РЕШЕНИЕ
№ 3543
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110151368 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от "******" ЕАД, с която срещу
„******“ АД е предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 1165,95
лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка
„******“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице
имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество автомобил „******“ рег.
№ ******, при произшествие, настъпило на ****** г. около ****** ч. в ******, общ.
******, с посока гр. ******, на ул. ****** на кръстовището с ул. ****** с участието
на лек автомобил "******“ рег. № ******, за което е бил съставен протокол за ПТП от
компетентните органи на МВР.
Ищецът твърди, че на посочените в исковата молба дата и място, автомобил
„******“ рег. № ******, управляван от Е. В. В., е претърпял щети в резултат от
поведението на водача на лек автомобил "******“ рег. № ******, който на
неразрешено за целта място е предприел маневра изпреварване при наличие на знак
М1 (изрично забраняващ изпреварването), без да се е уверил, че изпреварваното МПС
не предприема извършването на друга маневра, който в същия момент завивал
надясно с подаден светлинен сигнали така реализирал ПТП като ударил автомобила в
предната му лява част, при което настъпило произшествие с материални щети,
подробно описани в исковата молба. За настъпилото събитие е бил съставен протокол
за ПТП от същата дата. За увредения автомобил е бил сключен договор за
имуществена застраховка, като в изпълнение на задълженията си по същия
застрахователят определил и изплатил на правоимащото лице сума в размер на 2281,91
лева и извършил ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Към датата на
събитието отговорността на водача на лек автомобил "******“ е била застрахована по
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищецът е отправил
извънсъдебно покана за изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по
1
имуществената застраховка и ликвидационни разноски. Ответникът отказал да
удовлетвори същата. Ищецът счита, че в случая поведението и на двамата водачи се
намира в причинна връзка с настъпването на щетите, с оглед което и предявява иска си
за сумата 1140 лева и 25 лева ликвидационни разноски. Моли за решение, с което
претенцията му да бъде уважена.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Признава, че е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност: на автомобилистите за лек
автомобил „******“ към датата на събитието. Счита, че са налице обстоятелства,
които изключват вината на водача на този автомобил. Оспорва всички твърдения на
ищеца във връзка с настъпване на произшествието и механизма му. Оспорва
обезщетените вреди да са в причинна връзка с това ПТП. Поддържа, че пътното
платно на мястото, където се твърди да е настъпил инцидента се състои от две ленти,
като водачът А. е целял да заобиколи спрелия на пътното платно ******, който е
включил светлинния си показател за завой наляво, тъй като е възнамерявал да потегли,
а не да завива. Позовава се на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, като счита, че водачът на л.а. ******
е имал предимство и е следвало да бъде пропуснат от другия водач. Твърди знак М1 да
е поставен след кръстовището, съответно за водачът на л.а. ****** да не е била налице
забрана за изпреварване. Твърди се В. да не е подала своевременно сигнал за завиване
наляво. Твърди се съпричиняване на вредите в условията на евентуалност. Искът се
оспорва и по размер, като несъответен на средните пазарни цени. Не оспорва
извършеното от ищеца плащане на обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски, в т.ч. и на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото
да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск
за платеното.
Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това
по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото
лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ
застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за
изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер,
възлизащ на претендираната с исковата молба.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на произшествието
причина, респ. допринесло е поведението на управлявалия застрахованото имущество
по застраховка „Каско“ водач, т.ч. и тези негови действия и бездействия, допринасящи
се настъпване на вредите по застрахованото имущество.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че гражданската отговорност на
2
водача на лекия автомобил „******“ е била застрахована с договор за застраховка
"Гражданска отговорност от ответника" към ****** г; че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2281,91 лева, както и е сторил
ликвидационни разноски за определяне и изплащане на обезщетението в размер на
сумата 25,00 лева.
