РЕШЕНИЕ
№ 97
гр.Плевен, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично
съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1107 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.197 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба
на ЗП /Земеделски производител/ Ц.Н.Н., с адрес ***, ЕГН **********, срещу
отказ на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите /ТД на НАП/ Велико Търново, обективиран в решение №180/16.11.2020 г.
Сочи, че решението на директора е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с утвърдената съдебна практика и в противоречие с правото на ЕС.
С жалбата се излагат доводи, че твърденията,
че спорът е разгледан по същество, не отговаря на действителността, не е налице
произнасяне по новооткрито доказателство. Изложеното от директора на ТД на НАП
противоречи на българското право и на правото на ЕС. Излага подробни
съображения, че субсидиите, които получават ЗП, са несеквестируеми съгласно
българското законодателство и съгласно
правото на ЕС, поради което запорът върху тях противоречи на приложимите правни
норми и поради това е незаконосъобразен. Позовава се на съдебна практика на
ВКС, общи и административни съдилища. Моли да се отмени решението, прави
претенции за направените разходи по адм.дела.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на оспорване по делото е Решение за оставяне
на жалба без разглеждане №180/16.11.2020 г. на директора на ТД на НАП Велико
Търново. В същото се сочи, че органът се е произнесъл по жалба
вх.№24704/05.11.2020 г. срещу действия на главен публичен изпълнител при ТД на
НАП Велико Търново, ИРМ Плевен. С жалбата се обжалват действията по налагане на
запор върху налични и постъпващи средства от Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ по
сметка на жалбоподателя в Общинска Банка АД. Отправено е искане за отмяна на
запора с мотива, че средствата са от субсидии, които според жалбата са
несеквестируеми. Изложени са мотиви, че е налице по същото искане предходно произнасяне,
като с решение №93/25.06.2020 г. е потвърден отказ на публичния изпълнител да
отмени обезпечителната мярка. Решение №93/25.06.2020 г. е обжалвано по съдебен
ред, като с решение № 665/27.10.2020 г. по адм.д. № 627/2020 на Административен
съд Плевен жалбата е оставена без разглеждане поради просрочие. В случая
жалбата е със същия предмет и страни, поради което на основание чл.27, ал.1 от АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК, повторно произнасяне по спора не
се дължи. На основание чл.267 ДОПК, във вр. с чл.88 от АПК, приложим на
основание §2 от ДР на ДОПК, жалбата е оставена без разглеждане.
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна:
С постановление
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№ С170015-022-0054760/29.09.2017
г. на старши публичен изпълнител С. К. /л.49/ на Н. е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в Общинска банка АД, за сумата 20591,57
лева. Същото ПНОМ е получено от Н. на 22.12.2017 г., видно от обратната разписка на л.50. Срещу ПНОМ е подадена жалба на 04.01.2018 г.,
като с решение № 4/15.01.2018 г. на директора на ТД на НАП същата е оставена
без разглеждане поради просрочие.
На основание ПНОМ, до банката са изпратени запорно съобщение
/л.48/ и разпореждане за изпълнение на запорното съобщение /л.46/. Получено в
отговор е писмо от банката /л.45/, в което се сочи, че по сметката няма
достатъчно средства за изпълнение на полученото разпореждане, има наложен и предходен
запор. С постановление за частична отмяна на наложените обезпечителни мерки
изх.№ С170015-193-0000340/05.06.2020 г. на старши публичен изпълнител Стефка
Кунчева /л.43/ запорът е отменен частично, като остава в сила за сумата 7510,01
лева.
С последващо заявление вх.№
С200015-000-0232045/28.05.2020 г. Н. е пиискал отмяна на наложените
обезпечителни мерки. Постановен е отказ от публичния изпълнител изх.№
С200015-012-0000063/05.06.2020 г. Срещу същия е подадена жалба от Н. по
административен ред, като е постановено решение № 93/25.06.2020 г. на директора
на ТД на НАП, с което същата е оставена без уважение, а отказът е потвърден
като правилен и законосъобразен. Срещу това решение на директора на ТД на НАП е
подадена жалба до съда, като е образувано дело №627/2020 по описа на настоящия
съд. С решение № 665/27.10.2020 г., с характер на определение, същата е оставена
без разглеждане като просрочена. На съда е служебно известно, че същото е
влязло в сила като необжалвано.
Със заявление вх.№24704/05.11.2020 г. /л.16-20/, Н. е
поискал от ТД на НАП да му бъде вдигнат запора – частично относно средствата,
които му се изплащат като субсидии от ДФЗ, като подробно е обосновал тяхната
несеквестируемост. Приложил е становище на омбудсмана и съдебна практика
/л.21-41/.
По така направеното искане е постановен отказ изх.№
С200015-012-0000113/09.11.2020 г. /л.51/ на главен публичен изпълнител Стефка Кунчева.
