РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. гр. ******, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.а
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д.а Гражданско дело №
20231620102344 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от *******
ЕООД, ЕИК ***********, гр. **********, обл. Монтана, представлявано от
управителя Д. Ж. А., срещу ******* ЕООД, ЕИК ***********, гр. ******,
представлявано от управителя Р. Д. Р., за неизпълнени задължения по договор
за заем – правна квалификация по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 18.09.2019г. в изпълнение на
неформален договор за заем ищецът превел на ответника сумата от 20 000 лв.
Уговорката била, че това е краткосрочен заем и ще бъде върнат до 01.10.2019г.
Изричен договор не бил сключен. За изминалите четири години обаче ищецът
твърди, че заемът не бил върнат въпреки многократните разговори. За това
ищецът се обръща към съда.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 20000лв., представляваща главница
по договор за заем от 18.09.2019г., както и сумата от 8899,98 лв. - законна
лихва за забава, считано от 01.10.2019г. до предявяването на иска в съда
(07.12.2023г.), ведно със законната лихва върху главницата от предявяването
на иска до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. в
производството по обезпечаване настоящия иск.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът оспорва изцяло исковете по основание и размер. Оспорва и
въведените от ищцата фактически твърдения. От своя страна, твърди, че
между страните не е имало нужда от заемни отношения. За процесния период
те са имали договорни отношения, породени от договор за услуга, по който
изпълнител е ищцовото дружество.
1
Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от адв. И. С.,
преупълномощен от адв. И. М.. Поддържат се предявените искове, като е
отправена молба за тяхното уважаване. Депозирана е и писмена защита, в
която са изложени съображения от страна на ищеца в полза на неговите
твърдения.
Ответникът в откритото съдебно заседание се представлява от адв Н.
В., който изцяло оспорва исковите претенции и поддържа изложеното в
отговора на исковата молба. Депозирана е и писмена защита, в която са
изложени съображения от страна на ответника в полза на неговите твърдения.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства,
изготвена и защитена е съдебно-счетоводна експертиза, разпитана е в
качеството на свидетел Н. Б.-Б..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, а именно за постановяване на решение, с
което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 20000лв.,
представляваща главница по договор за заем от 18.09.2019г., както и сумата от
8899,98 лв. - законна лихва за забава, считано от 01.10.2019г. до предявяването
на иска в съда (07.12.2023г.), ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска до окончателното изплащане.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване валидно възникнало заемно
правоотношение, в това число като елемент на фактическия състав на договор
за заем е реалното предаване на сумите, претендирани като заемни такива в
исковата молба, наличие на задължение на заемателя да върне предоставените
заемни суми, настъпването на изискуемост.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е приел, че с оглед процесуалното поведение на ответника, между тях
няма признати фактически твърдения. Указал е, че всяка от страните носи
доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства. Указал
е, че ищецът следва да докаже, че е превел твърдените средства на ответника,
че преведените средства са именно в изпълнение на сключения между
страните договор за заем, че между страните съществува твърдяната
облигационна връзка и че задължението е изискуемо - т.е. с настъпил на
твърдяната дата падеж.
По делото е представено платежно нареждане от 18.09.2019г. с
наредител ******* ЕООД, представлявано от Д. А., и с получател – ********
ЕООД, за преведена сума в размер на 20000лв., като в основанието за превод е
посочено „личен заем“.
Изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-счетоводна експертиза, приета
по делото без възражения от страните, която дава заключение след проверка в
счетоводството на двете дружества, че от предоставените от счетоводството на
******* ЕООД, ЕИК *********** и ******* ЕООД, ЕИК ***********
хронологични регистри на движението между двете страни се установява, че
няма връщане на процесната сума от 20000 лева. От хронологичните регистри
се установява, че ******* ЕООД е клиент на ******** ЕООД по доставки на
торове, препарати и семена. Плащанията са от ******* ЕООД към ********
2
ЕООД по фактури за доставки. Видно от изготвеното заключение от
предоставено банково извлечение за м. септември 2019г. на сметка
************** с титуляр ******* ЕООД на дата 18.09.2019г. се установява
превод в размер на 20000 лева към банкова сметка ************** с
получател ******** ЕООД и основание: „личен заем“. От счетоводството на
ищеца е предоставен аналитичен регистър на ******* ЕООД на сметка ***-
Разплащателна сметка в лева за период от 01.09.2019г. до 30.09.2019г., в който
не се установява счетоводна операция за извършеното плащане в размер на
20000 лева. От страна на обслужващото счетоводство е посочено, че преводът
е включен в счетоводна операция № *** от 30.09.2019г. Дт с/ка *** Каса на Кг
с/ка ***1 Разплащателна в лева с обща сума от 33000лв. с основание:
