МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 4/20 г. ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД ГР. ПЛОВДИВ
Подсъдимата Г.И.П. ЕГН ********** е
предадена на съд за
това, че на 30.12.2019г. в гр.Пловдив е дала подкуп - дала е дар - пари в размер
на 2000 /две хиляди/ лева на длъжностно лице, което заема отговорно служебно
положение - полицейски орган - инспектор К.А.Р., *** IV степен в Сектор „****“
към Отдел Икономическа полиция при ОДМВР- гр.Пловдив, за да не извърши действия
по служба-да не извърши качествена и обективна проверка за изясняване на
обстоятелствата по преписка с УРИ № 117730-28171/10.12.2019г. по описа на Отдел
Икономическа полиция-гр.Пловдив /пр. пр. № 10939/19г. по описа на Районна
прокуратура-Пловдив/ и да не я приключи с докладна записка с мнение за
образуване на досъдебно производство за извършено от нея престъпление - престъпление по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на
прокуратурата поддържа повдигнато обвинение, като счита, че същото е доказано
по безспорен начин, с оглед на събраните по делото доказателства.Намира, че
подсъдимата следва да бъде признате за виновна, като й бъде наложено наказание
пробация, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както и да не
се налага предвиденото за това престъпление наказание глоба.
Защитникът на подсъдимата - адв. К., моли
съда за снизхождение при определяне на наказанието, като акцентира на тежкото
социално и имуществено положение на П.
Адв. А. – също защитник на подсъдимата,
пледира за частичното й оправдаване, относно това да е дала подкуп дала подкуп на
длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение и по подробно
изложени аргументи – да се преквалифицира деянието на П. като опит.
Подсъдимата, признава изцяло фактите, посочени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава се за виновна и моли
съда за снизхождение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимата Г.И.П., ЕГН
********** е родена на ***г***, българка, български гражданин, разведена, не
осъждана, виеше клас, служител на ****, адрес за призоваване - гр.Р., ул.“****:
Свидетелят К.А.Р.работел
в отдел "****" при ОД на МВР гр. Пловдив, като бил назначен на
длъжност „*** IV степен“ в Сектор „*****“. Като *** в този сектор му била
разпределена за работа преписка с УРИ № 117730-28171/2019г. по описа на Отдел
"****" при ОД на МВР (№ 10939/2019г. по описа на Районна прокуратура
гр. Пловдив) по подадена на 10.12.2019г. молба от Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив. Проверката касаела истинността и верността на удостоверения УП -2 за
трудов стаж на лицето А. И. П. издадени от дружество ,****“ ООД с ЕИК ******, правоприемник на ликвидираното **** —
Р.. Една от управителките на „****“ ООД била дъщерята на А. Й. П. - подсъдимата
Г.И.П.. Именно тя, била издала въпросните документи УП-2 с посочена завишена
сума за получено възнаграждение. Същевременно обаче, през 2019г. в РУ на МВР Р.
имало подаден сигнал, че от автомобила на другият управител на „***“ООД е
откраднат архива на **** - Р.
В хода на проверката
свид. К. Р. снел обяснения от подс. Г.П. и нейната майка, като снел и
сравнителни образци от подпис, почерк и от печата на дружество „****“ ООД, който се намирал у подсъдимата.
След този случай подс.
Г.П. започнала да го търси по телефона. Тъй като едно от обажданията било в
рамките на работното време, той говорил с нея, като се разбрали, ако открие
някакви документи, да ги донесе в отдел "Икономическа полиция" при ОД
на МВР гр. Пловдив.
На 30.12.2019г. около
обяд, подс.Г.П. отново позвънила по телефона на свид. К.А.Р.и му казала, че
иска да донесе в сектор "Икономическа полиция" при ОД на МВР гр.
Пловдив документи, които е открила. Свид. Р. й казал да дойде след 15,00 часа в
същия ден, като я посрещнал, записал я при лостовия и двамата се качили в
кабинет № * на първи етаж. В този момент в кабинета се намирал и колегата Н.
Ц., когото Р.предварително бил помолил да присъства, тъй като подс. П. му
изглеждала съмнителна. След като двамата влезли в кабинета и тя седнала на
стола, свид. Р. я попитал какво носи. Тя отговорила:,Документи“ и той поискал
да ги види. Подсъдимата П. изкарала от чантата си един полиетиленов джоб, в
който между другите документи била поставила запечатан бял хартиен плик със
сумата от 2000 лева в него в копюри от по 50 лева. Свидетелят Р. хванал
полиетиленовия джоб, като най-отгоре се виждала справка от Търговския регистър,
но усетил, че освен документите в него има и нещо друго, което се усещало на
пипане. За това помолил подс. Г.П. да го изчака в кабинета заедно с колегата му
Н. Ц., а самият той се качил при прекия му ръководител З. Н. и му докладвал за
случая. След това слязъл в кабинета си. Джобът стоял на бюрото. Когато свид. Р.
извадил документите видял запечатаният бял хартиен плик. Той попитал подс. П.
