№ 1180
гр. София, 29.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П. Г. П.
като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело
№ 20231110217864 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от
АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по повод искане на въззивника П. ООД ЕИК ********* от 27.02.2024г,
с молба за допълване на решението на СРС от 15.02.2024г. в частта за разноските, като се
сочи, че СРС не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски в постановения
съдебен акт.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за становище и е получен на
13.03.2024г., като отговор от АПИ не е постъпил.
Искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е изпълнена процедурата по
чл. 248, ал. 2 НПК.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, приложима на основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.
143, ал. 1 и чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая решението
подлежи на облажване с касационна жалба, съответно срокът е 14 дневен за иницииране на
процедура по чл.248, ал.1 от ГПК. Същият е спазен.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира искането за
основателно поради следните съображения:
Върховния касационен съд в постановеното Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013
г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК приема, че в чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че
съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за
разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски,
установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено искане за разноски.
Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е
процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като
изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена,
1
без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се
произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира
при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на
разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част.
При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите
разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица,
установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението
в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Жалбоподателят може да отправи такова искане до приключване на съдебните
прения, с която атакува издаденото наказателно постановление. В случая е налице валидно
отправено искане, доколкото същото е обективирано в становище от 06.02.2024г., постъпило
по електронен път в съда на същата дата в 09:13 часа (лист 30 от делото), макар и да е
обработено и докладвано на съдията след края на съдебното заседание - 11:39 часа. Искането
е направено в срок, като забавената обработка на книжата в съда не следва да се отразява на
правата на молителя. С даване на срок за становище по молбата на въззиваемата страна по
чл.248 от ГПК същата е могла да изложи становището си по така отправеното искане за
разноски.
Молбата в случая се явява основателна, доколкото искането е направено от страна,
която има право на разноски. Съдът не се е произнесъл по искането за разноски, съответно в
настоящия случай е налице хипотезата на искане за допълване на решението. Представени
са доказателства за сторените разноски в размер на 420 лева. В случая същото се явява и
пропорционално на извършената работа, а и върху него е видно, че е заплатено ДДС.
Същото следва да се присъди в тежест на административнонаказващия орган.
Поради тези съображения искането се явява основателно и АПИ следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника сумата от 420 лева – разноски по делото.
С оглед гореизложеното и на основание 63д, ал.1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 144
от АПК вр. чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение от 15.02.2024г. по НАХД 17864/2023г. по описа на СРС, НО,
116ти състав като:
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на П. ООД ЕИК *********
сумата от 420 лева – разноски пред СРС за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред АССГ в 14-дневен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2