РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. С., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100129 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А. М. К. от гр. С. е предявила срещу „К.“ ООД, представлявано
В. М. И. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 143, ал. 1 и 146, ал.
1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата от договор за паричен заем
№ ***/22.02.2022 г. за неустойка в размер на 3 276,36 лева поради
противоречие с чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 и като неравноправна по чл. 143, ал.
1 ЗПП.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се
свеждат до следното: Страна е по договор за паричен заем № ***/22.02.2022
г., сключен с „К.“ ООД. Съгласно Договора следва да върне обща сума в
размер на 5 915,62 лева на 24 вноски и по чл. 8 от договора да заплати
неустойка в размер на 3 276,38 лв.
Счита, че процесната клауза на чл. 8, с която е договорено заплащане на
неустойка за неосигурено обезпечение на кредита е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави и поради това, че е
сключена при нарушение на нормите на чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Оспорваната клауза от договора е нищожна и като неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като е в размер почти равен на отпуснатия кредит
и е във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните, като по този
начин е в ущърб на ищцата като потребител /чл. 143 ал. 1 ЗЗП/.
1
Клаузата противоречи на съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на ЕП на Съвета, по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва според становище на КЗП – т. 32 от протокол №
44/05.11.2015 г., представлява печалба за заемодателя и увеличава стойността
на договора и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя.
Процесната клауза заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК,
установяващо лимит на годишния процент на разходите и са в явно
противоречие с чл. 10а от ЗПК. Излага съображения за недействителност на
договора и поради липсата на яснота за определяне на ГПР, като счита, че
възнагражденията за допълнителните услуги увеличават неправомерно ГПР.
Договореното възнаграждение за двете допълнителни услуги са в размер
близък до отпуснатия кредит и с тях ответникът цели неправомерно да се
обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя.
Освен това и не е индивидуално договорена, а част от бланкетни
предварително изготвени общи условия, поради което и кредитополучателят
не може да влияе върху съдържанието й при сключването на договора,
поради което е и неравноправна.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Възраженията се
свеждат до следното: Твърди, че оспорваната клауза не противоречи на
добрите нрави, не противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
счита, че неустойката не следва да се включва в изчисляването на ГПР. След
преговори с ищцата и извършена оценка на риск по искането й за отпускане
на кредита за спешни нужди е взето решение и такъв е бил отпуснат при
условие, че кредитополучателят ще представи надлежно обезпечение на
заема. Издала е като обезпечение ценна книга, без да изпълни условието за
представяне на гарант. Ищцата се е запознала с погасителния план на кредита,
в който са описани броя, размера и падежите на погасителните вноски.
Запознала се е и с общите условия като неразделна част към договора. Поради
неизпълнение на задължението за посочване на гарант е следвало да заплати и
дължимата неустойка. Твърди, че договорът е валидно сключен и е съобразен
със законовите изисквания. Ищцата оспорва клаузата в договора едно година
след сключването му, без да е упражнила правото си да се откаже от него в
14- дневен срок. Твърди, че оспорваната клауза е индивидуално договорена.
Твърди, че лихвата за забава се дължи при неизпълнение на паричното
задължение и има обезщетителна функция и то само при упражнени права на
кредитора по съдебен ред. Счита, че преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент.Счита, че неустойката не
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
2
функции. Твърди също, че размерът на неустойката не е неоправдано висок.
Твърди също, че неустойката не представлява общ разход по кредита и не
следва да бъде включена в ГПР.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В
писмено становище пълномощникът адв. М. моли предявеният от ищцата иск
да бъде уважен. Претендира за присъждане на направените от ищцата
разноски, съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с вкл. ДДС.
Ответникът „К.“ ООД не се представлява, в писмено становище
процесуалният представител адв.П. моли искът на ищцата да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира за разноски.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.02.2022 г. между „К.“ ООД като кредитор и А. М. К. като
кредитополучател е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателката потребителски кредит
в размер на 4 000 лева, който последният се задължил да плати на 24 месечни
погасителни вноски, платими на 22-число в размер на 246,48 лв. всяка, като
първата вноска е с падеж 22.03.2022 г. и последната е с падеж 22.02.2024 г.
Кредитополучателката се е задължила да върне кредита ведно с месечна
договорна лихва от 3,4 %, при ГПР 49,364 %. Общият размер на всички
плащания възлиза на 5 915,62 лв.
С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да
бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
Общите условия към договора с едно от предвидените обезпечения по избор
на заемателя: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. Съгласно чл. 8 заемателят е уведомен, че в случай, че не
представи договореното в чл. 6 обезпечение в три-дневен срок от
сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от общите условия, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 3 276,38 лв.с начин на разсрочено
плащане, посочен в погасителни план. Видно от погасителния план
предвидената разсрочена неустойка по чл. 8 от договора е в размер на 136,52
3
лв. месечно, платима ведно с месечната погасителна вноска. Така размерът на
месечната погасителна вноска става 383 лв.