„теглене“. В ******** ЕООД със счетоводна операция № *** от 30.09.2019г. е
осчетоводена процесната сума по Дебита на с/ка ***2 Разплащателна сметка в
лева и по Кредита на с/ка *** с основание „вноска по приходен касов ордер №
** от 18.09.2019г.
В ОСЗ вещото лице е потвърдило изводите, направени в заключението,
като е посочило, че при проверка в счетоводното на ******* ЕООД не е
намерило осчетоводяване на процесната сума в размер на 20 000лв. от
18.09.2019г. Пояснено е, че от счетоводното обслужване на ищовото
дружество е посочено, че тази сума заедно с още две суми са осчетоводени с
една стопанска операция, която представлява стопанска операция № ***,
която е осчетоводена като теглене на сума от банка и вкарани в каса – така е
осчетоводена обща сума от 33 000 лв. и в тази стопанска операция от
счетоводството на ищеца твърдят, че влиза и сумата от 20 000 лв. Пояснено е
от вещото лице, че това осчетоводяване означава, че са изтеглени пари от
сметката на ******* ЕООД и са вкарани в касата на ******* ЕООД. В
******** ЕООД сумата от 20 000 лв. е осчетоводена с операция 655, като
сумата е отразена като изведена от касата на ******** ЕООД и вкарана в
сметката на ******** ЕООД като вноска. Уточнено е, че счетоводството и на
двете дружества, касаещи посочената операция, не е водено съобразно
законовите изисквания.
Настоящият състав намира, че експертът, изготвил експертизата, е
направил задълбочена проверка в счетоводството на двете страни относно
извършената операция, поради което и експертизата е достатъчно задълбочена
и обективна и настоящата инстанция не намира основания да не я кредитира
/още повече, че заключението не е оспорено от страните/.
По делото действително се установи, че между страните е имало
търговски отношения, като ищецът е купувал стоки от ответника. Същото се
доказа както от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, така и от
свидетелските показания на разпитаната по делото Н. Б.-Б., като в тази им
част съдът ги кредитира, т.к. същите се подкрепят от останалите събрани
доказателствени материали.
Следва да се посочи, че договорът за заем е реален договор, има
сложен фактически състав, като елемент от него е предаване на парична
сума в заем и наличие на волеизявление за връщане на дадената парична сума,
като договорът се счита сключен от момента на осъществяване на предаването
на сумата, респективно даване съгласието за връщането й като заем, което от
двете се осъществи последно.
В случая съдът приема, че по делото не се установи при условията на
пълно и главно доказване, че между страните е възникнало заемно
правоотношение. Липсват данни за такива договорености, липсва изрично
волеизявление на ответника за връщане на преведената сума. Не се доказа
3
нито едно от дружествата да е осчетоводило посочената сума в размер на
20000лв. като предоставен заем. С оглед това, че сумите не са осчетоводени
като заем, не може да се приеме, че ответникът е приел основанието, посочено
в платежното нареждане от ищеца, и че се е съгласил да върне предоставената
му сума. В този изричен смисъл са и Решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д. №
134/2010 г., IV ГО, Определение № 305/24.09.2015 г. по гр.д. № 159/2015
г., III ГО. При възможност за различни хипотези относно факта на предаването
на сумите, не може от самия факт на предаването (в случая банков превод),
при липса на други данни, да се презюмира, че страните са сключили договор
за заем.
Страните по делото са търговски дружества и същите могат да участват
в множество и различни правоотношения. Само по себе си дори счетоводното
записване не създава правоотношения между страните, а е следствие на
същите /така Определение № 156/11.02.2016 г. по гр.д. № 5796/2015 г., IV ГО
ВКС/. Още повече, както беше посочено, самият ответник не е отразил в
счетоводството си, че сумите са предоставени в заем и подлежат на връщане.
