Р Е Ш Е Н И Е №260054
гр.Оряхово, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 02.04.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№621/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.542 и сл. от ГПК, вр.чл.38, ал.4 от ЗГР.
Образувано е по предявен иск с правно основание
чл.38, ал.4 от ЗГР от С.П.Л., ЕГН:**********,
с постоянен адрес *** чрез пълномощника си адв.Ц.К. *** за признаване за
установено по отношение на община Мизия факта на смъртта на лицето П.П.Ч., починал
на 01.12.1916г. в с.Бекет, Република Румъния.
В исковата молба се сочи,
че дядото на ищеца П.П.Ч. е загинал на 01.12.1916г. в с.Бекет, Република
Румъния по времето на Първата световна война в състава на 36 – та допълваща
дружина – 36 – опълченска дружина, втора рота /.Горното твърдение било видно от
приложеното удостоверение от Държавен военен архив, гр.Велико Търново.Отразено
е, че П.П.Ч. е бил погребан в района, където е загинал, както и, че не му е
издаден акт за смърт.
Сочи се, че смъртта
му по спомени пресъздадени от родителите на ищцата била настъпила вследствие на
попадение от наряд, като тялото му е било раздробено и разчленено на части, а
тленните му останки били погребани на мястото на смъртта.Тъй като били военни
години и фамилията била изключително бедна, близките на П.П.Ч. не са имали
финансовата възможност да пренесат и погребат тленните му останки в родното му
село.
Твърди се, че били
правени помени и панахиди, като за упокоение на душата му били палени свещи и
бил упоменаван с добро, а на официални празници в селото също почитали паметта
му и бил споменаван като герой от Първата световна война.
Сочи се, че били
пропуснати законоустановените срокове за издаване на акт за смърт, както и, че
в община Мизия имали информация за смъртта му, но не бил съставен акт за смърт.
В подкрепа на иска са
представени копия от следните писмени доказателства:удостоверение за липса на
съставен акт за гражданско състояние изх.№АО/У602/08.12.2020г. на община Мизия
и удостоверение от Държавен военноисторически архив.
Като заинтересовани
страни в процеса следва да бъдат конституирани РП – Враца, ТО - Оряхово и
Община Мизия.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа предявената искова молба, като
излага доводи в подкрепа на искането.
Представителят на РП
– Враца, ТО – Оряхово не оспорва исковата молба, като счита, че съдът следва да
укаже издаването на акт за смърт от община Мизия на лицето П.Ч.от с.Сараево.
По делото в
качеството на свидетел е разпитана Емилия Ангелова Иванова – кметски наместник
на с.Сараево, обл.Враца.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки №АО/У-141/16.03.2021г. на община Мизия се
установява, че ищцата С.П.Л. е внучка на П.П.Ч..
Също така от писмо на община Мизия
вх.№260929/22.03.2021г. се установява, че община Мизия не може да издаде други
документи – актове за гражданско състояние, други налични документи за П.П.Ч.,
удостоверение за наследници на П.П.Ч. и препис от личния му регистрационен
картон, тъй като не разполага с такава информация.
От представеното удостоверение за
липса на съставен акт за гражданско състояние №АО/У-602/08.12.2020г. на община
Мизия, се установява, че лицето П.П.Ч.няма съставен акт за смърт в регистрите
на актовете за гражданско състояние, които се съхраняват в община Мизия.
От приложеното по делото копие от
издаденото от Държавния военноисторически архив удостоверение се установява, че
редник П.П.Ч.от с.Букьовци е участвал в Първата световна война в състава на
36-та допълваща дружина/36-та опълченска дружина, 2-ра рота и е загинал на
01.12.1916г. в с.Бекет.
От показанията на разпитаната по
делото свидетелка - кметски наместник на с.Сараево от 12 години, се установява,
че П.Ч.е бил жител на с.Сараево и е живял в селото, както и, че от по –
възрастни хора в селото е научила, че П.Ч.е участвал във войната в Румъния, че
там е бил убит и не е връщан в селото.Свидетелката уточнява, че ищцата Л. е
внучка на П.Ч.– нейният баща е негов син.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Настоящето
производство е охранително по своя характер.
Молбата изхожда от активно материално - правно легитимирано лице,
насочена е срещу страна, имаща качеството на заинтересовано лице по смисъла на
удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата,
поради което допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово
компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.34, ал.2 от ЗГР, актовете за гражданско
състояние, съставени по установен в този закон ред имат доказателствена сила за
отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.Материалната
доказателствена сила на актовете се отнася само до това, което се е осъществило
пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично.Данните
в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за
самоличност на лицата.
В чл.542 от ГПК е предвидено, че когато законът
предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с
документ съставен по надлежен ред като например акт за гражданско състояние и
такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е
бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето,
което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да
установи факта и когато това е необходимо да разпореди да се състави съответния
документ.
В чл.38, ал.4 от ЗГР също е предвидено, че при
унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за
раждане или смърт, и установяване на вписани неверни данни, заинтересованите
лица установяват правата си по съдебен ред.
В случая се иска да
се признае за установено по отношение на община Оряхово, че факта на смъртта на
лицето П.П.Ч., починал на 01.12.1916г. в с.Бекет, Република Румъния.
Съдът намира, че в
настоящето производство по безспорен начин от събраните доказателства се установи,
че П.П.Ч. е починал на 01.12.1916г. в с.Бекет, Република Румъния.На първо място
датата и мястото на смъртта на П.П.Ч. се установява от издаденото удостоверение
от Държавния военноисторически музей.В същото изрично е посочено, че П.П.Ч. е
от с.Букьовци, което пък е старото име на гр.Мизия, в чиято община се намира
с.Сараево.
От показанията на
разпитаната по делото свидетелка и от издаденото от община Мизия удостоверение
за родствена връзка се установява, че ищцата е внучка на П.П.Ч..
Също така
свидетелските показания установяват и обстоятелството, че П.П.Ч. е бил жител на
с.Сараево и е живял в селото, както и, че същият е загинал в с.Бекет, Република
Румъния по време на войната, като след смъртта му тялото му не е връщано в
Република България.
Съдът намира, че
показанията на свидетелката са обективни и достоверни, тъй като същите
съответстват на приложените по делото писмени доказателства – издаденото от
община Мизия удостоверение за родствена връзка и удостоверението издадено от
Държавния военноисторически музей, поради което съобразява същите при решаващия
си извод, а именно, че П.П.Ч. е бил жител на с.Сараево, че ищцата е негова
внучка, че същият е загинал в с.Бекет, Република Румъния по време на войната,
както и че след смъртта му, тялото му не е връщано в страната.
Относно точната дата
на смъртта на П.П.Ч. съдът съобразява отразената такава в приложения по делото
официален документ - удостоверението издадено от Държавния военноисторически
музей, а именно – 01.12.1916г..
При тези данни съдът
приема, че са налице предпоставките на чл.542 и сл.от ГПК, а именно установи се
по категоричен начин факта на смъртта на П.П.Ч., починал на 01.12.1916г. в
с.Бекет, Република Румъния по време на Първата световна война, както и
обстоятелството, че след смъртта на П.П.Ч., тялото му не е върнато в Република
България, поради което за същия не е бил съставен акт за смърт и такъв не може
да бъде съставен, а надлежното му установяване налага издаването на документ от
съответното длъжностно лице по гражданското състояние.
Молителката е внучка
на починалия П.П.Ч., поради което заинтересована от установяване факта на
смъртта му.
С оглед на
гореизложеното, молбата с правно основание чл.542 и сл. от ГПК, вр.чл.38, ал.4
от ЗГР е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното,
Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на община Мизия факта на смъртта на лицето П.П.Ч., починал на 01.12.1916г. в
с.Бекет, Република Румъния, за което обстоятелство няма издаден акт за смърт.
РАЗПОРЕЖДА на основание чл.546
от ГПК, вр.чл.38, ал.4 от ЗГР и чл.56 от ЗГР ДА СЕ ИЗДАДЕ акт за смърт на П.П.Ч.,
починал на 01.12.1916г. в с.Бекет, Република Румъния.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Районна прокуратура – Враца,
ТО - Оряхово и заинтересовани лица -
община Мизия.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд Враца.
Заверен
препис от решението да се изпрати на кметския наместник на с.Сараево,
общ.Мизия, обл.Враца и на длъжностното лице по гражданското състояние в община Мизия
за съставяне на акт за смърт на П.П.Ч. и за отбелязване в регистрите по гражданско
състояние.
Препис от
Решението да се изпрати на Бюро „ Съдимост „ при РС – Оряхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: