
заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката. Именно това е
установено в случая защото при продажбата, наливната вода е представяна на
клиентите, от продавачките като Х.ска, поради така казаното им от подсъдимия,
въпреки, че не е била такава. Това заблуждение за произхода на водата е било
затвърждавано у клиентите и от намиращия се в обектите сертификат № 7/09 г. и така
те са били въвеждани в заблуждение относно истинският произход на водата, която
се различавала и по своите показатели, от действителната Х.ска. В същата насока
е заключението на вещото лице по изслушаните експертизи. По този начин, чрез
действията си по продажбата на наливната вода, изложени в обвинителния акт подсъдимия
допуснал нарушението по чл. 53 ал.2 т. 4 от ЗМГО, а
не на вменено му. Тези факти не са нови, по тях подсъдимия се е защитавал и
няма пречка доколкото се касае за приложението на закон за същото наказуемо
престъпление, въззивната инстанция да попълни с точната нарушена норма, състава
на бланкета по чл.172 б ал.1 от НК като го признае за виновен, че извършил посоченото
престъпление, чрез нарушението по чл. 53 ал.2 т. 4 ЗМГО, а за вмененото му по чл.53
ал.2 т.1 от ЗМГО го оправдае и в тази насока присъдата, се измени.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл, както
е приела първата инстанция. Той съзнавал общественоопасния характер на
извършените действия в рамките на търговската си дейност, знаел че въвежда
потребители в заблуждение за произхода на продаваната им наливна вода и
неправомерното ползване на географското означение. При определяне на
наказанието от първата инстанция, за отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство е прието единствено липсата на критично отношение към
извършеното, такова е и утежненото му съдебно минало предвид предходното
осъждане. За смекчаващи вината обстоятелства са приети относително младата му
възраст, неправилното разбиране за търговската дейност с инкриминираната вода,
а наказанието му е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
при условията на чл. 54 от НК, което е правилно. Настоящата инстанция намира
обаче, че доколкото не се установи подсъдимия да е извършил престъплението и чрез
нарушение на защитената търговска марка за минерална вода Х., наложеното му
наказание от 1 година „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 1000 лв. са
завишени и следва да бъдат намалени - за „лишаването от свобода“ на 6 месеца, а
„глобата“ на 500 лв., които са съответни на обществената опасност на деянието и
дееца и справедливи, като в тази част присъдата също се измени. За постигане
целите на чл. 36 от НК, приложението на чл.66 ал.1 от НК за наказанието „лишаване
от свобода“, чрез отлагане на изпълнението му за срок от три години, е правилно
и предходното осъждане на подсъдимия не е пречка за това.
По гражданските искове:
С обвинителния
акт е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по
чл.172 б ал.1 от НК, чрез неправомерното използване на правото върху защитената
търговска марка за минерална вода „ Х.“ и същото географско означение, а общия
размер на вредата е 3790.18 лв., причинена на четири юридически лица - „Аугуста
91“ АД- Х.я и Търговско производителна
кооперация „Бутилираща компания Х.“ София
- за неправомерно използване на марката и географското означение, на „Мавър
2000“ ЕООД сега „БК Х.“ ЕООД и „Х. – Милениум“ ООД, за географското означение. По
делото са предявени и приети два граждански иска, за обезщетение на тези
имуществени вреди всеки за сумата от 3790.18 лв. - първия от Търговско
производителна компания / не кооперация / „Бутилираща компания Х.“ - София с
ЕИК *********, втория от „БК Х.“ ЕООД – София с ЕИК *********/ предишно
наименование Мавър 2000 ЕООД /, които са конституирани като граждански ищци. С
обжалваната присъда исковете са уважени изцяло и подсъдимия осъден да заплати
сумата от 3790,18 лв. на всеки един от гражданските ищци, ведно със законната
лихва от датата на увреждането, до окончателното изплащане. Настоящата инстанция намира, че подсъдимия
неправилно е бил осъден да заплати двойно размера на вредата според обвинението.
Последното е недопустимо поради акцесорността на гражданския иск и
обвързаността на имуществените вреди с размерът им в обвинителния акт, който е 3790,18
лв. и обхваща както неправомерното ползване на марката, така и географското
означение, включени в обвинението. Доколкото не се установи, подсъдимия да е
извършил престъплението, чрез нарушаване на правото върху търговската марка за
минерална вода „Х.“, не са настъпили и вреди за носителите на правото върху марката
-„Аугуста 91“ АД гр.Х.я и Търговско производителна кооперация „Бутилираща
компания Х.“ гр.София. Неправомерното използване на географско означение по чл.
53 ал.2 т. 4 от ЗМГО за което съдът намери подсъдимия за виновен и също включено
в престъплението по чл.172 б ал.1 от НК, покрива обаче признаците на деликта по
чл.45 ЗЗД и касае гражданската му отговорност за обезщетение на причинените
като пряка и непосредствена последица от престъплението, имуществени вреди за нарушеното
географско означение и за определянето му, следва да намери приложение т.р. № 1
/ 2013 г. на ВКС. За размера на
обезщетението следва да се отбележи, че вземането в полза на ощетените
юридически лица няма солидарен характер, защото няма активна солидарност между
тях, като кредитори. Последната възниква само по правна сделка, а такава между
носителите на географското означение няма. При това положение отговорността на
подсъдимия е разделна и от общия размер на вредите - 3790.18 лв. всеки един от
четиримата ползватели на географското означение, има право да получи по
¼ или 947.54 лв. и до този размер предявените граждански искове са
основателни и доказани, като никой от двамата граждански ищци, не е доказал да
е претърпял по - големи по размер вреди, от другия. Ето защо присъдата в
гражданската част също следва да се измени, като размера на присъденото
обезщетение по всеки един от предявените граждански искове за имуществени вреди
се намали на 947.54 лв., а за разликата над този размер, до пълния предявен от
3790.18 лв., исковете като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят. От
тук следва да се намали и размера на държавната такса, върху уважените
граждански искове от 303.21 лв., на 75,80 лв. За активната процесуална легитимация на гражданските ищци следва да се
посочи също, че за първия иск посочен като предявен от Търговско производителна
компания „Бутилираща компания Х.“ с ЕИК *********, явно с исковата молба е допуснато
несъответствие в наименованието на ощетеното юридическо лице, което е залегнало
при приемането на иска и в присъдата, а за втория на „БК Х.“ ЕООД – София, с
ЕИК *********/ предишно наименование Мавър 2000 ЕООД / активната процесуална легитимация
е правилна при предявяването и приемането на иска, но в присъдата е посочена неправилно
като “Бутилираща компания Х.“ ЕООД, със
същото ЕИК и обезщетението е присъдено на тях. Доколкото ЕИК на гражданските
ищци са правилни / установено служебно от въззивната инстанция чрез справка в
Търговския регистър /, явно е допусната техническа грешка имаща значение обаче
при изпълнението на присъдата в гражданската част, която следва да бъде
отстранена и се посочат правилно юридическите лица - Търговско производителна
кооперация „Бутилираща компания Х.“ с ЕИК ********* и БК „Х.“ ЕООД с ЕИК *********.
Подсъдимия следва да бъде осъден и да заплати на осн. чл.189 ал.3 от НПК в
полза на Държавата, по сметка на въззивния съд и разноските във въззивното
производство, в размер на 261.51 лв. Необходимо
е да се посочи и , че първоинстанционния съд е пропуснал да се произнесе изцяло
по направените пред него разноски, включително на гражданските ищци въпреки, че
били поискани с исковите молби, но това следва да стане в отделно производство,
по реда на чл. 306 ал.1т.4 от НПК
.
Водим от горното и доколкото
не се установиха основания, за отмяна на присъдата, на основание чл. 337 ал.1
т.1 и т.2 вр. ал.3, вр. чл. 334 т. 3 от НПК, съдът:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 33/18.05.2017 г., постановена по НОХД № 235/2017г.
по описа на Районен съд – Хасково както следва:
В НАКАЗАТЕЛНО ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ, като ПРИЗНАВА подсъдимия В.Н.Ц. със снета самоличност за виновен, че извършил
престъплението по чл.172 б ал.1 от НК, като използвал в търговската си дейност
географско означение за минерална вода „Х.“ самостоятелно или в състава на друг
текст, без правно основание, в нарушение на чл. 53 ал.2 т.4 от ЗМГО, а в частта
по първоначално предявеното му обвинение, че извършил посоченото престъпление чрез
нарушение по чл. 53 ал.2 т.1 от ЗМГО, и в частта, че без съгласието на
притежателите на изключителните права „Аугуста-91“ АД гр.Х.я и Търговско
производителна кооперация „Бутилираща компания Х.“ гр. София, използвал в
търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 и т.4, вр. ал.1 от ЗМГО, обекти
на тези изключителни права, а именно - минерална вода с марки „Х.“ самостоятелно
или в състава на друг текст, го признава за НЕВИНЕН и на осн. чл. 304 от НПК, го ОПРАВДАВА.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия В.Н.Ц. наказание от 1 година „
Лишаване от свобода“, на 6 месеца „ Лишаване от свобода“ и наказанието „Глоба“
от 1000лв., на 500 лв.
В ГРАЖДАНСКО ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ, като НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение по предявените
граждански искове, за причинени от подсъдимия В.Н.Ц. в резултат на
престъплението по чл.172 б ал.1 от НК, имуществени вреди на гражданските ищци: „БК Х.“ ЕООД, ЕИК ********* и Търговско
производителна кооперация „Бутилираща компания Х.“ ЕИК *********, от 3790.18
лв. , на 947.54 лв. , като за разликата над уважения размер от 947.54 лв., до
пълния предявен размер от 3790.18 лв. , гражданските искове като неоснователни
и недоказани, ОТХВЪРЛЯ.
НАМАЛЯВА размера на държавната такса, върху уважените
граждански искове, от 303.21 лв., на 75,80
лв.
ОСЪЖДА подсъдимия В.Н.Ц. с ЕГН **********,***, да заплати в
полза на Държавата по сметка на Окръжен Съд Хасково, разноски в размер на 261.51 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
част.
Решението не
подлежи на обжалване или протест .