Съдът не обсъжда представените от ответника на л. 49 и 50 друг
договор и погасителен план към него.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, предявен между надлежно
легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение.
Безспорно се установи, че в случая между ищцата и ответника е бил
сключен договор за потребителски кредит, по който ищцата е
кредитополучател, а ответникът е кредитор.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да
се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не,
като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите
на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са
приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за
потребителски кредит представлява потребителски договор, по който
кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1;
чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е
неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под
формата на овърдрафт.
Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е
сключила през 2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице
4
и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност.
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във
връзка с изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за
неустойка.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на
договора - договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Предвиденият в чл. 4, ал. 1 от договора 3-дневен срок за обезпечаване
на кредита е трудно изпълним в първите три възможности за ипотека, особен
залог и банкова гаранция, поради което към момента на сключването на
договора за кредит съществува сигурност за обезпечаване на изпълнението по
кредита с издаване на ценна книга в полза на заемодателя.
Оспорената от ищцата клауза от договора за кредит – чл. 8 предвижда
заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя при неизпълнение
на задължението за обезпечаване на кредита.
Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-
големите вреди.
В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето
становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при
които е договорена, противоречат с нейните функции и с принципите на
5
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В мотивите на
ТР е прието, че съдът следи служебно за спазването на добрите нрави по иск
за дължимост на неустойка. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл е решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о. и др..
Предвидената в чл. 8 от договора неустойка за неизпълнението на
договорно задължение за представяне на обезпечение на договора чрез
банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 23 от
общите условия към договора е нищожна. Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция. В случая, страните са уговорили клауза за задължаване
на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора чрез
представяне на ипотека; особен залог, банкова гаранция или ценна книга,
отговарящ на изискванията на кредитора, в тридневен срок от сключване на
договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка в размер на 3 276,38
лв., който е близък до размера на заемната сума от 4000 лева. Предвидено е
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска.
Няма законова пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая, обаче нейният размер е значително завишен.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. По начина, по който е договорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху основното задължение за
погасяване на заетата сума, тъй като само по себе си непредоставянето на
6
обезпечение не води до настъпването на вреди за кредитодателя. Така
уговорената неустойка излиза извън присъщата обезпечителна функция.
При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със
забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.
Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на
вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение чрез ипотека особен залог, банкова гаранция или ценна книга.
Обезпечението има цел различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява
вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми
защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.
От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъда обект на обезвреда с клауза за
неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем
сума и възнаграждение за ползването , кредиторът ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед
правилото на чл. 133 ЗЗД.
По начина, по който е договорена, основната цел на тази неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума с почти
двоен размер, което излиза извън общоприетите разумни граници на добрите
нрави и не се толерира от закона. Тя драстично нарушава принципа на
справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. В
този смисъл е решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г.,
IV г. о., ГК.
Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за обезпечение на кредита не
изпълнява законовите функции и е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
7
предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1.
В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията
„Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от
потребителя“. Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата сума,
дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2
кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е
плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
8
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1.
В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Според чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 49,364 % не е
действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на
договора представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва
да бъде изрично посочено и включено в ГПР, което в случая не е сторено.
Реалното включване на този разход в ГПР автоматично увеличава неговия
размер, надхвърлящ значително предвидения законов горен праг от 5 кратния
размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с допълнителни 10
пункта, което е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена
нищожността на клаузата на чл. 8 от договора.
Относно разноските:
Ищцата е направила разноски за заплащане на държавна такса в размер
на 131,06 лева.
Адв. М. – пълномощник на ищцата е заявил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.. Съдът счита същото за
основателно, тъй като осъществената правна защита и съдействие от страна
на адв. М. е безплатна за ищцата като материално затруднено лице, за което
се представят и доказателства. Освен това, видно от представеното
удостоверение за регистрация /л. 45 и 46/ адв. М. е регистриран по ЗДДС,
поради което и следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение с
начислен ДДС в размер на 551,22 лв..
Мотивиран от гореизложеното Съдът
9
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем №
***/22.02.2022 г., по иска предявен от А. М. К., ЕГН **********, от гр. С., ул.
*** срещу „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Х.,
***, представлявано от В. М. И..
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Х., ***, представлявано от В. М. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на А. М. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. *** сумата от 131,06 лв. за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Х., ***, представлявано от В. М. И. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да
заплати на адвокат Д. В. М. от АК – П., със служебен адрес гр. П., ***
адвокатско възнаграждение в размер на 551,22 лв. с ДДС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред С. окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. М. и на
ответника чрез адв. П..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10