Следователно спорно между страните е настъпването на ПТП по описания в
исковата молба механизъм, поведението на кой от водачите е причина за същото, дали
всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се
намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност
на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена по
средни пазарни цени към датата на настъпването им /****** г./.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен
съставен от компетентните органи, осъществяващи контрол върху движението по
пътищата № ******/****** г., съгласно който водачът на лекия автомобил ****** е
предприел изпреварване на забранен участък от пътя, означен със съответния пътен
знак, докато водачът на лекия автомобил е извършвал маневра завиване наляво с
подаден пътен светлинен показател, вследствие на което е настъпило произшествие
между двата автомобила. Описаните щети по застрахованото при ищеца МПС са в
областта на неговата предна част, предна броня, решетка, ляв фар, ляв калник и др.
Взето е административно отношение към водача, чиято отговорност ответникът е
застраховал.
Приети са доказателства, от които се установява, че в изпълнение на
договорното си задължение по сключения договор за застраховка „******“ ищецът
определил и е изплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в
размер на 2281,9 лева, което не се оспорва от ответника.
Не се спори, че ответникът е отказал да удовлетвори извънсъдебно
претенцията на ищеца.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Е. В. (разпитана по делегация
пред РС – П.) и Х. А.. Въз основа на показанията им съдът приема за установено
следното:
Свидетелят В. е управлявала лек автомобил „******“, с peг. № ****** в ПТП
през ****** г. в ******, община ******, от центъра на селото в посока кръгово
кръстовище за гр. ******. Предприела маневра за завиване наляво, когато й отнели
предимството при наличен знак, който забранява изпреварване. Преди да предприеме
завиване, свидетелката е подала ляв мигач, но движещият се зад нея водач решил да я
изпревари при това без подаден сигнал. По отношение на пътната маркировка
свидетелят споделя, че е сочела забранено изпреварване и разрешен завой наляво,
където линията била прекъсната. Възприела е насрещно движещи се автомобили,
които е изчакала да преминат, за да се освободи насрещното платно и да може да
извърши предприетата маневра. Колата не е била в напълно спряно положение преди
да започне маневрата, движела се е с около 2 - 3 км/ч. Другият участник се движел зад
нея от известно време, не спазвал дистанция, не подал сигнал, че ще изпреварва, не
спазвал знаците и пътната маркировка. Вредите описва, както следва: изкривен преден
мост, крива джанта от лявата страна на колата, счупен фар отляво, предна броня.
От показанията на св. А., водач на лекия автомобил ******, се установява, че в
конкретния ден се движел по същия път, когато другият участник спрял на пътното
платно за движение с включен ляв мигач, той решил да заобиколи автомобилът,
намиращ се пред него, от лявата му страна, когато В. потеглила и настъпило ПТП.
Твърди също да е подал мигач за заобикаляне. Всичко се случило бързо – за около 6-8
3
секунди. Свидетелят не разбрал, че преднодвижещият се автомобил ще завива наляво,
въпреки че възприел наличието на кръстовище с разрешена възможност за завиване
наляво и подадения светлинен ляв пътепоказател на другото МПС. Не е възприел
движещи се насреща коли. Счита, че ако е имало такива е щял да се удари в тях.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът
кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него
специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на
заключението съдът приема за установено, че ****** г. в ****** ч, лек автомобил
„******“, модел „******“, с рег.№ ****** се движил в село ****** с посока към град
******, управляван от Е. В. В.. По същото време и на същото място зад него се
движил лек автомобил „******“, модел ‚******“ с рег.№ ******, управляван от Х. В.
А.. В района на кръстовище, водачът на лек автомобил „******“ с подаден ляв мигач,
предприела маневра завой наляво с цел включване по посока на движение по
съседната вляво улица. В този момент водачът на лек автомобил „******“, модел
‚******“ с рег.№ ******, предприел изпреварване на завиващия наляво лек автомобил
„******“, като навлязъл в лентата за насрещно движение и с предна дясна и странична
част ударил в предна лява и странична част, извършващия маневра завой наляво
автомобил „******“. От удара л.а. ****** излязъл от пътното платно, повалил
намиращия се до пътя от лявата страна по посока на движение на двата автомобила
пътен знак „Б3“ и се установил в положение на покой. Лекият автомобил „******“
също преустановил движението си, но в насрещното платно. Съгласно картографска
база данни “******” и “******“ вещото лице е установило, че хоризонталната пътна
маркировка, разделяща двете платна за движение, представлява единична
непрекъсната линия, като на Т-образното кръстовище преминава в единична
прекъсната линия, след което отново става единична непрекъсната. Преди
кръстовището и от двете страни на пътя са поставени пътни знаци „В 24“ (Забранено
изпреварването). Въз основа на материалите по делото е определена опасната зона за
спиране на лек автомобил марка „******“, модел „******“, с рег. № ****** на 31,06
метра. Причините довели до настъпването на процесното ПТП вещото лице е
възприело, че са субективните действия на водача на лек автомобил марка „******“,
модел „******“ с рег. № ****** , който е предприел изпреварване в насрещното
платно на извършващия в този момент маневра завой на ляво лек автомобил „******“,
модел „******“, с рег.№ ******, както и фактът, че водачът на л.а. „******“, модел
„******“ с рег. № ******, се е движил със скорост и дистанция, при които не е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи
съприкосновение със спрелия пред него автомобил „******", с оглед скоростта, с която
се е движел. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „******“, с
рег. № ******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП вещото лице
е посочило, че е в размер на 4496,21 лв., а по цени от алтернативни доставчици на
резервни части е в размер на 3099,17 лв.
Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Причина за настъпване на произшествието съдът намери, че е поведението на
водача на лекия автомобил „******“, който е нарушил множество правила за движение
– предприел е маневра изпреварване на завиващ наляво автомобил в областта на Г-
образно кръстовище, автобус „******“, който е нарушил правилото на 42, ал. 1, т. 1,
пр.последно ЗДвП, както и е извършил изпреварване при наличието на забранителен
знак Б24 съгласно ППЗДвП. Съгласно показанията на свидетеля А. последният е
4
възприел, че водачът, движещ се преди него, е подал сигнал за извършване на маневра
завой наляво, както и наличието на кръстовище, допускащо извършването на такава
маневра, възприел е намаляването на скоростта на движение, но не е съобразил, че
следва да изчака водачът преди него да завие, като намали скоростта, а при
необходимост да спре до освобождаването на платното за движение. Вместо това А. е
предприел изпреварване и в резултат на това негово действие е настъпило ПТП. Дори
да се приеме, че водачът В. с управлявани от нея автомобил е престоявал на пътното
платно повече от необходимото време за извършване на маневрата (макар А. да е
заявил пред съда, че всичко се е случило в рамките на 6 - 8 секунди), то не може да се
възприеме, че с поведението си последната е нарушила правилата за движение по
пътищата, още повече е заявила пред делегирания съд, че е изчакала преминаването на
насрещно движещ се автомобил. Дори да се приеме, че възражението на ответника, че
е налице съпричиняване, е основателно, то приносът на водача на застрахованото
имущество не би надхвърлил 50 % пункта.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е
ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „******“ с поведението си е
причинил вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е
платил застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля действителната
пазарна стойност на вредите съгласно заключението на САТЕ и претендира от
ответника 1/2 част от изплатеното с разноските за определяне на обезщетението, които
ответникът не оспорва. Ето защо и предявеният иск следва да бъде изцяло уважен за
сумата 1165,95 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
производството се следват само на ищеца. Същите възлизат на сумата 806 лева
/държавна такса в размер на 50 лева, депозити за вещо лице и свидетел в размер на
340 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 416 лева/.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ******, с адрес на управление: ******, да
заплати на „******“ ЕАД, ЕИК ******, със съдебен адрес:****** на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ сумата 1165,95 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
****** г. в ******, община ******, по договор за застраховка „******“, за която е
съставена застрахователна полица № ******за лек автомобил „******“ рег. № ******с
включени разноски за определяне и изплащане на обезщетението, причина за което
произшествие е поведението на водача на лек автомобил „******“ рег. № ******,
чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована от
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва от предявяване на иска /29.08.2024 г./ до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „******“ АД, ЕИК ******, с адрес на управление: ******, да
заплати на „******“ ЕАД, ЕИК ******, със съдебен адрес: ******, на основание чл.
5
78, ал. 1 ГПК сумата 806 лева – разноски за настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца:
IBAN: ******, „******“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6