ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 24.02.2021 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 477 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.213а,
ал.3, пр. първо вр. чл.161 от АПК.
Образувано е по молба (искане) на Управляващия
орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"
2014-2020 и главен директор на ГД "Европейски фондове за
конкурентоспособност" в Министерство на икономиката, чрез процесуалния му
представител, за възстановяване на срока за касационно оспорване на
постановеното по делото решение № 55/15.12.2020 г. В молбата, като основание за
възстановяване на срока по чл.211, ал.1 от АПК, се сочи наличието на особени и
непредвидени обстоятелства, а именно заболяване на главен експерт Д. Г. –
служител с юридическо образование и процесуален представител на УО, от COVID-19, свързано с последващото му
постъпване за лечение в болнично заведение, а след изписването му – поставянето
му под карантина, за периода от 31.12.2020 г. до 31.01.2021 г. включително. Към
молбата е приложен болничен лист за временна неработоспособност, издаден на
07.01.2021 г. от ЛКК, с поставена диагноза COVID-19, идентифициран вирус,
определен режим на лечение болничен и домашен-амбулаторен и срок на отпуска от
31.12.2020 г. до 31.01.2021 г.
В указания му едноседмичен срок жалбоподателят и
ответник по молбата за възстановяване на срока – „Вендина“ ООД, със седалище в
гр.Русе, не е депозирал писмен отговор.
Искането е направено от процесуално легитимирана страна,
в срока по чл.161, ал.1, изр.второ от АПК - заедно с подаването на касационната
жалба, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява
неоснователно.
Разпоредбата на чл.161, ал.1 от АПК предвижда две
хипотези, при които е допустимо възстановяване на срока за обжалване. В първата
хипотеза, чието наличие се твърди и от молителя, основание за възстановяване на
срока може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши
действието в предвидения от закона или определен от съда срок, като законът
изисква пречката да бъде от такова естество, че да не зависи от волята на
страната да я преодолее. Цитираният текст визира обстоятелства, настъпили
извънредно, независимо от волята на страната, по причина, поради която
последната е възпрепятствана да извърши пропуснатото процесуално действие.
В случая тази хипотеза не е налице. Видно от съобщението
за връчване на препис от постановеното по делото решение, то е връчено на
23.12.2020 г. не на главен експерт Д. Г., а на друг служител – на главен
експерт А. М.. С връчването на решението на последния служител то се счита
известно на административния орган и е започнал да тече срокът по чл.211, ал.1
от АПК за касационното му обжалване. Този срок е изтекъл на 06.01.2021 г., а
касационната жалба е депозирана едва на 09.02.2021 г. Началото на срока е
поставено още преди по отношение на Г. да е възникнало визираното основание,
водещо до временна неработоспособност в периода от 31.12.2020 г. до 31.01.2021
г. включително.
При това положение, отчитайки заболяването на главен
експерт Д. Г., административният орган –
УО на ОП "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. е разполагал
с възможността да възложи изготвянето на касационната жалба на друг служител с
юридическо образование или на адвокат, за да бъде тя депозирана в срок. Нейното
изготвяне не представлява незаменима по своето естество престация, поради което
заболяването на процесуалния представител, още повече в периода след връчване
на съдебния акт на страната, не съставлява особено и непредвидено обстоятелство
по смисъла на чл.161, ал.1 от АПК. На следващо място, дори и по време на
наложената на посочения служител домашна карантина е било възможно той да
изготви проект на касационната жалба, например въз основа на сканирани и
изпратени му материали, и да изпрати така изготвения от него проект на органа
чрез някой от множеството способи за електронна кореспонденция като жалбата
бъде лично подписана от УО или от друго упълномощено за целта лице. По
изложените съображения молбата се явява неоснователна и като такава тя следва
да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.213а,
ал.3, пр. първо вр. чл.161, ал.3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и
конкурентоспособност" 2014-2020 и главен директор на ГД "Европейски
фондове за конкурентоспособност" в Министерство на икономиката, чрез
процесуалния му представител, за възстановяване на срока за касационно
оспорване на решение № 55/15.12.2020 г., постановено по адм.д. № 477/2020 г. по
описа на Административен съд – Русе.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: