Р Е Ш
Е Н И Е
№ 216
гр.
Велико Търново, 30.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10222/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано за разглеждане на касационна жалба, подадена от ***Ж.К., като
пълномощник на зам. директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико
Търново, срещу Решение № 248/ 15.05.2023 г. по АНД № 20224110201641/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № **********/ 24.11.2022 г., издадено от зам.
директора на РДГ - Велико Търново, с което на А.Г.А. с ЕГН **********, адрес ***,
за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ и на
основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лв. и РДГ – Велико Търново е осъдена да заплати на А.Г.А.
разноски по делото на ВТРС, в размер на 400,00 лева.
В касационната
жалба се твърди незаконосъобразност на решението на ВТРС, поради
постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК. Касаторът намира за неправилни изводите на съда, че при издаването на
наказателното постановление не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН и не са взети предвид обстоятелствата, описани в прокурорското
постановление за отказ да се образува наказателно производство, както и тези за
недоказаност на санкционираното деяние от субективна страна. Излагат се
подробни съображения за процесуална и материалноправна законосъобразност на
отмененото от съда наказателно постановление, издадено при установени всички
съставомерни елементи на административното нарушение и липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. От
настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и разреши
спора по същество, като потвърди наказателното постановление, издадено от зам.
директор на РДГ – Велико Търново. Касаторът претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, в условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание същият, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. В представено писмено становище, чрез
пълномощника си заявява, че поддържа жалбата с направените искания.
Ответникът по
касационната жалба – А.Г.А. ***, редовно призован за
съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище
по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Намира за правилни изводите на съда за незаконосъобразност на
отмененото НП, поради недоказаност от субективна страна на административното
нарушение. Предлага решението на РС – Велико Търново да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна жалбата отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, раяонният съд е усттановил следната фактическа обстановка:
На дата 24.05.2022
г. А.Г.А. транспортирал с товарен автомобил „Скания“ с peг. №
***и ремарке с рег. № ***, технологична дървесина на територията на РДГ -
Велико Търново, гр. Велико Търново, кв. „Чолаковци“ пред „Кроношпан България“
ЕООД. Съгласно отразеното в Констативен протокол № 009119/ 24.05.20232 г.,
подписан и от водача на МПС, при извършена проверка от служители на РДГ –
Велико Търново същият е представил превозен билет № 11212/00234 от 24.05.2022
г., издаден от В.В. – горски стражар в ДГС – Цонево. Превозният билет /л. 59 от
диелжотж но РС/ е бил за 48 куб. метра дървесина от дървесен вид благун и цер,
а при извършено замерване от проверяващите е установено, че превозваната
дървесина е 60 пространствени куб. метра от дървесен вид благун и цер. При така
констатираното от участвал при проверката служител на РДГ, на А.Г.А. е съставен
АУАН **********/ 24.05.2022 г., за това, че на 24.05.2022 г., на територията на
РДГ - Велико Търново, гр. Велико Търново, кв. „Чолаковци“ пред „Кроношпан
България“ ЕООД, транспортира с посочения по горе пътен състав 12 /дванадесет/
пространствени куб. м. технологична дървесина от дървесен вид благун и цер,
непридружени с превозен билет, в нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Актът
е връчен на на водача на датата на съставянето му, като същият е посочил, че е
дал обяснения на полицията, в преписката се съдържа и обяснение от 24.0.5.2022
г., в което А.А. е посочи, че ще даде обяснения в законовия срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от А. са били направени допълнителни
писмени възражения, в които същият е заявил, че не е налице нарушение, а
разликата идва от различния коефициент на плътност при измерването на дървения
материал преди натоварването му и при проверката от служителите на РДГ – Велико
Търново. Посочил е, че счита замерването на проверяващите за некоректно и моли
да не му бъде налагано наказание или да бъде извършено повторно измерване на
превозваната от него дървесина, съгласно БДС. Междувременно след съставянето на
АУАН е е изпратено сигнално писмо от № РДГ-05-4999/ 31.05.2022 г.
до ВТРП, за преценка възможността за образуване на наказателно производство за
престъпление по чл. 235 от НК, като са приложени материалите по
административнонаказателната преписка. С постановление от 10.10.2022 г. по пр.
преписка № 3929/ 2022 г. по описа на ВТРП, прокурор от районната прокуратура е
отказал образуването на наказателно производство и е прекратил преписката, с
указание да се изпрати на Регионална дирекция по горите - гр. В. Търново за
търсене на административна отговорност от виновното лице. След постаноовяване
на отказа, от зам. директор на РДГ – Велико Търново е издадено Наказателно
постановление № **********/ 24.11.2022 г., с което на А.Г.А. за извършено
нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ , на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ, му
е наложена глоба в размер на 300,00 лева. Наказателното постановление е връчено
на санкционираното лице на дата 30.11.2022 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /приложимата редакция/.
Горната фактическа обстановка районният
съд е установил въз основа на събраните писмени доказателства, вкл. тези от
административната преписка и допълнително представените от страните, и
показанията на свидетелите П.В.Й./актосъставител/ и Н.И.М./участвал при
проверката/. В производството
пред районния съд санкционираното лице е навело оплаквания за неверни
фактически констатации относно действителния обем на превозваната дървесина,ь
аналогични на изложените във възражението пред АНО. При така изяснените
обстоятелства, районният съд е намерил подадената жалба за основателна. Същият
е приел, че наказателното постановление не съдържа фактическо описание на
обстоятелствата, при които е извършено деянието, в нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, като освен това АНО не е анализирал обстоятелствата, описани в
прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство.
По същество съдът е приел за недоказано от субективна страна извършването на
санкционираното нарушение. Като краен извод ВТРС е приел, че обжалваното пред
него наказателно постановление е незаконосъобразно и го е отменил, като на
основание чл. 63д от ЗАНН е присъдил на жалбоподателя в него производство,
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400,00 лева.
Постановеното от
Районен съд – Велико Търново решение е правилно.
При
постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила и
делото е попълнено с необходимия доказателствен материал, касаещ релевантните
факти. Съдът
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Решаващият
състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването
на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и
възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е
било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност,
като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не се установява
при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в
нарушение на закона.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им,
определена с чл. 274, ал.
1, т. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, което се установява от приложените
Заповед № РД49-199/ 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните,
Заповед № 1 02.08.2018 г. на директора на РДГ – Велико Търново. Обосновани
обаче са изводите на съда относно неспазване при издаването на НП на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Безспорно, в наказателното
постановление са възпроизведени фактическите констатации, отразени в АУАН, но
самите те не са изчерпателни по отношение на значимите за установяване
съставомерността на деянието обстоятелства. Така както в АУАН, така и в НП
изобщо не е споменато, че сочените като превозвани 12 пространствени куб. метра
дървесина „без превозен билет“, всъщност са част от общо превозваната от водача
дървесина, като за останалото количество /в пъти надвишаващо 12 куб. метра/,
всъщност има издаден превозен билет. От друга страна наказващият орган не е
обсъдил, нито дори упоменал обстоятелствата, констатирани от прокурора от ВТРП
в производството по пр. преписка № 3929/ 2022 г., вкл. наличието на превозен
билет, твърденията на издалото го лице, че именно неговите измервания са
коректни, начина на измерване на обема на дървесината от служителите на РДГ.
Наказващият орган е следвало да обсъди изброените факти и ако е необходимо да
извърши допълнителна проверка относно действителните количества натоварена от
временен склад дървесина и тази установена на място от служителите на РДГ –
Велико Търново и т.н. В случая АНО не е изпълнил посочените си задължения, като
единствено се е задоволил да възпроизведе съддържанието на АУАН, без дори да
обсъди останалите констатации на проверяващите, отразени в съставения
констативен протокол. В тази връзка АНО е следвало да отчете и възможността
водачът да не е бил наясно с количествата превозвана дървесина. Неизвършването
от административнонаказващия орган на такава проверка представлява съществено
процесуално нарушение, което в крайна сметка е довело до налагането на
наказание без да са изяснени обстоятелства от решаващо значение за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на водача на ППС.
Обосновани са и
изводите на районния съд, че не е доказано от субективна страна административното нарушение, за което е
санкциониран ответникът по касационната жалба. В случая наличните по делото
доказателства не установяват умишлено деяние на водача на ППС, нито такова
извършено по непредпазливост. Съгласно чл. 14 от НК, приложим и в
производствата от вида на настоящото по силата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва както умисъла, така и непредпазливостта, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост /чл. 14, ал. 2 от НК/. В случая не е доказано, че касаторът, като водач на ППС превозващо
дървесина, е знаел или е могъл да узнае, че натовареното количество е различно
от това, отразено в издадения превозен билет. Съществуването на такъв превозен
билет е безспорно и същият се съдържа в преписката, а съгласно отразеното в
постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора във
ВТРП, дървесината е била натоварена и измерена от горски служител, който е
издал и въпросния билет. Изброените обстоятелства несъмнено следва да
гарантират законосъобразността на превоза, съответно създават у водача на ППС
увереност относно изпълнението на нормативно установените изисквания при
неговото извършване и изключат съмнения, вкл. относно количеството на
превозвана дървесина. Или казано с други думи, не е доказано, че касаторът,
като водач на ППС, е знаел или е могъл да узнае за наличието на по- голямо
количество натоварена дървесина, измерена в пространствени метри от изрично
посоченото изрично в превозния билет, издаден от оправомощено за това лице.
Водачът на ППСе задължен да държи всички необходими за превоза документи, но не
и да контролира верността на съдържанието им. Като се е произнесъл в този
смисъл и е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният
съд правилно е постановил решението си при правилно приложение на закона.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от визираните в жалбата на зам. директора на РДГ – Велико Тъэрново пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение
№ 248 от 15.05.2023 г., постановено по АНД № 20224110201641 от 2022 г. по описа
на Районен съд – Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.