Такова отбелязване впрочем няма и при ищеца. Действително друго щеше да
бъде, ако преведената сума беше осчетоводени при ответника с основание
„заем“ или с друг документ се свързва приемането на тази сума като заем от
страна на ответника.
Следва да се посочи, че представения от страна на ищеца платежен
документ сам по себе си представлява частен документ. Записаното в него
основание на превода („личен заем“) не обвързват ответника, ако същият не го
е приел недвусмислено. Документът не носи подпис на представител на
ответника и не представлява разписка. Още повече, че при липса на писмен
документ, от начина, по който е посочено основанието на превода – „личен
заем“, не може еднозначно да се приеме дали сумата се предоставя като заем
или представлява връщане на заем от ищеца към ответника.
Освен това по делото са налични и обяснения, дадени от страна на В.А.
(водил счетоводното обслужване на ответника) при извършена проверка от
НАП, касаещи процесния превод на процесната сума, в които се сочи, че
сумата от 20000лв., преведена на 18.09.2019г., не е осчетоводена като заем.
Същата е внесена от Д. А. по сметка на ответника, т.к. ищецът е бил
подотчетно лице на ******** ЕООД с управител Р. Р. и на ЗП Р. Р. съгласно
представени договори и фактури за извършени плащания към тях. Заявено е в
обясненията, че ******** ЕООД не е получавало заеми нито от *******
ЕООД, нито от физическото лице Д. А.. По делото са приложени договор за
услуга от 01.12.2010г. между ЧЗП Р. Д. Р. и ******* ЕООД, ведно с последвали
анекси /л.30-л.31 от делото/, както и пълномощни от Р. Д. Р. (лично и като
управител на ответното дружество) към Н. Б. и Д. А., които потвърждават
наличието на отношения от посочения тип.
По делото са представени и приети Решение № ***/29.11.2022г. по ГД
№ ****/2021 на РС - Лом, Решение № ***/**.**.20**г. по ВГД № **/2023 по
описа на ОС - Монтана, Разпореждане № ****/0*.0*.20**г. на ВКС по
преписка от *****/0*.0*.20**г., Разпореждане № ***/**.**.2023г. по ВГД №
**/2023 на ОС - Монтана, Решение № ***/**.**.2022г. по ГД № ****/2021 по
описа на РС - Лом, Решение № ***/**.0*.2023г. постановено по ВГД №
***/2023 на ОС - Монтана, справка от сайта на ВКС за дело № ****/2024,
пълномощно от **.**.2015г. с Рег. № **** на нотариус Д. М., с рег. № *** към
НК на РБ и пълномощно от **.0*.20**г. с рег. № ** също на нотариус М., с
рег. № *** към НК на РБ, видно от които между ******* ЕООД, Д. А., Н. Б.-
Б., от една страна, и Р. Р. Д. като ******* (ЗП), от друга страна, се водят
граждански дела.
4
Предвид горното що се отнася до останалата част от показанията на св.
Н. Б.-Б. с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК и като съобрази, че свидетелката
е дъщеря на управителя на ищовото дружество – Д. А., както и че между Н. Б.-
Б. и Р. Д. като ЗП (който е и управител на ответното дружеството) са водени и
се водят граждански дела (за което са представени цитираните съдебни
решения), съдът намира, че не следва да кредитира показанията й в останалата
им част, касаеща заявеното от същата, че Р. Р. като представител на ********
ЕООД неведнъж е искал и получавал заеми от ******* ЕООД. Впрочем дори и
да се приеме, че действително заявените обстоятелства са истина, това не би
променило гореизложените изводи на съда, т.к. дори и ответното дружество
да е получавало заеми от ищеца, това не доказва, че между страните по делото
е бил сключен договор за заем за сумата от 20000лв., преведена на
18.09.2019г., с уговорен падеж на 01.10.2019г.
Следва да се допълни, че дори да се приеме, че е било налице валидно
облигационно правоотношение и действително преведената на 18.09.2019г.
представлява изпълнение от страна на ищовото дружество на поето
задължение за предоставяне на заем на ответника, който последният се е
задължим и е следвало да върне, то не се доказа настъпване на падеж и
съответно на изискуемост на вземането, т.к. няма никакви други налични
доказателства за това, освен твърденията на ищеца, че сумата е следвало да
бъде върната на 01.10.2019г.
Предвид изложеното предявеният осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД - с оглед
отхвърлянето на главният иск, то и акцесорният иск за лихви също се явява
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, което е в размер на 4068 лв. /четири хиляди шестдесет и осем
лева/ с ДДС, поради следните съображения:
На поставения въпрос: „присъждат ли се съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила
доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото
изплащане - чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно
нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е
отбелязано, че възнаграждението е платено?“ в т. 1 от ТР 6/2012г. по т.д.
6/2012г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
По делото са представени доказателства за извършено плащане съобразно
указаното в цитираното ТР – представена е фактура № 691 от 09.09.2024г. с
доставчик Н. Л. В. и получател – ******** ЕООД, с вид на услугата -
адв.възнаграждение по иск по чл. 240 вр. чл.79 ЗЗД и по иск по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е
длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или
услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите,
когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Според ал. 4, предл. 1
от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на
възникване на данъчното събитие за доставката. С оглед това настоящият
състав намира, че са налице доказателства за плащане на адвокатския хонорар
от страна на ответника, поради което претенцията следва да бъде уважена.
5
Касателно наведеното възражение за прекомерност в писмената
защита, депозирана от ищеца:
Възражението за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение може да бъде направено най-късно до приключване на
устните състезания в съответната инстанция. В настоящия случай ищецът е
разполагал с възможността да направи възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника до края на
откритото съдебно заседание, проведено на 12.09.2024г. пред
първоинстанционния съд, за което е бил редовно призован и е имал
процесуален представител, като до приключване на заседанието по делото от
името на ищеца не е направено възражение за прекомерност по искането на
ответника за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно спрямо фактическата и правна
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част при съобразяване на минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Следователно, преценката за прекомерност с оглед на действителната
фактическа и правна сложност на делото, осъществявана от съда по чл. 78, ал.
5 от ГПК, се предшества от своевременно искане на насрещната страна.
Искането за намаляване/възражението за прекомерност предполага
запознаване с претенцията за разноски, която следва да e обективирана в
списък по чл. 80 от ГПК. Предназначението на списъка е не само да се улесни
съда при изчисляването на разноските, но и да се внесе яснота за насрещната
страна относно вида и размера на претендираните разноски. Но срокът за
представяне на списъка е ограничен - до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. Така според т. 11 от ТР 6/2012г. по т.д.
6/2012г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да
бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. За съда не съществува
задължение да указва на страните за наличието на правото по чл.78, ал. 5 от
ГПК. Искането може да бъде заявено и устно в открито съдебно заседание,
като крайният срок следва да се определи съобразно срока за депозиране на
списъка. В този смисъл, упражняването на правото да се иска намаление на
адвокатското възнаграждение, следва да се счита за ограничено до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. В конкретния
случай от името на ищеца за първи път се прави възражение за прекомерност
едва в представената писмена защита на 17.09.2024г., която е след
приключване на устните състезания на 12.09.2024г. За ищеца е съществувала
процесуалната възможност да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на ответника в
откритото съдебно заседание на 12.09.2024г., когато е бил представен списъка
по чл. 80 от ГПК от ответника, но това не е било направено. Нещо повече –
съдът е предоставил възможност в ОСЗ процесуалният представител на ищеца
да се запознае с представения от ответната страна списък с разноски по чл. 80
ГПК, като адв. С. е заявил изрично, че няма възражения по представения
списък за разноски. Следователно с писмената защита не могат да бъдат
предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер, вкл. за навеждане на възражение за прекомерност.
С оглед посоченото искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК е преклудирано и не
следва да бъде прието.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ******* ЕООД, ЕИК ***********, гр.
**********, обл. Монтана, представлявана от управителя Д. Ж. А., срещу
******* ЕООД, ЕИК ***********, гр. ******, представлявано от управителя
Р. Д. Р., осъдителни искове с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
20000лв., представляваща главница по договор за заем от 18.09.2019г., както и
сумата от 8899,98 лв. - законна лихва за забава, считано от 01.10.2019 г. до
предявяването на иска в съда (07.12.2023 г.), ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ******* ЕООД, ЕИК ***********, гр. **********, обл.
Монтана, представлявана от управителя Д. Ж. А., да заплати на *******
ЕООД, ЕИК ***********, гр. ******, представлявано от управителя Р. Д. Р.,
сумата 4068 лв. /четири хиляди шестдесет и осем лева/ с ДДС - разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7