дали този плик е за него и след като тя потвърдила, попитал дали това в плика
са пари. Подсъдимата П. отново отговорила утвърдително и продължила с това, че
ще заминава за И. и иска свид. Р.по-бързо да оправи нещата. Последният разкъсал
единият край на плика, за да види реакцията й, защото ако това били нейни лични
пари, тя би следвало да го спре. Подсъдимата П. го гледала без да възрази на
това, което свид. Р. прави. В присъствието на колегата си свид. Н. Ц., той
отново я попитал дали това, което е в плика е за него и подс. П. отговорила
„Да, за Вас са. Това е, за да оправим нещата“, като целта й била свид. К. Р.да
не извърши задълбочена, качествена и обективна проверка за изясняване на
обстоятелствата по преписка с УРИ № 117730-28171/10.12.2019г. и да не приключи
преписката с мнение за образуване на досъдебно производство срещу нея. Тогава
свид. Р. й казал да изчака и да не пипа нищо, като междувременно извикал
колегите си и докладвали в прокуратурата. Едва тогава, подс. П. заявила, че
тези пари били за диван и се е объркала.
При извършения на
30.12.2019г. оглед на местопроизшествие бил иззет бял, хартиен плик съдържащ 40
броя банкноти с номинал от по 50 лева, 3 броя листа формат А4 (разпечатка от
Търговски регистър на , ,***‘ ‘ООД и 2 броя листове формат А4- празни) и
прозрачен найлонов джоб.
До гореустановената фактическа обстановка,
съдът достигна след прецизен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства: самопризнанията на самата подсъдима, които са подкрепени от
останалия инкорпориран доказателствен материали по делото, а именно –
приложените веществени доказателства по делото, показанията на свидетелите Р., Ц. и Н., наличните писмени
доказателства, справка съдимост и характеристична справка.
Съдът прие за безспорно установено
обстоятелството, че подсъдимата е предложила облага на свидетеля Р. - сумата от
2000 лв., *** IV
степен в Сектор „****“ към Отдел Икономическа полиция при ОДМВР- гр.Пловдив, за
да не извърши действия по служба-да не извърши качествена и обективна проверка
за изясняване на обстоятелствата по преписка с УРИ № 117730-28171/10.12.2019г.
по описа на Отдел Икономическа полиция-гр.Пловдив /пр. пр. № 10939/19г. по
описа на Районна прокуратура-Пловдив/ и да не я приключи с докладна записка с
мнение за образуване на досъдебно производство за извършено от нея
престъпление.
Показанията на полицейските служители са
безпротиворечиви и много убедителни. Същите намират потвърждение в протокола за
оглед на местопроизшествие, приложеният фотоалбум, длъжностна характеристика,
копие от преписка ЗМИ № 01/2020г. по описа на ИП при ОД на МВР гр. Пловдив.
При така установените фактически положения,
съдът прие, че подсъдимата Г.И.П. ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК.
Подсъдимата е предложила дал дар на Р., в
качеството му на длъжностно лице в системата на полицейските органи, каквато той като *** IV степен в Сектор „****“ към
Отдел Икономическа полиция при ОДМВР- гр.Пловдив е имал, за да не извърши действия по служба.
Няма съмнение, че сумата от 2000 лв,
представлява дар, тя има имуществен характер и свидетелят Р. би могъл да се
облагодетелства от нея, за да не извърши действие по служба. В настоящия казус
думите и действията на П. недвусмислено
илюстрират умисъла и целта й.
Съдът не се съгласи с възражението на
защитата, че в случая е налице опит и не преквалифицира деянието в тази насока.
Според съдебния състав престъплението е довършено с факта на оставянето на
белия плик със съдържащата се парична сума в същия и неговото приемане е без
значение за довършването на престъплението. Обстоятелството, че св. Р. не е
приел дадената му от подсъдимата сума не квалифицира деянието като опит.
Престъплението е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. С поредица от действия, под контрола на
съзнанието, подсъдимата е целяла да настъпи общественоопасният резултат и
неговите последици, и пряко ги е целяла.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид следното:
Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК наложеното
наказание на подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Настоящият съдебен състав прие, че по отношение на подсъдимата намира
приложение чл. 58А ал.4 от НК, доколкото чл. 55 от НК се явява по-благоприятен
за нея. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата, съдът прие, че не
са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства
следва да се третират чистото й съдебно минало, добрите й характеристични
данни, липсата на други незавършени производства за престъпления от общ
характер, проявената критичност, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина. Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства са от категорията на многобройните, когато и най-лекото,
предвидено в закона наказание да се укаже несъразмерно тежко, поради което
счете, че са налице основанията за приложението на чл. 55 от НК спрямо
подсъдимата и замени предвиденото в закона наказание лишаване от свобода с
пробация. Съдът счете, че налагането на двете задължителни пробационни мерки ще
бъде от естеството да окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие върху личността на подсъдимата и останалите членове на обществото и
ще постигне в цялост целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Ръководен от гореизложеното съдът определи
една година на наказанието пробация, задължителна регистрация по местоживеене
–два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител.
На осн. чл. 55, ал.3 от НК съдът не наложи и
кумулативно предвиденото наказание-глоба.
В полза на Държавата на осн. чл. 307 А от НК
бе отнет предмета на престъплението - 40 банкноти с номинал от по 50 лв.,
приложени като веществени доказателства по делото.
Съдът
постанови и веществените доказателства – бял, хартиен плик и 3 броя листа формат А4 (разпечатка
от Търговски регистър на „****“ООД и 2 броя листове формат А4- празни) и
прозрачен найлонов джоб, находящи се при домакина на отдел, ДП“ при ОД на МВР
гр. Пловдив, да се
унищожат като вещи без стойност след влизане на присъда в сила.
Воден от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: