№ 3657
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110201205 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Д. Х.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. *********************, чрез адвокат И. Р., срещу наказателно
постановление № 691100-F686245/13.02.2023 г., издадено от Р. Д. – директор офис
„Оборище“ при ТД на НАП - София., с което на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за допуснат от страна на дружеството – жалбоподател
технически пропуск, като не е изпратило по електронен път към НАП вече съставената
справка – декларация, дължимият данък по която е бил своевременно внесен. Изтъкват се
съображения за очевидна маловажност на деянието предвид липсата на реално настъпили
вредни последици от закъснялото подаване на справката – декларация, липсата на укрити
данъчни задължения и активността на дружеството само да поправи пропуска, подавайки
процесната декларация преди да бъде съставен АУАН. Отправя се твърдение за наличие на
съществено процесуално нарушение поради неспазване на законоустановения 3-месечен
срок за образуване на административнонаказателно производство с аргумент, че всички
елементи на процесното нарушение следва да се считат за известни на органите по
приходите още от първия ден на изтичане на срока за деклариране. Допълва се, че
процесното наказателно постановление също е издадено в нарушение на чл.34 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. с
пълномощно по делото, който релевира отново довода, че за органите на приходната
администрация моментът, в който е извършено нарушението и самоличността на
нарушителя, е служебно известен. С оглед на посоченото излага аргумент за наличие на
1
съществено процесуално нарушение при инициирането на административнонаказателно
производство след изтичане на императивно определения в ЗАНН специален 3-месечен срок
и претендира разносски.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган – редовно призована, изпраща
процесуален представител – юрк. КР .Г.. Взима становище по делото, отправяйки молба
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 25.10.2022 г. свид. И. А. С., която заемала длъжност „инспектор по приходите” в Офис
„Благоевград” при ТД на НАП – гр. София, извършила проверка за подадените справки-
декларации по ЗДДС и установила, че регистрираният по ЗДДС търговец – „Д. Х.” ЕООД не
е подал справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. ноември 2021 г. в
законоустановения 14-дневен срок от изтичането на данъчния период. Срокът за подаване на
справката-декларация е изтекъл на 14.12.2021 г. Свидетелката установила, че справката-
декларация е подадена на 25.10.2022 г., т.е. със закъснение от 315 дни.
В законоустановения срок, а именно на 23.11.2022 г., св. С., в присъствието на нейни колеги
– св. Н. и св. К., съставила АУАН, според който на 25.10.2022 г. по електронен път чрез
използване на квалифициран електронен подпис била подадена от регистрираното по ЗДДС
търговско дружство справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС за м.ноември 2021 г. с вх. №
22041775785/25.10.2022 г., което е след законоустановения 14-дневен срок от изтичане на
данъчния период, за който се отнася. Като нарушена в АУАН била посочена разпоредбата на
чл.125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на представител на
търговското дружество, тъй като след изпратена надлежна покана и получено потвърждение
за получаването й, упълномощено от жалбоподателя лице не се явило. Същият бил връчен
на 17.01.2023 г., като възражения в него не били отразени.
Писмено възражение по АУАН постъпило в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, в което дружеството
– жалбоподател потвърждава и признава така инкриминираните в процесния акт
закононарушения, отправяйки молба да бъдат отчетени редица смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Въз основа на съставения АУАН на 13.02.2023 г. директорът на офис „Оборище“ в ТД на
НАП – София – Р. Д. – е издала процесното наказателно постановление, в което били
отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, като е прието, че е налице
нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.1 ЗДДС и на търговското дружество било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на основание
2
чл.179, ал.1 ЗДДС.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелките И. А. С. и В. С. К., както и в писмените доказателства по делото, приобщени
по реда на чл.283 НПК: Пълномощно № 291/28.06.2023 г.; Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020
г.; удостоверение за извършено връчване по електронен път; покана; справка – декларация за
данък върху добавената стойност; протокол; искане за предоставяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице; резолюция за извършване на проверка.
