№241
гр.Силистра, 09.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, като разгледа докладваното ЧНД №261/17г. по
описа на СсОС, вземайки предвид данните по делото и на основание чл.32, във връзка с
чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС , СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА Наказателно
решение от 13.02.2017г., в сила от 03.03.2017г., по дело № 2Cs13Js4375/16, издадено от Районен
съд Мосбах, Германия, с което на
българския гражданин С.И., е наложена финансова санкция от 2108 лева, представляваща
равностойността на наложената парична глоба и разходи в производството, в общ
размер от 1077.84 евро, за извършване на
нарушение по чл.21 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата /STVG/,
чл.315 ал.1 т.1а, ал.3 т.2, чл.267 ал.1, чл.52, чл.69, чл.69а и чл.53 от
Наказателния кодекс/StGB/, И ГО ИЗПРАЩА
НА НАП ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалва в
7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като обжалването не спира
изпълнението му.
ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведомява незабавно
Окръжен съд за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване
изпълнението на решението.
Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно
на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
МОТИВИ
КЪМ
РЕШЕНИЕ № 241 /09.10.2017г.
по
ЧНД№261/2017г.
по
описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Федерална служба правосъдие, Германия, обективирано в
Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение от
13.02.2017г., в сила от 03.03.2017г.,
издадено от Районен съд Мосбах, Германия, с което на С.И.,
е наложена финансова санкция в размер от 1077.84евро, за извършване на
нарушение по чл.21 ал.1 т.1 от Закон за движение по пътищата /STVG/, чл.315
ал.1 т.1а, ал.3 т.2, чл.267 ал.1, чл.52, чл.69, чл.69а и чл.53 от Наказателния
кодекс/StGB.
Прокурорът
в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли
същото да бъде уважено.
Засегнатото
лице, редовно призовано, явява се лично.
Признава основателността на искането и декларира готовност за плащане на
санкцията в изразената последна дума.
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен съдебен орган в Германия, с който е наложено задължение за плащане
на санкцията, с което е изпълнено условието
на чл. 3, ал. 1 т.1 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че на 30.05.2016г. в 21.00 часа,
засегнатото лице, е управлявал лек автомобил с рег.№ ВСН-АК54, по
ул.“Каймщрасе“ в 74731 гр.Валдюрн без свидетелство за управление на МПС и с
концентрация на алкохол в кръвта 0.9 промила, и не е дал предимство и преминал
пред свидетелката Йолчу, като я изложил на опасност като участник в движението.
Представеното пред контролните органи българско СУМПС е фалшифицирано.
Видно
е, че се касае за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата,
както и за подправяне на административни документи, деяния, изрично посочени и
в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е
налична.
Налице
е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене
на територията на Република България.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно
с това, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение
на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице
условията на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение
според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството
е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване,
като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Финансовата
санкция е в общ размер от 1077.84 евро/глоба и разноски в производството/, като
не е налице и условието по чл. 35, т. 6 от закона, тъй като стойността й е
по-голяма от 70 евро.
Въз
основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на
постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на
2108 лева. Давностният срок за изпълнение на финансовата санкция изтича на
02.03.202г., според правото на издаващата държава.
Въз
основа на гореизложеното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т.
1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване,
изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна на
решението на издаващия орган – Наказателно решение от 13.02.2017г., в сила от
03.03.2017г., по дело № 2Cs13Js4375/16,
издадено от Районен съд Мосбах, Германия,
с което на българския гражданин С.И., е наложена финансова санкция от
2108 лева, представляваща равностойността на наложената парична глоба и разходи
в производството, в общ размер от 1077.84 евро, за извършване на нарушение по чл.21 ал.1 т.1 от Закон за движение
по пътищата /STVG/, чл.315 ал.1 т.1а, ал.3 т.2, чл.267 ал.1, чл.52, чл.69,
чл.69а и чл.53 от Наказателния кодекс/StGB/.
Приходите
от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Водим
от тези съображения, съдът постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.