В същия се сочи, че отказът може да бъде обжалван в 7-дневен срок от съобщението
пред директора на ТД на НАП Велико Търново. Няма данни същия отказ да е връчен,
а в придружителното писмо към преписката се сочи, че същият не е връчен.
По заявление вх.№24704/05.11.2020 г. е постановено и процесното
решение. Същото решение е получено на 2.12.2020 г., видно от обратната разписка
на л.14, а жалбата срещу него до съда е подадена на 8.12.2020 г., видно от
клеймото на запазения пощенски плик на л.12.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на датата на
получаване на решението - 2.12.2020 г., съдът приема, че подадената на
8.12.2020 г. срещу него жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В случая оспореното Решение
не е издадено от компетентен орган.
Съгласно
чл.208, ал.1, изр.първо ДОПК, отмяната на
обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на
длъжника в 14-дневен срок от постъпването му след погасяване на публичното
задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. В случая с подаденото
заявление вх.№24704/05.11.2020 г., с
което Н. е поискал частична отмяна на
обезпечението. Компетентен да се произнесе по искането е публичният изпълнител,
както изрично сочи цитираната разпоредба. Липсва законово основание вместо или
заедно с него да се произнесе директорът на ТД на НАП. В случая още преди
произнасянето на директора на ТД на НАП, публичният изпълнител се е произнесъл.
Неговият отказ обаче няма данни да е връчен на лицето. Ако произнасянето на
публичния изпълнител е неблагоприятно за Н., същият има право да го обжалва
пред директора на ТД на НАП, като решението на последния подлежи на обжалване
по съдебен ред. Фактът, че директорът на ТД на НАП е горестоящ административен
орган, не му дава правото да иззема правомощията на публичния изпълнител. По
един и същи въпрос, въз основа на едно и също заявление, по едно и също искане,
не могат да се постановяват два различни акта от различни органи.
С оглед на изложеното, решението
е постановено от некомпетентен орган, поради което следва да се прогласи за
нищожно. Същото е постановено при съществено нарушение на административно
производствените правила, доколкото по същото заявление вече е бил постановен
акт на компетентния орган.
Въпреки че решението е
постановено от некомпетентен орган, доколкото още преди издаването му
компетентният орган е постановил по заявлението на Н. административен акт, не следва
делото да се връща като преписка на публичния изпълнител след прогласяване на
решение № 180/16.11.2020 г. за нищожно. Постановеният от публичния изпълнител
отказ, след надлежното му връчване на жалбоподателя, може да бъде обжалван от Н. пред директора на ТД
на НАП Велико Търново, а ако и неговото решение е неблагоприятно – решението на
директора на ТД на НАП може да бъде обжалвано
пред административния съд.
По отношение
на посочените в решението правни норми съдът съобразява и следното:
Разпоредбата
на чл.27, ал.1 от АПК, съгласно която „С
подаването на искането за започване или за участие в производството или с
получаване на уведомлението по чл. 26 заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани
граждани и организации стават страни в производството по издаване на
индивидуалния административен акт.”, вероятно е цитирана неточно от органа,
доколкото допустимостта на искането е предмет на чл.27, ал.2 от АПК. Следва да
се отбележи, че преценката дали едно искане е допустимо, се извършва от
компетентния административен орнган, а не от който и да е административен орган.
В този смисъл е чл.25, ал.1 от АПК, съгласно която разпоредба „Датата на
започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния
административен орган, в който то е подадено.”
Разпоредбата на
чл.267 ДОПК урежда разглеждане на жалба срещу действията
на публичния изпълнител, и не е приложима преди директорът на ТД на НАП
да бъде сезиран с жалба срещу действие на същия – в случая срещу отказ на
публичния изпълнител да отмени ПНОМ.
Разпоредбата
на чл.88 от АПК е неприложима. Същата урежда случая, когато подадената срещу постановен
акт на административен орган жалба се оставя без разглеждане от горестоящия
административен орган. В случая все още липсва жалба срещу постановения от
публичния изпълнител отказ изх.№
С200015-012-0000113/09.11.2020 г.
Съдът не следва да се
произнася по спазването на метериалния закон и наведените по този въпрос
доводи, доколкото с процесното решението не е налице произнасяне по същество.
С оглед на изложеното,
решението е постановено от некомпетентен орган и при съществено нарушение на
административно производствените правила, и следва да се прогласи за нищожно с
оглед на най-тежкия порок.
При този изход на делото е основателно
искането на Н. за присъждане на разноски. Такива са направени в размер на 10
лева – държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.200, ал.1 от АПК и
чл.197, ал.4 от ДОПК съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение за оставяне на жалба без
разглеждане №180/16.11.2020 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на
Ц.Н.Н., ЕГН **********, сумата 10,00 лв. /десет/
лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл.197, ал.4 от ДОПК.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/