Показанията на свидетелите С. и З. са последователни и логични, без вътрешни
противоречия, и се подкрепят от останалите доказателствени материали, и затова съдът ги
кредитира и основа своите фактически изводи на тях, доколкото първата е установила въз
основа на подадените документи нарушението, а втората е свидетел на съставянето на
АУАН.
Писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК, допълнително спомагат за
правилното изясняване на делото, като са в синхрон с депозираните показания на
разпитаните свидетели, и затова съдът изгради своите изводи по фактическите
обстоятелства въз основа на тях.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година
от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази
връзка възражението на жалбоподателя се явява изцяло неоснователно предвид
обстоятелството, че към момента на извършване на проверката контролните органи се
считат за уведомени, тъй като именно в нейния ход са констатирани извършените
нарушения. Азбучно известно е, че задължението на изпълнителните контролни органи по
спазване на българското законодателство да ангажират съответния вид отговорност на
3
нарушителя се поражда към момента на констатиране на нарушението и не могат да се
считат за предварително, „служебно“ запознати с всички законови нарушения, без да бъдат
сезирани или служебно ангажирани с извършване на проверовъчна дейност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени и императивните
процесуални правила при издаване на двата акта – съобразена е тяхната форма и
задължителни реквизити – описан е механизмът на нарушението, както и са посочени дата и
място на реализирането му.
Според разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124.
Разпоредбата на ал.5 от същия член предвижда, че декларациите по ал.1 и ал.2 и отчетните
регистри по ал.3 се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. При това положение, по делото е установено по безспорен и
категоричен начин, че процесната декларация за данъчен период м. ноември 2021 г., която е
следвало да бъде подадена до 14.12.2021 г. съгл. чл.125, ал.5 от ЗДДС, е подадена на
25.10.2022 г.
С това е осъществен от обективна страна съставът на твърдяното нарушение, тъй като
съгласно санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не
подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 или декларацията по чл. 125, ал. 2, или не ги
подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в
размер от 500 до 10 000 лв“. Нарушението е от категорията на т. нар. „формални
нарушения”, при които фактическият състав на нарушението не съдържа като елемент
настъпването на допълнителни общественоопасни последици, освен предвидените негови
обективни елементи.
Дружеството – жалбоподател е следвало да подаде справка-декларация в посочения 14-
дневен срок на месеца, следващ данъчния период, и пропускането на този срок е достатъчно
за осъществяването на състава на въпросното нарушение, без да се изисква настъпването на
друг допълнителен вредоносен резултат. Това прави инкриминираното нарушение от
категорията на формалните нарушения, на просто извършване. В хода на делото е безспорно
установено, че процесната декларация е подадена на 25.10.2022 г., като липсват
доказателства по делото за наличие на проблеми при приемането на декларацията, нито има
представени доказателства същата да е подавана по пощата, което означава, че тя е подадена
лично от управителя на дружеството на посочения ден.
Задължението по чл.125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС е с характер на задължение към държавата и
неизпълнението му осъществява състава на административно наказателната отговорност по
чл.179 от ЗДДС, а субект на тази отговорност по разглеждания състав е само регистрирано
по ЗДДС лице, какъвто се явява и процесното дружество - жалбоподател. В тази връзка
възражението за наличие на технически пропуск при изпращането на декларацията по
електронен път се явява неоснователно и ирелевантно.
4
Досежно релевираното възражение за наличие на маловажен случай по чл.28 ЗАНН същото
съдът приема за неоснователно доколкото забавянето на подаването на въпросната справка –
декларация е цели 315 дни. Освен това съществуват и данни за други сходни
административни нарушения, за които също е реализиран административнонаказателна
отговорност чрез издаване на санкционни актове.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя, на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 691100-F686245/13.02.2023 г., издадено от
Р. Д. – директор офис „Оборище“ при ТД на НАП - София., с което на основание чл.179, ал.1
от ЗДДС на „Д. Х.“ ЕООД е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500
(петстотин) лева за нарушение на чл.125, ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Д. Х.“ ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5